Прекрасният свят на Луис Армстронг
Луис Армстронг е един от най-разпознаваемите музиканти в международната музикална история – дрезгавият глас, солата с тромпет и безкрайните импровизации бележат развиването на музиката вечно. Именно той преправя път на към международните подиуми – от особено локално звучене, родено в затънтените питейни заведения по крайбрежията на Ню Орлиънс, с тромпета на Армстронг обикаля всички космополитни клубове в Съединени американски щати, а по-късно превзема и целия свят.
По пътя към величието
Луис Даниел Армстронг е роден на 4 август 1901 година в люлката на джаза. Семейството му е оскъдно поколение на плебеи, а единствено няколко седмици след раждането на Луис татко му изоставя родния дом. Отглежда го баба му, тъй като майката заживява в различен „ по-атрактивен “ квартал, където евентуално проституира. Музикантът разяснява детските си години с усмивка: „ Имах куп доведени татковци. Всъщност всеки, в това число и сладоледаджията на улицата, би могъл да ми е татко “. Още като дете получава разнообразни прякори поради огромната си уста – Гейтмаут (от англ.: уста порта), Дипърмаут (от англ.: уста черпак), а по-късно и Сачълмаут (от англ.: уста чанта), откъдето идва и прякорът, останал му за цялостен живот – Сачмо. Момчето израства на улицата, която при започване на 20 век е рискова и цялостна с принуждение. В новогодишната нощ на 1913 година Луис стреля във въздуха с револвера на дядо си, поради което е задържан и изпратен в изправителен дом. Там се среща освен с дисциплината, само че и с музиката и даже става член на учебния оркестър.
През 1918 година тромбонистът Кид Ори, един от одобрените музиканти в града, го взема като корнетист в своя оркестър и по този начин стартира пътят му на професионален музикант. По-късно свири и в други джаз, блус и суинг обединения, като най-често замества корнетистите им. Дори и като част от група, стилът на Армстронг стартира да се построява и да изпъква над останалите – свиренето му е динамично и извънредно бързо, разчупва фразите, без да нарушава целостта на мелодията и даже прави импровизации в нея. Накрая Ню Орлиънс става стеснен за големия му гений.
Ах, този джаз
През 1922 година Армстронг се мести в Чикаго, където свири в „ Креол Джаз Бенд “. С бенда прави първите си професионални записи. През 1925 година става водач на петчленната група „ Хот Файв “ (или " Горещата петорка " ), която по-късно нараства до седморка. С тях музикантът прави 60 студийни записа на джаз пиеси за по-малко от три години. Тези пиеси са основополагащи за и я издигат от „ кръчмарска “ музика до висша форма на изкуство. Нещо повече – групировката е революционна, тъй като до момента джазът постоянно е бил групов род, в който свирят по едно и също време. Луис Армстронг обаче разрушава този стандарт и става първият солов инструменталист. Тогава заменя и корнета с тромпет.
В същия интервал стартира да редува инструменталните партии с вокали. Гласът му е изключително впечатляващ и запаметяващ се, тъй като прилича ръмжене и контрастира със звънкото звучене на тромпета. През годините той оперира гласните си струни с вярата да промени дрезгавината на гласа си, само че интервенцията го прави още по-дрезгав. Впуска се в смели музикални опити и все по-често трансформира мелодиите в придвижване, а думите заменя единствено със срички. Освен в соловите осъществявания, Армстронг е пионер в сричковото пеене. След него и двата детайла се трансформират в неизменима част от джаза. На сцената той не просто прави музика, а шоу – пуска смешки, беседва с публиката, иронизира се. Той е ентусиазъм за емблематични артисти като Били Холидей, Ела Фицджералд,, а мъжественото му звучене го събира на сцената с нежните вокали на Ела и Барбара Стрейзънд.
През 1929 година показва песента Ain't Misbehavin, която става първият му огромен шлагер. През 1932 година прави турне в Европа и прекарва идващите години в непрекъснато пътешестване. Обикаля Съединени американски щати няколко пъти, след което свири още веднъж в Европа – Англия, Норвегия, Швейцария и Холандия. Още приживе той е приет за най-великият джазмен. " Това, което свирим, е животът ", споделя самият музикант.
Наследството
Армстронг се трансформира във феномен и обогатява джаза в продължение на десетилетия. Сред най-известните му песни са What a Wonderful World, Hello, Dolly, Star Dust, La Vie En Rose, както и именитите му дуети с Ела Фицджералд – Summertime, Cheek to Cheek, When You’re Smiling и други Той се снима и в над 40 кино лентата, а в медийният му облик е на човек с необикновено възприятие за комизъм. Демонстрира го във всяко свое изявление и приема даже хапливите въпроси с усмивка. Музикантът има и огромен принос към укрепването на междурасовите връзки в Съединени американски щати. Кариерата му е белязана и от голям брой расистки прояви, които не стихват даже и към края на професионалния му път, само че за тях той приказва с подигравка. Въпреки това е той е първият негър, за който се отварят вратите на „ белите “ клубове, първият негър, който афишират като „ специфичен участник “ в холивудски филм (за ролята му в Pennies from Heaven), първият негър, който написа автобиография, първият негър, който води национално радио шоу, първият негър, който намира място измежду американския хайлайф на шоубизнеса.
Армстронг умира от сърдечен удар в съня си на 6 юли 1971 година, месец преди да навърши 70 години. На поклонението му участват посетители от целия свят, които, без значение от произхода, цвета и общественото си състояние, застават един до друг, с цел да изпратят Сачмо на последното му пътешестване. Защото пред огромния гений всички са равни.
" Струва ми се, че светът не е неприятен, неприятно е това, което ние му вършим. Всичко, което споделям е – вижте какъв прелестен свят може да бъде, в случай че му дадем късмет. Любов, бейби, обич! Това е тайната! "
По пътя към величието
Луис Даниел Армстронг е роден на 4 август 1901 година в люлката на джаза. Семейството му е оскъдно поколение на плебеи, а единствено няколко седмици след раждането на Луис татко му изоставя родния дом. Отглежда го баба му, тъй като майката заживява в различен „ по-атрактивен “ квартал, където евентуално проституира. Музикантът разяснява детските си години с усмивка: „ Имах куп доведени татковци. Всъщност всеки, в това число и сладоледаджията на улицата, би могъл да ми е татко “. Още като дете получава разнообразни прякори поради огромната си уста – Гейтмаут (от англ.: уста порта), Дипърмаут (от англ.: уста черпак), а по-късно и Сачълмаут (от англ.: уста чанта), откъдето идва и прякорът, останал му за цялостен живот – Сачмо. Момчето израства на улицата, която при започване на 20 век е рискова и цялостна с принуждение. В новогодишната нощ на 1913 година Луис стреля във въздуха с револвера на дядо си, поради което е задържан и изпратен в изправителен дом. Там се среща освен с дисциплината, само че и с музиката и даже става член на учебния оркестър.
През 1918 година тромбонистът Кид Ори, един от одобрените музиканти в града, го взема като корнетист в своя оркестър и по този начин стартира пътят му на професионален музикант. По-късно свири и в други джаз, блус и суинг обединения, като най-често замества корнетистите им. Дори и като част от група, стилът на Армстронг стартира да се построява и да изпъква над останалите – свиренето му е динамично и извънредно бързо, разчупва фразите, без да нарушава целостта на мелодията и даже прави импровизации в нея. Накрая Ню Орлиънс става стеснен за големия му гений.
Ах, този джаз
През 1922 година Армстронг се мести в Чикаго, където свири в „ Креол Джаз Бенд “. С бенда прави първите си професионални записи. През 1925 година става водач на петчленната група „ Хот Файв “ (или " Горещата петорка " ), която по-късно нараства до седморка. С тях музикантът прави 60 студийни записа на джаз пиеси за по-малко от три години. Тези пиеси са основополагащи за и я издигат от „ кръчмарска “ музика до висша форма на изкуство. Нещо повече – групировката е революционна, тъй като до момента джазът постоянно е бил групов род, в който свирят по едно и също време. Луис Армстронг обаче разрушава този стандарт и става първият солов инструменталист. Тогава заменя и корнета с тромпет.
В същия интервал стартира да редува инструменталните партии с вокали. Гласът му е изключително впечатляващ и запаметяващ се, тъй като прилича ръмжене и контрастира със звънкото звучене на тромпета. През годините той оперира гласните си струни с вярата да промени дрезгавината на гласа си, само че интервенцията го прави още по-дрезгав. Впуска се в смели музикални опити и все по-често трансформира мелодиите в придвижване, а думите заменя единствено със срички. Освен в соловите осъществявания, Армстронг е пионер в сричковото пеене. След него и двата детайла се трансформират в неизменима част от джаза. На сцената той не просто прави музика, а шоу – пуска смешки, беседва с публиката, иронизира се. Той е ентусиазъм за емблематични артисти като Били Холидей, Ела Фицджералд,, а мъжественото му звучене го събира на сцената с нежните вокали на Ела и Барбара Стрейзънд.
През 1929 година показва песента Ain't Misbehavin, която става първият му огромен шлагер. През 1932 година прави турне в Европа и прекарва идващите години в непрекъснато пътешестване. Обикаля Съединени американски щати няколко пъти, след което свири още веднъж в Европа – Англия, Норвегия, Швейцария и Холандия. Още приживе той е приет за най-великият джазмен. " Това, което свирим, е животът ", споделя самият музикант.
Наследството
Армстронг се трансформира във феномен и обогатява джаза в продължение на десетилетия. Сред най-известните му песни са What a Wonderful World, Hello, Dolly, Star Dust, La Vie En Rose, както и именитите му дуети с Ела Фицджералд – Summertime, Cheek to Cheek, When You’re Smiling и други Той се снима и в над 40 кино лентата, а в медийният му облик е на човек с необикновено възприятие за комизъм. Демонстрира го във всяко свое изявление и приема даже хапливите въпроси с усмивка. Музикантът има и огромен принос към укрепването на междурасовите връзки в Съединени американски щати. Кариерата му е белязана и от голям брой расистки прояви, които не стихват даже и към края на професионалния му път, само че за тях той приказва с подигравка. Въпреки това е той е първият негър, за който се отварят вратите на „ белите “ клубове, първият негър, който афишират като „ специфичен участник “ в холивудски филм (за ролята му в Pennies from Heaven), първият негър, който написа автобиография, първият негър, който води национално радио шоу, първият негър, който намира място измежду американския хайлайф на шоубизнеса.
Армстронг умира от сърдечен удар в съня си на 6 юли 1971 година, месец преди да навърши 70 години. На поклонението му участват посетители от целия свят, които, без значение от произхода, цвета и общественото си състояние, застават един до друг, с цел да изпратят Сачмо на последното му пътешестване. Защото пред огромния гений всички са равни.
" Струва ми се, че светът не е неприятен, неприятно е това, което ние му вършим. Всичко, което споделям е – вижте какъв прелестен свят може да бъде, в случай че му дадем късмет. Любов, бейби, обич! Това е тайната! "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ