Гергьовден е: Сложете агне и питка на празничната трапеза! Честит празник!
Макар и към този момент рядко да се предават от уста на уста, традициите за огромните български празници са живи и до през днешния ден.
Защото от ден на ден българи схващат, че в случай че не съблюдават обичаите на дедите си, българското ще изчезне вечно.
По Гергьовден постоянно имало огромна шетня – като за огромен празник. Рано заран домакинята замесвала специфична гергьовденска пита.
По нея правела фигурки – агънце, жито, слънце, кръст. Това бил метод да назова берекет по нивите, цялостни кошари, здраве и благополучие в фамилията.
На трапезата безусловно имало и варено жито като наричане за благодат. Слагали се прясно мляко и баница с домашно сирене като жест към овцете и овчарите. Сервирало се вино – знак на християнството. Добавяли се и зелени салати, лапад, зелен лук, които да са в звук с началото на лятото и да притеглят благодат. В ястията участвал и ориз – зрънцата, които постоянно носят смисъла на обилие и благосъстояние.
Най-важно на трапезата било агнешкото. По Гергьовден се принасяло в жертва първото родено в годината агне, което да смили светеца и да донесе здраве и благоденствие на фамилията.
Днес към момента можете да извършите всичко като нашите баби – да омесите и украсите пита, да опечете баница, да сготвите агнешко, да съберете околните си на една маса и да празнувате. Разбира се, виното, сиренето и агнешкото може да са от магазина, а ястията – малко по-различни, с цел да паснат на днешните усети. Това по никакъв метод няма да промени смисъла на празничната софра и на хубавите наричания и прекарвания, които тя носи.
Защото от ден на ден българи схващат, че в случай че не съблюдават обичаите на дедите си, българското ще изчезне вечно.
По Гергьовден постоянно имало огромна шетня – като за огромен празник. Рано заран домакинята замесвала специфична гергьовденска пита.
По нея правела фигурки – агънце, жито, слънце, кръст. Това бил метод да назова берекет по нивите, цялостни кошари, здраве и благополучие в фамилията.
На трапезата безусловно имало и варено жито като наричане за благодат. Слагали се прясно мляко и баница с домашно сирене като жест към овцете и овчарите. Сервирало се вино – знак на християнството. Добавяли се и зелени салати, лапад, зелен лук, които да са в звук с началото на лятото и да притеглят благодат. В ястията участвал и ориз – зрънцата, които постоянно носят смисъла на обилие и благосъстояние.
Най-важно на трапезата било агнешкото. По Гергьовден се принасяло в жертва първото родено в годината агне, което да смили светеца и да донесе здраве и благоденствие на фамилията.
Днес към момента можете да извършите всичко като нашите баби – да омесите и украсите пита, да опечете баница, да сготвите агнешко, да съберете околните си на една маса и да празнувате. Разбира се, виното, сиренето и агнешкото може да са от магазина, а ястията – малко по-различни, с цел да паснат на днешните усети. Това по никакъв метод няма да промени смисъла на празничната софра и на хубавите наричания и прекарвания, които тя носи.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ