Чипът за 7 долара, който спъва евразийския проект
Макар и в друга позиция, Владимир Путин към този момент е бил в такава обстановка. Като офицер от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), изпратен на работа в Дрезден през 1985-та година, той евентуално е имал два уговорката, за които съдим по странични знаци, свързани с профила на въпросния немски град към оня миг. Иначе Дрезден не е бил изключително забавен обект за насърчаване на руски шпионаж. Но с две огромни изключения.
Първото е, че този източногермански град е бил една от контактните точки сред комунистическата Фракция " Червена войска ", която се е занимавала с терористична активност против Западна Германия, и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Второто: в Дрезден е бил ситуиран най-големият цех за електроника в Източна Германия, VEB Kombinat Robotron. Като подобен, той постоянно е приемал визити от западни предприемачи и инженери, занимаващи се с тази сфера.
Междувременно Съветският съюз е изпитвал хронични проблеми, свързани със личната му електроника. Оттук и развиването на промишлен шпионаж, който Кремъл е практикувал освен против западните страни, само че и по отношение на сателитните на Москва страни. За задачата в Дрезден е имало пространства, в които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е осигурявало разкрепостени девойки, които да забавляват командированите от Запада посетители, всичките " оперативно забавни " лица - било със знанията, било с контактите си, било с двете. Документирането на това, което се е случвало сред четирите стени, след това е било употребявано против забърканите субекти. Изнудването си остава един от главните механизми за оказване на напън, а в резултат на него и развиването на колаборация със подвластния човек. Службите имат такива способи и през днешния ден.
Нищо от това, несъмнено, няма да го написа в формалната биография на Владимир Путин.
Но историята, както знаем, обича да повтаря себе си. Десетилетия по-късно, Владимир Путин, този път не като офицер на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че като президент на Руската федерация, още веднъж има проблем от софтуерно естество. Шест месеца след нашествието в Украйна, Русия е задушена от недопечен софтуерен недостиг, излезе с текст през вчерашния ден Politico. Според създателите на материала, става дума за неналичието на разнообразни чипове от страна на Москва, измежду които полупроводници, трансформатори и така нататък От друга обява, само че отпреди няколко месеца, пък стана ясно, че тъкмо заради тази причина на руснаците им се налагало да инсталират в танковете си полупроводници от бяла техника (хладилници, перални). Но от Politico в тази ситуация вадят и лист на всички тези чипове, сдобиването с които било предпочитано за съветската оръжейна промишленост. Сред най-важните такива има чипове както за по 7 $ (88E1322-A0-BAM2I000, създаден от Marvell), по този начин и за по над 800 $ (EP2AGX65DF25I5G, създаден от Intel).
Но казусът за съветската страна е не цената на тези чипове, колкото това, че техните производители са най-вече американски компании. С няколко изключения - японски, немски и тайвански - преобладаващата електроника в този отрасъл, от която има потребност съветската оръжейна промишленост, се доставя точно от Съединени американски щати. След налагането на глобите по отношение на Кремъл, вносът на чипове, с друг генезис от китайския, внезапно понижава в Русия. А това се отразява на производството на съветски снаряди и ракети, доколкото то не може да компенсира темпа на употребяваните такива против Украйна. Заради това на Москва се постанова да прави две неща. Първото е да ползва в бойни дейности от ден на ден остарели руски муниции, чиято валидност и действеност, в това число заради метода им на утилизация, е дискусионна и рискова. Второто, да внася оръжия и муниции от други страни (като безпилотни летателни апарати от Иран и артилерийски снаряди от Северна Корея; до каква степен те са надеждни обаче е въпрос на друга тема).
Именно чиповете са " мозъка " на военната технология. От тях зависи " повратливостта " и точността на една крилата ракета, да вземем за пример. По-рано през годината, в отчет на английския мозъчен концерн RUSI и Reuters, стана ясно, че в пленените в Украйна съветски оръжия и военни системи са открити над 600 съставния елемент, които са със западен генезис. В съветската крилата ракета 9M727, която се води за една от най-модерните такива, да речем, са открити 31 непознати съставния елемент, в това число създадени в основаните в Съединени американски щати компании Texas Instruments и Advanced Micro Devices. В интерес на истината, всеобщо употребяваните от Русия западни детайли са извънредно остарели, доколкото за експорт на новата електроника са нужни лицензи, каквито Русия, изключително след експанзията си по отношение на Украйна, не получава. Но това, че Москва продължава да разчита на тези чипове, значи, че тя към момента не е преодоляла своите дефицити в електрониката.
Оттук Кремъл има няколко варианти. Едната е да внася чипове от Китай. Другата е да продължава да се снабдява със западни съставни елементи, само че през трети страни. Последната, да продължава с индустриалния шпионаж. Но нито един от тези разновидности не е " чист " и не може да бъде дълготрайно решение, което да удовлетвори потребностите на съветския военно-промишлен комплекс. Дали в случай че Съюз на съветските социалистически републики загуби Студената война поради счупената си стопанска система, то Руската федерация няма да понесе също сходен потрес, само че заради софтуерното си закъснение? Ще бъде ли технологията за Русия това, което бе стопанската система за Съюз на съветските социалистически републики? Дали Москва тогава и в този момент не споделя общ недостиг: на прекомерно доста идеолози и надалеч не толкоз технолози? Така или другояче, Украйна към този момент на терен разнообразни легенди, свързани с Русия на Путин, в това число и опциите на военно-промишления бранш на Кремъл.
Впрочем през предходната 2021-ва година точно в Дрезден една немска инженерна и софтуерна компания откри нова фабрика за полупроводници, които би трябвало да обслужват 5G технологията. Бъдете сигурни, че и в този момент някой правоприемник на съветския президент от службите на Кремъл грижливо конфигурира видеонаблюдение в обещано помещение от града, в което КГБ/ФСБ с неспокойствие чакат някой подпийнал немски или американски инженер да подпре с ръка бедрото на услужливо позиционирана в компанията му девойка.
И в случай че международната пролетарска гражданска война по този начин и да не се състоя, вероятностите пред новата световна химера на Кремъл, евразийския план, също не наподобяват изключително оптимистични. Същият, знаем, би трябвало да се разпростре от Лисабон до Владивосток, само че към този момент се спъва в река Днепър и пада по нос. Включително и поради невъзможността на имперския план на Путин да сътвори микрочип за 7 $.
Първото е, че този източногермански град е бил една от контактните точки сред комунистическата Фракция " Червена войска ", която се е занимавала с терористична активност против Западна Германия, и Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Второто: в Дрезден е бил ситуиран най-големият цех за електроника в Източна Германия, VEB Kombinat Robotron. Като подобен, той постоянно е приемал визити от западни предприемачи и инженери, занимаващи се с тази сфера.
Междувременно Съветският съюз е изпитвал хронични проблеми, свързани със личната му електроника. Оттук и развиването на промишлен шпионаж, който Кремъл е практикувал освен против западните страни, само че и по отношение на сателитните на Москва страни. За задачата в Дрезден е имало пространства, в които Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е осигурявало разкрепостени девойки, които да забавляват командированите от Запада посетители, всичките " оперативно забавни " лица - било със знанията, било с контактите си, било с двете. Документирането на това, което се е случвало сред четирите стени, след това е било употребявано против забърканите субекти. Изнудването си остава един от главните механизми за оказване на напън, а в резултат на него и развиването на колаборация със подвластния човек. Службите имат такива способи и през днешния ден.
Нищо от това, несъмнено, няма да го написа в формалната биография на Владимир Путин.
Но историята, както знаем, обича да повтаря себе си. Десетилетия по-късно, Владимир Путин, този път не като офицер на Комитет за Държавна сигурност (на СССР), само че като президент на Руската федерация, още веднъж има проблем от софтуерно естество. Шест месеца след нашествието в Украйна, Русия е задушена от недопечен софтуерен недостиг, излезе с текст през вчерашния ден Politico. Според създателите на материала, става дума за неналичието на разнообразни чипове от страна на Москва, измежду които полупроводници, трансформатори и така нататък От друга обява, само че отпреди няколко месеца, пък стана ясно, че тъкмо заради тази причина на руснаците им се налагало да инсталират в танковете си полупроводници от бяла техника (хладилници, перални). Но от Politico в тази ситуация вадят и лист на всички тези чипове, сдобиването с които било предпочитано за съветската оръжейна промишленост. Сред най-важните такива има чипове както за по 7 $ (88E1322-A0-BAM2I000, създаден от Marvell), по този начин и за по над 800 $ (EP2AGX65DF25I5G, създаден от Intel).
Но казусът за съветската страна е не цената на тези чипове, колкото това, че техните производители са най-вече американски компании. С няколко изключения - японски, немски и тайвански - преобладаващата електроника в този отрасъл, от която има потребност съветската оръжейна промишленост, се доставя точно от Съединени американски щати. След налагането на глобите по отношение на Кремъл, вносът на чипове, с друг генезис от китайския, внезапно понижава в Русия. А това се отразява на производството на съветски снаряди и ракети, доколкото то не може да компенсира темпа на употребяваните такива против Украйна. Заради това на Москва се постанова да прави две неща. Първото е да ползва в бойни дейности от ден на ден остарели руски муниции, чиято валидност и действеност, в това число заради метода им на утилизация, е дискусионна и рискова. Второто, да внася оръжия и муниции от други страни (като безпилотни летателни апарати от Иран и артилерийски снаряди от Северна Корея; до каква степен те са надеждни обаче е въпрос на друга тема).
Именно чиповете са " мозъка " на военната технология. От тях зависи " повратливостта " и точността на една крилата ракета, да вземем за пример. По-рано през годината, в отчет на английския мозъчен концерн RUSI и Reuters, стана ясно, че в пленените в Украйна съветски оръжия и военни системи са открити над 600 съставния елемент, които са със западен генезис. В съветската крилата ракета 9M727, която се води за една от най-модерните такива, да речем, са открити 31 непознати съставния елемент, в това число създадени в основаните в Съединени американски щати компании Texas Instruments и Advanced Micro Devices. В интерес на истината, всеобщо употребяваните от Русия западни детайли са извънредно остарели, доколкото за експорт на новата електроника са нужни лицензи, каквито Русия, изключително след експанзията си по отношение на Украйна, не получава. Но това, че Москва продължава да разчита на тези чипове, значи, че тя към момента не е преодоляла своите дефицити в електрониката.
Оттук Кремъл има няколко варианти. Едната е да внася чипове от Китай. Другата е да продължава да се снабдява със западни съставни елементи, само че през трети страни. Последната, да продължава с индустриалния шпионаж. Но нито един от тези разновидности не е " чист " и не може да бъде дълготрайно решение, което да удовлетвори потребностите на съветския военно-промишлен комплекс. Дали в случай че Съюз на съветските социалистически републики загуби Студената война поради счупената си стопанска система, то Руската федерация няма да понесе също сходен потрес, само че заради софтуерното си закъснение? Ще бъде ли технологията за Русия това, което бе стопанската система за Съюз на съветските социалистически републики? Дали Москва тогава и в този момент не споделя общ недостиг: на прекомерно доста идеолози и надалеч не толкоз технолози? Така или другояче, Украйна към този момент на терен разнообразни легенди, свързани с Русия на Путин, в това число и опциите на военно-промишления бранш на Кремъл.
Впрочем през предходната 2021-ва година точно в Дрезден една немска инженерна и софтуерна компания откри нова фабрика за полупроводници, които би трябвало да обслужват 5G технологията. Бъдете сигурни, че и в този момент някой правоприемник на съветския президент от службите на Кремъл грижливо конфигурира видеонаблюдение в обещано помещение от града, в което КГБ/ФСБ с неспокойствие чакат някой подпийнал немски или американски инженер да подпре с ръка бедрото на услужливо позиционирана в компанията му девойка.
И в случай че международната пролетарска гражданска война по този начин и да не се състоя, вероятностите пред новата световна химера на Кремъл, евразийския план, също не наподобяват изключително оптимистични. Същият, знаем, би трябвало да се разпростре от Лисабон до Владивосток, само че към този момент се спъва в река Днепър и пада по нос. Включително и поради невъзможността на имперския план на Путин да сътвори микрочип за 7 $.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ