Първа среща на лидерите на НАТО след руското нахлуване в Украйна
Лидерите на страните от НАТО се събират през днешния ден в Мадрид на първата си среща на върха след началото на съветското настъпление в Украйна в края на февруари, съобщи Българска телеграфна агенция. Държавните глави и държавните ръководители на 30-те страни членки ще обсъдят способи за в допълнение оказване на помощ на Киев, без обаче това да докара до директна борба сред Северноатлантическия съюз и Москва. Централна тематика във форума ще бъде присъединението на Швеция и Финландия към алианса, което наподобява все по-възможно след отдръпването на турското несъгласие.
Увеличаване на силите за бързо реагиране
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в понеделник новината, че на форума, който ще продължи и на следващия ден, алиансът ще вземе решение за увеличение на числеността на силите си за бързо реагиране съвсем осемкратно от сегашните 40 000 до 300 000 военни.
" Мисля, че съдружниците ще заявят ясно в Мадрид, че считат Русия за най-голямата и най-директна опасност за нашата сигурност “, съобщи норвежецът, до момента в който представяше на конференция провокациите, на които водачите на НАТО ще опитат да намерят решение. " Тази среща на върха ще бъде преломен миг и няколко значими решения ще бъдат взети “, добави той.
Увеличаването на числеността на силите за бързо реагиране, в композиция с предстоящи ограничения за в допълнение подсилване на източния фланг, ще бъдат съгласно Столтенберг част от " най-голямото преустрояване на груповата защита и въздържане от Студената война насам “. В региона бяха основани осем тактически бойни групи, основани в България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия и Естония. Някои от тях се чака да бъдат увеличени до нивото на бригади – тактически формирования от 3000 до 5000 души – посочи Столтенберг.
Още военна помощ за Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски ще направи видеообръщение към водачите на 30-те страни членки, които се чака да разгласят усилване на поддръжката си за неговата страна. Тя ще се показва по-конкретно в доставки на тежко оръжие. Това е извънредно значимо за новия стадий от войната с Русия, съсредоточила настъплението си в района Донбас, където съгласно специалисти превъзходството в артилерийската огнева мощност ще бъде от решаващо значение за това коя страна ще вземе превъзходство.
Дългосрочната цел по думите на генералния секретар е да се помогне на Киев да размени бойната си техника от руско време с съвременни натовски оръжия. Седемте най-богати демократични страни в света обявиха при започване на тази седмица, че поддръжката им за източноевропейската страна ще продължи „ колкото дълго е належащо “.
Членство на Швеция и Финландия
Централна тематика на форума на държавните глави и държавните ръководители ще е опцията Швеция и Финландия да се причислят към НАТО. Двете скандинавски страни, спазвали прецизно политика на индиферентност и безучастие във военни съюзи в продължение на десетилетия след Втората международна война, подадоха молби за участие в Алианса поради съветската инвазия в Украйна.
Редица граничещи с Русия европейски страни показаха безпокойствие, че те може да са идната цел на Кремъл след Украйна.
Вчера Турция се съгласи да се откаже от възраженията си против присъединението на Швеция и Финландия към НАТО, поставяйки завършек на безизходицата, която щеше да помрачи откриването на срещата на върха на водачите в Мадрид на фона на най-тежката от десетилетия насам рецесия в сигурността в Европа, провокирана от войната в Украйна.
След незабавни диалози на най-високо ниво с водачите на трите страни генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг съобщи, че " в този момент имаме съглашение, което проправя пътя за присъединението на Финландия и Швеция към НАТО ". Той назова това " историческо решение ".
НАТО работи на основата на консенсус, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплаши да блокира скандинавската двойка, настоявайки двете страни да трансформират позицията си във връзка с кюрдските размирен групировки, които Турция счита за терористи.
След седмици на дипломатически совалки и няколкочасови диалози през вчерашния ден финландският президент Саули Нинистьо съобщи, че тримата водачи са подписали взаимно съглашение за излизане от задънената улица.Турция съобщи, че е " получила това, което е желала ", в това число " цялостно съдействие... в битката против " бунтовническите групировки.
Столтенберг съобщи през вчерашния ден на конференция, че водачите на алианса от 30 страни ще насочат през днешния ден публична покана към двете страни да се причислят. Решението би трябвало да бъде утвърдено от всички обособени страни, само че той съобщи, че е безусловно убеден, че Финландия и Швеция ще станат членове, което може да се случи в границите на няколко месеца.
Шведската министър-председателка Магдалена Андершон съобщи, че съглашението е " положително за Финландия и Швеция. То е положително и за НАТО. "
Турция приветства съглашението като успех, заявявайки, че скандинавските страни са се съгласили да подхващат дейности против групировки, които Анкара счита за опасност за националната сигурност, в това число Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейния сирийски клон. Тя съобщи, че те също по този начин са се съгласили " да не постановат ембаргови ограничавания в региона на отбранителната индустрия " на Турция и да подхващат " съответни стъпки за изгонване на нарушители, направили терористични дейности ".
Турция бе поискала от Финландия и Швеция да екстрадират търсени лица и да анулират рестриктивните мерки върху оръжията, наложени след военното навлизане на Турция в Североизточна Сирия през 2019 година На собствен ред Турция се съгласи " да поддържа на срещата на върха в Мадрид през 2022 година поканата към Финландия и Швеция да станат членове на НАТО ".
Подробностите за това какво тъкмо е контрактувано не са ясни. Андершон отхвърли изказванията, че Швеция и Финландия са отстъпили прекалено много. Запитана дали шведската общност ще схване съглашението като отстъпка по въпроси като изгонването на кюрдски бойци, Андершон съобщи, че хората " ще видят, че това е добре за сигурността на Швеция ".
Увеличаване на силите за бързо реагиране
Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви в понеделник новината, че на форума, който ще продължи и на следващия ден, алиансът ще вземе решение за увеличение на числеността на силите си за бързо реагиране съвсем осемкратно от сегашните 40 000 до 300 000 военни.
" Мисля, че съдружниците ще заявят ясно в Мадрид, че считат Русия за най-голямата и най-директна опасност за нашата сигурност “, съобщи норвежецът, до момента в който представяше на конференция провокациите, на които водачите на НАТО ще опитат да намерят решение. " Тази среща на върха ще бъде преломен миг и няколко значими решения ще бъдат взети “, добави той.
Увеличаването на числеността на силите за бързо реагиране, в композиция с предстоящи ограничения за в допълнение подсилване на източния фланг, ще бъдат съгласно Столтенберг част от " най-голямото преустрояване на груповата защита и въздържане от Студената война насам “. В региона бяха основани осем тактически бойни групи, основани в България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша, Литва, Латвия и Естония. Някои от тях се чака да бъдат увеличени до нивото на бригади – тактически формирования от 3000 до 5000 души – посочи Столтенберг.
Още военна помощ за Украйна
Украинският президент Володимир Зеленски ще направи видеообръщение към водачите на 30-те страни членки, които се чака да разгласят усилване на поддръжката си за неговата страна. Тя ще се показва по-конкретно в доставки на тежко оръжие. Това е извънредно значимо за новия стадий от войната с Русия, съсредоточила настъплението си в района Донбас, където съгласно специалисти превъзходството в артилерийската огнева мощност ще бъде от решаващо значение за това коя страна ще вземе превъзходство.
Дългосрочната цел по думите на генералния секретар е да се помогне на Киев да размени бойната си техника от руско време с съвременни натовски оръжия. Седемте най-богати демократични страни в света обявиха при започване на тази седмица, че поддръжката им за източноевропейската страна ще продължи „ колкото дълго е належащо “.
Членство на Швеция и Финландия
Централна тематика на форума на държавните глави и държавните ръководители ще е опцията Швеция и Финландия да се причислят към НАТО. Двете скандинавски страни, спазвали прецизно политика на индиферентност и безучастие във военни съюзи в продължение на десетилетия след Втората международна война, подадоха молби за участие в Алианса поради съветската инвазия в Украйна.
Редица граничещи с Русия европейски страни показаха безпокойствие, че те може да са идната цел на Кремъл след Украйна.
Вчера Турция се съгласи да се откаже от възраженията си против присъединението на Швеция и Финландия към НАТО, поставяйки завършек на безизходицата, която щеше да помрачи откриването на срещата на върха на водачите в Мадрид на фона на най-тежката от десетилетия насам рецесия в сигурността в Европа, провокирана от войната в Украйна.
След незабавни диалози на най-високо ниво с водачите на трите страни генералният секретар на алианса Йенс Столтенберг съобщи, че " в този момент имаме съглашение, което проправя пътя за присъединението на Финландия и Швеция към НАТО ". Той назова това " историческо решение ".
НАТО работи на основата на консенсус, а турският президент Реджеп Тайип Ердоган заплаши да блокира скандинавската двойка, настоявайки двете страни да трансформират позицията си във връзка с кюрдските размирен групировки, които Турция счита за терористи.
След седмици на дипломатически совалки и няколкочасови диалози през вчерашния ден финландският президент Саули Нинистьо съобщи, че тримата водачи са подписали взаимно съглашение за излизане от задънената улица.Турция съобщи, че е " получила това, което е желала ", в това число " цялостно съдействие... в битката против " бунтовническите групировки.
Столтенберг съобщи през вчерашния ден на конференция, че водачите на алианса от 30 страни ще насочат през днешния ден публична покана към двете страни да се причислят. Решението би трябвало да бъде утвърдено от всички обособени страни, само че той съобщи, че е безусловно убеден, че Финландия и Швеция ще станат членове, което може да се случи в границите на няколко месеца.
Шведската министър-председателка Магдалена Андершон съобщи, че съглашението е " положително за Финландия и Швеция. То е положително и за НАТО. "
Турция приветства съглашението като успех, заявявайки, че скандинавските страни са се съгласили да подхващат дейности против групировки, които Анкара счита за опасност за националната сигурност, в това число Кюрдската работническа партия (ПКК) и нейния сирийски клон. Тя съобщи, че те също по този начин са се съгласили " да не постановат ембаргови ограничавания в региона на отбранителната индустрия " на Турция и да подхващат " съответни стъпки за изгонване на нарушители, направили терористични дейности ".
Турция бе поискала от Финландия и Швеция да екстрадират търсени лица и да анулират рестриктивните мерки върху оръжията, наложени след военното навлизане на Турция в Североизточна Сирия през 2019 година На собствен ред Турция се съгласи " да поддържа на срещата на върха в Мадрид през 2022 година поканата към Финландия и Швеция да станат членове на НАТО ".
Подробностите за това какво тъкмо е контрактувано не са ясни. Андершон отхвърли изказванията, че Швеция и Финландия са отстъпили прекалено много. Запитана дали шведската общност ще схване съглашението като отстъпка по въпроси като изгонването на кюрдски бойци, Андершон съобщи, че хората " ще видят, че това е добре за сигурността на Швеция ".
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ