Визията на Макрон за "трите кръга на ЕС" е началото на битката за евроизборите
Макрон и министър председателят Коща на срещата в Лисабон. Реализирането на визията на френския президент зависи и от това какъв брой са съдружниците му и по какъв начин преценят опциите си да провокират смяна.
Още по тематиката
Границите на българското председателство и един забележим проблем
от Дневник,13 юли 2018
Макрон прикани съдружниците да не отслабват НАТО
от Дневник,12 юли 2018 " Трябва да реформираме Европа или тя ще се обезсмисли. Не можем да позволим на екстремистите да стават все по-силни. " Това съобщи в края на предходната седмица президентът Еманюел Макрон в Лисабон на среща с жители дружно с домакина - министър председателят Антониу Коща.
Запитан по какъв начин си показва тази Европа след 10-15 години, Макрон показа визия за структура от концентрични кръгове към едно твърдо проевропеско ядро страни. Една такава Европа на другите скорости към този момент съществува и Шенгенското съглашение или съдействието в защитата са подобаваща илюстрация за това, добави той.
Два правилото и три кръга на интеграция
Според него най-външният кръг е ситуиран сред страните от Европейския съюз и Съвета на Европа - " нещо като една огромна Европа, по-малко интегрирана от Европейски Съюз, само че с повече условия по повод споделените полезности, демократични правила и независимост на търговията ". Макрон вижда в тази категория и страни " или в нейните граници, или тясно асоциирани, Турция и Русия ", тъй като " в случай че желаеме мир, би трябвало да стабилизираме тези две сили ".
Вторият кръг без подозрение ще е " нещо сред настоящия Европейски Съюз и еврозоната ", със " мощен обединен пазар, общ суверенитет и защита, обща политика в търговия, проучвания, иноваци и свободно придвижване на хора ".
В центъра Макрон разказва една " вътрешност на нуклеарен реактор " с френско присъединяване, единна валута, още по-интегриран трудов пазар и действително близки общества ". Това ще са страни, " достигнали лимита на логиката на еврозоната ".
Всичко това би трябвало да стъпва на два правилото - вратите да останат отворени и който не е склонен с нещо да не стопира останалите да продължат напред. Ядрото на Европа, обаче, не може да бъде раздробено.
Пред към 500 събрали се във фондация Calouste Gulbenkian, френският президент съобщи, че " ориста на Европа ще бъде решена в идващите 5 години, в които или ще я реформираме радикално, или ще приемем статуквото и постепенния ѝ разпад ".
" Оставихме популистите да приказват за Европа "
" От години не е съвременно да подкрепяш Европейския съюз. Оставихме на националистите говоренето за Европа. Това е огромна морална неточност, тъй като всичк изабравихме от кое място сме пристигнали. "
Макрон приказва още за това, че съюзът претърпява " демократична отмалялост " и че не се отдава дължимото на обстоятелството, че " сходно пространство на мир и независимост " не е съществувало в никакъв случай преди на основата на демокрацията, обществената пазарна стопанска система и просперитета на хората, изключително тези от междинната класа, споделя и лисабонският " Диарио дъ нотисиаш ". Според него отговорите би трябвало да се търсят не на национално, на европейско равнище.
Последното е тясно обвързвано със сегашната рецесия с миграцията и Макрон споделя по този мотив, че " не може да бъде спряно свободното придвижване - има националистически оферти, на които сме изрично срещу и никога няма да отстъпим в тази фундаментална борба на хрумвания ".
Аудиторията бе най-вече от студенти и в края на диалога бе показан резултатът от анкетата измежду тях за въпроса кой е най-важният проблем за Европа в този момент. Отговор №1 се оказа " Реформирането на европейските институции ". " Това е неточност ", разяснява незабавно Макрон. " Най-важният приоритет е промяната на еврозоната, тъй като всички сме изложени на голям риск ".
Противниците на " Европа, предвождана от Франция "
Визията на Макрон има и откровени съперници. Същия ден немският в. " Билд " разгласява изявление с унгарския министър председател Виктор Орбан, който сподели, че " не желаеме Европейски съюз, предвождан от Франция ". Той също подчертава върху това, че изборите за Европейски парламент в края на май 2019 година ще са решаващи за посоката, в която ще поеме Европейски Съюз.
" Германците би трябвало да са изключително бдителни. Има френска идея, която в основата си значи " френско управление на Европа, платено с парите на Германия ". Аз отхвърлям това. Европа би трябвало да бъде изслушана и би трябвало да изчакаме евроизборите преди да се взимат значими решения като тези за имиграцията или бюджета. "
Орбан се пробва да вбие чеп във френско-германската ос, която е била определяща за формата на съюза години наред и им аподкрепата на още няколко страни.
Само 4 страни в " ядрото на реактора "
Проучване от тази пролет на Европейския съвет за външна политика (ECFR) измежду близо 4000 анализатори, публични лица, политици и хора с въздействие в обществото сподели, че единствено 4 страни са възприемани като мотор за продължаваща интеграция. Към Франция и Германия те прибавят Белгия и Люксембург. Следващите, само че с много по-малко показали ги, са Испания и Италия. В другия завършек на спектъра също са 4 страни, посочени като искрено евроскептични: Англия, Полша, Унгария и Чехия.
Анализът на изследването разкрива очертаващ се разлом в оценките на елитите в " остаряла " Европа и в новоприетите страни. Така на Запад, най-вероятно стъпвайки на опита, че става дума за страна, създател на Европейски Съюз, не престават да показват Италия като страна с проевропейски позиции. Източноевропейците няма такава памет и имат по-песимистична оценка. Същото, само че с противоположен знак, се случва с Холандия (посочена трета по въздействие след Германия и Франция) - източноевропейците я считат за страна, подкрепяща още повече интеграция, до момента в който на Запад по-добре наблюдават повратът в холандското общество и политика и не са напълно сигурни, че тя е блестящо проевропейска.
Обобщението е, че действителното положение е по-лошо, в сравнение с се счита. Огромна част от интервюираните считат страните си за последователи на по-задълбочена интеграция в Европейски Съюз, до момента в който другите в съюза - като се изключи " четворката в ядрото " - не споделяли сходни възгледи. Не единствено, че има разминаване сред вътрешната и външната оценка на страната, само че и тя визира преценката за степента ѝ на въздействие върху европейските каузи, което пък е заредено с риск от отчаяние, че обособени столици не са съумели да лобират сполучливо за ползите си. Изтокът и Западът в Европейски Съюз имат разминавания и в разбирането на това какво значи " повече Европа ".
Балканският фактор във френската политика
Има и още един фактор, и той бе демонстриран от Макрон при хладната му реакция на предлагането за започване на договаряния за участие с Македония и Албания. Тази реакция се изяснява освен с известните проблеми и бавни промени на Балканите, само че и с това, че той не желае да допусне френски популисти да употребяват Югоизточна Европа в акцията за евроизборите.
Подобен ход няма да му донесе гласоподаватели и наподобява като маневриране под натиска на популистите и крайната десница във Франция, разяснява Лоик Трегюре от Католическия университет в Париж. Според него Макрон прави разлика сред суверенна Европа и обединена Европа, т.е. Балканите може да бъдат свързани с Европейски Съюз заради исторически аргументи, само че няма да има разширение преди да се реформирал самият Европейски съюз.
Това има своята логичност, само че е непочтено да се ползва по отношение на дребни страни като Македония или Черна гора - ане по отношение на Румъния или даже Турция - без ясна тактика какво ще се случи, в случай че македонците, да кажем, отхвърлят на референдум договорката за новото име и на власт пристигна евроскептична и проруска партия.
" Балканите са единственият район, в който Европейски Съюз има силата за оформя нова действителност, само че и мястото, на което Европа се е проваляла най-често ", предизвестява Трегюре.
Още по тематиката
Границите на българското председателство и един забележим проблем
от Дневник,13 юли 2018
Макрон прикани съдружниците да не отслабват НАТО
от Дневник,12 юли 2018 " Трябва да реформираме Европа или тя ще се обезсмисли. Не можем да позволим на екстремистите да стават все по-силни. " Това съобщи в края на предходната седмица президентът Еманюел Макрон в Лисабон на среща с жители дружно с домакина - министър председателят Антониу Коща.
Запитан по какъв начин си показва тази Европа след 10-15 години, Макрон показа визия за структура от концентрични кръгове към едно твърдо проевропеско ядро страни. Една такава Европа на другите скорости към този момент съществува и Шенгенското съглашение или съдействието в защитата са подобаваща илюстрация за това, добави той.
Два правилото и три кръга на интеграция
Според него най-външният кръг е ситуиран сред страните от Европейския съюз и Съвета на Европа - " нещо като една огромна Европа, по-малко интегрирана от Европейски Съюз, само че с повече условия по повод споделените полезности, демократични правила и независимост на търговията ". Макрон вижда в тази категория и страни " или в нейните граници, или тясно асоциирани, Турция и Русия ", тъй като " в случай че желаеме мир, би трябвало да стабилизираме тези две сили ".
Вторият кръг без подозрение ще е " нещо сред настоящия Европейски Съюз и еврозоната ", със " мощен обединен пазар, общ суверенитет и защита, обща политика в търговия, проучвания, иноваци и свободно придвижване на хора ".
В центъра Макрон разказва една " вътрешност на нуклеарен реактор " с френско присъединяване, единна валута, още по-интегриран трудов пазар и действително близки общества ". Това ще са страни, " достигнали лимита на логиката на еврозоната ".
Всичко това би трябвало да стъпва на два правилото - вратите да останат отворени и който не е склонен с нещо да не стопира останалите да продължат напред. Ядрото на Европа, обаче, не може да бъде раздробено.
Пред към 500 събрали се във фондация Calouste Gulbenkian, френският президент съобщи, че " ориста на Европа ще бъде решена в идващите 5 години, в които или ще я реформираме радикално, или ще приемем статуквото и постепенния ѝ разпад ".
" Оставихме популистите да приказват за Европа "
" От години не е съвременно да подкрепяш Европейския съюз. Оставихме на националистите говоренето за Европа. Това е огромна морална неточност, тъй като всичк изабравихме от кое място сме пристигнали. "
Макрон приказва още за това, че съюзът претърпява " демократична отмалялост " и че не се отдава дължимото на обстоятелството, че " сходно пространство на мир и независимост " не е съществувало в никакъв случай преди на основата на демокрацията, обществената пазарна стопанска система и просперитета на хората, изключително тези от междинната класа, споделя и лисабонският " Диарио дъ нотисиаш ". Според него отговорите би трябвало да се търсят не на национално, на европейско равнище.
Последното е тясно обвързвано със сегашната рецесия с миграцията и Макрон споделя по този мотив, че " не може да бъде спряно свободното придвижване - има националистически оферти, на които сме изрично срещу и никога няма да отстъпим в тази фундаментална борба на хрумвания ".
Аудиторията бе най-вече от студенти и в края на диалога бе показан резултатът от анкетата измежду тях за въпроса кой е най-важният проблем за Европа в този момент. Отговор №1 се оказа " Реформирането на европейските институции ". " Това е неточност ", разяснява незабавно Макрон. " Най-важният приоритет е промяната на еврозоната, тъй като всички сме изложени на голям риск ".
Противниците на " Европа, предвождана от Франция "
Визията на Макрон има и откровени съперници. Същия ден немският в. " Билд " разгласява изявление с унгарския министър председател Виктор Орбан, който сподели, че " не желаеме Европейски съюз, предвождан от Франция ". Той също подчертава върху това, че изборите за Европейски парламент в края на май 2019 година ще са решаващи за посоката, в която ще поеме Европейски Съюз.
" Германците би трябвало да са изключително бдителни. Има френска идея, която в основата си значи " френско управление на Европа, платено с парите на Германия ". Аз отхвърлям това. Европа би трябвало да бъде изслушана и би трябвало да изчакаме евроизборите преди да се взимат значими решения като тези за имиграцията или бюджета. "
Орбан се пробва да вбие чеп във френско-германската ос, която е била определяща за формата на съюза години наред и им аподкрепата на още няколко страни.
Само 4 страни в " ядрото на реактора "
Проучване от тази пролет на Европейския съвет за външна политика (ECFR) измежду близо 4000 анализатори, публични лица, политици и хора с въздействие в обществото сподели, че единствено 4 страни са възприемани като мотор за продължаваща интеграция. Към Франция и Германия те прибавят Белгия и Люксембург. Следващите, само че с много по-малко показали ги, са Испания и Италия. В другия завършек на спектъра също са 4 страни, посочени като искрено евроскептични: Англия, Полша, Унгария и Чехия.
Анализът на изследването разкрива очертаващ се разлом в оценките на елитите в " остаряла " Европа и в новоприетите страни. Така на Запад, най-вероятно стъпвайки на опита, че става дума за страна, създател на Европейски Съюз, не престават да показват Италия като страна с проевропейски позиции. Източноевропейците няма такава памет и имат по-песимистична оценка. Същото, само че с противоположен знак, се случва с Холандия (посочена трета по въздействие след Германия и Франция) - източноевропейците я считат за страна, подкрепяща още повече интеграция, до момента в който на Запад по-добре наблюдават повратът в холандското общество и политика и не са напълно сигурни, че тя е блестящо проевропейска.
Обобщението е, че действителното положение е по-лошо, в сравнение с се счита. Огромна част от интервюираните считат страните си за последователи на по-задълбочена интеграция в Европейски Съюз, до момента в който другите в съюза - като се изключи " четворката в ядрото " - не споделяли сходни възгледи. Не единствено, че има разминаване сред вътрешната и външната оценка на страната, само че и тя визира преценката за степента ѝ на въздействие върху европейските каузи, което пък е заредено с риск от отчаяние, че обособени столици не са съумели да лобират сполучливо за ползите си. Изтокът и Западът в Европейски Съюз имат разминавания и в разбирането на това какво значи " повече Европа ".
Балканският фактор във френската политика
Има и още един фактор, и той бе демонстриран от Макрон при хладната му реакция на предлагането за започване на договаряния за участие с Македония и Албания. Тази реакция се изяснява освен с известните проблеми и бавни промени на Балканите, само че и с това, че той не желае да допусне френски популисти да употребяват Югоизточна Европа в акцията за евроизборите.
Подобен ход няма да му донесе гласоподаватели и наподобява като маневриране под натиска на популистите и крайната десница във Франция, разяснява Лоик Трегюре от Католическия университет в Париж. Според него Макрон прави разлика сред суверенна Европа и обединена Европа, т.е. Балканите може да бъдат свързани с Европейски Съюз заради исторически аргументи, само че няма да има разширение преди да се реформирал самият Европейски съюз.
Това има своята логичност, само че е непочтено да се ползва по отношение на дребни страни като Македония или Черна гора - ане по отношение на Румъния или даже Турция - без ясна тактика какво ще се случи, в случай че македонците, да кажем, отхвърлят на референдум договорката за новото име и на власт пристигна евроскептична и проруска партия.
" Балканите са единственият район, в който Европейски Съюз има силата за оформя нова действителност, само че и мястото, на което Европа се е проваляла най-често ", предизвестява Трегюре.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ