Макадамия
Макадамията, позната още като австралийски орех е извънредно питателна и апетитен артикул, който последователно си пробива път и към нашия пазар. Има напълно лек привкус на лешник, събрала в себе си доста потребни свойства. Макадамията съставлява дърво, което за пръв път е култивирано в Австралия, след което е публикувано в доста други страни. Дървото, което може да доближи до 15 метра височина има остро назъбени и лъскави листа.
Макадамията се характеризира с това, че другите сортове цъфтят по друго време. Според времето на разцвет плодовете зреят един път или повече пъти годишно.
Плодът наподобява на орех, има мека зелена люспа, която пада при узряването му. Под обвивката се намира и самия плод, именуван и макадамиев орех. Оцветен е в кафяво, с кръгла форма и доближава диаметър до 3.5 см. Черупката на макадамиевия орех е извънредно твърда, а премахването ѝ е в действителност доста съществено предизвикателство. Именно този факт обуславя скъпата цена на продукта.
За счупването на обвивката се нужни цели 21 кг на 1 кв.см. Обвивката ѝ е лъсква и доста хлъзгава, заради което доста елементарно се изплъзва на общоприетите съоръжения за чупене. В Хавайските острови са измислили доста ексцентричен метод за справяне с казуса – минават през ядките с кола, само че забележете – даже това не постоянно е сполучлив способ за строшаване на коравата ядка.
Макадамията изисква доста плодородна почва, високи температури през цялата година и висока мокрота. В България развъждането на макадамията може да стане единствено в оранжерии. Познати са 9 типа макадамия, от които единствено два са ядливи, а останалите – отровни.
Основен минус на макадамията е бързия развой на гранясване, което постанова механично разчистване незабавно след беритбата и херметизиране на ядките, с помощта на което да се запазят потребните субстанции и вкусовите качества.
Отглеждането на макадамия също е доста сложен развой. В първите осем или девет години дървото не дава никакви плодове, само че за сметка на това в идващите 100 години обезпечава изобилна продукция.
История на макадамията
Както стана ясно, за пръв път макадамията се култивира в Австралия. През 1882 година тя е пренесена на Хавайските острови. В началото намира приложение единствено като декоративно растение, само че по-късно се трансформира в един от най-известните и обичани артикули на Хаваите. Името на тази ядка дава шотландският химик Джон Макадам, който прави първите опити за обработване на непознатото тогава растение.
В наши дни историята отдава второ място на Макадам. Вярва се, че туземците са били осведомени с качеството на макадамията хилядолетия преди шотландецът да стартира да се занимава с него.
Търсенето и потреблението на ядките съставлява доста рентабилен бизнес, изключително на територията на Хавайските острови. Именно оттова се обезпечава повече от половината от производството на ореха в международен мащаб. Към страните, които създават макадамия се отнасят още Нова Зеландия, Съединени американски щати, Израел, Коста Рика, Южна Африка и Бразилия.
Състав на макадамията
Ядките на макадамията съдържат огромни количества мастни киселини – от 66 до 86%. В тях може да откриете още 9% протеини, 2% фибри, 9% въглехидрати, витамини от В групата, РР, както и доста калций, фосфор, калий, желязо, натрий, селен.
Маслото от макадамията съдържа към 22% омега-7 палмитоидна киселина, която има доста добре изразено антиоксидантно деяние.
100 г макадамия съдържа 720 ккал, 8 г протеини, 4.6 г захари, 8.6 г фибри, 76 г мазнини. В 100 г ядки може да откриете 276 мг омега-3 и 1737 мг омега-6 мастни киселини.
Избор и предпазване на макадамия
Както споменахме, методът на обработка на ядките от макадамия обуславят тяхната висока цена. В България те към момента не са доста познати, само че могат да се намерят в по-големите търговски вериги. Цената за 100 г ядки е към 11 лева Съхранявайте макадамията доста добре затворени и сложени в сухи и прохладни пространства.
Макадамия в кулинарията
Ядките на макадамията намират известно приложение в кулинарията. Могат да се употребяват сурови и печени.
Макадамията е скъп източник на висококачествени мазнини, заради което тя може да откри място във всеки един хранителен режим. Ядките сполучливо могат да бъдат прибавени към разнообразни сладкиши, риби, птици и мюсли. Комбинацията от извара с плодове и макадамия е прелъщение за сетивата. Макадамията е доста подобаваща за прибавяне към протеинови блокове или за независима консумация. Няколко ядки са превъзходен метод да се справите с глада, който ви обзема сред главните хранения.
Ако спазвате диета, би трябвало да ограничите приема на ядките до 40 г на ден. Добавяйте ги към зеленчуци на пара, салати, в сосове и като сурогат на брашното в десертите. Макадамията се комбинира добре с бял шоколад.
Ползи от макадамията
Според редица проучвания ядките от макадамия заемат челните места при храните, които защищават от сърдечно-съдови болести. Това е по този начин заради високото наличие на стероли и мононенаситени мазнини, които се намират и в зехтина. Ядките обезпечават всички есенциални аминокиселини.
Макадамията оказва помощ при ангина, мигрена и авитаминоза. Тя се бори сполучливо против артрит и другите костни болести. Намалява равнищата на холестерол в кръвта, подобаваща е хора, които страдат от диабет, артериална хипертония и метаболитни проблеми.
