Има ли българинът пари за почивка?
Лятната отмора е недостъпна за съвсем половината от българското население, сочат резултатите от изследване на организация АФИС, осъществено в интервала 20-25 юли 2018 година Интервюирани директно в домовете им са 1010 пълнолетни български жители.
Практически всеки четвърти българин (малко над 24%) възнамерява да почива през това лято. Други 12% регистрират, че към този момент са употребявали опцията за своята лятна почивка преди края на юли и няма да почиват през обичайно отпускарския август.
На фона на това 45.9% от интервюираните показват, че няма да почиват това лято. Други 13.5% регистрират, че на този стадий не са взели решение дали ще отидат на почивка.
Къде избира да прекарва своята почивка нашият съотечественик?
Според изследването, нашето Черноморие към момента е любимец при избор на местоположението. На него ще почиват 60 на 100 от имащите опция.
На море в чужбина пък ще заложи близо всеки пети българин – 21% от интервюираните.Едва 15% имат желание да предпочетат планината пред морето. Екскурзиите несъмнено не са обичан метод за разформироване – едвам 6% имат желание да създадат такава в родината, а единствено 3 на 100 заявяват своите планове за екскурзия в чужбина.
Едва ли е толкоз изненадващо, че най-голямата група са тези, които заявяват, че няма да имат опция да почиват това лято. Според данните на АФИС става въпрос за 46 от пълнолетното население.
Кои са почиващите и кои са непочиващите българи?
Ако оставим встрани колебаещите се, данните могат да изградят следния подобен профил:
Почиващият българин е в по-голяма степен градски човек, с високо обучение и по-висок от междинния приход, във възрастовия диапазон до 50 години. Данните демонстрират и една забавна причинност – хората от София са склонни в по-голяма степен да почиват през юли, до момента в който тези от регионалните центрове избират повече август.
Прави усещане, че хората над 60 години и пенсионерите в доста редки случаи възнамеряват летни ваканции или почивки и като цяло не се възползват от тях. Финансовите благоприятни условия са явен фактор в това отношение, регистрират от АФИС.
Парите, и по-скоро тяхната липса, играят огромна роля освен при по-възрастните българи. От данните доста ясно се вижда разграничителната линия в приходите. Общо взето, говорейки за почивки и финансови благоприятни условия, тези, които живеят с до 500 лева на член от семейството, имат в пъти по-малка опция да почиват през лятото. Българите с по-висок от този приход почиват в пъти по-често от по-бедните си сънародници. Сиреч, повече от 70 на 100 от непочиващите през лятото са с приходи до 500 лева на член от семейството.
А какъв брой дълго ще продължи ваканцията ни?
Българинът няма огромни благоприятни условия за продължителни почивки, демонстрират данните от изследването. Сред деклариралите желание да почиват, 42% настояват, че ваканцията им ще бъде не повече от 5 дни. Малко по-голяма е групата на почиващите сред 5 и 10 дни. Това са близо половината от имащите планове да излязат във почивка. Малцина са имащите опция да си разрешат по-дълга от 10 дни отмора.
Колко пари сме подготвени да заделим за своята отмора?
Важен миг е какъв брой пари сме склонни да заделим за идната отмора. Икономичният бюджет сякаш е водещ принцип и измежду настроените за почивка. Практически половината дали отговор настояват, че плануваният бюджет е до 500лв. Всеки пети земляк ще похарчи сред 500 и 750 лв., а други 15% – сред 750 и 1000 лева По-заможните (готови да заделят повече от 1000 лева са едвам 14% от имащите планове да почиват въобще. Или с други думи това са единствено 4%.
А съпоставено с 10 години обратно?
Ако съпоставим описаната картина с ретроспективни данни от 2007 година, изследването откроява следните забавни детайлности:
Днес българинът почива повече спрямо 11 години обратно. Тогава нямащите опция за лятна почивка са били сред 55 и 60 на 100, на декларативно равнище. По отношение на продължителността на ваканцията мъчно могат да се виждат основни разлики.
Но още нещо прави усещане – тогава едвам 4 на 100 са били българите, имащи подготвеност да заделят повече от 1000 лева на член от семейството. Естествено, следва да се регистрира растежът в приходите, инфлацията и цените като цяло за този интервал. С други думи повече българи почиват в този момент, а заделяните пари са повече.
Практически всеки четвърти българин (малко над 24%) възнамерява да почива през това лято. Други 12% регистрират, че към този момент са употребявали опцията за своята лятна почивка преди края на юли и няма да почиват през обичайно отпускарския август.
На фона на това 45.9% от интервюираните показват, че няма да почиват това лято. Други 13.5% регистрират, че на този стадий не са взели решение дали ще отидат на почивка.
Къде избира да прекарва своята почивка нашият съотечественик?
Според изследването, нашето Черноморие към момента е любимец при избор на местоположението. На него ще почиват 60 на 100 от имащите опция.
На море в чужбина пък ще заложи близо всеки пети българин – 21% от интервюираните.Едва 15% имат желание да предпочетат планината пред морето. Екскурзиите несъмнено не са обичан метод за разформироване – едвам 6% имат желание да създадат такава в родината, а единствено 3 на 100 заявяват своите планове за екскурзия в чужбина.
Едва ли е толкоз изненадващо, че най-голямата група са тези, които заявяват, че няма да имат опция да почиват това лято. Според данните на АФИС става въпрос за 46 от пълнолетното население.
Кои са почиващите и кои са непочиващите българи?
Ако оставим встрани колебаещите се, данните могат да изградят следния подобен профил:
Почиващият българин е в по-голяма степен градски човек, с високо обучение и по-висок от междинния приход, във възрастовия диапазон до 50 години. Данните демонстрират и една забавна причинност – хората от София са склонни в по-голяма степен да почиват през юли, до момента в който тези от регионалните центрове избират повече август.
Прави усещане, че хората над 60 години и пенсионерите в доста редки случаи възнамеряват летни ваканции или почивки и като цяло не се възползват от тях. Финансовите благоприятни условия са явен фактор в това отношение, регистрират от АФИС.
Парите, и по-скоро тяхната липса, играят огромна роля освен при по-възрастните българи. От данните доста ясно се вижда разграничителната линия в приходите. Общо взето, говорейки за почивки и финансови благоприятни условия, тези, които живеят с до 500 лева на член от семейството, имат в пъти по-малка опция да почиват през лятото. Българите с по-висок от този приход почиват в пъти по-често от по-бедните си сънародници. Сиреч, повече от 70 на 100 от непочиващите през лятото са с приходи до 500 лева на член от семейството.
А какъв брой дълго ще продължи ваканцията ни?
Българинът няма огромни благоприятни условия за продължителни почивки, демонстрират данните от изследването. Сред деклариралите желание да почиват, 42% настояват, че ваканцията им ще бъде не повече от 5 дни. Малко по-голяма е групата на почиващите сред 5 и 10 дни. Това са близо половината от имащите планове да излязат във почивка. Малцина са имащите опция да си разрешат по-дълга от 10 дни отмора.
Колко пари сме подготвени да заделим за своята отмора?
Важен миг е какъв брой пари сме склонни да заделим за идната отмора. Икономичният бюджет сякаш е водещ принцип и измежду настроените за почивка. Практически половината дали отговор настояват, че плануваният бюджет е до 500лв. Всеки пети земляк ще похарчи сред 500 и 750 лв., а други 15% – сред 750 и 1000 лева По-заможните (готови да заделят повече от 1000 лева са едвам 14% от имащите планове да почиват въобще. Или с други думи това са единствено 4%.
А съпоставено с 10 години обратно?
Ако съпоставим описаната картина с ретроспективни данни от 2007 година, изследването откроява следните забавни детайлности:
Днес българинът почива повече спрямо 11 години обратно. Тогава нямащите опция за лятна почивка са били сред 55 и 60 на 100, на декларативно равнище. По отношение на продължителността на ваканцията мъчно могат да се виждат основни разлики.
Но още нещо прави усещане – тогава едвам 4 на 100 са били българите, имащи подготвеност да заделят повече от 1000 лева на член от семейството. Естествено, следва да се регистрира растежът в приходите, инфлацията и цените като цяло за този интервал. С други думи повече българи почиват в този момент, а заделяните пари са повече.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ