Със стари коли искали да вземат парите на любимчани
Любимец и до през днешния ден има славата на градче на богати хора, освен тъй като е по Е-80 и покрай границата. Хората в Любимешко са изключително работливи, а това ги направи богати и то през мощните години на социализма. През 70-те и 80-те години там набра особена мощ оранжерийното произвеждане на домати. Във всеки двор имаше най-малко по един парник и по 2-3 найлонови оранжерии, в които се отглеждаше същинско злато. Разбира се, това струпване на благосъстояние не остава неусетно от властта и по разпореждане на Господин Корцанов, ръководител на Окръжния национален съвет, а по-късно и първи секретар на ОК на Българска комунистическа партия в Хасково, се прави инспекция на сметките на любимчани, а властта се ошашавила от това, което видяла в тях.
Тази информация не бе напълно законна, само че властта искаше да знае защо тъкмо става въпрос, защото бе ясно, че се вършат огромни облаги, описват хора, близки до тогавашното ръководство.
Справката сподели, че по разнообразни сметни обособени хора имат от 20 000 до 120 000 лева, които и в тези години бяха големи суми. Само за съпоставяне с 13 000 лева можеше да се купи двустайно жилище в Хасково, описват те.
Богатството предиздвикало властта да се чуди по какъв начин да вземе спестяванията на хората, с цел да се раздвижи този паричен капитал. Човек от ОКС предложил ЦКС да купи и внесе западни коли втора ръка, които да се продадат на хората в Любимец и близките села.
Гениалната концепцията обаче не била възприета, защото съгласно Корцанов, това щяло да демобилизира хората. Предложението не се харесало и на тогавашния началник на Министерство на вътрешните работи - Хасково ген. Владимир Янев. Не може и селяните да карат мерцедеси, отсякъл той, съгласно осведомени, и по този начин любимчани се разминали със западните коли най-малко за още 20-ина години, до момента в който пристигна демокрацията и страната ни се наводни с коли втора употреба.
По това време мерцедесите в целия окръг били единствено 3, описват още доближените до тогавашната власт. На мерджани се возели ген. Янев, Корцанов и председателят на Окръжния национален съвет Пандо Ванчев. Останалите караха единствено москвичи, лади и жигули, за които се чакаше ред с години.
Дори и на москвичи, сигурно любимчани посрещнаха демокрацията богати поради баснословната си трудолюбивост.
Робски, само че добре заплатен труд в оранжериите
Цели влакови композиции, натоварени с домати, дини и пъпеши, отпътуваха от гарата в Любимец към Съюз на съветските социалистически републики и други социалистически страни. Производителите наемаха тирове да се транспорти продукцията от полето до гарата, след това цялата фамилия се включваше в претоварването, спомнят си любимчани.
Големите пари от доматите се правеха не напълно законно. Значителна част от продукцията се пласираше по Черноморието, където бе фрашкано с туристи от Полша и Унгария. Поляците бяха напряко гладни и умираха за нашите домати, дини и швепс, описват те.
Доматите, в чието бране бе ангажирано цялото семейство, се подреждаха в дървени щайги. До морето стоката се транспортираше в леки коли, с отстранени задни седалки, пълнеше се багажникът, както и този на тавана. Някои си купиха ремаркета, та закачаха на москвичите и тях. За 2-3 дни стоката се продаваше. Търговците се връщаха, товареха ги отначало и отново. На курс се правеше облага от 100 -1200 лв.. Само за съпоставяне за висока се смяташе заплата от 240 лева, описват още паметливи.
Това обаче е извънредно трудоемка активност. Отначало оранжериите се правеха от дървени прътове, след това с винкели, които се намираха в други елементи на страната. Найлоновата завивка се правеше саморъчно, като обособените ленти се лепяха с ютия и платно. Нямаше пръскачки, всеки цвят се потапяше в кутийка с „ Доматин ”. Това е препарат, с който се третираха цветовете за повече плодовитост.Това комплицирано и изморително упражнение се вършеше от децата, които обаче бяха удовлетворени, защото за труда си получаваха всевъзможни екстри, от чужденците, каквито не се намираха по нашите магазини - облекла, чанти, маратонки и други
Бизнесът вървеше, макар че пиле не можеше да прехвръкне без открит лист
По някое време обаче властта се усети и направи опит да се спре този печеливш бизнес. Край Любимец по Е-80 имаше контролно-пропусквателен пункт на полицията, която не позволяваше пиле да прехвръкне, в случай че няма открит лист. Документът се издаваше от полицията, имаха го всички родени и с родственици в граничния регион, а полицаите прецизно ревизираха колите, както и пасажерите във влаковете към границата.
Това състояние караше доста от производителите да търсят и употребяват обиколни пътища към морето.Така че този прекомерно рентабилен бизнес бе обвързван и с доста премеждия. Властта обаче си затваряше очите, защото хората богатееха и не роптаеха против нея. И в този момент е по този начин, сивият бранш не се закача съществено, тъй като хората са удовлетворени, че си вадят хляба и съумяват да живеят обичайно макар властта. Ей това са и нашият социализъм, и нашият преход, всеки се избавя както може, прави разбор някогашен производител на домати от близо до Любимец село. Днес той се занимава с търговия, само че не и с произвеждане.
Тази информация не бе напълно законна, само че властта искаше да знае защо тъкмо става въпрос, защото бе ясно, че се вършат огромни облаги, описват хора, близки до тогавашното ръководство.
Справката сподели, че по разнообразни сметни обособени хора имат от 20 000 до 120 000 лева, които и в тези години бяха големи суми. Само за съпоставяне с 13 000 лева можеше да се купи двустайно жилище в Хасково, описват те.
Богатството предиздвикало властта да се чуди по какъв начин да вземе спестяванията на хората, с цел да се раздвижи този паричен капитал. Човек от ОКС предложил ЦКС да купи и внесе западни коли втора ръка, които да се продадат на хората в Любимец и близките села.
Гениалната концепцията обаче не била възприета, защото съгласно Корцанов, това щяло да демобилизира хората. Предложението не се харесало и на тогавашния началник на Министерство на вътрешните работи - Хасково ген. Владимир Янев. Не може и селяните да карат мерцедеси, отсякъл той, съгласно осведомени, и по този начин любимчани се разминали със западните коли най-малко за още 20-ина години, до момента в който пристигна демокрацията и страната ни се наводни с коли втора употреба.
По това време мерцедесите в целия окръг били единствено 3, описват още доближените до тогавашната власт. На мерджани се возели ген. Янев, Корцанов и председателят на Окръжния национален съвет Пандо Ванчев. Останалите караха единствено москвичи, лади и жигули, за които се чакаше ред с години.
Дори и на москвичи, сигурно любимчани посрещнаха демокрацията богати поради баснословната си трудолюбивост.
Робски, само че добре заплатен труд в оранжериите
Цели влакови композиции, натоварени с домати, дини и пъпеши, отпътуваха от гарата в Любимец към Съюз на съветските социалистически републики и други социалистически страни. Производителите наемаха тирове да се транспорти продукцията от полето до гарата, след това цялата фамилия се включваше в претоварването, спомнят си любимчани.
Големите пари от доматите се правеха не напълно законно. Значителна част от продукцията се пласираше по Черноморието, където бе фрашкано с туристи от Полша и Унгария. Поляците бяха напряко гладни и умираха за нашите домати, дини и швепс, описват те.
Доматите, в чието бране бе ангажирано цялото семейство, се подреждаха в дървени щайги. До морето стоката се транспортираше в леки коли, с отстранени задни седалки, пълнеше се багажникът, както и този на тавана. Някои си купиха ремаркета, та закачаха на москвичите и тях. За 2-3 дни стоката се продаваше. Търговците се връщаха, товареха ги отначало и отново. На курс се правеше облага от 100 -1200 лв.. Само за съпоставяне за висока се смяташе заплата от 240 лева, описват още паметливи.
Това обаче е извънредно трудоемка активност. Отначало оранжериите се правеха от дървени прътове, след това с винкели, които се намираха в други елементи на страната. Найлоновата завивка се правеше саморъчно, като обособените ленти се лепяха с ютия и платно. Нямаше пръскачки, всеки цвят се потапяше в кутийка с „ Доматин ”. Това е препарат, с който се третираха цветовете за повече плодовитост.Това комплицирано и изморително упражнение се вършеше от децата, които обаче бяха удовлетворени, защото за труда си получаваха всевъзможни екстри, от чужденците, каквито не се намираха по нашите магазини - облекла, чанти, маратонки и други
Бизнесът вървеше, макар че пиле не можеше да прехвръкне без открит лист
По някое време обаче властта се усети и направи опит да се спре този печеливш бизнес. Край Любимец по Е-80 имаше контролно-пропусквателен пункт на полицията, която не позволяваше пиле да прехвръкне, в случай че няма открит лист. Документът се издаваше от полицията, имаха го всички родени и с родственици в граничния регион, а полицаите прецизно ревизираха колите, както и пасажерите във влаковете към границата.
Това състояние караше доста от производителите да търсят и употребяват обиколни пътища към морето.Така че този прекомерно рентабилен бизнес бе обвързван и с доста премеждия. Властта обаче си затваряше очите, защото хората богатееха и не роптаеха против нея. И в този момент е по този начин, сивият бранш не се закача съществено, тъй като хората са удовлетворени, че си вадят хляба и съумяват да живеят обичайно макар властта. Ей това са и нашият социализъм, и нашият преход, всеки се избавя както може, прави разбор някогашен производител на домати от близо до Любимец село. Днес той се занимава с търговия, само че не и с произвеждане.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ