COVID-19: Вирусът ще се опита да стигне до всеки един от нас, при това нееднократно
М алка е вероятността коронавирусът да изчезне, само че той би трябвало да бъде следен. Съдбата на пандемията - това по кое време ще завърши и какви ще бъдат "взаимоотношенията " ни с вируса в идващите години, зависят от редица фактори.
Сред тях са делът на хората, които са построили имунитет против него в следствие от преболедуване и/или имунизация, и степента /ефективността на отбраната ни, "профила " на вероятно зародили нови разновидности на вируса, това по какъв начин науката и медицината ще отговорят на провокациите, съпричастността на цялото общество.
Вирусът ще се опита да стигне до всеки един от нас, освен това неведнъж. Разумно е да се имунизираме, с цел да не го срещнем неподготвени. Вече видяхме, че болестта може да протече съществено и да докара до краткотрайни и дълготрайни затруднения, които по никакъв начин не са за подценяване. Това изясни в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей към Българската академия на науките.
Ето какво още сподели проф. доктор Радостина Александрова:
В момента сме в развой на в началото струпване на имунитет против SARS-CoV-2. Да, имунизациите не могат да ни предпазят изцяло от зараза, наново заразяване се случва и при преболедувалите. Въпросът е ще успеем ли да изградим (и какъв брой време ще отнеме това) базово равнище на отбрана, което да ни защищава от тежко боледуване и да попречи на COVID-19 да продължи да бъде драмата, която е сега.
Първият конфликт с нов болестотворен сътрудник е плевел и е нужно време, с цел да свикнем едни с други. Въпрос на взаимна еволюция, която не е елементарно да бъде планувана. Все още не знаем дали ще е належащо всяка година да възобновяваме имунизацията, нещо което ни е познато от грипните вируси.
Поставянето на трета доза също не трябва да ни учудва - такава е схемата на приложение и на други ваксини, да вземем за пример противополиомиелитната.
Областите, където равнището на отбрана на популацията е по-ниско, е допустимо да останат като самобитни огнища, където вирусът и отсега нататък ще "припламва " и ще "затихва ".
Буквално се надпреварваме с вируса
Важно е да ограничим разпространяването на SARS-CoV-2 (чрез ваксина и съблюдаване на мерките), тъй като разновидности в него настъпват единствено когато се развъжда, т.е. в инфектираните хора.
Намираме се в пандемия, в доста региони на света имунизациите не доближават. В момента безусловно се надпреварваме с вируса. Никой не може да се усеща предпазен, до момента в който всички не сме предпазени.
Наличието на ниша от чувствителни към SARS-CoV-2 хора, в които той да се развъжда и променя, разрешава развиването му да продължи и постоянно съществува риск от изненада. Всеки един от нас има своите самостоятелни особености (генетични, епигенетични, имунологични) - прекосяването през толкоз доста и разнообразни гостоприемници също оказва въздействие върху еволюцията на вируса.
Всеки вирус има три цели
За да се наложи нов вид на вируса, той би трябвало да е "по-успешен " от предходните. В противоположен случай няма да ги измести.
Всеки вирус се стреми към постигането на три цели - да се предава по-лесно от човек на човек, да се развъжда по-успешно и да бяга от нашия имунен отговор. Ще се опита да заобиколи и действието на ориентираните против него противовирусни сътрудници, когато бъдат налични и стартираме да ги прилагаме в необятен мащаб. В това няма нищо извънредно, това е работната стратегия на вирусите.
Коронавирусът най-вероятно ще остане с нас
Малко евентуално е SARS-CoV-2 да изчезне от лицето на Земята. Въпросът е да придобием надзор над него, да не му разрешаваме да бъде крачка пред нас и да ни води в играта. Важно е да се научим да живеем с него по безвреден за нас метод.
Задачата на науката е да опознава биологията и държанието на ковид, да откри ахилесовата му пета и да не изпуска от взор настъпващите в него промени; да разкрие тези фактори при хората (генетични /епигенетични, имунологични), които покачват риска от тежко боледуване; да актуализира и усъвършенства имунизациите и да предложи високоефективни характерни медикаменти. Вече разполагаме с моноклонални антитела. На път към нас са и нови противовирусни сътрудници с друг механизъм на деяние.
По нов план в света се изследват хора, които не се заразяват с COVID-19
Наскоро беше обявено за интернационална самодейност (информацията пристигна от списание Nature Immunology), която цели да изследва гените на хора, за които е открито, че не са чувствителни към зараза със SARS-CoV-2. Те би трябвало да дават отговор на доста строги условия - да са били дълготрайно време в беззащитен непосредствен контакт с човек, който е бил потвърдено възпален, без да са се заразили (не са дали позитивен PCR тест и съществуване на имунитет). Най-голям интерес съставляват двойки, които живеят дружно.
Изпълнението на този план сплотява напъните на учени от 10 проучвателен центъра в разнообразни точки на планетата - от Гърция до Бразилия. За присъединяване в него са позволени 500 индивида, изпълнили посочените нагоре условия. Други 600 души (основно от Индия и от Русия) сами са изпратили документи за кандидатстване. Все още не знаем какво обуславя неуязвимостта на тези хора, само че, в случай че намерим отговора, това ще подскаже нови благоприятни условия за профилактика и лекуване. Има хора, които са устойчиви към зараза с ХИВ (върху белите кръвни телца липсва рецептор, с който ХИВ се свързва, с цел да ги инфектира, т.е. няма я входната му врата) и това докара до основаването на нов клас лечебни сътрудници против този вирус.
Грипните вируси провокират пандемии в интервал сред 10 и 40 години
Грипните вируси провокират пандемии през интервали от 10 до 40 години. Само през XX век светът минава през три такива тествания - това са Испанският грип (1918-1919), Азиатският грип (1957-1958) и грипът Хонг Конг, който стартира през юли 1968 година и в продължение на 18 месеца обикаля целия свят.
Пандемиите в историята на човечеството са били провокирани от чума, холера и грип. Чумата и холерата са бактериални заболявания и причинителите им нямат нищо общо с вирусите.
Няма пандемия в историята на човечеството, която да не е завършила
Няма пандемия в историята на човечеството, която да не е завършила, само че въпросът е на каква "цена " е ставало това. Тъжно е да умират хора от заболяване, което може да бъде предотвратено с ваксина, разяснява вирусологът.
Две от най-опустошителните пандемии са провокирани от чумни бактерии. Това са Юстиниановата чума (541-542, лишила живота на 25 милиона души) и Черната гибел (1346-1353, умъртвила най-малко 1/3 от популацията на Земята по това време). Но сред тези пандемии е имало дълги интервали на епидемии, малко е било времето, в което да не е върлувала чума някъде по света.
Седем пандемии са породени от холера.
Единственото заболяване, което е изчезнало, е едрата шарка
Чума и холера има и в наши дни. Чумата от дълго време обаче не провокира епидемии с помощта на сполучливия надзор върху нейните преносители (опаразитените с инфектирани бълхи плъхове) и антибиотиците, само че не е изчезнала.
Холерата пък се предава от нечиста вода и управлението ѝ също е сполучливо. В днешно време холерата се връща там, където има проблеми, свързани със трусове, с война или с някаква друга рецесия.
Единственото заболяване, което е изчезнало, е едрата шарка - причиняващият я вирус е отстранен (СЗО оповестява за тази победа през май 1980 г.) след сполучлива имунизационна акция. Прилагането на ваксина против едрата шарка стартира в далечната 1796 година - това е първата ваксина в историята на медицината, основана от британския доктор доктор Едуард Дженър.
На път сме да кажем довиждане и на полиомиелита.
Сред тях са делът на хората, които са построили имунитет против него в следствие от преболедуване и/или имунизация, и степента /ефективността на отбраната ни, "профила " на вероятно зародили нови разновидности на вируса, това по какъв начин науката и медицината ще отговорят на провокациите, съпричастността на цялото общество.
Вирусът ще се опита да стигне до всеки един от нас, освен това неведнъж. Разумно е да се имунизираме, с цел да не го срещнем неподготвени. Вече видяхме, че болестта може да протече съществено и да докара до краткотрайни и дълготрайни затруднения, които по никакъв начин не са за подценяване. Това изясни в изявление за Българска телеграфна агенция проф. доктор Радостина Александрова от Института по пробна морфология, патология и антропология с музей към Българската академия на науките.
Ето какво още сподели проф. доктор Радостина Александрова:
В момента сме в развой на в началото струпване на имунитет против SARS-CoV-2. Да, имунизациите не могат да ни предпазят изцяло от зараза, наново заразяване се случва и при преболедувалите. Въпросът е ще успеем ли да изградим (и какъв брой време ще отнеме това) базово равнище на отбрана, което да ни защищава от тежко боледуване и да попречи на COVID-19 да продължи да бъде драмата, която е сега.
Първият конфликт с нов болестотворен сътрудник е плевел и е нужно време, с цел да свикнем едни с други. Въпрос на взаимна еволюция, която не е елементарно да бъде планувана. Все още не знаем дали ще е належащо всяка година да възобновяваме имунизацията, нещо което ни е познато от грипните вируси.
Поставянето на трета доза също не трябва да ни учудва - такава е схемата на приложение и на други ваксини, да вземем за пример противополиомиелитната.
Областите, където равнището на отбрана на популацията е по-ниско, е допустимо да останат като самобитни огнища, където вирусът и отсега нататък ще "припламва " и ще "затихва ".
Буквално се надпреварваме с вируса
Важно е да ограничим разпространяването на SARS-CoV-2 (чрез ваксина и съблюдаване на мерките), тъй като разновидности в него настъпват единствено когато се развъжда, т.е. в инфектираните хора.
Намираме се в пандемия, в доста региони на света имунизациите не доближават. В момента безусловно се надпреварваме с вируса. Никой не може да се усеща предпазен, до момента в който всички не сме предпазени.
Наличието на ниша от чувствителни към SARS-CoV-2 хора, в които той да се развъжда и променя, разрешава развиването му да продължи и постоянно съществува риск от изненада. Всеки един от нас има своите самостоятелни особености (генетични, епигенетични, имунологични) - прекосяването през толкоз доста и разнообразни гостоприемници също оказва въздействие върху еволюцията на вируса.
Всеки вирус има три цели
За да се наложи нов вид на вируса, той би трябвало да е "по-успешен " от предходните. В противоположен случай няма да ги измести.
Всеки вирус се стреми към постигането на три цели - да се предава по-лесно от човек на човек, да се развъжда по-успешно и да бяга от нашия имунен отговор. Ще се опита да заобиколи и действието на ориентираните против него противовирусни сътрудници, когато бъдат налични и стартираме да ги прилагаме в необятен мащаб. В това няма нищо извънредно, това е работната стратегия на вирусите.
Коронавирусът най-вероятно ще остане с нас
Малко евентуално е SARS-CoV-2 да изчезне от лицето на Земята. Въпросът е да придобием надзор над него, да не му разрешаваме да бъде крачка пред нас и да ни води в играта. Важно е да се научим да живеем с него по безвреден за нас метод.
Задачата на науката е да опознава биологията и държанието на ковид, да откри ахилесовата му пета и да не изпуска от взор настъпващите в него промени; да разкрие тези фактори при хората (генетични /епигенетични, имунологични), които покачват риска от тежко боледуване; да актуализира и усъвършенства имунизациите и да предложи високоефективни характерни медикаменти. Вече разполагаме с моноклонални антитела. На път към нас са и нови противовирусни сътрудници с друг механизъм на деяние.
По нов план в света се изследват хора, които не се заразяват с COVID-19
Наскоро беше обявено за интернационална самодейност (информацията пристигна от списание Nature Immunology), която цели да изследва гените на хора, за които е открито, че не са чувствителни към зараза със SARS-CoV-2. Те би трябвало да дават отговор на доста строги условия - да са били дълготрайно време в беззащитен непосредствен контакт с човек, който е бил потвърдено възпален, без да са се заразили (не са дали позитивен PCR тест и съществуване на имунитет). Най-голям интерес съставляват двойки, които живеят дружно.
Изпълнението на този план сплотява напъните на учени от 10 проучвателен центъра в разнообразни точки на планетата - от Гърция до Бразилия. За присъединяване в него са позволени 500 индивида, изпълнили посочените нагоре условия. Други 600 души (основно от Индия и от Русия) сами са изпратили документи за кандидатстване. Все още не знаем какво обуславя неуязвимостта на тези хора, само че, в случай че намерим отговора, това ще подскаже нови благоприятни условия за профилактика и лекуване. Има хора, които са устойчиви към зараза с ХИВ (върху белите кръвни телца липсва рецептор, с който ХИВ се свързва, с цел да ги инфектира, т.е. няма я входната му врата) и това докара до основаването на нов клас лечебни сътрудници против този вирус.
Грипните вируси провокират пандемии в интервал сред 10 и 40 години
Грипните вируси провокират пандемии през интервали от 10 до 40 години. Само през XX век светът минава през три такива тествания - това са Испанският грип (1918-1919), Азиатският грип (1957-1958) и грипът Хонг Конг, който стартира през юли 1968 година и в продължение на 18 месеца обикаля целия свят.
Пандемиите в историята на човечеството са били провокирани от чума, холера и грип. Чумата и холерата са бактериални заболявания и причинителите им нямат нищо общо с вирусите.
Няма пандемия в историята на човечеството, която да не е завършила
Няма пандемия в историята на човечеството, която да не е завършила, само че въпросът е на каква "цена " е ставало това. Тъжно е да умират хора от заболяване, което може да бъде предотвратено с ваксина, разяснява вирусологът.
Две от най-опустошителните пандемии са провокирани от чумни бактерии. Това са Юстиниановата чума (541-542, лишила живота на 25 милиона души) и Черната гибел (1346-1353, умъртвила най-малко 1/3 от популацията на Земята по това време). Но сред тези пандемии е имало дълги интервали на епидемии, малко е било времето, в което да не е върлувала чума някъде по света.
Седем пандемии са породени от холера.
Единственото заболяване, което е изчезнало, е едрата шарка
Чума и холера има и в наши дни. Чумата от дълго време обаче не провокира епидемии с помощта на сполучливия надзор върху нейните преносители (опаразитените с инфектирани бълхи плъхове) и антибиотиците, само че не е изчезнала.
Холерата пък се предава от нечиста вода и управлението ѝ също е сполучливо. В днешно време холерата се връща там, където има проблеми, свързани със трусове, с война или с някаква друга рецесия.
Единственото заболяване, което е изчезнало, е едрата шарка - причиняващият я вирус е отстранен (СЗО оповестява за тази победа през май 1980 г.) след сполучлива имунизационна акция. Прилагането на ваксина против едрата шарка стартира в далечната 1796 година - това е първата ваксина в историята на медицината, основана от британския доктор доктор Едуард Дженър.
На път сме да кажем довиждане и на полиомиелита.
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ