Борисов вижда, че е омръзнал на народа
Логиката демонстрира, че напрежението в обществото ще продължи да пораства, тъй като от време на време не е нужно да има повишаване, задоволително е да има анонс за повишаване. Понякога публичното мнение вижда казуса там, където има даже единствено опасения.
Така че през зимните месеци, които са сложни за всяка една власт у нас, може да се чака и обществено напрежение. В България зимата постоянно е политически фактор. От друга страна, в случай че погледнем данните за това по какъв начин хората възприемат стопанската система, се оказва, че се намираме в относително добра точка във връзка с всеобщите усещания за стопанската система. Като споделям добра – това не значи, че оптимизмът доминира, само че просто скептицизмът малко е намалял. Това може би е втората добра точка от началото на века насам. Така че – може да има растеж на икономическата паника в обществото, само че въпреки всичко базата, от която се почва, не е чак толкоз неприятна. И това е нещото, на което се надява държавното управление на Бойко Борисов. Още повече, че държавното управление ще се опита да удържи скоковете на цените. Но изниква и въпросът какъв брой изобщо може да се удържа това, тъй като част от тези цена са и стопански фактор, те не са подвластни от политически напън. Кабинетът по всякакъв начин ще се опита да избута зимните месеци, с цел да влезе в предизборна акция. А се знае, че когато се влезе в предизборна акция, даже и опозицията да прави нещо, то се таксува като предизборно и минава по-леко за властта.
ГЕРБ е и лидерска партия, само че и партия с доста съществени структури на локално равнище. Бих споделил, че това, което отличава ГЕРБ от тогавашното Национална движение „Симеон Втори", което също беше лидерска партия, е това, че ГЕРБ се вкорени по места. Това е вярата на ГЕРБ, че ще имат добър резултат на локалните избори, където им е силата. Има и още нещо – на предните локални избори те взеха толкоз доста, че в този момент и малко да изгубят, ще наподобява като оттегляне.
За да влязат добре на локалните избори, ГЕРБ би трябвало да победят на европейските. Защото изгубят ли на европейските, ще би трябвало да се подложат и на парламентарни. От днешна позиция по-вероятно е те да завоюват европейските избори. Но какво ще каже публичната страст, това е напълно различен въпрос. Защото видно е че има амортизиране на обществения облик на ръководството. Има го чувството, страха за ценови скок и не на последно място има много дейна позиция, както и претенденти за нови играчи. Това значи, че хората ще се озъртат за други възможности.
Всичко това прави задачата на ГЕРБ не доста лесна и в случай че се осланяме единствено на логиката, може да сбъркаме. Но логиката въпреки всичко споделя, че най-вероятно ГЕРБ ще се стреми към победа на европейските избори с всички сили и средства. Ползвайки силата и инерцията от тях ще се опита да вземе и локалните и вероятно може да мечтае и за цялостен мандат, в случай че не реши да употребява комфортните локални избори за избор две в едно – парламентарни и мести дружно. ГЕРБ ще се мъчи по всякакъв начин да избута вероятността за избор две в едно и ще се мъчи да изкара цялостен мандат най-малкото тъй като при едно служебно държавно управление въпреки всичко Румен Радев е този, който ще има думата. А това не е нещо, което се харесва на ГЕРБ.
Що се отнася до публичната поддръжка – има, несъмнено, ерозия при ГЕРБ, както при всяка ръководеща партия. Тази ерозия обаче не е толкоз бърза, колкото на опозицията би ѝ се желало. Защото сега ГЕРБ към момента води с малко, безусловно с под % . Истината е, че мощната съпротива прави и ГЕРБ мощен. Тази поляризация ги стегна, само че колкото и да ги стяга – проблем след казуса, скандал след скандал, митинг след митинга – ГЕРБ се поизносва. И разликата, която беше много по-голяма, в този момент е минимална.
През 2018 година ГЕРБ по-скоро бяха в защита – сполучливо оцеляваха, сполучливо се отбраняваха. Ние, българите, обаче постоянно се оглеждаме за рестарт на системата, за проветряване. А ГЕРБ е във властта към този момент 10-ина години. Те и да желаят няма от кое място да извадят целия този искра, цялото това вдъхновение от първите години. Забележително е, че те, въпреки всичко удържат. Ние влизаме в едно обикновено русло – мощна съпротива, отбраняващи се ръководещи, митинги. Това е самата политическа нормалност.
Още през цялото време, когато влезе във властта, Бойко Борисов като види някакво напрежение, се пробва да тушира недоволството без да прави мъчителните промени, които са нужни за обществото . Борисов отсрочва сложното и от дълго време всички знаят, че при митинг имат огромен късмет да получат това, което желаят. Все отново в полза на обективността би трябвало да кажем, че това държавно управление и удържа на някои митинги. Преди година към този момент министър Нено Димов удържа на митингите. Но има и неща, които не могат да се удържат, както беше с репликата на Валери Симеонов.
Освен, че е изборна година, тя е доста забавна и от позиция на правосъдната власт – тя навлиза в края на мандата на един основен прокурор.
През 2018 година за първи път видяхме, че ПГ на ГЕРБ малко скърца със зъби против някои решения на Борисов. Разбира се това е така наречен тактически прийом на положителното и неприятното ченге. Но както беше тактически прийом, в един миг май в действителност се чуха реплики като „ Абе за какво да даваме своите “, „ Защо не ги запазим “.
Преднината на ГЕРБ изтънява. Не че Българска социалистическа партия доста пораства. Обаче казусът е, че ГЕРБ се износва. Ако се появи ясна преднина на Българска социалистическа партия – това би било нова политическа обстановка, която Борисов не познава. Но даже и при нова политическа обстановка, той, коства ми се, е решен да върви до дъно. Големият проблем ще е не в социологията, или пък Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи дружно да имат повече евродепутати от ГЕРБ и патриотите, да речем, и това да даде мотив на опозицията да каже „ изтича ви времето “. А Движение за права и свободи когато каже „ изтича ви времето “, това нормално е сериозна работа. Борисов ще хвърли всичко, с цел да завоюва европейските избори. Той няма различен избор.
Първият и максимален боязън на Борисов е, че не се обрисува някакъв " хепи енд " в житейско-политически проект. Някак си изглеждаше по този начин, като че ли той ще употребява засилката на своето ръководство и в един миг ще може да превключи към президентството, което ще е самобитен политически завършек. Президентството на всичкото от горната страна с изключение на, че е по-спокойна политическа служба, пасва на неговата политическа природа. Свързано е със популярност, без особена отговорност и с умно политическо наличие на съдия – нещо, което на Борисов му се услажда и му се отдава. Но нищо такова не се обрисува. Много сериозен съперник взе, че се появи в лицето на Радев. И евентуално в ГЕРБ и персонално Борисов се чудят дали не е изтървал момента.
Вторият политически боязън за Борисов е непосреден, в случай че в действителност се откри някой /да речем длъжностен кабинет или нещо подобно/, който тръгне да го ревизира.
Третият политически боязън на Борисов е, че няма комфортна алтернатива за идващото разпределяне на картите. Т.е. в случай че на следващия ден има предварителни избори и ГЕРБ победи, поражда въпросът С кого по-късно?
Не на последно място има боязън у Борисов от народа. Струва ми се, че той познава добре народа си и знае, че идва миг, в който даже нещата да са добре, може на народа да му е писнало. Може стопанската система да демонстрира хубави работи, социологията – още по-хубави, проправителствената преса да написа страшни неща. Но Борисов знае, че обърне ли се публичният климат, всичко това, което е изглеждало като искра, може да се трансформира в горчилка. Справка – пътищата. Това, което им беше сърцевината, самия афиш „ Градим за България “, сега се обръща против тях. Ето по този начин от черно става бяло и от резултат става недостатък. Борисов ги знае тези неща. ГЕРБ пада жертва на личната си реклама.
Автор: Първан Симеонов, изпълнителен шеф на " Галъп интернешънъл ", за БГНЕС
Така че през зимните месеци, които са сложни за всяка една власт у нас, може да се чака и обществено напрежение. В България зимата постоянно е политически фактор. От друга страна, в случай че погледнем данните за това по какъв начин хората възприемат стопанската система, се оказва, че се намираме в относително добра точка във връзка с всеобщите усещания за стопанската система. Като споделям добра – това не значи, че оптимизмът доминира, само че просто скептицизмът малко е намалял. Това може би е втората добра точка от началото на века насам. Така че – може да има растеж на икономическата паника в обществото, само че въпреки всичко базата, от която се почва, не е чак толкоз неприятна. И това е нещото, на което се надява държавното управление на Бойко Борисов. Още повече, че държавното управление ще се опита да удържи скоковете на цените. Но изниква и въпросът какъв брой изобщо може да се удържа това, тъй като част от тези цена са и стопански фактор, те не са подвластни от политически напън. Кабинетът по всякакъв начин ще се опита да избута зимните месеци, с цел да влезе в предизборна акция. А се знае, че когато се влезе в предизборна акция, даже и опозицията да прави нещо, то се таксува като предизборно и минава по-леко за властта.
ГЕРБ е и лидерска партия, само че и партия с доста съществени структури на локално равнище. Бих споделил, че това, което отличава ГЕРБ от тогавашното Национална движение „Симеон Втори", което също беше лидерска партия, е това, че ГЕРБ се вкорени по места. Това е вярата на ГЕРБ, че ще имат добър резултат на локалните избори, където им е силата. Има и още нещо – на предните локални избори те взеха толкоз доста, че в този момент и малко да изгубят, ще наподобява като оттегляне.
За да влязат добре на локалните избори, ГЕРБ би трябвало да победят на европейските. Защото изгубят ли на европейските, ще би трябвало да се подложат и на парламентарни. От днешна позиция по-вероятно е те да завоюват европейските избори. Но какво ще каже публичната страст, това е напълно различен въпрос. Защото видно е че има амортизиране на обществения облик на ръководството. Има го чувството, страха за ценови скок и не на последно място има много дейна позиция, както и претенденти за нови играчи. Това значи, че хората ще се озъртат за други възможности.
Всичко това прави задачата на ГЕРБ не доста лесна и в случай че се осланяме единствено на логиката, може да сбъркаме. Но логиката въпреки всичко споделя, че най-вероятно ГЕРБ ще се стреми към победа на европейските избори с всички сили и средства. Ползвайки силата и инерцията от тях ще се опита да вземе и локалните и вероятно може да мечтае и за цялостен мандат, в случай че не реши да употребява комфортните локални избори за избор две в едно – парламентарни и мести дружно. ГЕРБ ще се мъчи по всякакъв начин да избута вероятността за избор две в едно и ще се мъчи да изкара цялостен мандат най-малкото тъй като при едно служебно държавно управление въпреки всичко Румен Радев е този, който ще има думата. А това не е нещо, което се харесва на ГЕРБ.
Що се отнася до публичната поддръжка – има, несъмнено, ерозия при ГЕРБ, както при всяка ръководеща партия. Тази ерозия обаче не е толкоз бърза, колкото на опозицията би ѝ се желало. Защото сега ГЕРБ към момента води с малко, безусловно с под % . Истината е, че мощната съпротива прави и ГЕРБ мощен. Тази поляризация ги стегна, само че колкото и да ги стяга – проблем след казуса, скандал след скандал, митинг след митинга – ГЕРБ се поизносва. И разликата, която беше много по-голяма, в този момент е минимална.
През 2018 година ГЕРБ по-скоро бяха в защита – сполучливо оцеляваха, сполучливо се отбраняваха. Ние, българите, обаче постоянно се оглеждаме за рестарт на системата, за проветряване. А ГЕРБ е във властта към този момент 10-ина години. Те и да желаят няма от кое място да извадят целия този искра, цялото това вдъхновение от първите години. Забележително е, че те, въпреки всичко удържат. Ние влизаме в едно обикновено русло – мощна съпротива, отбраняващи се ръководещи, митинги. Това е самата политическа нормалност.
Още през цялото време, когато влезе във властта, Бойко Борисов като види някакво напрежение, се пробва да тушира недоволството без да прави мъчителните промени, които са нужни за обществото . Борисов отсрочва сложното и от дълго време всички знаят, че при митинг имат огромен късмет да получат това, което желаят. Все отново в полза на обективността би трябвало да кажем, че това държавно управление и удържа на някои митинги. Преди година към този момент министър Нено Димов удържа на митингите. Но има и неща, които не могат да се удържат, както беше с репликата на Валери Симеонов.
Освен, че е изборна година, тя е доста забавна и от позиция на правосъдната власт – тя навлиза в края на мандата на един основен прокурор.
През 2018 година за първи път видяхме, че ПГ на ГЕРБ малко скърца със зъби против някои решения на Борисов. Разбира се това е така наречен тактически прийом на положителното и неприятното ченге. Но както беше тактически прийом, в един миг май в действителност се чуха реплики като „ Абе за какво да даваме своите “, „ Защо не ги запазим “.
Преднината на ГЕРБ изтънява. Не че Българска социалистическа партия доста пораства. Обаче казусът е, че ГЕРБ се износва. Ако се появи ясна преднина на Българска социалистическа партия – това би било нова политическа обстановка, която Борисов не познава. Но даже и при нова политическа обстановка, той, коства ми се, е решен да върви до дъно. Големият проблем ще е не в социологията, или пък Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи дружно да имат повече евродепутати от ГЕРБ и патриотите, да речем, и това да даде мотив на опозицията да каже „ изтича ви времето “. А Движение за права и свободи когато каже „ изтича ви времето “, това нормално е сериозна работа. Борисов ще хвърли всичко, с цел да завоюва европейските избори. Той няма различен избор.
Първият и максимален боязън на Борисов е, че не се обрисува някакъв " хепи енд " в житейско-политически проект. Някак си изглеждаше по този начин, като че ли той ще употребява засилката на своето ръководство и в един миг ще може да превключи към президентството, което ще е самобитен политически завършек. Президентството на всичкото от горната страна с изключение на, че е по-спокойна политическа служба, пасва на неговата политическа природа. Свързано е със популярност, без особена отговорност и с умно политическо наличие на съдия – нещо, което на Борисов му се услажда и му се отдава. Но нищо такова не се обрисува. Много сериозен съперник взе, че се появи в лицето на Радев. И евентуално в ГЕРБ и персонално Борисов се чудят дали не е изтървал момента.
Вторият политически боязън за Борисов е непосреден, в случай че в действителност се откри някой /да речем длъжностен кабинет или нещо подобно/, който тръгне да го ревизира.
Третият политически боязън на Борисов е, че няма комфортна алтернатива за идващото разпределяне на картите. Т.е. в случай че на следващия ден има предварителни избори и ГЕРБ победи, поражда въпросът С кого по-късно?
Не на последно място има боязън у Борисов от народа. Струва ми се, че той познава добре народа си и знае, че идва миг, в който даже нещата да са добре, може на народа да му е писнало. Може стопанската система да демонстрира хубави работи, социологията – още по-хубави, проправителствената преса да написа страшни неща. Но Борисов знае, че обърне ли се публичният климат, всичко това, което е изглеждало като искра, може да се трансформира в горчилка. Справка – пътищата. Това, което им беше сърцевината, самия афиш „ Градим за България “, сега се обръща против тях. Ето по този начин от черно става бяло и от резултат става недостатък. Борисов ги знае тези неща. ГЕРБ пада жертва на личната си реклама.
Автор: Първан Симеонов, изпълнителен шеф на " Галъп интернешънъл ", за БГНЕС
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ