Легендата за Самара
Легендата за Самара е едва известна в България. Но във времена като нашите, в които не се знае от кое да се плашим повече - от края на света или от съседа си, би било потребно да се срещнем по-детайлно с тази история. Легендата за Самара звучи по този начин:
„ … По улиците на Багдад, търговец изпратил прислужникът си на пазара. Но скоро мъжът се върнал с пепеляво лице и целият треперел.
- Господарю – споделил той - на пазара ме блъсна жена. Когато се обърнах, видях, че това е Смъртта. Тя ме погледна и направи застрашителен жест. Господарю, апелирам те, дай ми коня си - аз би трябвало да тичам. Ще отида в Самара… ще се скрия... Смъртта не ще ме намери… - приказвал ужасеният прислужник.
Търговецът се смилил над него и му дал коня си. Бягащият прислужник липсващ в облак прахуляк. Малко по-късно самият търговец слязъл на пазара и видял Смъртта да стои в тълпата.
- Защо уплаши моя прислужник със застрашителен жест? – попитал я той.
- О, - отвърнала безшумно Смъртта - той не беше застрашителен, а жест на изненада. Беше ненадейно за мен, да го видя тук, в Багдад, тъй като имам среща с него довечера, в Самара. ”
Страхуваш ли се от Смъртта? Страхуваш ли се от неизбежното и момента, в който би трябвало да отговаряш пред нея? Или се страхуваш, че е тя или че си ти и тя?
Поуката от историята е, че когато имаме среща с нея - няма точка на придвижване или точка в конспиративност - Смъртта ще чака всеки от нас, с цел да ни понесе на крилете си към незнайни нови светове.
Няма за какво да се противим или да бягаме - би трябвало с отворено схващане да приемем това за обикновено. Тогава ще можем да изживеем един пълностоен и спокоен живот, в края на който няма да съжаляваме за нищо.
