Първата британска астронавтка: Извънземните отдавна живеят сред нас
Макар животът да е елементарен за различаване, в действителност е мъчно да се дефинира и учените и философите разискват епохи по тематиката от епохи.
Например, 3D принтер може да се възпроизвежда, само че не бихме го нарекли жив. От друга страна, за мулетата се знае, че са стерилни, само че в никакъв случай не бихме споделили, че не живеят.
Алтернативен (но несъвършен) метод е описването на живота като „ самоподдържаща се химическа система, способна на дарвинова еволюция “, която работи в доста случаи.
Липсата на формулировка е голям проблем, когато става въпрос за търсене на живот в космоса.
Това, че не можем да определим живота, друг от „ ние ще го познаем, когато го забележим “ значи, че в действителност се ограничаваме до геоцентрични, евентуално даже антропоцентрични хрумвания по какъв начин наподобява животът.
Когато мислим за извънземни, постоянно си представяме хуманоидно създание. Но интелигентният живот, който търсим, не би трябвало или не е наложително да бъде хуманоиден.
Живот, само че не подобен, какъвто го познаваме
Шърман декларира, че тя има вяра, че извънземните съществуват. Освен това тя се пита: „ Ще бъдат ли като вас и мен, формирани от въглерод и азот? Може би не. Възможно е те да са тук сега и ние просто да не можем да ги забележим. "
"Такъв живот би съществувал в "невидима биосфера ". Под това нямам поради царство на призраци, а неоткрити същества, евентуално с друга биохимия. Това значи, че не можем да ги учим или даже да ги видим, тъй като те са отвън нашето схващане. Ако приемем, че съществува такава биосфера "в сянка ", то евентуално тя би била микроскопична ", споделя астронавтката, представена от английското издание "Сън ".
"Защо не го намерихме? Имаме лимитирани способи за проучване на микроскопичния свят, защото единствено дребен % от микробите могат да бъдат култивирани в лаборатория. Това може да значи, че в действителност е допустимо да има доста форми на живот, които към момента не сме забелязали "- Вече имаме способността да секвенираме ДНК на невъзпитани варианти на микроби, само че това може да открие живота единствено подобен, какъвто го познаваме - съдържащ ДНК.
Живот на основата на силиций
Популярно предложение за различна биохимия, съгласно Шърман, е тази, основаваща се на силиций, а не на въглерод. Има смисъл даже от геоцентрична позиция.
Тя обаснява, че към 90% от Земята е формирана от силиций, желязо, магнезий и О2, което значи, че има доста детайли за създаване на евентуален живот.
Силицият е сходен на въглерода, има четири електрона разполагаем за основаване на връзки с други атоми. Но силицият е по-тежък, с 14 протона (протоните сформират атомното ядро с неутрони) спрямо шестте във въглеродното ядро.
Докато въглеродът може да основава мощни двойни и тройни връзки, с цел да образува дълги вериги, потребни за доста функционалности, като да вземем за пример създаване на стени на клетките, за силиция е доста по-трудно. Той се бори за основаване на мощни връзки, тъй че молекулите с дълги вериги са доста по-малко постоянни.
Нещо повече, елементарните силициеви съединения, като силициев диоксид, нормално са твърди при земни температури и неразтворими във вода.
Сравнено с високоразтворимия въглероден диоксид да вземем за пример виждаме, че въглеродът е по-гъвкав и обезпечава доста повече молекулни благоприятни условия.
"Всъщност химическият състав на живота на Земята има приблизителна корелация с химическия състав на Слънцето, като 98% от атомите в биологичната среда се състоят от водород, О2 и въглерод.
Така че в случай че тук имаше жизнеспособни силициеви форми на живот, те може да са се развили на всички места. Това ни демонстрира, че има причини в интерес на живота, основан на силиция. Природата е адаптивна ", споделя Шърман.
"Въпреки че силицият е негъвкав спрямо въглерода, той може би може да откри способи за "сглобяване " в живи организми, евентуално включващи въглерод ".
Астронавтката споделя още, че когато става дума за други места в Космоса, като Титан, луната на Сатурн или планетите, които обикалят към други звезди, сигурно не можем да изключим опцията за живот на основата на силиций.
"За да го намерим, би трябвало по някакъв метод да мислим отвън земното схващане на биологията и да измислим способи за различаване на форми на живот, които са радикално разнообразни от формата, основана на въглерод.
Британката споделя, че без значение от вярването на мнозина, че животът съществува другаде във Вселената, нямаме доказателства за това. Затова е значимо да считаме целия живот за скъп, без значение от неговия размер, количество или местонахождение.
"Може ли извънземните да са измежду нас? Не имам вяра, че сме били посетени от форма на живот с технология за пътешестване през големите дистанции на космоса. Но ние имаме доказателства за образуващи живот въглеродни молекули, пристигнали на Земята на астероиди, тъй че по-непознати форми на живот не могат да бъдат изключени.
Превод и редакция: БЛИЦ
Например, 3D принтер може да се възпроизвежда, само че не бихме го нарекли жив. От друга страна, за мулетата се знае, че са стерилни, само че в никакъв случай не бихме споделили, че не живеят.
Алтернативен (но несъвършен) метод е описването на живота като „ самоподдържаща се химическа система, способна на дарвинова еволюция “, която работи в доста случаи.
Липсата на формулировка е голям проблем, когато става въпрос за търсене на живот в космоса.
Това, че не можем да определим живота, друг от „ ние ще го познаем, когато го забележим “ значи, че в действителност се ограничаваме до геоцентрични, евентуално даже антропоцентрични хрумвания по какъв начин наподобява животът.
Когато мислим за извънземни, постоянно си представяме хуманоидно създание. Но интелигентният живот, който търсим, не би трябвало или не е наложително да бъде хуманоиден.
Живот, само че не подобен, какъвто го познаваме
Шърман декларира, че тя има вяра, че извънземните съществуват. Освен това тя се пита: „ Ще бъдат ли като вас и мен, формирани от въглерод и азот? Може би не. Възможно е те да са тук сега и ние просто да не можем да ги забележим. "
"Такъв живот би съществувал в "невидима биосфера ". Под това нямам поради царство на призраци, а неоткрити същества, евентуално с друга биохимия. Това значи, че не можем да ги учим или даже да ги видим, тъй като те са отвън нашето схващане. Ако приемем, че съществува такава биосфера "в сянка ", то евентуално тя би била микроскопична ", споделя астронавтката, представена от английското издание "Сън ".
"Защо не го намерихме? Имаме лимитирани способи за проучване на микроскопичния свят, защото единствено дребен % от микробите могат да бъдат култивирани в лаборатория. Това може да значи, че в действителност е допустимо да има доста форми на живот, които към момента не сме забелязали "- Вече имаме способността да секвенираме ДНК на невъзпитани варианти на микроби, само че това може да открие живота единствено подобен, какъвто го познаваме - съдържащ ДНК.
Живот на основата на силиций
Популярно предложение за различна биохимия, съгласно Шърман, е тази, основаваща се на силиций, а не на въглерод. Има смисъл даже от геоцентрична позиция.
Тя обаснява, че към 90% от Земята е формирана от силиций, желязо, магнезий и О2, което значи, че има доста детайли за създаване на евентуален живот.
Силицият е сходен на въглерода, има четири електрона разполагаем за основаване на връзки с други атоми. Но силицият е по-тежък, с 14 протона (протоните сформират атомното ядро с неутрони) спрямо шестте във въглеродното ядро.
Докато въглеродът може да основава мощни двойни и тройни връзки, с цел да образува дълги вериги, потребни за доста функционалности, като да вземем за пример създаване на стени на клетките, за силиция е доста по-трудно. Той се бори за основаване на мощни връзки, тъй че молекулите с дълги вериги са доста по-малко постоянни.
Нещо повече, елементарните силициеви съединения, като силициев диоксид, нормално са твърди при земни температури и неразтворими във вода.
Сравнено с високоразтворимия въглероден диоксид да вземем за пример виждаме, че въглеродът е по-гъвкав и обезпечава доста повече молекулни благоприятни условия.
"Всъщност химическият състав на живота на Земята има приблизителна корелация с химическия състав на Слънцето, като 98% от атомите в биологичната среда се състоят от водород, О2 и въглерод.
Така че в случай че тук имаше жизнеспособни силициеви форми на живот, те може да са се развили на всички места. Това ни демонстрира, че има причини в интерес на живота, основан на силиция. Природата е адаптивна ", споделя Шърман.
"Въпреки че силицият е негъвкав спрямо въглерода, той може би може да откри способи за "сглобяване " в живи организми, евентуално включващи въглерод ".
Астронавтката споделя още, че когато става дума за други места в Космоса, като Титан, луната на Сатурн или планетите, които обикалят към други звезди, сигурно не можем да изключим опцията за живот на основата на силиций.
"За да го намерим, би трябвало по някакъв метод да мислим отвън земното схващане на биологията и да измислим способи за различаване на форми на живот, които са радикално разнообразни от формата, основана на въглерод.
Британката споделя, че без значение от вярването на мнозина, че животът съществува другаде във Вселената, нямаме доказателства за това. Затова е значимо да считаме целия живот за скъп, без значение от неговия размер, количество или местонахождение.
"Може ли извънземните да са измежду нас? Не имам вяра, че сме били посетени от форма на живот с технология за пътешестване през големите дистанции на космоса. Но ние имаме доказателства за образуващи живот въглеродни молекули, пристигнали на Земята на астероиди, тъй че по-непознати форми на живот не могат да бъдат изключени.
Превод и редакция: БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ