За козунака и яйцата са важни маята и боята. Но най-вече желанието!
Любимият празник, ухаещ на пресни козунаци и декориран с чудни шарени яйца , наближава, девойки! Ще бъде слънчево, ще бъде радостно, ще бъде в компанията на близки и другари. Ще бъде Великден ! А тайната на празника е, че всичко е по-вкусно и по-хубаво, когато си го създадем сами. С децата – яйцата, с мама – козунака!
Аз персонално нямам самообладание, още повече, че имам шанса да чествам два пъти. Отварям тетрадката– онази, в която са записани най-хубавите предписания на фамилията ни, изпитани с годините, само че и усъвършенствани, и към този момент съм подготвена с продуктите и със шерването на тайните ни. За да имат повече хора хубави козунаци и яйца.
Първата ни загадка? Използваме квас и багра на Dr. Oetker. От там насетне всичко е въпрос на избор, опит, традиция. Но най-много въодушевление и предпочитание.
Козунакът
Да се направи домакински козунак е извънредно прелестно, удовлетворяващо и сплотяващо развлечение. Не споделям, че е елементарно, само че не е напълно мъчно. Може и по мързеливия метод, несъмнено, а може и както би трябвало. Не всеки ден е Великден, компромисите не си заслужават – наравете козунака както би трябвало!
Съвършеният козунак е на конци и е доста благоуханен . Това го знаят всички. За да ви се получи подобен, би трябвало да имате качествени артикули. Препoръчвам ви маята на Dr. Oetker – идеалната е сухата, която е обезводнена, прясна, опакована и предпазена. Аз постоянно поучавам хората, които вършат козунаци, да разтварят маята си в млякото (не със сухите съставки, въпреки че тъкмо тази квас може да се смеси и със сухите), с малко захар и да изчакат търпеливо да шупне, както споделяше баба ми, т.е да се задейства. Разбира се, когато се получи ясно изразен пласт мехурчета на повърхността.
Хубавият козунак се меси два пъти. Първо, омесва се добре до меко и нелепкаво тесто, след това се изчаква търпеливо да втаса – толкоз, че да стартира да излиза от съда. Докато чакаме, с мама напряко излизаме на открито да се разходим и да пием кафе. Връщаме се след два или три часа, когато то към този момент няма самообладание да го омесим още веднъж. А по-късно изпълняваме различен обред – козунакът се „ раззима “, както споделяше баба ми, т.е. сплита се на плитки, слага се в тавите, намазва се с жълтък, поръсва се със захар и още веднъж се изчаква да втаса. Като споделих захар – тук също имаме дребна загадка. Използваме ароматизирана ванилова захар, предлагам ви Бурбонската ванилова захар, още веднъж на Dr. Oetker, която придава доста изискан мирис на козунака . Можете умерено да се доверите и на течните есенции: ванилия, лимон, ром. Имайте поради само, че една ампула е за 500 г брашно.
Разбира се, постоянно можете да последвате указания, препоръки и трикове по какъв начин се прави или за гледате видео, в което е показано по какъв начин се прави. Най-хубавото на козунаците е, че всеки има нещо да добави и опише за тях.
Навремето баба ми е носела козунаците да се пекат на фурна. Днес би трябвало да познавате печката си добре. Нашите козунаци ги печем на 200 градуса за към 30 минути.
И откакто цялата къща ухае на свеж козунак е ред на яйцата...
Аз персонално нямам самообладание, още повече, че имам шанса да чествам два пъти. Отварям тетрадката– онази, в която са записани най-хубавите предписания на фамилията ни, изпитани с годините, само че и усъвършенствани, и към този момент съм подготвена с продуктите и със шерването на тайните ни. За да имат повече хора хубави козунаци и яйца.
Първата ни загадка? Използваме квас и багра на Dr. Oetker. От там насетне всичко е въпрос на избор, опит, традиция. Но най-много въодушевление и предпочитание.
Козунакът
Да се направи домакински козунак е извънредно прелестно, удовлетворяващо и сплотяващо развлечение. Не споделям, че е елементарно, само че не е напълно мъчно. Може и по мързеливия метод, несъмнено, а може и както би трябвало. Не всеки ден е Великден, компромисите не си заслужават – наравете козунака както би трябвало!
Съвършеният козунак е на конци и е доста благоуханен . Това го знаят всички. За да ви се получи подобен, би трябвало да имате качествени артикули. Препoръчвам ви маята на Dr. Oetker – идеалната е сухата, която е обезводнена, прясна, опакована и предпазена. Аз постоянно поучавам хората, които вършат козунаци, да разтварят маята си в млякото (не със сухите съставки, въпреки че тъкмо тази квас може да се смеси и със сухите), с малко захар и да изчакат търпеливо да шупне, както споделяше баба ми, т.е да се задейства. Разбира се, когато се получи ясно изразен пласт мехурчета на повърхността.
Хубавият козунак се меси два пъти. Първо, омесва се добре до меко и нелепкаво тесто, след това се изчаква търпеливо да втаса – толкоз, че да стартира да излиза от съда. Докато чакаме, с мама напряко излизаме на открито да се разходим и да пием кафе. Връщаме се след два или три часа, когато то към този момент няма самообладание да го омесим още веднъж. А по-късно изпълняваме различен обред – козунакът се „ раззима “, както споделяше баба ми, т.е. сплита се на плитки, слага се в тавите, намазва се с жълтък, поръсва се със захар и още веднъж се изчаква да втаса. Като споделих захар – тук също имаме дребна загадка. Използваме ароматизирана ванилова захар, предлагам ви Бурбонската ванилова захар, още веднъж на Dr. Oetker, която придава доста изискан мирис на козунака . Можете умерено да се доверите и на течните есенции: ванилия, лимон, ром. Имайте поради само, че една ампула е за 500 г брашно.
Разбира се, постоянно можете да последвате указания, препоръки и трикове по какъв начин се прави или за гледате видео, в което е показано по какъв начин се прави. Най-хубавото на козунаците е, че всеки има нещо да добави и опише за тях.
Навремето баба ми е носела козунаците да се пекат на фурна. Днес би трябвало да познавате печката си добре. Нашите козунаци ги печем на 200 градуса за към 30 минути.
И откакто цялата къща ухае на свеж козунак е ред на яйцата...
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ