За абсолютната честност и съвършеното общуване
Легендата, че сред сътрудниците съществува съгласие, макар че от време на време се карат, се трансформира в подла клопка, която разделя двойката. Като се изключат периодическите несъгласия или кавги, те са уверени, че по някакъв загадъчен метод резервират съвършеното си другарство. Това написа Джон Бейнс в „ Науката за любовта ".
Истината е, че всеки поддържа връзка със своето лично несъзнавано, което употребява, с цел да даде израз на фантазиите си. Когато приказва на обичания си, всеки в действителност приказва на себе си. Същевременно другият не слуша, а чува само, че някой приказва, и когато му отвърне, се обръща само към личното си несъзнавано. Вследствие на това, двамата „ изживяват " фантазията, че поддържат връзка напълно и че в душата си са постоянно съгласни един с различен, постоянно дружно и изцяло сплотени. Разбира се, това призрачно другарство действа единствено дотолкоз, доколкото се разгръща способността им за илюзия. Често способността за илюзия в това отношение ненадейно изчезва след няколко години сватбен живот и двойката за пръв път осъзнава, че няма никакво другарство, че двамата приказват на напълно разнообразни езици и че в действителност в никакъв случай не са се разбирали. Това е доста мъчително изобретение и всеки се мъчи да упрекна другия за случилото се.
Истинско другарство може да има единствено дотолкоз, доколкото двамата са безусловно почтени. Тази искреност може да се реализира като се отстрани лицемерието. Лицемерие значи да не показваш това, което си, като по този метод поддържаш високо самочувствие. Докато хората не смъкват маските си, съществуването на другарство е едва евентуално, даже когато постоянно си разменят известия. За да съществува откровеност, би трябвало изцяло да отсъства страхът. Причината за лъжата е боязън от нещо - в този съответен случай упованието на допустимо внезапна или отрицателна реакция от страна на другия. Само когато е сигурен, че ще срещне зряло и рационално държание, човек може умерено да разкрие душата си и да постави основите за същинско другарство.
Представата за обща еднаквост, сливането в едно създание се приема като доказателство за неделим съюз на двойката. Смята се, че това идеално шерване на обща еднаквост съставлява най-голямото ѝ достижение. Подхранвани от тази визия, двамата се стремят да мислят еднообразно, да усещат еднообразно, да имат едни и същи отзиви, да се придържат към едни и същи полезности и въобще да имат еднообразно държание. Резултатът обаче съвсем постоянно доста се разграничава от мечтаната цел, тъй като такова държание довежда до загуба на идентичност. Цената, платена за това мощно жадувано обединение, е прекомерно висока - сливането значи крах на опциите за самореализация. Всъщност
тази амалгама в никакъв случай не е работлив брак, тя е единствено стерилно съдружничество.
Вместо всеки от двамата да се развива капацитета си, с цел да се осъществя като умишлено и интелигентно създание, взаимните недостатъци, ограничавания и дефекти се наслагват и стават причина сливането да бъде толкоз тежък товар, написа Бейнс в " Науката за любовта ".
...В дългогодишни бракове, единият брачен партньор може да не знае нищо за другия и то дотам, че да не познава желанията, мислите, потребностите, качествата или минусите му. Често същинският темперамент на брачна половинка или на брачната половинка остава изцяло незнаен.
...Този фиктивен живот постоянно поражда обстановка, при която брачният партньор има вяра, че е донесъл благополучие на жена си и че е пример за добър брачен партньор. После той с удивление схваща какъв брой нещастна и обезверена е била жена му в продължение на доста години.
Съпругът постоянно е убеден, че защото има материална сигурност, жена му е щастлива и задоволена. Той
не изпитва сериозен блян да опознае вътрешния свят на брачната половинка си за да я направи щастлива
и да обезпечи личното си благополучие. Егоизмът му е толкоз мощен, че той я трансформира в предмет и й приписва личния си вътрешен свят, където естествено по разпоредбите на неговата игра е „ невероятно тя да не е щастлива " и „ има всичко належащо, с цел да е щастлива ". Такъв субект сляпо има вяра, че сътрудникът му е единствено допълнение към неговото Аз и няма личен вътрешен свят.
Липсва същинско схващане за това, че всеки субект има право на лично мнение,
право да се придържа към критериите, подбудени от вътрешния му свят и право да не желае да се трансформира в средство за другите. Много значимо е да помислим върху смисъла на вътрешния живот на другия и да не одобряваме автоматизирано, че взаимният живот е задоволителен, с цел да придобием вярно познаване и схващане на колегата си. Това би могло да докара индивида до убеждението, че е намерил същинска обич.
Из " Науката за любовта ", Джон Бейнс
Истината е, че всеки поддържа връзка със своето лично несъзнавано, което употребява, с цел да даде израз на фантазиите си. Когато приказва на обичания си, всеки в действителност приказва на себе си. Същевременно другият не слуша, а чува само, че някой приказва, и когато му отвърне, се обръща само към личното си несъзнавано. Вследствие на това, двамата „ изживяват " фантазията, че поддържат връзка напълно и че в душата си са постоянно съгласни един с различен, постоянно дружно и изцяло сплотени. Разбира се, това призрачно другарство действа единствено дотолкоз, доколкото се разгръща способността им за илюзия. Често способността за илюзия в това отношение ненадейно изчезва след няколко години сватбен живот и двойката за пръв път осъзнава, че няма никакво другарство, че двамата приказват на напълно разнообразни езици и че в действителност в никакъв случай не са се разбирали. Това е доста мъчително изобретение и всеки се мъчи да упрекна другия за случилото се.
Истинско другарство може да има единствено дотолкоз, доколкото двамата са безусловно почтени. Тази искреност може да се реализира като се отстрани лицемерието. Лицемерие значи да не показваш това, което си, като по този метод поддържаш високо самочувствие. Докато хората не смъкват маските си, съществуването на другарство е едва евентуално, даже когато постоянно си разменят известия. За да съществува откровеност, би трябвало изцяло да отсъства страхът. Причината за лъжата е боязън от нещо - в този съответен случай упованието на допустимо внезапна или отрицателна реакция от страна на другия. Само когато е сигурен, че ще срещне зряло и рационално държание, човек може умерено да разкрие душата си и да постави основите за същинско другарство.
Представата за обща еднаквост, сливането в едно създание се приема като доказателство за неделим съюз на двойката. Смята се, че това идеално шерване на обща еднаквост съставлява най-голямото ѝ достижение. Подхранвани от тази визия, двамата се стремят да мислят еднообразно, да усещат еднообразно, да имат едни и същи отзиви, да се придържат към едни и същи полезности и въобще да имат еднообразно държание. Резултатът обаче съвсем постоянно доста се разграничава от мечтаната цел, тъй като такова държание довежда до загуба на идентичност. Цената, платена за това мощно жадувано обединение, е прекомерно висока - сливането значи крах на опциите за самореализация. Всъщност
тази амалгама в никакъв случай не е работлив брак, тя е единствено стерилно съдружничество.
Вместо всеки от двамата да се развива капацитета си, с цел да се осъществя като умишлено и интелигентно създание, взаимните недостатъци, ограничавания и дефекти се наслагват и стават причина сливането да бъде толкоз тежък товар, написа Бейнс в " Науката за любовта ".
...В дългогодишни бракове, единият брачен партньор може да не знае нищо за другия и то дотам, че да не познава желанията, мислите, потребностите, качествата или минусите му. Често същинският темперамент на брачна половинка или на брачната половинка остава изцяло незнаен.
...Този фиктивен живот постоянно поражда обстановка, при която брачният партньор има вяра, че е донесъл благополучие на жена си и че е пример за добър брачен партньор. После той с удивление схваща какъв брой нещастна и обезверена е била жена му в продължение на доста години.
Съпругът постоянно е убеден, че защото има материална сигурност, жена му е щастлива и задоволена. Той
не изпитва сериозен блян да опознае вътрешния свят на брачната половинка си за да я направи щастлива
и да обезпечи личното си благополучие. Егоизмът му е толкоз мощен, че той я трансформира в предмет и й приписва личния си вътрешен свят, където естествено по разпоредбите на неговата игра е „ невероятно тя да не е щастлива " и „ има всичко належащо, с цел да е щастлива ". Такъв субект сляпо има вяра, че сътрудникът му е единствено допълнение към неговото Аз и няма личен вътрешен свят.
Липсва същинско схващане за това, че всеки субект има право на лично мнение,
право да се придържа към критериите, подбудени от вътрешния му свят и право да не желае да се трансформира в средство за другите. Много значимо е да помислим върху смисъла на вътрешния живот на другия и да не одобряваме автоматизирано, че взаимният живот е задоволителен, с цел да придобием вярно познаване и схващане на колегата си. Това би могло да докара индивида до убеждението, че е намерил същинска обич.
Из " Науката за любовта ", Джон Бейнс
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ