Сирма войвода – успешно заблудила четата си, че е мъж
Легендите за български жени-героини не са една и две. Една от впечатляващите дами от българската хайдушка история е Сирма Кръстева или по-известна като Сирма челник.
Родена е през 1776 година в с. Тресонче, Дебърско. Баща ѝ, Стрезо Дичов, бил фамозен живописец и резбар. Ангелина и Стрезо Дичови кръстили щерка си Сирма, в превод от гръцки означавало „ магия “, а в български диалекти се използва със смисъла „ сърп “. Каквото и да се вземе поради, името пасвало идеално на характера на младата дама.
Сирма не понесла обстоятелството, че най-хубавата ѝ другарка Ружа е похитена, дружно с още няколко девойки, от турски паралия в региона. През 1794 година борбената госпожица събрала дребен хайдушки отряд и „ хванала гората “.
Повече от 20 години Сирма челник защитавала героичен популацията на Македонския край и по-конкретно в Дебърско, Кичевско, Крушевско и към Прилеп от своеволията на албанските разбойници през 18 век. Хайдушката чета обитавала най-вече Шар планина и разклоненията Бабин ров, Стогово, Барбура, Кърчин.
Сирма Войвода съумява да унищожи един от най-страшните потисници в региона – Амза бей. В сражението тя получава тежки пострадвания. До възобновяване ѝ за нея се грижил напълно Вълко Спиров – байрактар на четата.
Колкото и необичайно да наподобява, Сирма е предвождала своя хайдушки отряд без никой от членовете му да заподозре, че войводата им не е мъж, а жена. Легендата за Сирма челник застъпва в детайли тъкмо този факт –тя ловко се правела на мъж и по тази причина съумяла да предвожда дълго време хайдушката чета.
Легендата споделя, че мъжете от четата не желаели да ги предвожда жена. Когато осъзнали, че войводата им не е мъж, те се ядосали и настояли Сирма да съобщи лидерския пост. Тази обстановка е възпята и в хайдушките национални песни.
Историята не може да каже какъв брой време Сирма челник е била отпред на своя хайдушки отряд. От допълнението на Димитър Миладинов в сборника на Братя Миладинови четем следното: „ момците, кои тая водеше, я узнаха како госпожица по кое време йе се скинаха (свалиха) петлиците от гръдите… ”.
Сирма челник овладяла обстановката и не се поддала на страстта. Тя предложила на хайдутите от своята чета да създадат своя избор на нов челник като всички бъдат подложени на разнообразни тествания. Най-добрият трябвало да заеме лидерския пост. Започнали тестванията и всякога изборът падал върху нея самата. Една от дилемите била точна пукотевица и само Сирма челник успявала да уцели пръстен, завързан на отдалечено дърво.
Сред другите сложни задания влизало и съревнование по далечно мятане на камък, което отново спечелила предводителката Сирма. На процедура, било непостижимо хайдутите от четата да я победят. Така седемдесетте индивида, които съгласно легендата борбената мома водела през горите, единомислещо приели тя да остане техен челник.
След няколко години опасен хайдушки живот из горите на Шар планина, през 1818 година Сирма челник се открива в гр. Прилеп, където се оженила за байрактаря на четата Вълко Спиров. Тя по този начин и не се върнала повече в гората, с цел да продължи рисковия хайдушкия живот. Бившата хайдутка станала примерна брачна половинка, колкото и необикновено да звучи това. Димитър Миладинов с възхита споделя и за други забележителни нейни качества. Тя можела за един ден да измине дистанцията от Крушево до Прилеп и назад!
Димитър Миладинов се среща със Сирма Кръстева през 1856-57 година. В сведения под песента той споделя за срещата си с към този момент старата челник: „ Нея осемдесетгодишна видяхме в град Прилеп и от нейната уста чухме за младостта ѝ. В одаята ѝ под възглавница държеше кобурите цялостни и саби, обвесени на зида, висяха над нея “. В сборника си „ Български национални песни “ песента за Сирма Войвода е записана под номер 212, в раздела Хайдутски песни.
Съдбата, обаче, решила да я удари на остарели години. Сирма била убита от турци, до момента в който през 1864 година пътувала от Прилеп за Варош. В Музея на македонската битка в Скопие е изложена нейна восъчна фигура. Нейната по-голяма сестра е Боряна челник.
