Легендарният ни волейболист даде специално интервю за Неделята на NOVA.

Легендарният ни волейболист даде особено изявление за " Неделята на NOVA ". През този сезон Пламен Константинов изведе волейболния тим Локомотив (Новосибирск) до първа купа в историята на отбора. Българинът получи голямо самопризнание за положения труд. Той беше определен за треньор номер 1 в съветската Суперлига. За триумфите зад граница, какво му е дал и какво му е взел волейболът и проблемите в националния тим на България с Константинов беседва Валерия Видева.

- Като играч сте били първенец 7 пъти, в този момент за първи път като треньор. Колко друго е чувството?
- Различно е. Всяка първа купа постоянно е специфична, само че и треньорската работа няма нищо общо с тази на състезателя. Ако състезателят може да получава през цялата година някакво наслаждение от играта, то треньорите се мъчат, до момента в който не реализиран някакъв резултат. Само когато има подобен, един треньор получава задоволство.

- Постоянството ли беше ключът?
- Това беше най-силното ни оръжие. Ние не направихме съвсем никакви спадове в годината. Другите тимове имаха неуверени изяви. За мен постоянният сезон е доста индикативен, тъй като не можеш да го спечелиш инцидентно.

- Пламенната ви тирада към играчите на Локомотив (Новосибирск) по време на мач от постоянния сезон се трансформира в същински шлагер в обществените мрежи, а от клуба пуснаха в продажба и тениска с паметното изявление на експерта " Аз не съм ви другарка, а треньор ".
- Правилни думи няма. Правилните думи са тези, които провокират вярната реакция у състезателя и не постоянно говорейки умерено и на " вие ", ще предизвикаш вярната реакция. Това е война. В спокойно време водят война спортистите. Понякога се търси и страст. Да събудиш тима си, да реагират, даже да реагират към теб, въпросът е да има реакция. Тази реакция може да е отрицателна, само че това може да ги освободи от напрежение и задръжки, които им пречат да покажат това, което умеят. Може и да го загубиш състезател по този начин. Това е непрестанна игра, в която да балансираш.

- Понякога и страстите вземат връх.
- Аз съм се наиграл. Папката ми е хвърчала в разнообразни направления. Помощникът ми Пироли ми беше направил една железна директория, в която да си поставям таблета, само че откакто полетя към него още на идващия мач, ми върна остарялата и ми сподели: " Размислих, онази не е подобаваща ".

- От средата на 90-те до момента емблематичният номер 17 прекарва по-голяма част от време си зад граница – нови тимове, нови страни и нови езици. За него това от дълго време се е трансформирало в метод на живот, със своите позитивни и негативни страни.
- Свиква се. Много постоянно човек желае това, което няма. Хората ми споделят: " Ех, изпитвам завист ти по какъв начин пътуваш ". На мен ми е омръзнало това, тъй като изключително в Русия с тези дистанции, ние вършим по 80 полета за 8 месеца. На всеки три дни - един куфар, летище, мач, отново събираме куфара и друга дестинация. В един миг на човек му писва, тежи му. Хубаво е, че има такива паузи, с цел да се прибереш у дома, да си починеш, тъй като и двете неща са приятни. Всяко нещо, което правиш прекомерно дълго, стартира да ти писва и когато спреш, стартира да ти липсва. Аз няма да се окайвам, че ми е подобен животът, аз си го одобрявам. Нищо не върша срещу волята си. Не мога без този адреналин и страст, с която сме привикнали. Такава ни е работата и това ме държи жив.

- Повече ви е дал, или повече ви е взел волейболът?
- Повече ми е дал!

- А какво ви е лишил?
- Отнел ми е персонален живот, семейство.