Науката обяснява: защо раздялата е гадно нещо
Любовта е най-прекрасното нещо на света... до момента в който не завърши. Когато завърши, стопираме да действаме обикновено. Губим мотивация, провокациите ни се костват непостижими и се усещаме като че ли не можем да обичаме още веднъж. Няколко проучвания разкриват за какво разделите са нещо толкоз гадно – и какво можем да създадем по въпроса.
Няма огромно значение дали вас са ви зарязали или вие сте зарязали някого – хората претърпяваме много сходни неща, когато става дума за загуба, незавизисмо от вероятността. Някои раздели ни удрят по-силно от другите, само че проучванията демонстрират, че при всички случаи мозъкът ни реагира по характерен и подобен метод. LifeHacker разгледжа няколко образеца от разнообразни изследвания върху прочувствената болежка от раздялата и предлага няколко съвета от Роджър Гил, психолог и фамилен терапевт.
Ние сме програмирани да се боим от отменяне
Никой не обича да бъде отритнат – освен тъй като боли. В далечното минало отхвърлянето е означавало сигурна гибел. Ако племето те изгони, би трябвало да оцеляваш самичък. Малцина са оживели. Днес общественото отменяне несе равнява на смъртна присъда, само че все пак изпитваме осезаема физическата реакция. Случайно или не, тя визира таман сърцето.
Експеримент, в който е симулирано отменяне от непознати, демонстрира, че то провокира реакция от страна на парасимпатиковата нервна система. Тя управлява функционалностите, които не са под умишлен надзор, измежду които половата възбуденост, храносмилането и регулирането на вътрешните органи, в това число и сърцето. Когато участниците в проучването са се почувствали отхвърлени, техният сърдечен темп се забавял, а когато отхвърлянето било ненадейно, се възвръщал към естественото доста по-бавно.
Какво можем да създадем:
Склонни сме да преувеличаваме вредите, които отхвърлянето фактически ни носи. Краят на връзката е значим, само че той визира единствено една част от живота ни. Въпреки това имаме наклонност да преувеличаваме, тъй като без значение от обстановката, усещаме отхвърлянето и на физическо равнище.
За да се съвземем: „ Първо би трябвало да проведем „ прочувствено подбиране ” – да забележим кои са нашите прочувствени опори и методите, по които можем да се разсеем, до момента в който успеем да възприемем шока и загубата. Междувременно е обикновено да пострадаме, като споделяме на другари и близки, плачем и така нататък Важно е единствено да заобикаляме нездравословните притъпяващи обезщетения като препиване, разхвърлян секс и необмислено харчене. Именно физическата реакция кара доста хора да се впускат в сходни обезщетителни дейности, с цел да избегнат това, което усещат.
Дори да не може да контролирате възприятията си, може да контролирате това по какъв начин реагирате на тях. Напомняйте си, че част от това, което чувствате, се случва автоматизирано и направете изпитание да се отнесете отговорно.
