Мистични маски превзеха Пернишко по Сурва
Магията на " Сурва " още веднъж завладя Пернишко. Ритуални огньове лумнаха в нощите на 13 и 14 януари из селата на Граово, Мраката, Знеполе и Краището. С наричания за здраве, мощ, благодат и несметно изобилие, маскирани със страховити маски от района ще възвестиха началото на новонастъпващата сурвакарска година. Със мощен звън на хлопки и чанове, страховити маски и тайнствен танц към разпален огън те гониха лошотията, недоимъка и заболяванията.
Всеки от сурвакарите, участник в самобитния обред, има вяра че колкото по-страшни са ликовете и по-силен е звънът на хлопките, толкоз по-далече ще избягат неприятностите и нечистотиите.
" Сурва " е най-големият и известен зимен празник
в Пернишко. Той е илюстрация за неразривната връзка сред традицията и съвременността. Корените му могат да бъдат потърсени обратно в годините, когато юношите стават ергени и към този момент могат да свият фамилно гнездо. Танците с маски символизират новото и пролетното събуждане на природата. Посланията на сурвакарите са ориентирани към прогонване на злите сили, с пожелания за здраве и изобилие в интервалите на така наречен " мръсни дни " в годината.
След паленето на ритуалните огньове и лудешките мистериозни танци към тях, маскираните обикалят къщите и благославят стопаните за здраве и благодат. Домакините ги посрещнаха с обилни трапези от сурвакарски гозби. Традиционно на софрата се поставят свинска пача, вариво, вита баница, погача. Задължително участват виното и греяната ракия. Пред всеки дом се разиграва обичаят " женитба ", който символизира предпочитание за сватба и цялостен дом с деца. Маскираните влизат по къщите и сурвакат членовете на фамилията и добитъка, като ги потупват по гърба със суровачки, пожелавайки здраве и изобилие. Те са дарявани от домакините с лакомства, плодове и гердани от кравайчета и пуканки. Сурвакарите пеят:
" Сурва, Сурва, нова (весела) година,
златен клас на равнища,
алена ябълка в градина,
цялостна къща с коприна,
жив и здрав и следващата година,
до година до амина!
" Сурва " е доказателство, че
традициите не са това, което бяха. Преди епохи в дружината са били включвани единствено мъже, които се маскират като ръсещ за здраве поп, кум и кума, младоженка и жених и други присъщи персонажи. Задължително участват мечкар и мечка, които играят за здраве. Все по-често обаче и
дамите, наедно с мъжете, надяват маските
и лумкат тежките звънци.
Историята на празника " Сурва " и на сурвакарските традиции е забавна и завладяваща, свързва ни с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер. И е най-пряката ни връзка с религията на предците ни от Волжка България и почитания от тях господ Тангра. Чрез огнения български бит се уважава огънят, който се пали и на " Сурва ".
За жителите на земите на Кракра " Сурва " е цяла година. Величавите маски, наричани ликове, постоянно доближават до 2 метра. Те са направени от дърва, кокали, пера, кожа и най-чудновати материали, които човешкото въображение може да измисли. Често маските изобразяват фантастични животни и колкото са по-плашещи, толкоз е по-голяма силата им да преборят злото.
Преди празника ликовете се държат в загадка,
с цел да изненадат всички и да запазят магическата си мощ. Костюмите, направени от овчи кожи и разнообразни цветни линии от плат, накичени с хлопатари, постоянно тежат над 50 кг. Всеки участник се стреми да покаже най-оригиналния костюм.
Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко е
вписан в представителния лист на ЮНЕСКО
за нематериално културно завещание. Той включва в себе си обичайни маскарадни игри и обвързваните с тях обреди и е жива процедура в 31 селища от региона.
Негова еманация е Международният фестивал на маскарадните игри " Сурва " в Перник, който е най-авторитетната изява на обичайни игри и традиции с маски в България и на Балканите. 30-тото му издание ще се организира в от 26-ти до 28-ми януари 2024 година Фестивалът се провежда от 1966 година и е израз на живата маскарадна обредност. Фестивалът придобива статут на интернационален, а през 1995 година градът е признат за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). През 2010 година президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон разгласи Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските обичаи.
Малцина знаят, че
хореографът Йордан Николов е бащата
на маскарадния фестивал в Перник. Още като дребен той обичал да играе хора и да слуша осъществяванията на татко си на цигулка. Играл е в Кооперативния столичен балетен спектакъл, в състава " Българска китка " и в отбор " Средец ", на който по-късно става началник. През януари 1939 година Николов провежда с ансамбъла сурвакарски празник на площад " Св. Неделя " в столицата, като маските били направени по план на Дечко Узунов. През април същата година пресъздава и националния празник " Лазаруване ".
От началото на 1963 година до 15 април 1975 година хореографът работил като контрольор в отдел " Просвета и просвета " при Окръжния национален съвет в Перник и Окръжния съвет за изкуство и просвета в миньорския град. Той бил мощно впечатлен от локалната сурвакарска традиция. Тогава се зародила концепцията Перник да се трансформира в център на сурвакарските игри.
На 14 април 1965 година Изпълнителният комитет на Окръжния национален съвет взема решение идната зима в Перник да се организира огромен сурвакарски фестивал с присъединяване на всички сурвакарски групи от окръга. Поканени са и по една представителна група от Тракия, Добруджа, Мизия и Шоплука.
На 16 януари 1966 година на пернишкия стадион " Миньор " дефилират към 800 сурвакари. Първият фестивал е еднодневен. Той е наименуван зимен карнавал, приветстван е от над 60 000 фенове. Първенци са групите на пернишкото село Ярджиловци, гр. Разлог и пловдивското село Сушица. Мащабната демонстрация е посрещната с огромен интерес и от доста посетители и представители на културни институти. През 1962 година Николов е разгласен за почетен жител на София, а през 2004 година посмъртно и за почетен жител на Перник.
Легенда споделя, че в случай че сурвакар полумка звонци в дома ти, в теб безусловно ще се всели положителното. А който играе на " Сурва ", става различен човек, тъй като е прогонил злото от себе си.
Затова... да ликуваме по " Сурва " в Перник!
Всеки от сурвакарите, участник в самобитния обред, има вяра че колкото по-страшни са ликовете и по-силен е звънът на хлопките, толкоз по-далече ще избягат неприятностите и нечистотиите.
" Сурва " е най-големият и известен зимен празник
в Пернишко. Той е илюстрация за неразривната връзка сред традицията и съвременността. Корените му могат да бъдат потърсени обратно в годините, когато юношите стават ергени и към този момент могат да свият фамилно гнездо. Танците с маски символизират новото и пролетното събуждане на природата. Посланията на сурвакарите са ориентирани към прогонване на злите сили, с пожелания за здраве и изобилие в интервалите на така наречен " мръсни дни " в годината.
След паленето на ритуалните огньове и лудешките мистериозни танци към тях, маскираните обикалят къщите и благославят стопаните за здраве и благодат. Домакините ги посрещнаха с обилни трапези от сурвакарски гозби. Традиционно на софрата се поставят свинска пача, вариво, вита баница, погача. Задължително участват виното и греяната ракия. Пред всеки дом се разиграва обичаят " женитба ", който символизира предпочитание за сватба и цялостен дом с деца. Маскираните влизат по къщите и сурвакат членовете на фамилията и добитъка, като ги потупват по гърба със суровачки, пожелавайки здраве и изобилие. Те са дарявани от домакините с лакомства, плодове и гердани от кравайчета и пуканки. Сурвакарите пеят:
" Сурва, Сурва, нова (весела) година,
златен клас на равнища,
алена ябълка в градина,
цялостна къща с коприна,
жив и здрав и следващата година,
до година до амина!
" Сурва " е доказателство, че
традициите не са това, което бяха. Преди епохи в дружината са били включвани единствено мъже, които се маскират като ръсещ за здраве поп, кум и кума, младоженка и жених и други присъщи персонажи. Задължително участват мечкар и мечка, които играят за здраве. Все по-често обаче и
дамите, наедно с мъжете, надяват маските
и лумкат тежките звънци.
Историята на празника " Сурва " и на сурвакарските традиции е забавна и завладяваща, свързва ни с далечни земи като Балхика, Персия, Халдеа и Шумер. И е най-пряката ни връзка с религията на предците ни от Волжка България и почитания от тях господ Тангра. Чрез огнения български бит се уважава огънят, който се пали и на " Сурва ".
За жителите на земите на Кракра " Сурва " е цяла година. Величавите маски, наричани ликове, постоянно доближават до 2 метра. Те са направени от дърва, кокали, пера, кожа и най-чудновати материали, които човешкото въображение може да измисли. Често маските изобразяват фантастични животни и колкото са по-плашещи, толкоз е по-голяма силата им да преборят злото.
Преди празника ликовете се държат в загадка,
с цел да изненадат всички и да запазят магическата си мощ. Костюмите, направени от овчи кожи и разнообразни цветни линии от плат, накичени с хлопатари, постоянно тежат над 50 кг. Всеки участник се стреми да покаже най-оригиналния костюм.
Народният празник Сурова/Сурва в Пернишко е
вписан в представителния лист на ЮНЕСКО
за нематериално културно завещание. Той включва в себе си обичайни маскарадни игри и обвързваните с тях обреди и е жива процедура в 31 селища от региона.
Негова еманация е Международният фестивал на маскарадните игри " Сурва " в Перник, който е най-авторитетната изява на обичайни игри и традиции с маски в България и на Балканите. 30-тото му издание ще се организира в от 26-ти до 28-ми януари 2024 година Фестивалът се провежда от 1966 година и е израз на живата маскарадна обредност. Фестивалът придобива статут на интернационален, а през 1995 година градът е признат за член на Федерацията на европейските карнавални градове (ФЕКГ). През 2010 година президентът на ФЕКГ Хенри ван дер Кроон разгласи Перник за европейска столица на сурвакарските и кукерските обичаи.
Малцина знаят, че
хореографът Йордан Николов е бащата
на маскарадния фестивал в Перник. Още като дребен той обичал да играе хора и да слуша осъществяванията на татко си на цигулка. Играл е в Кооперативния столичен балетен спектакъл, в състава " Българска китка " и в отбор " Средец ", на който по-късно става началник. През януари 1939 година Николов провежда с ансамбъла сурвакарски празник на площад " Св. Неделя " в столицата, като маските били направени по план на Дечко Узунов. През април същата година пресъздава и националния празник " Лазаруване ".
От началото на 1963 година до 15 април 1975 година хореографът работил като контрольор в отдел " Просвета и просвета " при Окръжния национален съвет в Перник и Окръжния съвет за изкуство и просвета в миньорския град. Той бил мощно впечатлен от локалната сурвакарска традиция. Тогава се зародила концепцията Перник да се трансформира в център на сурвакарските игри.
На 14 април 1965 година Изпълнителният комитет на Окръжния национален съвет взема решение идната зима в Перник да се организира огромен сурвакарски фестивал с присъединяване на всички сурвакарски групи от окръга. Поканени са и по една представителна група от Тракия, Добруджа, Мизия и Шоплука.
На 16 януари 1966 година на пернишкия стадион " Миньор " дефилират към 800 сурвакари. Първият фестивал е еднодневен. Той е наименуван зимен карнавал, приветстван е от над 60 000 фенове. Първенци са групите на пернишкото село Ярджиловци, гр. Разлог и пловдивското село Сушица. Мащабната демонстрация е посрещната с огромен интерес и от доста посетители и представители на културни институти. През 1962 година Николов е разгласен за почетен жител на София, а през 2004 година посмъртно и за почетен жител на Перник.
Легенда споделя, че в случай че сурвакар полумка звонци в дома ти, в теб безусловно ще се всели положителното. А който играе на " Сурва ", става различен човек, тъй като е прогонил злото от себе си.
Затова... да ликуваме по " Сурва " в Перник!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ