Превъртаме ли от превъртането на стрелките
Летният туризъм на облага при промяната на времето Смяната на времето носи загуби за стопанската система Смяната на времето е отживялост, би трябвало да се анулира За Евросъюза и кипежа на неправилен труд 169 страни срещу промяната на времето, Германия го вкарва първа Анкета: Трябва ли да отпадне промяната на времето? Харчим по 200 лв. за медикаменти поради промяната на времето
Европейският парламент направи първа стъпка към анулация на лятното часово време. Евродепутатите се сплотиха зад резолюция, с която приканват Европейската комисия да направи задълбочена оценка и да промени този режим, в случай че е належащо. Резолюцията беше призната след развълнуван спор. Топката към този момент е у Европейската комисия, която след направената оценка ще би трябвало да убеди всяка от страните членки да вкара смяната.
Спорът дали да въртим стрелките на часовника два пъти в годината и има ли потребност от лятно часово време се води от години. Дебатът принуди Екологичен потенциал да се произнесе по противоречивата процедура, въведена преди повече от век за икономисване на сила. Разместването на биологичния часовник обаче се оказва нездравословно за прекалено много хора - близо 20% от европейците. Най-вече тези с лабилна душeвност, със сърдечносъдови проблеми или с нарушавания в ендокринната система.
Промяната няма да е по никакъв начин лесна. Независимо от решението на Европейския парламент, с цел да отпадне връщането на стрелките, всички страни членки на съюза би трябвало да са съгласни с смяната. Има и различен противоречив миг - да се избере единомислещо кое време да остане - лятното или зимното.
Процедурата за анулацията е много тежка. Еврокомисята би трябвало да направи предложение до страните членки. До отпадане ще се стигне, в случай че всички 28 страни одобрят предлагането. Текстът планува да се поддържа обединен часови режим, без смяна в часовите зони.
Социологическите изследвания демонстрират, че над 80 % от хората желаят местенето на стрелките на спре. Разглеждането на въпроса в Европарламента бе пришпорено най-много от Финландия. Скандинавската страна има сериозен проблем - в края на декември денят в Хелзинки - най-северната от столиците в Европейски Съюз, трае по-малко от шест часа.
За смяна, стимулирана от отрицателни медицински последствия върху здравето на хората, настояват политици, неправителствени организации, лекари.
Според тях местенето на стрелките през март и октомври се отразява негативно на съня и работата на хората и може да аргументи трайни здравни проблеми. Проучвания сред населението на цяла Европа сочат, че в дните след превъртането на стрелките повикванията към Спешна помощ нарастват с 12 %, самоубийствата - с 66 %, а инфарктите - със 75 %. Почти 3/4 от работещите са по-непродуктивни поради недоспиване.
В деня след промяна на времето злополуките по пътищата се усилват с 18 % поради унесеност и забавени реакции на хората, съгласно проучване на учени в Харвард.
Медици са безапелационни, че в България инфарктите и инсултите се качват, когато времето за сън се редуцира с един час. При противоположната промяна, инфарктите и инсултите понижават. Сериозен здравословен проблем поражда за диабетиците, в случай че промяната на часовете обърква времето им за слагане на инсулина.
Установено е, че първите дни след превъртането на стрелките хората са раздразнителни, елементарно се уморяват, не са съсредоточени, което може да докара до редица произшествия, в това число трудов травматизъм и произшествия. Американско изследване прави даже връзка сред някои огромни произшествия и недоспиването. Според това проучване, петролният разлив на танкера “Exxon Valdez ”, случил се на 24 март 1989 година, Чернобилската повреда от 26 април 1986, както и детонацията на галактическата совалка “Challenger ” от 28 януари 1986 година са породени точно от недоспиване на някой от служащите.
При това в България няма огромен потвърден енергоспестяващ резултат от връщането на стрелките, каквато е и истинската концепция на промяната. Според публично национално изследване лятното часово време пести силата, която АЕЦ „ Козлодуй “ създава за 12 часа при цялостна мощ - разграничено на всеки от нас това прави по 54 стотинки на човек за една година.
Впрочем без значение от решението в Брюксел, България е свободна да отстрани местенето на стрелките на часовника по лична самодейност, когато реши. Необходимо е единствено решение на Министерския съвет. Няма европейско обвързване за промяна на времето!
Единственото условие към страните членки е, в случай че сменят времето, да го вършат в тъкмо избран ден и час, идентичен за целия Европейски Съюз.
Европейският парламент направи първа стъпка към анулация на лятното часово време. Евродепутатите се сплотиха зад резолюция, с която приканват Европейската комисия да направи задълбочена оценка и да промени този режим, в случай че е належащо. Резолюцията беше призната след развълнуван спор. Топката към този момент е у Европейската комисия, която след направената оценка ще би трябвало да убеди всяка от страните членки да вкара смяната.
Спорът дали да въртим стрелките на часовника два пъти в годината и има ли потребност от лятно часово време се води от години. Дебатът принуди Екологичен потенциал да се произнесе по противоречивата процедура, въведена преди повече от век за икономисване на сила. Разместването на биологичния часовник обаче се оказва нездравословно за прекалено много хора - близо 20% от европейците. Най-вече тези с лабилна душeвност, със сърдечносъдови проблеми или с нарушавания в ендокринната система.
Промяната няма да е по никакъв начин лесна. Независимо от решението на Европейския парламент, с цел да отпадне връщането на стрелките, всички страни членки на съюза би трябвало да са съгласни с смяната. Има и различен противоречив миг - да се избере единомислещо кое време да остане - лятното или зимното.
Процедурата за анулацията е много тежка. Еврокомисята би трябвало да направи предложение до страните членки. До отпадане ще се стигне, в случай че всички 28 страни одобрят предлагането. Текстът планува да се поддържа обединен часови режим, без смяна в часовите зони.
Социологическите изследвания демонстрират, че над 80 % от хората желаят местенето на стрелките на спре. Разглеждането на въпроса в Европарламента бе пришпорено най-много от Финландия. Скандинавската страна има сериозен проблем - в края на декември денят в Хелзинки - най-северната от столиците в Европейски Съюз, трае по-малко от шест часа.
За смяна, стимулирана от отрицателни медицински последствия върху здравето на хората, настояват политици, неправителствени организации, лекари.
Според тях местенето на стрелките през март и октомври се отразява негативно на съня и работата на хората и може да аргументи трайни здравни проблеми. Проучвания сред населението на цяла Европа сочат, че в дните след превъртането на стрелките повикванията към Спешна помощ нарастват с 12 %, самоубийствата - с 66 %, а инфарктите - със 75 %. Почти 3/4 от работещите са по-непродуктивни поради недоспиване.
В деня след промяна на времето злополуките по пътищата се усилват с 18 % поради унесеност и забавени реакции на хората, съгласно проучване на учени в Харвард.
Медици са безапелационни, че в България инфарктите и инсултите се качват, когато времето за сън се редуцира с един час. При противоположната промяна, инфарктите и инсултите понижават. Сериозен здравословен проблем поражда за диабетиците, в случай че промяната на часовете обърква времето им за слагане на инсулина.
Установено е, че първите дни след превъртането на стрелките хората са раздразнителни, елементарно се уморяват, не са съсредоточени, което може да докара до редица произшествия, в това число трудов травматизъм и произшествия. Американско изследване прави даже връзка сред някои огромни произшествия и недоспиването. Според това проучване, петролният разлив на танкера “Exxon Valdez ”, случил се на 24 март 1989 година, Чернобилската повреда от 26 април 1986, както и детонацията на галактическата совалка “Challenger ” от 28 януари 1986 година са породени точно от недоспиване на някой от служащите.
При това в България няма огромен потвърден енергоспестяващ резултат от връщането на стрелките, каквато е и истинската концепция на промяната. Според публично национално изследване лятното часово време пести силата, която АЕЦ „ Козлодуй “ създава за 12 часа при цялостна мощ - разграничено на всеки от нас това прави по 54 стотинки на човек за една година.
Впрочем без значение от решението в Брюксел, България е свободна да отстрани местенето на стрелките на часовника по лична самодейност, когато реши. Необходимо е единствено решение на Министерския съвет. Няма европейско обвързване за промяна на времето!
Единственото условие към страните членки е, в случай че сменят времето, да го вършат в тъкмо избран ден и час, идентичен за целия Европейски Съюз.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ