Как да се научим да обичаме: 6 умения, които трябва да развием
Любовта е велико възприятие, само че то би трябвало да бъде справедливо. Първото нещо, което би трябвало да се научим да вършим, с цел да се научим да обичаме, е да бъдем наясно с понятия като влюбване и взаимозависимост. Само тогава, когато преминем през този стадий, ще можем да осъзнаем какво е същинска обич, по какъв начин да обичаме и по какъв начин да даряваме благополучие.
И по този начин, с какво любовта е по-различна от влюбването
Казано най-просто, влюбването е кратковременно. Това е характерно положение на духа, когато сме мощно привлечени от някого, само че, за жалост, сходно възприятие може да трае най-вече към 6 месеца, настояват психолозите. След това или минава в същинска обич или изчезва.
За влюбването се твърди още, че то поражда стихийно и съставлява самобитно „ обединение “ на две персони в едно. Всичко останало отстъпва на назад във времето. Влюбените не са в положение да мислят за нищо останало, с изключение на един за различен. Физическата разлъка им предизвиква голяма болежка.
За разлика от осъзнатата, дълбока обич, влюбването поражда несъзнателно. То просто ни се случва и е положително възприятие за начало на сериозна връзка.
Но, попаднали инцидентно под негова власт, идващият стадий по пътя към любовта, не се реализира по този начин елементарно. Трябва да се положат старания.
Както учат дебелите книги на психолозите, любовта е резултат от акт на воля и умишлен избор, който изисква както умствена, по този начин и физическа работа.
Как любовта се разграничава от пристрастяването
Съществува пасивна и дейна взаимозависимост.
Пасивна взаимозависимост
Пасивната взаимозависимост е, когато се нуждаем от обич единствено заради една-единствена причина – с цел да решим всички наши ежедневни и екзистенциални проблеми, главният от които е страхът от живота. Страхът, че би трябвало да се оправяме с него сами.
Тук се обрисува една доста тънка линия. Всъщност екзистенциалният боязън от живота, възприятието за цялостна самотност на човек са естествени прекарвания и те не би трябвало да се одобряват като някакво патологично положение.
Защото точно тези прекарвания тласкат хората един към различен от незапомнени времена. Както се споделя, в студеното легло е по-топло, когато сте двама.
И тук незабавно в мозъка ни изплуват някои пасажи от Еклесиаст:
„ Двама е по-добре от един, тъй като в случай че единият падне, другият ще вдигне другаря си. И даже и двамата да паднат, тогава ще им е топло; а по какъв начин човек може да се стопли самичък? „
И все пак, дано потърсим тънката границата сред елементарното човешко предпочитание да се „ стоплим “ и патологичната взаимозависимост от колегата.
Ще бъде незаслужено, в случай че не признаем, че страдащите от пасивна взаимозависимост от време на време въпреки всичко дават нещо на колегата си, а освен „ изсмукват “ от него. Но надали някой може да остане подведен, тъй като нормално това се прави от тяхна страна с едничката цел да съумеят да задържат колегата си „ вързан “ към тях.
Активна взаимозависимост
Човек, измъчен от дейна взаимозависимост, се нуждае от плебей, с който да може да компенсира ниското си самочувствие. Следователно, подобен човек търси сътрудник, който може елементарно да подчини, освен това изцяло. Затова сътрудникът се избира подобен, който е изцяло беззащитен и подвластен.
6 умения, от които се нуждаете, за се научите да обичате
А в този момент дано се обърнем към тези умения, които би трябвало да притежаваме, в случай че желаеме да се научим да обичаме.
Да обръщаме внимание един на различен
Това значи, че би трябвало да се научим да слушаме колегата си, даже и от време на време да сме ангажирани със личните си проблеми и това да изисква старания. Винаги си коства да се окаже поддръжка, тъй като това е симптом на дълбока обвързаност и грижа. Ако не се изслушваме взаимно, не може да става дума за обич.
Да не научим да одобряваме разликите
Трябва да се научим да одобряваме разликите. Особено, когато става дума за обичаните хора. Позволете на индивида до вас да бъде друг от вас. Това е доста значимо изискване, да се одобряваме такива, каквито сме, в противен случай човек в никакъв случай няма да се научи да обича.
Да се научим да живеем и когато не сме нон стоп с обичания
Трябва да се научим да се оправяме и един без различен. Това е може би най-важното умеене в целия този лист. За страдание, някои влюбени при разлъка изпадат в нервност и се „ оправят “ едвам когато сътрудникът се завърне още веднъж при тях. Такива положения са присъщи за стадият на влюбване, само че са доста рискови.
Да се научим да показваме намерено страстите си към колегата
Трябва да се научим да показваме намерено страстите си към колегата си, изключително отрицателните. Също по този начин би трябвало да се научим да показваме намерено своите потребности, както и да му споделяме за нещата, които не бихме желали да прави, в случай че има такива.
Защото, помислете, до какво ще доведат дълготрайните неистини или даже единствено премълчавания? Ако връзката е учредена на неистина, въпрос на време е да се разпадне.
Трябва да се интересуваме и от другите към нас
Трябва да се научим да изпитваме жив интерес и към другите хора, към целия свят към нас. Защото любовта е благополучие, а то е невероятно, когато към нас срещаме единствено страдалчество и болежка. Ето за какво, с цел да се научим да обичаме същински, би трябвало да се озърнем и виждайки, че някой се нуждае от помощ, да му помогнем с каквото можем.
Трябва да възпитаваме у себе си храброст
Животът е риск от страдалчество, болежка, смяна и неизбежна загуба. Съвместният живот, с някого, който обичаме доста, съдържа целият този риск, единствено че двойно по-голям. Защото в този момент, когато сте двама, вие мислите освен за себе си, а и за този, който пазите надълбоко в сърцето си.
