Добродетелта не е цел, а само средство за постигане на целта - ДЖОН СТЮАРД МИЛ
Лошите хора не се нуждаят от нищо повече, с цел да реализиран задачите си от това положителните хора да гледат и да не вършат нищо.
Запиташ ли се дали си благополучен, незабавно спираш да бъдеш.
Достойнството на страната зависи от достолепието на нейните жители.
Един човек с религия е еднакъв по мощ на 99 души с ползи.
Геният може да живее единствено когато има независимост.
Бракът е единствената форма на иго, която законът позволява.
Жена, която не води мъжа си напред, го тласка обратно.
Източникът на красноречието е в сърцето.
Хората не желаят да бъдат богати, те желаят да бъдат по-богати от другите.
В нашия век на лукс стигнахме до такава степен да наемаме други хора, с цел да правят положителните каузи вместо нас.
Достойнството на страната зависи в последна сметка от достолепието на хората, от които е формирана.
Всяко съответно образовано човешко създание има откровен интерес към публичното богатство.
Индивидуалното развиване е допустимо единствено когато индивидът има свободата да води метод на живот, който той припознава като най-хубав за себе си – и колкото по-голяма е тази независимост, която епохата е дала на индивида, толкоз повече тази ера е имала цена в очите на потомството.
Като цяло хората имат пагубна наклонност да бъдат безразлични към това, което им се коства несъмнено, и тази наклонност нормално е причина за множеството от техните неточности.
Добродетелта не е цел, а единствено средство за реализиране на задачата.
Вярата в конституцията не се основава на обстоятелството, че властимащите няма да злоупотребяват, а в това, че няма да могат.
Джон Стюарт Мил /1806-1873/ е английски мъдрец, логик и икономист, един от класиците на позитивизма и утилитаризма.
Мил развива повече от всеки различен мъдрец тематиката за правилото за вредата. Принципа за вредата се основава на това, че всеки обособен човек има правото да прави каквото желае, в случай че неговите дейности не вредят на други.
Ако дейностите му се отнасят до самия него, то тогава, единствено в случай че непосредствено повлиява на индивида, изпълняващ действието, обществото няма право да се намесва, даже да наподобява като че ли настоящото лице наранява себе си.
Мил обаче твърди, че съгласно правилото за вредата индивидите са възпирани от това да вредят трайно и съществено на себе си или на тяхната благосъстоятелност.
Понеже никой не съществува изолирано, вредата, направена от един, също по този начин вреди и на други и разрушаването на благосъстоятелност лишава общността, както и индивида.
Мил оправдава тези, които са „ неспособни да се самоконтролират “ като дребни деца или тези, живеещи в „ изостанал етап на обществото “.
