Олигарсите не са това, което бяха
Любимите предприемачи на Вучич (вляво) са недосегаеми за прокуратута
© Reuters Те са богати, авторитетни и имат другари във властта. Запознайте се с източноевропейските олигарси, които ловко лавират сред бизнес и политика. Генезисът на олигархизацията в обособените страни в Източна Европа е друг и мащабите й варират. Вече стартира и да прескача границите - два от образците са чешкият олигарх Петр Келнер, който закупи " Теленор " в България и се пробва за " Нова телевизия ", и близки до унгарския министър председател Виктор Орбан предприемачи, инвестиращи в медии в Словения и Македония. " Капитал " предложения публицисти от Унгария, Чехия, Румъния и Сърбия да опишат за връзките сред бизнес, политика и медии в своите страни и разгласява текстовете им в четири броя. Това е последният текст, предходните можете да прочетете тук за Унгария, тук за Чехия и тук за Румъния. - С помощта на близкия си кръг предприемачи президентът управлява медиите.
- Прокуратурата и антикорупционните служби пренебрегват всички подозрения за нередности и злоупотреби, свързани с обичаните предприемачи на Вучич.
Още по тематиката
Британската Военновъздушни сили се връща в Сърбия
Сблъсъкът за въздействие с Русия се изостря след възобновения интерес на Запада към района
2 апр 2018
Александър Вучич по пътя към едновластието в Сърбия
Премиерът завоюва безапелационно президентските избори в страната и ще затегне своята хватка към властта
3 апр 2017
Един Вучич ще ги владее
Сръбският министър председател е подготвен да скочи в президентството и да повтори това, което направи Путин в Русия
24 фев 2017
През 2012 година Александър Вучич пристигна на власт с обещанието да укроти олигарсите. Факт е, че през днешния ден те имат по-малко обществено наличие в Сърбия. Но не престават да бъдат основен детайл от стопанската система.
Когато богатият предприемач Боголюб Карич се завърна в страната през 2016 година, откакто близо 11 години се укриваше в Русия от сръбското правораздаване и делата против него за финансови злоупотреби, той незабавно даде обещание да стои настрани от политиката. " Ако държавното управление даде на Боголюб късмет да основава работни места, аз ще бъда неговият най-верен прислужник ", съобщи Карич пред публицисти при кацането си в Белград.
Това звучеше като внезапно разкъсване с метода, по който стояха нещата преди 2012 година Тогава чувството беше, че хора като милиардера Мирослав Мишкович имат силата да назначават министри. При ръководството на Вучич – първо министър председател, а в този момент към този момент президент - и неговата Сръбска прогресивна партия Мишкович беше задържан и съден за финансови измами и неплащане на налози.
Поддръжниците на Вучич настояват, че той е пречупил властта на олигарсите. Иван Златич, някогашен дълготраен член на Антикорупционния съвет към държавното управление, не счита по този начин. " Мисля, че ролята на този вид човеци в сръбския бизнес свят отслабва систематично ", споделя той пред " Капитал ". Според Златич мощта на олигарсите избледнява, защото те към този момент са изиграли главната си роля в приватизацията – да купят и да препродадат водещите компании на интернационалните корпорации. " Сега държавните управления се сформират от Съвета на задграничните вложители. Неговата Бяла книга е програмата на държавното управление ", споделя Иван Златич.
Икономистът Милан Ковачевич показва, че магнатите към момента имат мощен коз – биха могли да реалокират бизнеса и парите си отвън Сърбия. Той не упреква олигарсите за това, че желаят да забогатеят, а системата, основана от страната, която им е разрешила да нарушават разпоредбите на свободния пазар. " Ако те са създали пари непочтено, а ние сме създали грешката да не ги накажем, дано не вършим нещата още по-лоши, като ги караме да изнасят благосъстоянието си. То би трябвало да остане тук ", споделя Ковачевич пред " Капитал ".
В хватката на Вучич
Ерата на старите олигарси наподобява завършила, само че на тяхно място се е появил непосредствен кръг богати предприемачи към Вучич. Те са по-дискретни и не бият толкоз на очи. За това оказва помощ и фактът, че медиите са овладени и сплашени дотам, че доста малко от тях се осмеляват да разгласяват разкрития за корупция и злоупотреби за доближените на Вучич.
Президентът и неговият бизнес кръг са стегнали хватката върху медиите посредством продажбата на реклама. В Сърбия продажбите на реклами се управляват от организации с обичайни топли връзки с ръководещите. Разследване от 2014 година на BIRN демонстрира, че партията на Вучич е овладяла продажбите на рекламно пространство посредством компанията на близкия сподвижник на президента Горан Веселинович.
Друг образец е авторитетният медиен магнат Желко Митрович, притежател на компанията Pink International. Неговият канал Pink TV е прочут с усърдните си хвалби по адрес на Вучич и калните акции против неговите съперници. Според разкрития на Сръбския център за проверяваща публицистика (CINS) Pink International е получила над 10 млн. евро от държавната организация, занимаваща се с финансово подкрепяне на експортьорите, въпреки въобще да не е ясно какво тъкмо изнася компанията на Митрович.
След като партията на Вучич пристигна на власт, фирмите, свързани с различен от неговите доближени, Никола Петрович, стартира да прави милиони евро от продажбата на ток от дребни ВЕЦ-ове. Същевременно настойчиво се въртят клюки за процъфтяващия бизнес на брата на президента, Андрей Вучич. За момента обаче не са излезли доказателства, които да удостоверяват мълвата.
Поне очевидно обичаните предприемачи на Вучич са надалеч от благосъстоянието на най-големите олигарси. Но фактът, че прокуратурата и антикорупционните служби пренебрегват всички подозрения за нередности и злоупотреби, свързани с близкия кръг към президента, демонстрира, че към момента има систематична връзка сред бизнес и политика в Сърбия.
Бизнесмени, родени от пепелището на Югославия
Възходът на сръбските олигарси е обвързван с приватизацията след 2000 година и рухването на режима на Слободан Милошевич, само че генезисът им може да бъде проследен още по-назад във времето и води началото си от държавните компании в някогашна Югославия. По това време доста от бъдещите магнати стартират кариерата си като членове на мениджърската междинна класа, зародила към компании като югославския търговски колос " Генералекспорт ". Други натрупват положението си в чужбина, само че по-късно се замесват в сенчести покупко-продажби с режима на Милошевич. " Това е кръгът, който по-късно ще изиграе основна роля в изнасянето на пари към Кипър, с цел да избегне глобите и да разграби стопанската система ", показва Иван Златич.
Става въпрос за интервала след 1992 година, когато Организация на обединените нации постанова наказания на Белград поради войната в някогашна Югославия и стартира огромна интервенция по прехвърлянето на сред 5 и 11.5 милиарда $ от Сърбия към Кипър и други офшорни дестинации, осъществена от държавни фигури и доближени на режима предприемачи. Част от тези пари са употребявани за заобикаляне на интернационалните наказания и закупуване на оръжия за армията на Милошевич, само че друга част отива при сръбски предприемачи. Разследване на тв предаването Insajder разкрива, че компании на добре познати олигарси като Мишкович, Предраг Ранкович и Филип Цептер получават пари по тази скица. Прокурорска инспекция против Боголюб Карич твърди, че той е източил пари от мобилния оператор Mobtel, учреден като взаимно сдружение с държавния телеком PTT. През 2006 година против Карич са повдигнати обвинявания, само че отминалостта им изтича през 2016 година
След рухването на Милошевич през 2000 година на идната година държавното управление, ръководено от Демократичната съпротива на Сърбия (ДОС), приема нов закон за приватизацията, който мощно форсира процеса. " Чували сме от няколко източника, че през 2001 година е имало среща на управлението на ДОС, на която безусловно е изработен лист кой олигарх коя компания взима и какво се приготвя за чужденци ", споделя Иван Златич.
През същата година държавното управление вкарва и закон, който постанова спомагателни налози върху активи и бизнес транзакции на компании, чиито притежатели са получавали " свръхпечалби " посредством политически връзки и привилегии по време на режима. Но законът не реализира оповестените си цели. Единствените, които заплащат значима сума, са семейство Карич – към 90 млн. немски марки. Но общата събрана сума е към 120 млн. марки, или 60 млн. евро, което е доста под упованията.
" Законът за облагане на " свръхпечалбите " е в действие и до през днешния ден, само че никой не го ползва, " отбелязва Милан Ковачевич, който преди време сезира Конституционния съд и той удължи действието на закона за безграничен интервал. Според Ковачевич просто нито едно от държавните управления след 2000 година не е имало предпочитание да разкрие какво се е случило с източените към офшорки пари.
През идващите години олигарсите, приватизирали огромни браншове от сръбската стопанска система, продават доста от фирмите на задгранични корпорации, само че в същото време основават лични бизнес империи. Пример е Мишкович, който прави договорка с белгийската Delhaize Group за своята верига за бързооборотни артикули (част от която беше и " Пикадили " - бел. ред.), построена върху тогавашната приватизирана C Market. По сходен метод притежателят на MK Group Миодраг Костич, който държи близо 70% от производството на захар в Сърбия, продава една от фирмите си, Sunoko, на основаната във Виена Agrana.
Ако не се брои Костич, който към момента има сполучливата AIK Bank, сръбските олигарси към този момент са излезли от банките и от бранша на продажбите на дребно. Но не престават да имат значимо наличие в селското стопанство, недвижимите парцели и туризма, като имат голям брой молове и хотели. Освен това доста от тях са разширили бизнеса си в други източноевропейски страни. И въпреки да не са това, което бяха, не престават да са тук.
*Филип Рудич е публицист от BIRN
© Reuters Те са богати, авторитетни и имат другари във властта. Запознайте се с източноевропейските олигарси, които ловко лавират сред бизнес и политика. Генезисът на олигархизацията в обособените страни в Източна Европа е друг и мащабите й варират. Вече стартира и да прескача границите - два от образците са чешкият олигарх Петр Келнер, който закупи " Теленор " в България и се пробва за " Нова телевизия ", и близки до унгарския министър председател Виктор Орбан предприемачи, инвестиращи в медии в Словения и Македония. " Капитал " предложения публицисти от Унгария, Чехия, Румъния и Сърбия да опишат за връзките сред бизнес, политика и медии в своите страни и разгласява текстовете им в четири броя. Това е последният текст, предходните можете да прочетете тук за Унгария, тук за Чехия и тук за Румъния. - С помощта на близкия си кръг предприемачи президентът управлява медиите.
- Прокуратурата и антикорупционните служби пренебрегват всички подозрения за нередности и злоупотреби, свързани с обичаните предприемачи на Вучич.
Още по тематиката
Британската Военновъздушни сили се връща в Сърбия
Сблъсъкът за въздействие с Русия се изостря след възобновения интерес на Запада към района
2 апр 2018
Александър Вучич по пътя към едновластието в Сърбия
Премиерът завоюва безапелационно президентските избори в страната и ще затегне своята хватка към властта
3 апр 2017
Един Вучич ще ги владее
Сръбският министър председател е подготвен да скочи в президентството и да повтори това, което направи Путин в Русия
24 фев 2017
През 2012 година Александър Вучич пристигна на власт с обещанието да укроти олигарсите. Факт е, че през днешния ден те имат по-малко обществено наличие в Сърбия. Но не престават да бъдат основен детайл от стопанската система.
Когато богатият предприемач Боголюб Карич се завърна в страната през 2016 година, откакто близо 11 години се укриваше в Русия от сръбското правораздаване и делата против него за финансови злоупотреби, той незабавно даде обещание да стои настрани от политиката. " Ако държавното управление даде на Боголюб късмет да основава работни места, аз ще бъда неговият най-верен прислужник ", съобщи Карич пред публицисти при кацането си в Белград.
Това звучеше като внезапно разкъсване с метода, по който стояха нещата преди 2012 година Тогава чувството беше, че хора като милиардера Мирослав Мишкович имат силата да назначават министри. При ръководството на Вучич – първо министър председател, а в този момент към този момент президент - и неговата Сръбска прогресивна партия Мишкович беше задържан и съден за финансови измами и неплащане на налози.
Поддръжниците на Вучич настояват, че той е пречупил властта на олигарсите. Иван Златич, някогашен дълготраен член на Антикорупционния съвет към държавното управление, не счита по този начин. " Мисля, че ролята на този вид човеци в сръбския бизнес свят отслабва систематично ", споделя той пред " Капитал ". Според Златич мощта на олигарсите избледнява, защото те към този момент са изиграли главната си роля в приватизацията – да купят и да препродадат водещите компании на интернационалните корпорации. " Сега държавните управления се сформират от Съвета на задграничните вложители. Неговата Бяла книга е програмата на държавното управление ", споделя Иван Златич.
Икономистът Милан Ковачевич показва, че магнатите към момента имат мощен коз – биха могли да реалокират бизнеса и парите си отвън Сърбия. Той не упреква олигарсите за това, че желаят да забогатеят, а системата, основана от страната, която им е разрешила да нарушават разпоредбите на свободния пазар. " Ако те са създали пари непочтено, а ние сме създали грешката да не ги накажем, дано не вършим нещата още по-лоши, като ги караме да изнасят благосъстоянието си. То би трябвало да остане тук ", споделя Ковачевич пред " Капитал ".
В хватката на Вучич
Ерата на старите олигарси наподобява завършила, само че на тяхно място се е появил непосредствен кръг богати предприемачи към Вучич. Те са по-дискретни и не бият толкоз на очи. За това оказва помощ и фактът, че медиите са овладени и сплашени дотам, че доста малко от тях се осмеляват да разгласяват разкрития за корупция и злоупотреби за доближените на Вучич.
Президентът и неговият бизнес кръг са стегнали хватката върху медиите посредством продажбата на реклама. В Сърбия продажбите на реклами се управляват от организации с обичайни топли връзки с ръководещите. Разследване от 2014 година на BIRN демонстрира, че партията на Вучич е овладяла продажбите на рекламно пространство посредством компанията на близкия сподвижник на президента Горан Веселинович.
Друг образец е авторитетният медиен магнат Желко Митрович, притежател на компанията Pink International. Неговият канал Pink TV е прочут с усърдните си хвалби по адрес на Вучич и калните акции против неговите съперници. Според разкрития на Сръбския център за проверяваща публицистика (CINS) Pink International е получила над 10 млн. евро от държавната организация, занимаваща се с финансово подкрепяне на експортьорите, въпреки въобще да не е ясно какво тъкмо изнася компанията на Митрович.
След като партията на Вучич пристигна на власт, фирмите, свързани с различен от неговите доближени, Никола Петрович, стартира да прави милиони евро от продажбата на ток от дребни ВЕЦ-ове. Същевременно настойчиво се въртят клюки за процъфтяващия бизнес на брата на президента, Андрей Вучич. За момента обаче не са излезли доказателства, които да удостоверяват мълвата.
Поне очевидно обичаните предприемачи на Вучич са надалеч от благосъстоянието на най-големите олигарси. Но фактът, че прокуратурата и антикорупционните служби пренебрегват всички подозрения за нередности и злоупотреби, свързани с близкия кръг към президента, демонстрира, че към момента има систематична връзка сред бизнес и политика в Сърбия.
Бизнесмени, родени от пепелището на Югославия
Възходът на сръбските олигарси е обвързван с приватизацията след 2000 година и рухването на режима на Слободан Милошевич, само че генезисът им може да бъде проследен още по-назад във времето и води началото си от държавните компании в някогашна Югославия. По това време доста от бъдещите магнати стартират кариерата си като членове на мениджърската междинна класа, зародила към компании като югославския търговски колос " Генералекспорт ". Други натрупват положението си в чужбина, само че по-късно се замесват в сенчести покупко-продажби с режима на Милошевич. " Това е кръгът, който по-късно ще изиграе основна роля в изнасянето на пари към Кипър, с цел да избегне глобите и да разграби стопанската система ", показва Иван Златич.
Става въпрос за интервала след 1992 година, когато Организация на обединените нации постанова наказания на Белград поради войната в някогашна Югославия и стартира огромна интервенция по прехвърлянето на сред 5 и 11.5 милиарда $ от Сърбия към Кипър и други офшорни дестинации, осъществена от държавни фигури и доближени на режима предприемачи. Част от тези пари са употребявани за заобикаляне на интернационалните наказания и закупуване на оръжия за армията на Милошевич, само че друга част отива при сръбски предприемачи. Разследване на тв предаването Insajder разкрива, че компании на добре познати олигарси като Мишкович, Предраг Ранкович и Филип Цептер получават пари по тази скица. Прокурорска инспекция против Боголюб Карич твърди, че той е източил пари от мобилния оператор Mobtel, учреден като взаимно сдружение с държавния телеком PTT. През 2006 година против Карич са повдигнати обвинявания, само че отминалостта им изтича през 2016 година
След рухването на Милошевич през 2000 година на идната година държавното управление, ръководено от Демократичната съпротива на Сърбия (ДОС), приема нов закон за приватизацията, който мощно форсира процеса. " Чували сме от няколко източника, че през 2001 година е имало среща на управлението на ДОС, на която безусловно е изработен лист кой олигарх коя компания взима и какво се приготвя за чужденци ", споделя Иван Златич.
През същата година държавното управление вкарва и закон, който постанова спомагателни налози върху активи и бизнес транзакции на компании, чиито притежатели са получавали " свръхпечалби " посредством политически връзки и привилегии по време на режима. Но законът не реализира оповестените си цели. Единствените, които заплащат значима сума, са семейство Карич – към 90 млн. немски марки. Но общата събрана сума е към 120 млн. марки, или 60 млн. евро, което е доста под упованията.
" Законът за облагане на " свръхпечалбите " е в действие и до през днешния ден, само че никой не го ползва, " отбелязва Милан Ковачевич, който преди време сезира Конституционния съд и той удължи действието на закона за безграничен интервал. Според Ковачевич просто нито едно от държавните управления след 2000 година не е имало предпочитание да разкрие какво се е случило с източените към офшорки пари.
През идващите години олигарсите, приватизирали огромни браншове от сръбската стопанска система, продават доста от фирмите на задгранични корпорации, само че в същото време основават лични бизнес империи. Пример е Мишкович, който прави договорка с белгийската Delhaize Group за своята верига за бързооборотни артикули (част от която беше и " Пикадили " - бел. ред.), построена върху тогавашната приватизирана C Market. По сходен метод притежателят на MK Group Миодраг Костич, който държи близо 70% от производството на захар в Сърбия, продава една от фирмите си, Sunoko, на основаната във Виена Agrana.
Ако не се брои Костич, който към момента има сполучливата AIK Bank, сръбските олигарси към този момент са излезли от банките и от бранша на продажбите на дребно. Но не престават да имат значимо наличие в селското стопанство, недвижимите парцели и туризма, като имат голям брой молове и хотели. Освен това доста от тях са разширили бизнеса си в други източноевропейски страни. И въпреки да не са това, което бяха, не престават да са тук.
*Филип Рудич е публицист от BIRN
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ