Маестро Павел Балев, един от най-успешните български диригенти, представя довечера

Маестро Павел Балев, един от най-успешните български диригенти, показва тази вечер „ Севилският бръснар “ в Пловдив. Той дебютира с диригентската палка на 18 години, а през 1995 сe дипломирa в Националната музикална академия „ Проф. Панчо Владигеров” в класовете по диригентство на проф. Васил Казанджиев и проф. Георги Робев.

Освен дълготраен началник на Филхармонията в Баден-Баден, Балев е непрекъснат посетител на Оперния спектакъл в Цюрих, Швейцария. Има задължения в театри като Хамбургската опера, Комише Опера Берлин, Земпер Опера в Дрезден, оперите на Щутгарт, Лайпциг, Хановер, Цюрих и Бремен. Работил е с повече от 40 оркестри в Германия и в Съединени американски щати и е измежду малцината български диригенти, канени за постановки във Виенската държавна опера.

Броени часове преди началото на спектакъла в Античния спектакъл, имаме щастието да беседваме с маестро Балев за страстите, изкуството, фамилията и българската аудитория.

- Предишното показване на „ Севилският бръснар “ в Пловдив пожъна огромен триумф. Каква е Вашата интерпретация на спектакъла и какво да чака публиката?

- Интерпретацията значително се базира на моето музикално въздействие, защото аз управлявам звука и задавам темпото, само че също по този начин се води напълно от нотния текст, от който съм се опитал да извлека оптималната информация, обосновавайки всичко това на знанията, които съм придобил за този вид правене на музика. Целта ми е да има оптималната меродавност на текста без никакви остатъци, да бъда правилен на музикалния текст и посредством личната си благозвучност и знания да диря и персоналния миг на интерпретацията.

- Напуснали сте България преди много години. Каква е страстта, когато се връщате тук?

- Връщам се с доста огромен почит от това, което би трябвало да покажа и което може би всички чакат да чуят. Много постоянно откривам, че подготовката ми за България съвсем постоянно е доста по-голяма и по-задълбочена, в сравнение с други места.

- На какво го отдавате?

- Отдавам го на упоритостта си да се показва по най-хубавия вероятен метод.

- Роден сте в Чирпан. Къде обаче се чувствате вкъщи, когато се прибирате в България?

- Винаги изпитвам изключително възприятие към родния си град. Има нещо, което ме свързва и което може би свързва всеки един човек с родния му град, което не мога да опиша. Човек се усеща по друг метод, когато минава по улиците, по които е минавал като дете, като вижда постройките, които преди години са изглеждали доста по-високи, в сравнение с в този момент (смее се). Атмосферата на улицата, на родната къща, цялата природа, даже табелата на входа на града.

- Намирате ли време да се връщате там?

- Слава богу, родителите ми са още в града и това е повода да не преставам да се връщам. Градът, в който нормално извозвам най-вече време в България, е Балчик. Там е наследствената къща на фамилията ми от страната на брачната половинка ми. Също доста прекрасен град. И на трето място е Пловдив, тъй като съм обвързван с този град от доста време.

- Брат Ви също живее в Пловдив. Той е служител на реда. Какви са връзките Ви с него при толкоз разнообразни специалности?

- Стараем се да не приказваме на професионални тематики (смее се). Има едно общо нещо и това е, че и двамата сме на управителни длъжности. Работата като началник на полицията е една извънредно виновна и сложна задача, доста по-отговорна и комплицирана от моята. Пожелавам му триумф, тъй като е ужасно мъчно това, с което се е захванал.

- Били сте основен диригент на Филхармонията на Баден-Баден през последните 13 години, гостували сте на десетки оркестри в Германия и Европа, канен сте за спектакли по целия свят. Какво е възприятието обаче да дирижирате на родна земя?

- Ако би трябвало да употребявам една дума това е „ зареждане “. Зареждам се с различен вид сила. Повечето пъти положителна сила, тъй като виждам отрицателната да не я позволявам до себе си. Не мога да си разреша да се нервирам от неща, които не мога да трансформира. Опитвам да направя най-хубавото, а това е допустимо единствено когато съм зареден с доста положителна сила. Където и да бъда другаде не мога да получа този вид на мислене, на емоционалност, на реакции и на усещане, които срещам тук при българските си сътрудници. Това е един напълно друг свят от този, който нормално ме заобикаля в Германия или някъде другаде. Тъй като когато съм там, това ми липсва, одобрявам идването си тук като нещо доста позитивно, което ми дава повече, в сравнение с други места и имам възприятието, че като се върна тук за по-дълго време нося част от тази българска сила нататък и тя ми оказва помощ.

- По какво се разграничава българската аудитория?

- Публиката по принцип на всички места е една и съща, само че нашата е доста прочувствена, доста спонтанна. Не изчакват да видят крайния свършек на нещо, а реагират бързо и непринудено на това което се случва. Зареждаща е българската аудитория. Това е хубавото.

- Започнахте ли към този момент работата си като общоприет музикален шеф на спектакъл " Нордхаузен "?

- Преместихме всичко с една година напред, с цел да може плановете, които отпаднаха по време на пандемията да бъдат възобновени и да стартира начисто.

- А какви са упованията Ви?

- Всъщност цялата композиция е доста комплицирана, защото ще стартира работата си като началник на оперните театри в Нордхаузен и в Лимож по едно и също време. Това е доста комплицирано нещо (смее се). Очакванията са и на двете места да имам солидна претовареност. Цялото нещо е ужасно предизвикателство просто тъй като това са два разнообразни театъра в две разнообразни страни. И също по този начин това, че двете места се управляват от чужденец, а още по-голямо предизвикателство е, че чужденецът е българин. Не ми е известно какъв брой хора са се натоварвали с подобен вид задача да управляват театри в две централни европейски страни.

- Признат сте от доста институции по света, печелили ли сте редица награди и продължавате да жънете триумфи. Имате ли останали неизпълнени фантазии, към които да се стремите?

- Да, естествено. Опитвам се обаче да бъда реалист. Човек постоянно мечтае да продължава да се развива, това е и моята съществена фантазия. Но защото към този момент съм от доста години експерт на запад, знам по какъв начин действат системите там и с доста неща не мога да се примиря и да се съглася че действат вярно. Този вид бизнес, който изисква от хората доста или прекомерно доста за сметка на другите неща от живота не желая да го приема напълно и надлежно се пробвам да уравновесявам. Вече съм на равнище в живота си, в което не непременно искам да реализира всичко. Мога да си разреша да споделям, че за момента мога да реализира нещо, само че не непременно.

- Замисляли ли сте да се върнете в България за непрекъснато?

-Засега не, тъй като животът и фамилията ми са там. Жена ми и децата ми са там, имам фамилни отговорности там. Не желая обаче работата ми с българските оркестри, артисти и инструменталисти да ми липсва, тъй като тя има други цели и друга полезност, които аз не получавам там. Не един път съм казвал, че в никакъв случай не съм желал да се акордирам напълно по техните критерии, тъй като ние имаме нещо характерно българско, което би трябвало да си го запазим. Интересът на западните общества към българите не ме интересува толкоз доста, колкото тази нашата типична българска закалка и ген, които в случай че човек ги загуби, се обезличава. А аз не желая да го изгубя, желая да го запазвам, с цел да мога да се усещам мощен с корена си, а той е България.

- Описван сте като концертен, оперен и балетен диригент, което не е постоянно срещана композиция. Кое от трите Ви доставя най-голямо наслаждение?

- Много са разнообразни, само че може би операта. Задачата на диригента на трите равнища е доста друга и не може да бъде сравнявана. Чисто като предизвикателство, натоварване, един добър резултат на оперен театър ме удовлетворява най-вече. Но той се реализира най-трудно от всичко.

- Вие сте възпитаник на българската школа. Завършили сте музикална академия " Проф. Панчо Владигеров ". От тогава насам обаче, сякаш изкуството в България остава на назад във времето. Как Ви наподобява извън класическата музика у нас и какво съгласно Вас е нужно, с цел да забележим напредък?

- Де факто класическата музика тук не се развива, а в противен случай – тя се разпада. Нямаме образци, които да покажат, че нещо се развива. Много малко е останало от това, което е било реализирано преди години и което би трябвало да ни основава основата за развиване. Всичко действително пропада от към равнище на обучение и професионализъм. Не виждам това по кое време ще се оправи и в това отношение съм огромен черноглед. Реално за 30 години съумя да се унищожи толкоз доста от постигнатото, че евентуално ще трябват най-малко още 30, с цел да стартира да се построява и да се стигне до равнището, което в миналото сме били. Предполагам, че годините ще бъдат даже повече, тъй като доста по-лесно се разрушава в сравнение с се гради. Вече сме задминати от доста народи, които в исторически подтекст не са толкоз свързани с класическата музика и това няма по какъв начин да го скрием. То е реалност.

- Може ли класическата музика да бъде част от актуалните разбирания за всеобща просвета? И в този ред на мисли може ли операта да се бори с поп музиката?

- Не мисля. От позиция на това, че въпреки всичко класическата музика изисква една избрана интелектуална среда или може би най-малко избран тип знания и интерес към създателите. Едно класическо произведение не може да бъде разбрано и почувствано единствено от едно слушане. Творбите са доста комплицирани, писани са от най-големите мозъци в изкуството. Говоря освен за композиторите само че и за създателите на текстовете. Ако човек не отдаде време да се занимава с този тип изкуство той не може да го разбере. Може да почувства нещо по повърхността, само че в това отношение не може да се съпоставя с всеобщата поп просвета, която се основава за да работи мигновено и по най бързия метод. Доказателство за сериозна поп музика са в действителност огромните звезди, които с годините се приближават до съдържателността и поднасянето на информация и остават безконечни. " Бийтълс ", АББА и " Куин " са такива образци.

- С какво възприятие пристъпвате към концерта, който е след броени часове?

- С възприятието, че още веднъж имам прелестната опция на Античния спектакъл, дружно с моите прелестни сътрудници да създадем една гениална опера за жадуващата за хубаво изкуство българска аудитория.