Яжте само дръжките на ревена, листата са отровни!
Листата на ревена са отровни. Единствената ядлива част от растението са дръжките. Това изясни гл. ас. Цветанка Динчева на Открит ден в Института по зеленчукови култури " Марица ", отдаден на нетрадиционните и едва публикувани зеленчукови култури в България. На опитното поле на института се отглеждат над 10 типа, сред които аспержи, артишок, девесил, пащърнак, ревен, рукола и други Цветанка Динчева показа всяка една от екзотичните култури и изнесе любопитни данни от изследване за тяхната известност у нас.
Аспержите са отглеждани в с. Катуница още през 1937 година на повърхност от към 250 декара. По-късно културата била неразрешена. Аспержата е многогодишно растение, което може да се отглежда в продължение на 15 години. По отношение на сортовия състав свещите са зелени и пурпурни, а според от технологията на развъждане - бели или зелени. Белите свещи са по-богати на аспарагин, до момента в който зелените и пурпурните са по-ароматни и с по-добри вкусови качества. На българския пазар аспержите са към момента едва публикувани, а българският потребител не е осведомен с тази просвета, за разлика от европейските страни, изключително в Германия.
Друг зарзават, който към момента няма разпространяване в страната, само че пък е доста известен в страните от Северна Европа, е ревенът. Това е многогодишна просвета, при която се употребяват единствено дръжките, защото листата <210> са отровни. Реколтирането се прави заран рано в интервала май-юли.
Ревенът е богат на оксалова и оцетна киселина
Неговите дръжки се употребяват главно за приготвянето на сладка, на сладкиши, както и във тип на добавка за салата.
Артишокът е многогодишна просвета, на която се употребява дънцето на кошничката дружно с част от месестата консистенция. Произхожда от Средиземноморския район и също е едва публикуван в страната. Той е много интересен и потребен, богат на цинарин - вещество, което се съдържа единствено в артишока.
Ендивията, която очевидно наподобява на марулята, се отличава по мощно нарязаните си листа и образува розетка. Тя е два типа - широколистна и теснолистна. За широколистната има специфична технология, по което се подготвя във тип на етиолирани растения, които се употребяват във тип на листни добавки към салати.
Шалотът е тип лук,
на който се употребява листната маса. Тя е нежна, сочна и богата на витамин С. Луковиците нямат особена стойност и приложение. Резенецът се отличава с по-добри вкусови качества. Също като шалота се употребява свежата му листна маса. Листата са тънки, цилиндрични и най-крехки от всички типове лук. Зимният песъчлив лук също не образува луковица и се употребяват единствено листата. Тази просвета е мощно публикувана в Япония и в Китай.
Бисерният лук очевидно наподобява на праз, само че той е по-близък до елементарния чесън. Формира една глава без луковици и е много благоуханен. Рокамбола също се доближава до елементарния чесън. Формира луковици със скилидки, само че образува и цветоносно стъбълце, като цветовете образуват дребни луковички, наречени бобили, които служат за размножаване. Физалисът е просвета, която бива два типа - декоративна и за консумация. Отличава се с богато наличие на захари и пектин и служи за подготвяне на сладка.
Бататите са тип картофи,
само че многогодишни, които образуват стелещо се стъбълце. Имат друг цвят на кожицата и са богати на хранителни субстанции. По отношение на оцветяването могат да бъдат жълти или оранжеви. Манголдът е листен зарзават, също богат на хранителни субстанции. Може да се бланшира и да се употребява като добавка на разнообразни ястия. Много е подобаващ и за плънка за баница.
Савойското зеле е съвсем непознато в България,
въпреки че в предишното се е отглеждало у нас. Видимо наподобява на главестото зеле, само че се отличава по мощно оребрените си листа. Консумира се единствено в свежо положение. Луфата е просвета, която има много необятно приложение, само че най-много се употребява в козметиката. Турнепс наподобява на ряпата, само че не би трябвало да се бърка с нея, защото са от два разнообразни рода. Консумира се главно в Япония, само че в България е непозната. Дръжковата целина се отличава с много сочни, нежни стебла, които са главната консумативна част. Подходяща е за подготвяне на сосове, смутита. Има я на българския пазар, само че съвсем не се употребява.
Патисонът е забавна просвета,
която се отличава с много ексцентрична форма. По вкусови качества се приближава до готварските тиквички, а формата на продуктовата част разрешава да се подготвят разнообразни ястия в забавен дизайн. Пак-чай главно е публикуван в Китай и Корея. По отношение на сортовото многообразие може да бъде с бели или зелени дръжки на листата, а оцветяването на листата може да е жълто и от светлозелено до тъмнозелено и имат прелестен леко горчив усет. Подходящ е за гарнитура на месни ястия. Руколата е главно публикувана в Италия и Испания. Отличава се с много характерен мирис и е подобаваща за добавка за салати. От нея има много необятно предложение на нашия пазар.
Кейлът е листен зарзават, който занапред навлиза у нас и по-рядко се среща, за разлика от другите европейски страни, където е необятно публикуван. Консумира се в свежо положение, главно във типа на салати и не се преработва. Романеско е просвета с много забавна форма, която наподобява на корал, по тази причина е известна и като коралово броколи. Позволява да се подготвя в разнообразни ястия и има много положителни вкусови качества.
Екзотични зеленчуци конкурират родния зеленчук на модерната БГ софра
В интервала юни 2018 година - март 2019 година е осъществено проучване по отношение на производството и пазара на нетрадиционни и едва публикувани зеленчукови култури в България. Анкетирани са 29 аграрни производители. От тях 26 са дали отговор, че отглеждат в стопанствата си обичайни зеленчукови култури, като домати, пипер, краставици, главесто зеле и други Останалите фермери залагат и нетрадиционни и едва публикувани, като салатно цвекло, аспержи, девесил, земна ябълка, физалис, кейл и други
Най-много са площите с аспержи - 12 декара, следвани от салатно цвекло и земна ябълка - по 10 декара. Площите с физалис са 3 декара, а по 1 декар - манголд, фенел, лобода, цикория и кейл. Две трети от интервюираните считат, че у нас има пазар за нетрадиционните и едва публикувани зеленчукови култури, само че той е за стеснен кръг консуматори. Консумацията на нетрадиционни и едва публикувани зеленчукови култури в страната е най-много от хора, които са били в чужбина, демонстрира изследването.
Относно наличност в комерсиалната мрежа за посочения интервал са изследвани четири хранителни вериги. Установено е, че като се изключи бялата аспержа има предложение на българско произвеждане от зелени аспержи, рукола, отново чой, пащърнак, девесил и артишок. Иначе от същите култури внасяме от Испания, Мексико, Италия, Перу, Гърция, Унгария и Израел.
Аспержите са отглеждани в с. Катуница още през 1937 година на повърхност от към 250 декара. По-късно културата била неразрешена. Аспержата е многогодишно растение, което може да се отглежда в продължение на 15 години. По отношение на сортовия състав свещите са зелени и пурпурни, а според от технологията на развъждане - бели или зелени. Белите свещи са по-богати на аспарагин, до момента в който зелените и пурпурните са по-ароматни и с по-добри вкусови качества. На българския пазар аспержите са към момента едва публикувани, а българският потребител не е осведомен с тази просвета, за разлика от европейските страни, изключително в Германия.
Друг зарзават, който към момента няма разпространяване в страната, само че пък е доста известен в страните от Северна Европа, е ревенът. Това е многогодишна просвета, при която се употребяват единствено дръжките, защото листата <210> са отровни. Реколтирането се прави заран рано в интервала май-юли.
Ревенът е богат на оксалова и оцетна киселина
Неговите дръжки се употребяват главно за приготвянето на сладка, на сладкиши, както и във тип на добавка за салата.
Артишокът е многогодишна просвета, на която се употребява дънцето на кошничката дружно с част от месестата консистенция. Произхожда от Средиземноморския район и също е едва публикуван в страната. Той е много интересен и потребен, богат на цинарин - вещество, което се съдържа единствено в артишока.
Ендивията, която очевидно наподобява на марулята, се отличава по мощно нарязаните си листа и образува розетка. Тя е два типа - широколистна и теснолистна. За широколистната има специфична технология, по което се подготвя във тип на етиолирани растения, които се употребяват във тип на листни добавки към салати.
Шалотът е тип лук,
на който се употребява листната маса. Тя е нежна, сочна и богата на витамин С. Луковиците нямат особена стойност и приложение. Резенецът се отличава с по-добри вкусови качества. Също като шалота се употребява свежата му листна маса. Листата са тънки, цилиндрични и най-крехки от всички типове лук. Зимният песъчлив лук също не образува луковица и се употребяват единствено листата. Тази просвета е мощно публикувана в Япония и в Китай.
Бисерният лук очевидно наподобява на праз, само че той е по-близък до елементарния чесън. Формира една глава без луковици и е много благоуханен. Рокамбола също се доближава до елементарния чесън. Формира луковици със скилидки, само че образува и цветоносно стъбълце, като цветовете образуват дребни луковички, наречени бобили, които служат за размножаване. Физалисът е просвета, която бива два типа - декоративна и за консумация. Отличава се с богато наличие на захари и пектин и служи за подготвяне на сладка.
Бататите са тип картофи,
само че многогодишни, които образуват стелещо се стъбълце. Имат друг цвят на кожицата и са богати на хранителни субстанции. По отношение на оцветяването могат да бъдат жълти или оранжеви. Манголдът е листен зарзават, също богат на хранителни субстанции. Може да се бланшира и да се употребява като добавка на разнообразни ястия. Много е подобаващ и за плънка за баница.
Савойското зеле е съвсем непознато в България,
въпреки че в предишното се е отглеждало у нас. Видимо наподобява на главестото зеле, само че се отличава по мощно оребрените си листа. Консумира се единствено в свежо положение. Луфата е просвета, която има много необятно приложение, само че най-много се употребява в козметиката. Турнепс наподобява на ряпата, само че не би трябвало да се бърка с нея, защото са от два разнообразни рода. Консумира се главно в Япония, само че в България е непозната. Дръжковата целина се отличава с много сочни, нежни стебла, които са главната консумативна част. Подходяща е за подготвяне на сосове, смутита. Има я на българския пазар, само че съвсем не се употребява.
Патисонът е забавна просвета,
която се отличава с много ексцентрична форма. По вкусови качества се приближава до готварските тиквички, а формата на продуктовата част разрешава да се подготвят разнообразни ястия в забавен дизайн. Пак-чай главно е публикуван в Китай и Корея. По отношение на сортовото многообразие може да бъде с бели или зелени дръжки на листата, а оцветяването на листата може да е жълто и от светлозелено до тъмнозелено и имат прелестен леко горчив усет. Подходящ е за гарнитура на месни ястия. Руколата е главно публикувана в Италия и Испания. Отличава се с много характерен мирис и е подобаваща за добавка за салати. От нея има много необятно предложение на нашия пазар.
Кейлът е листен зарзават, който занапред навлиза у нас и по-рядко се среща, за разлика от другите европейски страни, където е необятно публикуван. Консумира се в свежо положение, главно във типа на салати и не се преработва. Романеско е просвета с много забавна форма, която наподобява на корал, по тази причина е известна и като коралово броколи. Позволява да се подготвя в разнообразни ястия и има много положителни вкусови качества.
Екзотични зеленчуци конкурират родния зеленчук на модерната БГ софра
В интервала юни 2018 година - март 2019 година е осъществено проучване по отношение на производството и пазара на нетрадиционни и едва публикувани зеленчукови култури в България. Анкетирани са 29 аграрни производители. От тях 26 са дали отговор, че отглеждат в стопанствата си обичайни зеленчукови култури, като домати, пипер, краставици, главесто зеле и други Останалите фермери залагат и нетрадиционни и едва публикувани, като салатно цвекло, аспержи, девесил, земна ябълка, физалис, кейл и други
Най-много са площите с аспержи - 12 декара, следвани от салатно цвекло и земна ябълка - по 10 декара. Площите с физалис са 3 декара, а по 1 декар - манголд, фенел, лобода, цикория и кейл. Две трети от интервюираните считат, че у нас има пазар за нетрадиционните и едва публикувани зеленчукови култури, само че той е за стеснен кръг консуматори. Консумацията на нетрадиционни и едва публикувани зеленчукови култури в страната е най-много от хора, които са били в чужбина, демонстрира изследването.
Относно наличност в комерсиалната мрежа за посочения интервал са изследвани четири хранителни вериги. Установено е, че като се изключи бялата аспержа има предложение на българско произвеждане от зелени аспержи, рукола, отново чой, пащърнак, девесил и артишок. Иначе от същите култури внасяме от Испания, Мексико, Италия, Перу, Гърция, Унгария и Израел.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ