Любимата тема на писателите фантасти за пътешествията във времето днес

Любимата тематика на писателите фантасти за пътешествията във времето през днешния ден наподобява по-привична, в сравнение с преди няколко десетилетия. Изучаването на свойствата на пространство-времето все по-често навеждат учените на мисълта за скокове във времето.

Въз основа на теорията на относителността материята има свойството да „ огъва “ пространството и колкото по-висока е плътността на материята, толкоз по-силна е деформацията. Привичната ни гравитация е такова деформиране. В подобен случай, в случай че пространството е погрешно, за какво да не приема случайна форма, да речем, сходно на тунел?

С помощта на такива тунели областите, които са разграничени от стотици хиляди светлинни години, могат да се съединяват между тях. По подобен метод могат да са свързани както безусловно разнообразни вселени, по този начин и една галактика, в който тунелът „ прониква “ в самия себе си, само че в друго време и друга област.

Австрийският математик Курт Гьодел при решаването на уравненията на Айнщайн е издигнал забавна идея за еднородността на стационарната Вселена, която се върти като едно цяло. По затворени траектории – примки, съдържащи се в нея – може да се пътешества. При подобен модел се съхранява опцията за връщане както в изходната точка, по този начин и в изходното време.

Минималният период за битие на самата примка доста надвишава виталния цикъл на Вселената. Материалът, от който може да се образуват времевите портали, или както ги назовават още – червееви дупки, – би трябвало да има неповторими свойства, само че освен това материята би трябвало да съхранява квантови свойства.

Съвместни проучвания на съветски и испански експерти (Аркадий Попов, Дейвид Хохоберг, Сергей Красников) са разрешили да се откри съществуването на „ виртуални “ частици във вакуума. Тоест в безспорната празнота непрекъснато се раждат и изчезват двойки частици, които актуалната инсталация не може да открие заради доста късия живот на тяхното битие.

Но „ избягалите “ частици съумяват да „ наследят “ действителни енергийни импулси, притежаващи необикновени свойства. Без да навлизаме дълбоко във физиката, ще отбележим, че червеевите дупки-тръби с гладки гърла могат да съединяват разнообразни светове. Цяла серия решения на уравненията на Айнщайн разказва съществуването на две съвсем идентични пространства, които се съединяват с тъничък сингулярен „ пръстен “. Обектът, минал през подобен пръстен, се озовава в напълно различен свят, въпреки и доста сходен на неговия. За връщане обратно от всяка страна е належащо още веднъж да се премине през пръстена.

Съвременната физика предсказва съществуването на забавни обекти, напомнящи сингулярни пръстени. Тези обекти са получили названието галактически струни. Според теорията струните са се образували в младата Вселена от изстиващата свръхплътна материя, претърпяла промяна на положението. При дребна дебелина (части от микрона) такава струна има голяма тежест – милиарди тонове на сантиметър.

Учените Ричард Гот и Жерар Клеман са открили, че няколко струни, движещи се с огромни скорости една по отношение на друга, могат да сформират комплекси с времеви примки. Тоест при избрана посока на придвижването в гравитационното поле на струните може да се върнеш в изходната точка, преди да отлетиш от нея.

Космически обект от сходен жанр към този момент е открит от астрономите – това са две близнаци галактики с обозначението CSL-1. Реално това е една вселена, която се е раздвоила вследствие на гравитационно линзиране, и самата гравитационна леща в дадения случай не е със сферична, а с цилиндрична форма.

Пътешественици във времето

Легендите за времевите портали и пътешествениците във времето са съществували във всички времена, а с развиването на математиката и физиката са почнали и опитите с времето. Например необятен отзив е получил Експериментът Филаделфия от 1943 година, чието авторство е приписвано на Айнщайн.

За провеждането на опита ученият основал апарат, който разрешавал да се взаимодейства върху електромагнитното поле. С помощта на този елемент корабът „ Елдридж “ липсващ пред очите на очевидците, а по-късно се появил, само че на няколко километра от мястото. По-късно се появила информация, че членовете на екипажа след опита са полудели, а самият Айнщайн унищожил своя апарат. Споровете за действителността на този случай не стихват и до през днешния ден.

Сред жителите на Царицино (по-късно Сталинград) при започване на ХХ век били живи легендите за Евграф Голдобин, търговец, който прокопал под имението си тунел, изпълняващ функционалността на времеви портал в предишното. Голдобин показвал на познатите си старинни предмети, само че не казвал от кое място ги е взел. В гражданската война цялото семейство на Голдобин изчезнало незнайно къде. Говорело се, че търговецът се е възползвал от времевия портал.

Малцина знаят, че по време на сталинската тирания в Съюз на съветските социалистически републики бил основан Институт за проучване на паралелния свят. Архивите пазят описания на опити, извършени от учените Игор Курчатов и Абрам Йофе. След провеждането на опитите тези, които взели участие в тях (18 души) били разстреляни. По-късно, при Хрушчов, институтът бил съживен, само че през 1989 година филиалът, намиращ се на островите Анжу, бил погубен от мощен гърмеж. Експерименталният модул и трима души починали. Според една от версията модулът претърпял злополука вследствие на конфликт с огромен галактически обект в един от паралелните светове.

Може ли да се промени през вчерашния ден?

До забавен извод са стигнали експерти след осъществяване на редица опити – става известно, днешните ни действия и дейности могат значително да въздействат на събитията… в предишното.

Началото на тази доктрина е обещано от опит на физика Джон Уилър, извършен през 1983 година. Експериментът бил видоизменено сходство на опита на Тейлър. Самият опит на Тейлър бил извършен с фотон, пропуснат през преграда през отвори. В този случай, когато имало един отвор, частицата и в края на пътя оставала самата себе си – т.е. фотон. Но при два отвора частицата прекосявала и през двата във тип на енергийни талази. Била изказана мисълта, че частицата по някакъв метод „ улавя мислите “ на участниците в опита и по тази причина знае какъв брой отвора има, а по-късно се държи по съответния метод.

В опита на Уилър наблюдението на фотона започвало след прекосяването му през бариерата, само че в случай че наблюдаващият очаквал, че частицата ще се държи като вълна, тя ставала такава, а в случай че участникът очаквал появяването на фотон – още веднъж получавал предстоящото.

Но и в единия, и в другия случай изборът на частицата „ да бъде, или да не бъде “ ставал явен чек откакто опитът (събитието) към този момент е почнало да се случва. Тоест точно наблюдаващият можел да въздейства на хода на към този момент почналото събитие. Опитът на Уилър е получил названието „ опит със задържане на избора “.

Не по-малко забавен бил опитът на проф. Леонард Лейбовици, който се усъмнил в опитите да се изясни по теоретичен път изгодата от нетрадиционните способи за лекуване и молитва. Лейбовици направил опита с 3393 пациенти със болест на кръвта – сепсис. На едната група се четели молебствия, а на втората – не. Подборът на състава на групите бил извършен по двоен кьорав способ, тъй че нито професорът, нито личният състав на лечебните заведения знаели на кого са четени молитви-

Резултатът посочил, че в групата на пациентите, за които се молел, смъртността е незначителна (2%), общото положение на тези хора било устойчиво, а покачването на температурата до високи стойности било по-краткотрайно спрямо участниците във втората група.

Но най-интересното е това, че опитът бил извършен през 2000 година, а имената и семействата на пациентите, на които били четени молебствия, били от предишното – в интервала от 1990 до 1996 година.

Самият Лейбовици бил заинтригуван от получените данни и написал, че „ статистиката е полудяла “. Резултатите били оповестени в Британски медицински вестник през 2001 година и провокирали бурна реакция измежду последователите и съперниците на хипотезата, че има опция да се въздейства на предишните събития.

Възможно е друг взор върху разбирането за времето и пространството да разреши на хората един ден да изобретят мечтаната машина на времето и освен да преминат през времеви портали, само че и да поправят някои събития. До какъв резултат ще докара това – е мъчно да се каже.