Целият ми живот мина в преход
Лутах се, до момента в който изградя своя ценностна система, споделя Стоян Дойчев
Младата вяра на киното ни Стоян Дойчев, който изгря с кино лентата " Възвишение " по романа на Милен Русков, идната седмица още веднъж е на екран във кино лентата на Стефан Командарев " В кръг ". Дойчев играе служител на реда, роден тъкмо преди 30 години на 10 ноември, и прекарва рождения си ден, патрулирайки с сътрудника си, в чиято роля е Зуека. Филмът излиза в навечерието на 30-годишнината от прехода, а самият Стоян Дойчев е роден единствено година преди началото на прехода във Варна.
- Господин Дойчев, какво си спомняте самият Вие от първите години на прехода, като човек, който не е виждал предходния интервал?
- Да, аз не помня какво е било по времето на комунизма, само че пък целият ми умишлен живот мина в преход сред комунизма и демокрацията. Онова, което си припомням, е че да вземем за пример родителите ми мъчно се приспособиха от едното към другото. Моите родители бяха елементарни служащи - татко ми е бил водач, а майка ми повече се грижеше за нас, работеше почасово в пералня. Това, което аз си припомням, че те много мъчно се приспособиха към новото време по някакъв метод. Те по този начин и си останаха с очакванията, като доста хора, че някой би трябвало да се грижи с тях, да им оказва помощ, да ги направлява. Това е мое мнение, само че сякаш в оня период мисленето на всеки обособен субект е било сменено от това, че страната ще се погрижи за теб, няма потребност да мислиш. Единственото, което би трябвало да правиш, е да работиш и да вярваш, че всичко ще е наред, да вярваш в партията. Мисля, че след това това катурване на душeвността е изиграло роля за тяхното потомство. Но аз не бих споделил, че моето детство е минало в чисто демократично общество.
- А на Вас разказвали ли са Ви е нещо за предишното?
- Да слушал съм разкази от разнообразни гледни точки, от време на време много полярни. Но като човек, който е израснал в същото време, непрестанно се лашкам сред това кое е редно и кое не. Понеже полезностите на демокрацията заменят полезностите на комунизма, само че те не могат да се изкоренят от хората, които дълго време са живели с тях. Така че човек се лута сред това кое е вярно и кое е неверно, какво да прави и какво не, до момента в който самичък не си построи своя ценностна система. Може би нещо приблизително сред това, какво постанова новото време, и полезностите, с които хората не престават да живеят.
- Коя полезност за Вас е най-важната?
- Работя и виждам да не преча на другите хора, които правят своята работа. Не обичам лъжата, не обичам нещата да стават по " другия метод ", да имаш " човек " за нещо, за работа, която би трябвало да се реши посредством връзки. С други думи - не обичам корупцията.
- Вие играете роля на служител на реда, роден тъкмо преди 30 години на 10 ноември. Трудно ли Ви беше да се впишете, по какъв начин възприехте ролята?
- Честно да Ви кажа, когато се виждам, аз мъчно се схващам. Щастлив съм, тъй като моята сцена, когато спасяваме на улицата пребито дете и героят ми нарушава разпоредбите на Министерство на вътрешните работи, с цел да го закара в " Пирогов ", това е едно от нещата, което демонстрира, че има малко светлинка. Още повече, това е най-младият служител на реда. И държанието на героя ми демонстрира, че колкото и да е недодялан светът героят употребява това деяние " не по разпоредбите ", с цел да избави човешки живот. И освен това го прави без да се замисли.
- Във кино лентата Вашият сътрудник в патрулката Зуека Ви пита " Ти за какво си още тук, за какво не емигрираш? " Вие замисляли ли сте се по този мотив?
- Не, като артист аз не бих могъл да практикувам специалността си свободно на открито. Със спектакъла " Аз, Сизиф " сме пътували в над 20 страни, само че той разчита повече на визуализация, а не на диалект. Аз съумях да се докосна до задграничната аудитория, само че мисля, че разликата сред публиката не е огромна - хората, които видят нещо красиво, реагират еднообразно. Но аз съм израсъл с нашите проблеми, а и актьорът е обвързван с мястото, където е живял.
Младата вяра на киното ни Стоян Дойчев, който изгря с кино лентата " Възвишение " по романа на Милен Русков, идната седмица още веднъж е на екран във кино лентата на Стефан Командарев " В кръг ". Дойчев играе служител на реда, роден тъкмо преди 30 години на 10 ноември, и прекарва рождения си ден, патрулирайки с сътрудника си, в чиято роля е Зуека. Филмът излиза в навечерието на 30-годишнината от прехода, а самият Стоян Дойчев е роден единствено година преди началото на прехода във Варна.
- Господин Дойчев, какво си спомняте самият Вие от първите години на прехода, като човек, който не е виждал предходния интервал?
- Да, аз не помня какво е било по времето на комунизма, само че пък целият ми умишлен живот мина в преход сред комунизма и демокрацията. Онова, което си припомням, е че да вземем за пример родителите ми мъчно се приспособиха от едното към другото. Моите родители бяха елементарни служащи - татко ми е бил водач, а майка ми повече се грижеше за нас, работеше почасово в пералня. Това, което аз си припомням, че те много мъчно се приспособиха към новото време по някакъв метод. Те по този начин и си останаха с очакванията, като доста хора, че някой би трябвало да се грижи с тях, да им оказва помощ, да ги направлява. Това е мое мнение, само че сякаш в оня период мисленето на всеки обособен субект е било сменено от това, че страната ще се погрижи за теб, няма потребност да мислиш. Единственото, което би трябвало да правиш, е да работиш и да вярваш, че всичко ще е наред, да вярваш в партията. Мисля, че след това това катурване на душeвността е изиграло роля за тяхното потомство. Но аз не бих споделил, че моето детство е минало в чисто демократично общество.
- А на Вас разказвали ли са Ви е нещо за предишното?
- Да слушал съм разкази от разнообразни гледни точки, от време на време много полярни. Но като човек, който е израснал в същото време, непрестанно се лашкам сред това кое е редно и кое не. Понеже полезностите на демокрацията заменят полезностите на комунизма, само че те не могат да се изкоренят от хората, които дълго време са живели с тях. Така че човек се лута сред това кое е вярно и кое е неверно, какво да прави и какво не, до момента в който самичък не си построи своя ценностна система. Може би нещо приблизително сред това, какво постанова новото време, и полезностите, с които хората не престават да живеят.
- Коя полезност за Вас е най-важната?
- Работя и виждам да не преча на другите хора, които правят своята работа. Не обичам лъжата, не обичам нещата да стават по " другия метод ", да имаш " човек " за нещо, за работа, която би трябвало да се реши посредством връзки. С други думи - не обичам корупцията.
- Вие играете роля на служител на реда, роден тъкмо преди 30 години на 10 ноември. Трудно ли Ви беше да се впишете, по какъв начин възприехте ролята?
- Честно да Ви кажа, когато се виждам, аз мъчно се схващам. Щастлив съм, тъй като моята сцена, когато спасяваме на улицата пребито дете и героят ми нарушава разпоредбите на Министерство на вътрешните работи, с цел да го закара в " Пирогов ", това е едно от нещата, което демонстрира, че има малко светлинка. Още повече, това е най-младият служител на реда. И държанието на героя ми демонстрира, че колкото и да е недодялан светът героят употребява това деяние " не по разпоредбите ", с цел да избави човешки живот. И освен това го прави без да се замисли.
- Във кино лентата Вашият сътрудник в патрулката Зуека Ви пита " Ти за какво си още тук, за какво не емигрираш? " Вие замисляли ли сте се по този мотив?
- Не, като артист аз не бих могъл да практикувам специалността си свободно на открито. Със спектакъла " Аз, Сизиф " сме пътували в над 20 страни, само че той разчита повече на визуализация, а не на диалект. Аз съумях да се докосна до задграничната аудитория, само че мисля, че разликата сред публиката не е огромна - хората, които видят нещо красиво, реагират еднообразно. Но аз съм израсъл с нашите проблеми, а и актьорът е обвързван с мястото, където е живял.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ