Липсва система и комплексен подход към разбирането на проблемите на

Липсва система и сложен метод към разбирането на проблемите на българите в чужбина. Необходимо е основаването на независимо министерство. Това сподели проф. Антоанета Христова, член на Съвета за българите в чужбина.

Според нея съвсем няма политика за българите в отвън рамките на страната.

„ Това, което се случва е доста спорадично “, изясни тя и добави: „ Нещата би трябвало да се пренаредят и да се стартират от нулата “.

„ Проблемът опира до нуждата от институция, която сложно да предлага политики, не бих я нарекла Съвет. Съветите са повече консултативни. Всяка страна има специфичност на българските емигранти в нея, те са разнообразни видове. Трябва да имаме тактики, които да са ориентирани към поддържане на доста положителни контакти със своите сънародници, с цел да можем да ги използваме за лоби в другите страни и те да се усещат свързани със страната си, с цел да можем да кажем, че България е на разнообразни континенти в разнообразни страни. От друга страна има сънародници, които в действителност мислят за опцията да се върнат у нас “, изясни проф. Антоанета Христова, представена от Фокус.

Тя сподели още, че основаването на Национален съвет за българите в чужбина може да бъде просто стъпка, само че е належащо институционализирането на организация за ползите на българите отвън страната.

„ Разговорът за българите в чужбина е от най-високо равнище “, изясни тя, като посочи, че тази „ огромна група от хора, която е благосъстояние за България, не може да бъде откъсната от страната ни “.

„ Разговорът за нея би трябвало да бъде подложен на равнище министър-председател, президент, вицепрезидент и специалисти “, добави проф. Христова.