При българите в Тараклия - в университета учат румънска история, а голямата фабрика е турска
Липсата на български вложения и на по-активна финансова и морална поддръжка от страна на София хвърля бесарабските българи в обятията на Русия, съобщи БГНЕС.
Тараклийският университет има сплотяваща роля за българите от района
„ Въпросът с гласуваната от Народното събрание дотация в размер на 1 милион лв. към момента не е постъпил, а към този момент минава половин година. Тези пари са ни нужни изключително на фона на задаващата се рецесия “, съобщи пред БГНЕС доцент доктор Васил Кондов , заместник-ректор по научната активност на Тараклийския държавен университет. „ Финансирането от Молдова е малко повече от финансирането от България “ , добави той.
Доц. Кондов е от самото основаване на университета, в който преподава на литературен български език. Той е изследвал българските диалекти на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
„ За всички специалности, без значение какви са – музика, история, педагогика, имаме общ курс по български език. Най-малко 60 часа семестриално два семестъра студентите могат да учат български “, съобщи доцент Кондов.
За Тараклийския университет доста се приказва поради промените в Молдова. Издадено е разпореждане за сливането му с един ВУЗ от Кишинев . „ Ние не желаем това и направихме всичко допустимо, с цел да останем независимо образователно заведение. Няма да загатвам имена на служители, които ни пречат, само че ви убеждавам, че такива има, в това число на най-високо равнище в министерствата “, сподели доцент Кондов и акцентира, че университетът съблюдава всички закони в Молдова.
Доц. Васил Кондов
Във висшето учебно заведение сега се образоват към 200 студенти по 6 специалности. В него учат от най-южното населено място на Молдова до и оттатък столицата Кишинев. Има също по този начин студенти от Румъния и преди войната от Украйна. „ В началото, когато университетът беше основан въз основата на педагогическия лицей, тогава имахме най-вече студенти – към 500. Този лицей не трябваше да бъде реорганизиран, а да бъде непокътнат в границите на университета, каквато е практиката в Молдова. Именно от тези колежи се попълня студентският състав. Когато имахме този лицей, имахме и най-вече студенти “, съобщи доцент Кондов и добави: „ Властта го унищожи и прелестно знаеха, че това е доста неприятно за един районен университет “.
Български университет, в който не се учи българска история
Един от огромните проблеми е, че в университета не се учи българска история като независим предмет. Тя се учи като част от курса История на страните от Централна и Източна Европа, в който се отделят не повече от два часа.
„ Сами разбирате това е извънредно незадоволително като часове. За кое да разкажем по-напред – за хан Кубрат, Аспарух или Левски, и Ботев “, съобщи локален академични учител, поискал анонимност. Българската история не се учи поради политиката на централните управляващи в Кишинев, които са насочени към Румъния и отдават приоритет на преподаването на румънската история. Само че тази румънизация води до противоположен резултат и ускорява проруските благосклонности на другите общности , в това число измежду българите и гагаузите, които са болшинството в Тараклия, показа пред БГНЕС своята угриженост учителят.
Той се надява на помощ от страна на българските управляващи, с цел да може в университета да се учи пълноценно българска история, даже по опция повече от един учебен срок.
Турската фабрика е по-голяма от българската
Животът в популации с бесарабски българи район е сложен както на всички места. Те са известни със своето усърдие и не се оплакват, само че неналичието на прехранване ги кара да мигрират. Някои от тях избират да заминат на Запад, само че мнозина избират да отидат на Изток.
„ Хиляди българи отпътуваха за Русия, има цели градове с български квартали и махали там “, показа доцент Кондов.
Интересуваме се дали в района има български вложения. В града има „ шевно дружество на два етажа “, притежателят му е най-вероятно от Сливен, описа доцент Кондов. То се намира вдясно от самия университет. „ Но вляво от нас има доста по-голямо турско шевно дружество. От едната страна българско спретнато и мъничко, а от другата – огромното турско, което се вижда от университета “ , съобщи преподавателят. /БГНЕС
Тараклийският университет има сплотяваща роля за българите от района
„ Въпросът с гласуваната от Народното събрание дотация в размер на 1 милион лв. към момента не е постъпил, а към този момент минава половин година. Тези пари са ни нужни изключително на фона на задаващата се рецесия “, съобщи пред БГНЕС доцент доктор Васил Кондов , заместник-ректор по научната активност на Тараклийския държавен университет. „ Финансирането от Молдова е малко повече от финансирането от България “ , добави той.
Доц. Кондов е от самото основаване на университета, в който преподава на литературен български език. Той е изследвал българските диалекти на територията на някогашния Съюз на съветските социалистически републики.
„ За всички специалности, без значение какви са – музика, история, педагогика, имаме общ курс по български език. Най-малко 60 часа семестриално два семестъра студентите могат да учат български “, съобщи доцент Кондов.
За Тараклийския университет доста се приказва поради промените в Молдова. Издадено е разпореждане за сливането му с един ВУЗ от Кишинев . „ Ние не желаем това и направихме всичко допустимо, с цел да останем независимо образователно заведение. Няма да загатвам имена на служители, които ни пречат, само че ви убеждавам, че такива има, в това число на най-високо равнище в министерствата “, сподели доцент Кондов и акцентира, че университетът съблюдава всички закони в Молдова.
Доц. Васил Кондов
Във висшето учебно заведение сега се образоват към 200 студенти по 6 специалности. В него учат от най-южното населено място на Молдова до и оттатък столицата Кишинев. Има също по този начин студенти от Румъния и преди войната от Украйна. „ В началото, когато университетът беше основан въз основата на педагогическия лицей, тогава имахме най-вече студенти – към 500. Този лицей не трябваше да бъде реорганизиран, а да бъде непокътнат в границите на университета, каквато е практиката в Молдова. Именно от тези колежи се попълня студентският състав. Когато имахме този лицей, имахме и най-вече студенти “, съобщи доцент Кондов и добави: „ Властта го унищожи и прелестно знаеха, че това е доста неприятно за един районен университет “.
Български университет, в който не се учи българска история
Един от огромните проблеми е, че в университета не се учи българска история като независим предмет. Тя се учи като част от курса История на страните от Централна и Източна Европа, в който се отделят не повече от два часа.
„ Сами разбирате това е извънредно незадоволително като часове. За кое да разкажем по-напред – за хан Кубрат, Аспарух или Левски, и Ботев “, съобщи локален академични учител, поискал анонимност. Българската история не се учи поради политиката на централните управляващи в Кишинев, които са насочени към Румъния и отдават приоритет на преподаването на румънската история. Само че тази румънизация води до противоположен резултат и ускорява проруските благосклонности на другите общности , в това число измежду българите и гагаузите, които са болшинството в Тараклия, показа пред БГНЕС своята угриженост учителят.
Той се надява на помощ от страна на българските управляващи, с цел да може в университета да се учи пълноценно българска история, даже по опция повече от един учебен срок.
Турската фабрика е по-голяма от българската
Животът в популации с бесарабски българи район е сложен както на всички места. Те са известни със своето усърдие и не се оплакват, само че неналичието на прехранване ги кара да мигрират. Някои от тях избират да заминат на Запад, само че мнозина избират да отидат на Изток.
„ Хиляди българи отпътуваха за Русия, има цели градове с български квартали и махали там “, показа доцент Кондов.
Интересуваме се дали в района има български вложения. В града има „ шевно дружество на два етажа “, притежателят му е най-вероятно от Сливен, описа доцент Кондов. То се намира вдясно от самия университет. „ Но вляво от нас има доста по-голямо турско шевно дружество. От едната страна българско спретнато и мъничко, а от другата – огромното турско, което се вижда от университета “ , съобщи преподавателят. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ