Почина Денди: „И клошарите са по-щастливи от мен”
" ЛЮБОМИР МИЛЧЕВ - ДЕНДИ / 16.09.1963 година - 27.03.2022 /
Много..много ми е мъчително! Ние - твоите другари те обичахме! Знаехме какъв подарък са срещите и диалозите ни с теб! Благодаря за наученото, за доверието, за вглеждането!
Лети птиче, лети Дендуче... и не се обръщай обратно! ”, написа актрисата Касиел Ноа Ашер за публициста, който издъхна в софийската болница Св. Анна след 40 дни в кома , последвала тежко нахлуване против него, което надали ще бъде разкрито. Ето и негов текст, светла му памет:
" … Някаква част от мен бе в плен на страха, че съм несретник и дрипльо и че даже и клошарите са по-щастливи от мен, което бе пресилено, най-малкото по тази причина, че аз постоянно изнамирах ракурс, в който да ги лицезра като светци, додето у някои от тях се загнездваше съмнението какво върша измежду тях и дали не съм се провалил, или пък разкарвам привиден неуспех от досада и уталожване. Малкото изменничество, което хората правят вседневно е един тип податливост към разомагьосване, просто ей по този начин, както децата разглобяват кукла, с цел да видят какво има от вътрешната страна, а след това биват разочаровани от разкрилата им се празнина.
Аз даже обичах да пристигам нагизден в смокинг или фрак преди, или след някой банкет, да посядам измежду тях и да черпя ентусиазъм от контраста… Някои ме презираха и прикрито се радваха като считаха, че съм пропаднал, изпаднал, сурнал се към пропастта, вдлъбнат в порока, измежду изметта…
Биха били учудени, в случай че узнаеха, че виждам на тях като на хлътналости, жалки отпечатъци на публичната подозрителност и трафарет. Някои ми споделяха " Живот си живееш ти! " и ни минимум подозираха страшната недействителност, в която се състояваше моят живот… Иже херувими! ”.
Много..много ми е мъчително! Ние - твоите другари те обичахме! Знаехме какъв подарък са срещите и диалозите ни с теб! Благодаря за наученото, за доверието, за вглеждането!
Лети птиче, лети Дендуче... и не се обръщай обратно! ”, написа актрисата Касиел Ноа Ашер за публициста, който издъхна в софийската болница Св. Анна след 40 дни в кома , последвала тежко нахлуване против него, което надали ще бъде разкрито. Ето и негов текст, светла му памет:
" … Някаква част от мен бе в плен на страха, че съм несретник и дрипльо и че даже и клошарите са по-щастливи от мен, което бе пресилено, най-малкото по тази причина, че аз постоянно изнамирах ракурс, в който да ги лицезра като светци, додето у някои от тях се загнездваше съмнението какво върша измежду тях и дали не съм се провалил, или пък разкарвам привиден неуспех от досада и уталожване. Малкото изменничество, което хората правят вседневно е един тип податливост към разомагьосване, просто ей по този начин, както децата разглобяват кукла, с цел да видят какво има от вътрешната страна, а след това биват разочаровани от разкрилата им се празнина.
Аз даже обичах да пристигам нагизден в смокинг или фрак преди, или след някой банкет, да посядам измежду тях и да черпя ентусиазъм от контраста… Някои ме презираха и прикрито се радваха като считаха, че съм пропаднал, изпаднал, сурнал се към пропастта, вдлъбнат в порока, измежду изметта…
Биха били учудени, в случай че узнаеха, че виждам на тях като на хлътналости, жалки отпечатъци на публичната подозрителност и трафарет. Някои ми споделяха " Живот си живееш ти! " и ни минимум подозираха страшната недействителност, в която се състояваше моят живот… Иже херувими! ”.
Източник: 18min.bg
КОМЕНТАРИ