Студио за стратегическо консултиране IAM: Голямото промиване на мозъци никога не е било по-лесно
Луси Блек-Суон и Андрес Колменарес се срещат в Богота около общ другар. Малко по-късно Луси се мести в Париж, а в диалозите им по " Скайп " двамата стартират да споделят хрумвания за основаването на студио за проучване на трендовете, в което да съчетаят своите допълващи се аналитични и креативен гледни точки от логиката на психиката (Луси) и рекламата (Андрес) дружно с тяхната споделена пристрастеност към проучвания на бъдещето.
Така през 2015 година се ражда IAM (Internet Age Media) - комплект от непрекъснато разрастващи се инициативи, които включват стратегическо консултиране, поредност от събития, креативна лаборатория и обединяването на световна общественост, която се припознава с дългогодишната им задача. А тя е да подобрят взаимовръзките хората, цифровите технологии и планетата. За задачата проучват спекулации за бъдещето и употребяват това като инструмент да подкрепят разнообразни институции, които имат потребност от помощ при вземането на решения.
Луси и Андрес създават стратегически и кураторски дизайнерски планове с фондации, културни институции, университети и медийни компании като Mobile World Capital Barcelona, TATE, University of Arts London, Red Bull, ELISAVA и BBC. Наред с това поддържат и редица пробни начинания, в това число събития за бъдещето на интернет като годишната конференция IAM Weekend в Барселона и идния Форум на интернет поданството, самодейност, създадена в партньорство с Phi Center в Монреал.С над 10 години опит, отдадени на проучването на спекулативни тематики, способи и истории за еволюцията на интернет като образна културна и поведенческо форматиране на всичко към нас, IAM основават принадлежности, оферират решения и хрумвания за обогатяване на прекарванията ни посредством сериозен и великодушен взор към тематиката. Провокациите им идват по друг метод - във видеоклипове, образователни пътувания и изявления.
" Дневник " беседва с двамата преди идното им присъединяване като лектори във втория интернационален симпозиум на Melba Design Festival 2019, който следва на 9 ноември в зала 6 на НДК.
Как бихте обяснили на малко дете с какво се занимавате и за кого работите?
- Бихме го обяснили по този начин - с въпроси, с нашия обичан инструмент за дизайн и най-чистото проявяване на детското любознание. По създание това, което вършим, е да изследваме по какъв начин методът, по който използваме цифрови принадлежности, трансформира метода, по който разбираме света. Обикновено работим " със " вместо " за " организации като фондации, университети или медийни компании, които имат потребност от помощ при взимането на решения по отношение на комплицирани въпроси и желаят да усилят своята културна значителност.
© IAM
Какво стои зад мотото ви " имаме вяра в случайността "?
- " Вярваме в случайността " (In randomness we trust) е наша версия на известната фраза " Вярваме в Господ ", която може да откриете върху банкнотите на щатските долари. Тя слага под въпрос динамичността на властта, построена към някакво групово доверие. Отнася се до едно отворено, положително и сериозно положение на мисълта във връзка с всичко и служи като незабележим въпрос, който води до забавни диалози и отблясъци. В взаимозависимост от подтекста може да има голям брой разнообразни смисли, което също по този начин предизвиква и разнообразието.
То е и политическо обръщение към възходящата централизация на власт във водени от логаритми корпорации, които оформят по-голямата част от нашите интернет прекарвания и понижават шанса за щастливи случайности - случайност, която всички харесваме от тези доста по-децентрализирани способи да използваме интернет.
Преди всичко това, което в действителност харесваме в мотото ни, е, че всеки може да го употребява и схваща по друг метод, без да се лимитира от бинарността на случайността като нещо положително или като нещо неприятно.
В един от годишните си разбори цититрате режисьора Алехандро Иняриту, който споделя, че " в този момент действителността е бягство от интернет ". Явно това е комплицирана тематика, само че къде съгласно вас ще бъде идващото ни бягство?
- В необятен смисъл няма къде другаде да избягаме. Докато хората осъзнаят, че интернет не е място или " виртуална действителност ", а по-скоро отражение на всичко, което мислим, споделяме и вършим, и в същността си интернет(ите) са по-скоро множествени мрежи от хрумвания, в сравнение с една мрежа от хора и машини, ще осъзнаем, че условната дихотомия (начин на систематизиране на двойки подчинени подкласове - бел.ред.) на офлайн/онлайн или изкуственото разделяне сред действителност и интернет са неверни и токсични.
Следващото десетилети ще е напълно на осъзнаването, че няма Планета Б и че с цел да оцелеем, би трябвало да променим нашите консуматорски привички, включитлено по какъв начин използваме медиите, фийдове, видеото - както по екологични аргументи, по този начин и поради психологичното здраве. Трябва да избягаме от концепцията за бягство.
© IAM
Защо съгласно вас хората губят способността си да мислят сериозно?
- Докато обществото постанова и ни предизвиква да прекарваме по-голямата част от времето си, поглъщайки големи количества наличие, без да остава качествено време за разсъждение, хората ще бъдат сведени просто до потребители или консуматори на артикули или услуги.
Когато тези токсични държания се автоматизират, възстановяват и претеглят, хората и тяхното разбиране на действителността са по-лесни за операция, а времето, вниманието и данните на мнозина стават запас за малко на брой.
В общи линии голямото промиване на мозъци в никакъв случай не е било по-лесно с услуги за добиване на данни като Фейсбук, Whatsapp или Instagram, които се употребяват от милиарди. Обещанието на интернет беше да е най-голямата мрежа за разпространяване на информация, само че в този момент осъзнаваме, че същата тази мрежа може да бъде употребена и за разпространяване на дезинформация.
Трябва да си зададем въпроса по какъв начин прекарваме времето си и на какво отдаваме вниманието си, по какъв начин храним съзнанието си, какво желаеме като общество и като обособени персони през идващото десетилетие.
Говорите за дружност, само че в този момент светът наподобява по-отворен, само че и в това време по-разделен от всеки път. Защо това е по този начин?
- Фрагментацията и полюаризацията на обществото е непосредствено разследване от метода, по който цифровите технологии са основани и употребявани от милиарди хора по цялата планета. Вече няма споделена действителност.
Всяка персона гледа друга версия на действителността в екраните на своите смарт телефони през фийдове, които са алгоритмични и не са хронологични.
Онези, които управляват логаритмите, които вземат решение коя вест да видиш първо или по-често извличат изгода от фрагментацията и полюризацията по голям брой други способи, както казахме преди този момент, са способни да трансформират усещането за действителност на милиарди. Това изкривява съществуващите спорове и напрежение, защото доста от тези алгоритмични фийдове са замислени да основават филтрирани балони, които да затвърдят егоистични потребителски привички. Да ви демонстрират още и още от това, което си мислите, че харесвате - видео, книга, инстаграм инфлуенсър, знаме или политиическа партия.
За да се разбие този модел, се нуждаем от повече мостове и по-малко стени. Повече приемливост и взаимност и по-малко шовинизъм. По създание - смяната в метода, по който нашите идентичности и чувство за принадлежност се образуват, с цел да може в действителност да разберем, че всички сме в една и съща лодка - планетата Земя.
Как подбирате хората, които каните на вашите годишни IAM уикенди с лекции и уъркшопове. Кой мечтате да участва някои ден?
- Всяка година дефинираме една тематика за концептуално изследване, която използваме като водеща за нашето проучване за бъдещето на интернет и обществото. Тази тематика ни разрешава да начертаем съществени тематики и по-късно търсим способи за друг взор към тях, идващи от региона на изкуствата, медиите, образованието, науката и логиката на психиката. Кураторският ни метод не е ориентиран толкоз към съответни хора или огромни имена, а по-скоро към голям брой от вероятности и групово мислене. Затова в последните си издания вършим отворени предложения, с което се отдръпваме от нормалните лектори и изпробваме формати, които са фокусирани повече върху присъединяване.
Мечтата ни е да можем да проведем сполучлив IAM уикенд без лектори, който вместо това да бъде място, където 500-те присъстващи да вземат участие, като споделят своите гледни точки, умения, въпроси и основават неща, които единствено 500 души могат да основат със своето групово въображение и вътрешен глас.
© IAM
Коя e вашата най-оптимистична и най-негативна прогноза за бъдещето на интернет и хората?
- Не обичаме да предвиждаме, а вместо това избираме да използваме вероятностите като принадлежности за групово въображение, с цел да изследваме какво е допустимо, мечтано и с цел да можем да предвиждаме заканите или провокациите.
Прогнозите нормално лимитират силата на промяна на тези, които са наранени от тази прогноза или предопределят посоката на смяна, само че по отношение на близкото бъдеще на интернет ние към този момент предвиждаме сериозна смяна в метода, по който разбираме и използваме цифровите технологии, които го опосредстват, поради дълбоките и комплицирани взаимовръзки, които тези технологии имат със спешността на климатичните промени.
Очакваме, че в идващите години като общество ще осъзнаем, че мащабът на екологичното въздействие от метода, по който използваме интернет, е голям и не е резистентен.
Интернет и всички цифрови приложения, които харесваме и цифровото наличие, което консумираме, изискват голямо количество електричество, с цел да могат да оперират, а самите устройства се основават от лимитирани естествени запаси. Добрата вест е, че най-сетне ще осъзнаем това и ще действаме, защото нямаме избор. Лошата е, че също по този начин ще осъзнаем какъв брой комплицирано и мъчно е това предизвикателство. Само си представете какво ще се случи, в случай че използването на смарт телефони стане следена, сходно на използването на коли?
А кой съгласно вас е най-немислимият предстоящ сюжет за хората и технологиите?
- Много истории от 2019 към този момент изглеждаха като немислими сюжети на бъдещето и това е по едно и също време добре и зле. Ако се върнем назад през 2018 година и кажем на хората, че една тийнейджърка ще активизира милиони да стачкуват и желаят от държавните управления дейности във връзка с измененията в климата, щеше да е мъчно за поверие, само че към този момент се случи.
Ако този умствен опит е, с цел да изследваме границите на немислимото, бихме споделили, че това е сюжетът, в който нищо не се трансформира, в който хората не престават да употребява фейсбук, както нормално, в който държавните управления не престават да разрешават на огромните компании за добиване на данни да продължат да работят и хората не престават да си купуват нови айфони.
Имаме вяра в човечеството. Важно е да имаме поради, че сюжетите не са прогонози, а истории за вероятните обстановки, основани, с цел да задават въпроси и да употребяват вероятностите като средства за предугаждане на провокации или благоприятни условия. Перспективите не са нищо друго от отворени въпроси и това е добре.
Така през 2015 година се ражда IAM (Internet Age Media) - комплект от непрекъснато разрастващи се инициативи, които включват стратегическо консултиране, поредност от събития, креативна лаборатория и обединяването на световна общественост, която се припознава с дългогодишната им задача. А тя е да подобрят взаимовръзките хората, цифровите технологии и планетата. За задачата проучват спекулации за бъдещето и употребяват това като инструмент да подкрепят разнообразни институции, които имат потребност от помощ при вземането на решения.
Луси и Андрес създават стратегически и кураторски дизайнерски планове с фондации, културни институции, университети и медийни компании като Mobile World Capital Barcelona, TATE, University of Arts London, Red Bull, ELISAVA и BBC. Наред с това поддържат и редица пробни начинания, в това число събития за бъдещето на интернет като годишната конференция IAM Weekend в Барселона и идния Форум на интернет поданството, самодейност, създадена в партньорство с Phi Center в Монреал.С над 10 години опит, отдадени на проучването на спекулативни тематики, способи и истории за еволюцията на интернет като образна културна и поведенческо форматиране на всичко към нас, IAM основават принадлежности, оферират решения и хрумвания за обогатяване на прекарванията ни посредством сериозен и великодушен взор към тематиката. Провокациите им идват по друг метод - във видеоклипове, образователни пътувания и изявления.
" Дневник " беседва с двамата преди идното им присъединяване като лектори във втория интернационален симпозиум на Melba Design Festival 2019, който следва на 9 ноември в зала 6 на НДК.
Как бихте обяснили на малко дете с какво се занимавате и за кого работите?
- Бихме го обяснили по този начин - с въпроси, с нашия обичан инструмент за дизайн и най-чистото проявяване на детското любознание. По създание това, което вършим, е да изследваме по какъв начин методът, по който използваме цифрови принадлежности, трансформира метода, по който разбираме света. Обикновено работим " със " вместо " за " организации като фондации, университети или медийни компании, които имат потребност от помощ при взимането на решения по отношение на комплицирани въпроси и желаят да усилят своята културна значителност.
© IAM
Какво стои зад мотото ви " имаме вяра в случайността "?
- " Вярваме в случайността " (In randomness we trust) е наша версия на известната фраза " Вярваме в Господ ", която може да откриете върху банкнотите на щатските долари. Тя слага под въпрос динамичността на властта, построена към някакво групово доверие. Отнася се до едно отворено, положително и сериозно положение на мисълта във връзка с всичко и служи като незабележим въпрос, който води до забавни диалози и отблясъци. В взаимозависимост от подтекста може да има голям брой разнообразни смисли, което също по този начин предизвиква и разнообразието.
То е и политическо обръщение към възходящата централизация на власт във водени от логаритми корпорации, които оформят по-голямата част от нашите интернет прекарвания и понижават шанса за щастливи случайности - случайност, която всички харесваме от тези доста по-децентрализирани способи да използваме интернет.
Преди всичко това, което в действителност харесваме в мотото ни, е, че всеки може да го употребява и схваща по друг метод, без да се лимитира от бинарността на случайността като нещо положително или като нещо неприятно.
В един от годишните си разбори цититрате режисьора Алехандро Иняриту, който споделя, че " в този момент действителността е бягство от интернет ". Явно това е комплицирана тематика, само че къде съгласно вас ще бъде идващото ни бягство?
- В необятен смисъл няма къде другаде да избягаме. Докато хората осъзнаят, че интернет не е място или " виртуална действителност ", а по-скоро отражение на всичко, което мислим, споделяме и вършим, и в същността си интернет(ите) са по-скоро множествени мрежи от хрумвания, в сравнение с една мрежа от хора и машини, ще осъзнаем, че условната дихотомия (начин на систематизиране на двойки подчинени подкласове - бел.ред.) на офлайн/онлайн или изкуственото разделяне сред действителност и интернет са неверни и токсични.
Следващото десетилети ще е напълно на осъзнаването, че няма Планета Б и че с цел да оцелеем, би трябвало да променим нашите консуматорски привички, включитлено по какъв начин използваме медиите, фийдове, видеото - както по екологични аргументи, по този начин и поради психологичното здраве. Трябва да избягаме от концепцията за бягство.
© IAM
Защо съгласно вас хората губят способността си да мислят сериозно?
- Докато обществото постанова и ни предизвиква да прекарваме по-голямата част от времето си, поглъщайки големи количества наличие, без да остава качествено време за разсъждение, хората ще бъдат сведени просто до потребители или консуматори на артикули или услуги.
Когато тези токсични държания се автоматизират, възстановяват и претеглят, хората и тяхното разбиране на действителността са по-лесни за операция, а времето, вниманието и данните на мнозина стават запас за малко на брой.
В общи линии голямото промиване на мозъци в никакъв случай не е било по-лесно с услуги за добиване на данни като Фейсбук, Whatsapp или Instagram, които се употребяват от милиарди. Обещанието на интернет беше да е най-голямата мрежа за разпространяване на информация, само че в този момент осъзнаваме, че същата тази мрежа може да бъде употребена и за разпространяване на дезинформация.
Трябва да си зададем въпроса по какъв начин прекарваме времето си и на какво отдаваме вниманието си, по какъв начин храним съзнанието си, какво желаеме като общество и като обособени персони през идващото десетилетие.
Говорите за дружност, само че в този момент светът наподобява по-отворен, само че и в това време по-разделен от всеки път. Защо това е по този начин?
- Фрагментацията и полюаризацията на обществото е непосредствено разследване от метода, по който цифровите технологии са основани и употребявани от милиарди хора по цялата планета. Вече няма споделена действителност.
Всяка персона гледа друга версия на действителността в екраните на своите смарт телефони през фийдове, които са алгоритмични и не са хронологични.
Онези, които управляват логаритмите, които вземат решение коя вест да видиш първо или по-често извличат изгода от фрагментацията и полюризацията по голям брой други способи, както казахме преди този момент, са способни да трансформират усещането за действителност на милиарди. Това изкривява съществуващите спорове и напрежение, защото доста от тези алгоритмични фийдове са замислени да основават филтрирани балони, които да затвърдят егоистични потребителски привички. Да ви демонстрират още и още от това, което си мислите, че харесвате - видео, книга, инстаграм инфлуенсър, знаме или политиическа партия.
За да се разбие този модел, се нуждаем от повече мостове и по-малко стени. Повече приемливост и взаимност и по-малко шовинизъм. По създание - смяната в метода, по който нашите идентичности и чувство за принадлежност се образуват, с цел да може в действителност да разберем, че всички сме в една и съща лодка - планетата Земя.
Как подбирате хората, които каните на вашите годишни IAM уикенди с лекции и уъркшопове. Кой мечтате да участва някои ден?
- Всяка година дефинираме една тематика за концептуално изследване, която използваме като водеща за нашето проучване за бъдещето на интернет и обществото. Тази тематика ни разрешава да начертаем съществени тематики и по-късно търсим способи за друг взор към тях, идващи от региона на изкуствата, медиите, образованието, науката и логиката на психиката. Кураторският ни метод не е ориентиран толкоз към съответни хора или огромни имена, а по-скоро към голям брой от вероятности и групово мислене. Затова в последните си издания вършим отворени предложения, с което се отдръпваме от нормалните лектори и изпробваме формати, които са фокусирани повече върху присъединяване.
Мечтата ни е да можем да проведем сполучлив IAM уикенд без лектори, който вместо това да бъде място, където 500-те присъстващи да вземат участие, като споделят своите гледни точки, умения, въпроси и основават неща, които единствено 500 души могат да основат със своето групово въображение и вътрешен глас.
© IAM
Коя e вашата най-оптимистична и най-негативна прогноза за бъдещето на интернет и хората?
- Не обичаме да предвиждаме, а вместо това избираме да използваме вероятностите като принадлежности за групово въображение, с цел да изследваме какво е допустимо, мечтано и с цел да можем да предвиждаме заканите или провокациите.
Прогнозите нормално лимитират силата на промяна на тези, които са наранени от тази прогноза или предопределят посоката на смяна, само че по отношение на близкото бъдеще на интернет ние към този момент предвиждаме сериозна смяна в метода, по който разбираме и използваме цифровите технологии, които го опосредстват, поради дълбоките и комплицирани взаимовръзки, които тези технологии имат със спешността на климатичните промени.
Очакваме, че в идващите години като общество ще осъзнаем, че мащабът на екологичното въздействие от метода, по който използваме интернет, е голям и не е резистентен.
Интернет и всички цифрови приложения, които харесваме и цифровото наличие, което консумираме, изискват голямо количество електричество, с цел да могат да оперират, а самите устройства се основават от лимитирани естествени запаси. Добрата вест е, че най-сетне ще осъзнаем това и ще действаме, защото нямаме избор. Лошата е, че също по този начин ще осъзнаем какъв брой комплицирано и мъчно е това предизвикателство. Само си представете какво ще се случи, в случай че използването на смарт телефони стане следена, сходно на използването на коли?
А кой съгласно вас е най-немислимият предстоящ сюжет за хората и технологиите?
- Много истории от 2019 към този момент изглеждаха като немислими сюжети на бъдещето и това е по едно и също време добре и зле. Ако се върнем назад през 2018 година и кажем на хората, че една тийнейджърка ще активизира милиони да стачкуват и желаят от държавните управления дейности във връзка с измененията в климата, щеше да е мъчно за поверие, само че към този момент се случи.
Ако този умствен опит е, с цел да изследваме границите на немислимото, бихме споделили, че това е сюжетът, в който нищо не се трансформира, в който хората не престават да употребява фейсбук, както нормално, в който държавните управления не престават да разрешават на огромните компании за добиване на данни да продължат да работят и хората не престават да си купуват нови айфони.
Имаме вяра в човечеството. Важно е да имаме поради, че сюжетите не са прогонози, а истории за вероятните обстановки, основани, с цел да задават въпроси и да употребяват вероятностите като средства за предугаждане на провокации или благоприятни условия. Перспективите не са нищо друго от отворени въпроси и това е добре.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ