Любомир Левчев, който си отиде от този свят на 84-годишна

Любомир Левчев, който си отиде от този свят на 84-годишна възраст, бе измежду околните другари на вуйна Ванга, паралелно с Людмила Живкова, Светлин Русев, Нешка Робева… Посещавал е постоянно къщата и в Рупите, а общуването му с пророчицата било „ не магия, а свещенодействие “. Приживе поетът твърди, че тя е най-удивителното нещо, което е познавал: „ Повече от 20 години строго и скъпо другарство с нея са ме убедили в това. Тя не може да бъде дефинирана с нас. Тя е единствен очевидец на това, което още не се е случило. А законите, с които ние си служим, не признават единствения очевидец. Тези, които наивно се пробват да ни я показват като светица, незабавно се сблъскват с каноните на черквата. Изобщо няма подобен закон, който може да побере Ванга. Още по-жалки са учените, които се пробват да отхвърлят нейната дарба. Пред Ванга ние стоим тъкмо както се стои пред истината ”.

Първата им намира се осъществила по нейно предпочитание. „ Ванга пристигна у дома – споделя преди време Левчев. – Първите думи, които чух от нея, бяха иронични: „ Абе, Левчев, доста на меко ви седят задниците на вас, комунистите. За това ли се борихте? Баща ти за това ли се бори? “.
Поздравих я невъзмутимо и й споделих, че в никакъв случай няма да я запитвам за свои работи. „ Аз пък ще те запитвам – сподели тя. – Ще назначиш ли едно момиче на работа при теб? “. Така стартира нашето другарство.
А ето по какъв начин приключи: Отидох при нея без предизвестие. Сляпата ме видя отдалеко. Аз чух гласа й от невидимото:

„ Любчо, Любчо, неприятно, доста неприятно идва “. Наруших своето проклинание и попитах: „ Какво идва? Какво е това неприятно? “. Ванга беше в транс: „ Парите сменят своето место “. Нищо не разбрах. Но скоро светът щеше да разбере какво значи това. След дълга пауза последните й думи бяха „ Няма ужасно, Любчо! “.
Левчев в никакъв случай не попитал пророчицата за себе си, само че и доверил, че е подготвен да чуе от нея всичко, даже най-страшното. „ И не съм нарушавал това предписание. А тя ме е предизвестявала нееднократно за тези бъдещи рискове, които имат корен в мен. Спасявала е живота ми ”, признава той.
В книгата си „ Панихида за мъртвото време ” поетът споделя за друга своя прелюбопитна среща с Ванга. Малко след гибелта на Людмила Живкова му оповестяват, че ясновидката е получила удар, който е парализирал част от лицето й. Когато се озовал в Рупите и прекрачил нейния “прост и заплашителен като истина предел ”, я заварил да лежи на миндера в приемната стая, а върху лицето й била спусната шамия.

Скимтяла като бито дете: „ Любчо, Любчо, доста са неприятни хората. Така ми плиснаха в лицето новината, че Людмила е умряла, сякаш ме удари бич. Бузата ми остана неподвижна ”.
Той признава, че в напрегнати мигове губи хладнокръвие и приказва жестоко. Затова се троснал на Ванга: “А ти за какво чакаш някой да ти оповестява, вместо да ни предупредиш да вземем ограничения? ”. Отговорът й бил – “Защото нямаше писана гибел. Нищо не ми беше казано и на мен ”.
Тези шокиращи думи на пророчицата Левчев изтълкувал като индикация за неестествения завършек на Живкова.
Само няколко дни след този диалог при него се появил чужд човек, който се показал като огромен обожател на поезията. Предупредил го да престане да споделя какво е чул от Ванга. По същото време в дома на пророчицата се изсипали няколко цивилни сътрудници на Държавна сигурност, които я заплашили да млъкне по тематиката за Людмила.
Инфо: pik