Лобистка поправка в ЗОП влиза за пореден път в пленарна зала
Лобистки ремонти в Закона за публичните поръчки още веднъж е част от дневния ред на депутатите. Тя касае лечебните заведения и това дали всички те би трябвало да организират публични поръчки за доставка на лекарства и консумативи.
Досега обвързване за това имаха единствено държавните и общински лечебни заведения. С новата корекция и в случай че тя бъде гласувана, към този момент и частните лечебни заведения ще би трябвало да организират такива процедури, въпреки да не са обществено правни организации.
Предлогът още веднъж е нормалния – уеднаквяване на законодателството с това на Европейския съюз. Никъде в Европа обаче частна болница няма задължението да организира социална поръчка. Тогава чии ползи пазят и отстояват вносителите на поправката и за какво от време на време въпроса се подлага на гласоподаване през последните 10 години? Буди неразбиране по какъв начин тогава България не е глобена през през този интервал?
Основен аргумент на вносителите е, че частните лечебни заведения работят с публичен запас. Възниква въпросът за какво най-големият ползвател на публичен запас в страната, който е за медикаменти и консумативи, НЗОК не организира публични поръчки в случай, че те са на стойност близо 1/2 от целия бюджет на Касата или към 3 милиарда лв.? Защо тя не прави такива за търговците на едро, които също са частни правни субекти, при изискване, че там също се употребява публичен запас, а продават непосредствено на аптеките по цени, регистрирани в Позитивния лист?
Това не е ли висша форма на недодялан лобизъм и чии ползи пази възможната смяна в Закона?
В инструкция 2014/24/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на Съвета от 26 февруари 2014 година за публичните поръчки е записано, че „ частните лечебни заведения не са публичноправни организации и не следва да ползват Закон за обществените поръчки ”. Тогава за какво вносителите на поправката настояват противоположното?
Отговорът съгласно здравни мениджъри се крие в лобиските ползи на фарма промишлеността, която желае да има пряк достъп до частните лечебни заведения, с цел да монополизира целия здравен пазар.
От Българска болнична асоциация незабавно реагираха и разясниха, че частните лечебни заведения по този начин или другояче закупуват медикаменти и консумативи на най-хубавите вероятни цени, с цел да могат да имат успеваемост на разноските от една страна, а от друга – тъй като финансовия запас, заплащан от НЗОК по Клинични пътеки е лимитиран – без значение на каква цена се придобие едно лекарство, с което се лекува “по каса ”, това няма да промени цената на Клиничната пътека, която ще получи лечебното заведение, което го е вложило в съответния пациент ”.
На възможните промени реагираха остро и от най-голямата работодателска организация КРИБ, които настояват, че съгласно Европейското законодателство частните лечебни заведения да вземем за пример в Германия, Австрия и Англия и в цяла Европа също не са задължени да вършат публични поръчки. Именно тъй като не са обществено правни организации.
Отделно от това цените на медикаментите са контролирани в Позитивния лекарствен лист и лечебните заведения не печелят от тях, защото НЗОК заплаща на цената, на която са ги закупили. Но за сметка на това частните лечебни заведения имат опцията бързо да реагират и да се снабдят с медикаменти за своите пациенти, без да тръпнат дали някоя компания, записана преди 2 седмици, няма да реши да апелира търга.
Дали следващата лобистка корекция в Законите ще мине депутатите би трябвало да решат по съвест.
Досега обвързване за това имаха единствено държавните и общински лечебни заведения. С новата корекция и в случай че тя бъде гласувана, към този момент и частните лечебни заведения ще би трябвало да организират такива процедури, въпреки да не са обществено правни организации.
Предлогът още веднъж е нормалния – уеднаквяване на законодателството с това на Европейския съюз. Никъде в Европа обаче частна болница няма задължението да организира социална поръчка. Тогава чии ползи пазят и отстояват вносителите на поправката и за какво от време на време въпроса се подлага на гласоподаване през последните 10 години? Буди неразбиране по какъв начин тогава България не е глобена през през този интервал?
Основен аргумент на вносителите е, че частните лечебни заведения работят с публичен запас. Възниква въпросът за какво най-големият ползвател на публичен запас в страната, който е за медикаменти и консумативи, НЗОК не организира публични поръчки в случай, че те са на стойност близо 1/2 от целия бюджет на Касата или към 3 милиарда лв.? Защо тя не прави такива за търговците на едро, които също са частни правни субекти, при изискване, че там също се употребява публичен запас, а продават непосредствено на аптеките по цени, регистрирани в Позитивния лист?
Това не е ли висша форма на недодялан лобизъм и чии ползи пази възможната смяна в Закона?
В инструкция 2014/24/ЕС на ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ и на Съвета от 26 февруари 2014 година за публичните поръчки е записано, че „ частните лечебни заведения не са публичноправни организации и не следва да ползват Закон за обществените поръчки ”. Тогава за какво вносителите на поправката настояват противоположното?
Отговорът съгласно здравни мениджъри се крие в лобиските ползи на фарма промишлеността, която желае да има пряк достъп до частните лечебни заведения, с цел да монополизира целия здравен пазар.
От Българска болнична асоциация незабавно реагираха и разясниха, че частните лечебни заведения по този начин или другояче закупуват медикаменти и консумативи на най-хубавите вероятни цени, с цел да могат да имат успеваемост на разноските от една страна, а от друга – тъй като финансовия запас, заплащан от НЗОК по Клинични пътеки е лимитиран – без значение на каква цена се придобие едно лекарство, с което се лекува “по каса ”, това няма да промени цената на Клиничната пътека, която ще получи лечебното заведение, което го е вложило в съответния пациент ”.
На възможните промени реагираха остро и от най-голямата работодателска организация КРИБ, които настояват, че съгласно Европейското законодателство частните лечебни заведения да вземем за пример в Германия, Австрия и Англия и в цяла Европа също не са задължени да вършат публични поръчки. Именно тъй като не са обществено правни организации.
Отделно от това цените на медикаментите са контролирани в Позитивния лекарствен лист и лечебните заведения не печелят от тях, защото НЗОК заплаща на цената, на която са ги закупили. Но за сметка на това частните лечебни заведения имат опцията бързо да реагират и да се снабдят с медикаменти за своите пациенти, без да тръпнат дали някоя компания, записана преди 2 седмици, няма да реши да апелира търга.
Дали следващата лобистка корекция в Законите ще мине депутатите би трябвало да решат по съвест.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ