Грузинската режисьорка и сценарист на легендарния филм Покаяние Нана Джанелидзе пред Lupa.bg: Сталин и Хитлер са живи, докато има хора, които ги боготворят
Легендарният грузински филм " Покаяние ", считан за предвестител на руската перестройка, бе показан в Дома на киното в София 40 години след неговата премиера в Съюз на съветските социалистически републики. Лентата, която провокира същински потрес и в същото време екстаз в Съветския съюз, бе пожектирана у нас на 25 юли в наличието на неговия сценарист - известния грузински създател - режисьор и сценарист на игрални и документални филми Нана Джанелидзе. Доскоро тя бе шеф на Националния център за грузинско кино, преподава и постановка в Тбилиския държавен университет.
В България я докара новият й игрално-документален филм, отдаден на грузинско-абхазката война от 1992 година, който тя инсталира в София. Копродуцент от българска страна е " Доли Медия Студио. " От началото на 90-те компанията прави преводи и надписи на непознати продукции и единствената, която реставрира филми. " Доли Медия Студио " реставрива и остарялото копие на кино лентата " Покаяние " и феновете в Дома на киното гледаха точно този нов цифровизиран вид.
Грузинският филм е умислен от режисьора Тенгиз Абуладзе и от съсценариста Нана Джанелидзе при започване на 80-те години - към момента в епохата на застоя на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев и на неговия правоприемник - дългогодишния началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов. Филмът е сниман през 1984 година с персоналната благословия на грузинския комунистически водач Едуард Шеварнандзе, който зад тила на Москва пуска рисковия за Съюз на съветските социалистически републики филм-алегория за сталинските репресии. Година по-късно той ще заеме поста министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики след персонална покана от бащата на перестройката Михаил Горбачов.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче въпреки всичко арестува " Покаяние " и неговата публична премиера е след началото на фамозната „ перестройка” през януари 1987 година Лентата неотложно се трансформира в знакова творба за своето време и в първите месеци на огромен екран има рекорден брой фенове за Съюз на съветските социалистически републики - над 14 милиона. Филмът има резултата на цунами, тъй като до този миг в руското кино не е повдиган въпросът за страшните сталински репресии. Лентата печели премия след премия, както Кан, по този начин и в Москва, и в Тбилиси.
Плакатът на съветски на грузинския филм " Покаяние "
В деня на погребението на Варлам Аравидзе – градоначалник на дребен грузински град, трупът му се оказва в двора на сина му и скрито е закопан още веднъж. Но тялото продължава да бъде изравяно, а органите на реда, с помощта на внука на покойника, хващат локална жена и я упрекват, че обругава големеца. Тя твърди, че Варлам в никакъв случай не би трябвало да бъде оставен да почива в мир в земята, тъй като е виновен за ръководство с гнет, като това на Сталин, което е довело до изгубването на доста нейни близки.
Сюрреалистичната алегория слага въпроса за символичното отмъщение за греховете в предишното и за това дали децата на диктаторите също са натоварени с виновност поради греховете на предците си. Колко в действителност доносници и морални и физически убийци се крият зад мъртвия Варлам? И по какъв начин да бъде преосмислено предишното - дали то да бъде целесъобразно или пък да се търси безкрайна отплата?
Самият режисьор приживе дефинира жанра на " Покаяние " като " печална измислица ", " гротескна трагикомедия " и " лирически трагифарс ". „ Покаяние “ е последната част от трилогия на Тенгиз Абулдзе, отдадена на грузинската история, включваща още филмите „ Молба “ (1968) и „ Дървото на желанията “ (1977).
Въпросите, над които още при започване на 80-те години на ХХ век разсъждават създателите на " Покаяние " се оказват мъчително настоящи и през днешния ден 40 години по-късно. Именно по тази причина филмът провокира голям интерес по света и през последните години. Наскоро той бе показан още веднъж в Кан, както и в Москва и в Тбилиси, а българските фенове също имаха опция да го гледат в Дома на киното по самодейност на неговия програмен шеф Христо Христозов. Г-жа Нана Джанелидзе, която е съсценарист на кино лентата, втори режисьор и музикален оформител, бе общителна да отговори на въпроси на Lupa.bg след срещата си с българската аудитория в Дома на киното.
Снимка: Агнес Методиева
- Г-жо Джанелидзе, когато започнахте да пишете сюжета за " Покаяние " чувствахте ли, че в Съветския съюз назряват исторически промени, които ще раздрусат освен Съюз на съветските социалистически републики, само че и целия свят и в последна сметка ще доведат до разпадането на един от двата международни политически полюса - в тази ситуация социалистическия?
- Не и въобще не вярвахме, че филмът ще доближи до огромен екран. Започнах да пиша сюжета в епохата на най-големия застой - последните месеци от ръководството на Леонид Брежнев. А когато започахме да снимаме, си мислихме, че откакто сме подготвени, напряко ще сложим кино лентата в кутиите, ще го скрием и чак след доста години " Покаяние " ще бъде показан.
Аз съм и музикален оформител на кино лентата и избрах в него да звучат „ Лунната соната “ и „ Девета симфония “ на Бетовен. Както знаете откъс от тази симфония – „ Одата на насладата “ стана десетилетие по-късно химн на обединена Европа. В момента, когато избрах " Одата на насладата " да звучи в " Покаяние " даже не съществуваше Европейският съюз. Но има късчета знаци, които инцидентно станаха част от сюжета. Тогава те изглеждаха по един метод, а през днешния ден вие ги гледате по различен метод.
- „ Покаяние “ е считан като предвестител на перестройката в Съюз на съветските социалистически републики, тъй като действително за пръв път в руското кино е подложен по този начин мощно и без заобикалки въпросът за сталинските репресии, за палачите и жертвите. Как въобще се осмелихте да се заемете с тази тематика в Грузия, където са родени най-големите болшевишки сатрапи - Сталин и Берия и до каква степен " Покаяние " е учреден на действителни събития?
- Филмът беше изключително известен в постсоциалистическия лагер. Когато " Покаяние " излезе в цялото постсъветско пространство се трансформира в голямо събитие и имаше страховит отзив - най-силен той бе измежду интелигенцията. В интерес на истината, когато пишехме сюжета, а и по-късно, когато снимахме, бяхме доста надалеч от мисълта за бъдещите политически промени в Съюз на съветските социалистически републики и в Източна Европа. Но историята на снимането е много-много забавна.
Когато режисьорът Тенгиз Абуладзе снима предходния си филм „ Дървото на желанията “ и когато филмът бе показан на огромен екран през 1977 година той имаше огромен триумф. По това време Тенгиз пътува и за премиерата в Ереван. Когато се връща от Армения с кола той попада в страшна злополука. Шофьорът умира на място, а самият Тенгиз Абуладзе е с доста счупвания по тялото. Той разказваше, че е попаднал в някакъв чудноват, недействителен свят и там се е чувствал доста добре. Но внезапно някаква мощ го дръпнала назад и той още веднъж се оказал на земята.
Нана Джанелидзе се срещна с българските фенове в Дома на киното на 25 юли, когато бе показан филмът " Покаяние ". До нея е режисьорът драматурт Йордан Славейков, който влезе в ролята на преводач от съветски
След тази тежка злополука Тенгиз лежа половин година в болница, а по-късно показа, че би трябвало да снима нещо доста значимо и най-вероятно по тази причина не е починал. След като излиза от болничното заведение среща на улицата собствен непосредствен прочут публицист и му споделя, че търси тематика за новия си сюжет и търси забавна тематика.
И тогава писателят му разкрива, че една доста странна история, която се случила по това време в Западна Грузия. Умира локален прокурор, погребват го, а на идващия ден изкопали натрупа и го подпрели на оградата на дома му. Бих желала да отбележа за българските читатели и фенове, че в Грузия има фетиш към покойника и сходно нещо в никакъв случай не се е случвало до този миг.
Оказа се, че прокурорът е насилил майката на индивида, който е изкопал натрупа му. Освен това прокурорът разстрелял брачна половинка на тази жена, а нейният наследник, който бил на 12 години, го изпратили в лагер за малолетни. Прокурорът живял принудително с тази жена, тя не издържала на издевателствата и най-после поставила завършек на живота си и се самоубила. Тази същинска история легна в сюжета на кино лентата „ Покаяние “. След това ние с Тенгиз в продължение на 3-4 години събирахме сходни трагични истории. Това са действително случили се истории в Грузия. Целият сюжет, както и всеки художествено пресъздаден подробност, е учреден на действителни обстоятелства.
Когато хората схванаха, че Тенгиз снима филм за тези събития, хората сами идваха при нас и ни разказваха своите същински, разтърсващи истории. Основно ни търсеха възрастни дами, които са изживели ужаса на ГУЛАГ и са лежали в тези лагери като съпруги на врагове на народа. Те са носили това клеймо. Техните мъже са били разстреляни, а дамите са били затворени в лагерите по 8-10 години. Те се прибирали по родните си места, само че не смеели да опишат на никого за своите прекарвания, тъй като е било доста рисково. И в този момент те идваха и ни разказваха своите персонални истории. Така съединихме този пъзел от истории и написахме сюжета.
Кадър от кино лентата " Покаяние ". В ролята на основния воин Варлам Аравидзе е известният грузински артист Автандил Махарадзе
- Главният воин Варлам Аравидзе най-малко на мен постоянно доста ми е приличал на вездесъщия шеф на руските секрети служби Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Лавретий Берия, който е грузинец, също като Сталин. Берия е виновен за осъществяването на голям брой репресии и политически убийства в Съюз на съветските социалистически републики. Търсихте ли съответен първообраз на основния воин или това е сборен облик на водача изверг?
- Много фенове са ми споделяли, че Варлам Аравидзе наподобява на Берия. Варлам обаче е сборен облик на диктатора. Той наподобява и на Мусолини, и на Хитлер, и на Сталин, и на Берия, и на всички, които управляват с принуждение. Това не е единствено роман за един съответен човек. Действието в " Покаяние " би могло да се развива на всички места, където господства терорът, където се погазват законът и човешката персона, където се вихрят доносниците и където страхът е сковал обществото.
- Актьорът Автандил Махарадзе, който ослепително изиграва две функции във кино лентата - тази на Варлам Аравидзе и на неговия наследник Авел, споделя, че не сте си сложили за цел фенът да почувства омерзение към основния воин. И по тази причина умишлено сте присъединили подиуми, в които диктаторът пее, танцува и рецитира Шекспир, т.е. той е надарен човек и може би точно заради тази причина той е още по-страшен.
- За някои фенове Варлам Аравидзе даже може да е приветлив. Но злото може да бъде обаятелно. А и дяволът не е малоумен, той е интелигентен. Имаше един въпрос, който ме вълнуваше от самото начало. Трябва ли да се ровим в това ужасно минало, не е ли по-добре да го забравим и да заровим труповете на насилниците?
Докато разсъждавах над този проблем в сюжета се появи третото потомство - т.е. внука Торнике и в случай че то не работи на нас няма смисъл от него и по този начин се появи концепцията за внука – момчето, което не носи никаква виновност за дейностите на своя дядо и татко, само че който носи цялата тежест и виновност на техните закононарушения и в последна сметка се оказва жертва. И тази почтена жертва носи изкуплението и покаянието. Така писах сюжета.
Снимка: Агнес Методиева
- Съществува ли съгласно вас групова виновност и отговорност – т.е. целият народ ли би трябвало да се разкая за репресиите, осъществявани от диктатора и поради това, че хората са мълчали от боязън?
- Знаете ли – въпреки всичко народът основава почва за идването на един деспот на власт. Но въпросът е по какъв начин да се борим с това и отговорът е - с морал и с положително. Само по този начин може да бъде победено злото. Пътят е комплициран и сложен, само че не и неосъществим.
- Живи ли са мъртвите диктаторите?
- Да, те са живи, до момента в който има хора, които ги боготворят. Това се отнася и за Сталин, и за Хитлер, и за Мусолини, и за доста други.
- Каква е ролята на първия секретар на Грузинската компартия и предстоящ руски министър на външните работи Едуард Шеварнандзе за това филмът да види бял свят?
- Ролята на Шеварнандзе е доста огромна и „ Покаяние “ беше сниман и доближи до феновете, с помощта на него. Той оказа скъпа поддръжка, тъй като без неговата помощ филмът щеше да бъде спрян от Москва още в неговия зародиш.
Когато с Тенгиз написахме анотацията на кино лентата, той я занесе на Шеварнандзе. Ние живеехме в Грузия, само че бяхме задължени да изпращаме в Москва за утвърждение сюжетите на всички грузински филми. Съветската цензура четеше сюжетите и решаваше дали филмът може да бъде сниман или не и в случай че планът получеше зелена светлина той се финансираше.
Когата Шеварнандзе прочете синопсиса той сподели, че в неговия дом живеят жертви на тези репресии, за които описваме във кино лентата. Неговата брачна половинка е била репресирана, а сестра й даже полудява, тъй като става очевидец на ареста на татко им. Шеварнандзе споделя, че филмът безусловно би трябвало да бъде сниман, само че да бъде сниман скрито от Москва. И ние прибегнахме до една малка врата – грузинската телевизия можеше да излъчва два часа, финансирани от самата нея за цялата година грузинска продукция. Тоест никой в Москва не гледаше и не ревизираше тези два часа. Затова когато филмът бе пуснат той бе пуснат като ефирен филм.
Снимка: Агнес Методиева
С кино лентата е обвързвана още една в същото време забавна, само че и трагична история. Актьорът Гега Кобахидзе, който игра Торнике не е този, който вие в този момент гледате. Той дружно със свои другари похити аероплан на грузинските авиолинии и се опита да избяга с него в Турция. Това беше страшна покруса, тъй като самолетът бе върнат в Тбилиси, похитителите бяха задържани и разстреляни. По време на обиска в дома на младия артист грузинското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откри сюжета на кино лентата. Информацията за кино лентата обаче доближи и до централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Москва. Снимките бяха прекратени и потеглиха клюки,, че и режисьорът Абуладзе ще бъде задържан.
Ръководителят на грузинското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) написа писмо до Шеварнандзе, той от своя страна го препрати на собствен секретар, той пък го препрати на различен и в последна сметка писмото от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) потъна без отговор. Минаха 3-4 месеца и Шеварнандзе позвъни на Тенгиз и го поздраи с неговия 60-годишен празник. Това беше знак, че имаме зелена светлина. Когато заснехме кино лентата първи негови фенове станаха Едуард Шеварнандзе и цялото Политбюро на Грузинската комунистическа партия. Когато неговите доближени изгледаха кино лентата не знаеха какво да кажат и чакаха неговата реакция.
Грузинският комунистически водач Едуард Шеварнандзе е индивидът, който избавя кино лентата " Покаяние ". Дълги години той управлява Грузинската компартия, преди този момент е министър на вътрешните работи на руската кавказка република, а от пролетта на 1985 година става министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики
- Историята по подигравка на ориста се повтаря. Точно по същия метод е работил Йосиф Сталин, който както знаем е грузинец и имаше особена уязвимост към киното – то на процедура бе на негово директно послушание като общоприет секретар на болшевишката партия и самият той следваше ленинския завет: „ От всички изкуства за нас най-важно е киното”.
- Да, безусловно сте права с дребната разлика, че въпреки всичко Шеварнандзе играе ролята на водача, който продължава да развенчава култа към личността. По време на закритата прожекция, след дълго безмълвие, грузинският водач прави една единствена забележка. В края на кино лентата стара жена пита: „ Води ли този път към храма? “ и съгласно първичния сюжет отговорът е: „ Не, този път не води към храма “. А Шеварнандзе предложи репликите да бъдат изменени по следния метод: „ Това е улица " Варлам ". Тази улица не води към храма. “ Това беше доста по-силно, тъй като това действително означаваше признанието, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) продължава да живее и да работи.
Но смяната на тези финални реплики ни лиши три месеца, тъй като ние трябваше да преснемем сцените, по-късно да ги проявим, да ги инсталираме, озвучим и още веднъж филмът да бъде даден за утвърждение.
През това време Шеварнандзе беше извикан в Москва и назначен за външен министър на Съюз на съветските социалистически републики от Михаил Горбачов, който към този момент беше определен за общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Така да се каже „ Покаяние “ остана без своя настойник. И грузинското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) реши, че е време да работи. От Тбилиси бе пратено писмо до централното ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на „ Лубянка “. Грузинските секрети служби рапортуваха, че Тенгиз Абуладзе е основал филм, в който е оклеветил целия руски народ и в случай че този филм бъде показан в чужбина това ще е рисково.
- Грузинската руска власт се изплаши и реши да направи всичко допустимо посредством съюзното Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да забрани кино лентата.
- Те просто се видяха в този филм и се изплашиха.
Едуард Шеварнандзе се издига по властовата стълбица в епохата на застоя на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев
- Филмът е сниман през 1984 година, само че първата обществена премиера е едвам през 1987 година Как въпреки всичко " Покояние " стигна до кината?
- От „ Покаяние “ се заинтригуваха и съветските създатели. Поетът Евгений Евтушенко пристигна в Грузия и изгледа кино лентата в дома ми и даде обещание, че ще направи всичко допустимо „ Покаяние “ да доближи освен до съветските режисьори, само че и до необятната аудитория. И по този начин в Москва схванаха за кино лентата. Големият съветски режисьор Елем Климов, който тогава беше началник на Съюза на руските кинематографисти, даде обещание, че ще освободи задържаните от цензурата филми. Той обаче към момента не бе гледал кино лентата. В последна сметка поради Комитет за Държавна сигурност (на СССР) „ Покаяние “ бе пренесен скрито от Тбилиси в Москва във кино кутия, предопределена за различен филм. И когато Елем Климов към този момент изгледа кино лентата, сподели, че залага живота си в името на този филм и ще помогне " Покаяние " да бъде показан обществено.
В това време обаче ръководителят на руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Виктор Чебриков рапортува на Горбачов, че в Грузия се случва нещо ужасно и там е сниман рисков филм, който ще разклати целия Съветски съюз. Горбачов вика Шеварнандзе и го пита какво се случва и какъв е този рисков филм. Шеварнандзе дава отговор: „ Какво говорите, Михаил Сергеевич? Тенгиз е същински болшевик. Това е филм за някои неточности на нашата система. “
Години по-късно Елем Климов ми сподели, че в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз му споделили, че в случай че „ Покаяние “ бъде излъчен в Съюз на съветските социалистически републики това ще бъде сигнална ракета, че политическата карта на света към този момент е изменена. И няма да има нито социалистически, нито буржоазен лагер. Това ще бъде краят на Студената война.
Новоизбраният руски водач Михаил Горбачов персонално търси пояснение от Едуард Шеварнандзе дали в Грузия се снимат антисъветски филми
Цялата руска интелигенция без значение от нейната народност, работеше за излъчването на „ Покаяние “. Спомням си, че по време на премиерата в Москва конна милиция охраняваше постройката, защото имаше толкоз доста фенове, искащи да гледат кино лентата, че те можеше да нахлуят в залата.
Когато бе сниман и показан за пръв път, филмът беше задържан за две години и имаше възбрана да бъде предаван. А когато бе „ освободен “, „ Покаяние “ бе показан на кинофестивала в Кан и там получи три награди — Голямата премия, премията на филмовите публицисти - ФИПРЕСИ и премията на екуменическото жури. Това е историята към основаването на кино лентата.
- С какви очи гледате кино лентата 40 години по-късно?
- Подейства ми като пестник, тъй като си помислих, че „ Покаяние “ не стопира да бъде ужасно настоящ. Филмът бе сниман от огромния грузински режисьор Тенгиз Абуладзе и той в никакъв случай не си е представял, че след 40 години филмът ще провокира интерес у феновете. Най-странното е, че „ Покаяние “ е забавен освен на вас, само че и в Грузия. Две седмици преди да го покажем в Дома на киното в София го показахме в киносалоните в Грузия. Беше радостно да видя, че залите са претъпкани и то най-вече с младежи, които не знаеха нищо за тази ера.
Аз изпитах същите страсти, същите пристрастености и екстаз, които изпитах преди 40 години дружно с публиката. След прожекциите имаше срещи със феновете и те ни разпитваха по 2-3 часа за тази отминала ера, за диктатурата, за сталинизма.
Темата е доста настояща, и за жалост покаянието не се случи – нито в Съветския съюз, нито в Русия, нито в Грузия, нито в някогашния руски блок и нещата се повтарят.
Нана Джанелидзе получава поздравления от български фенове. Снимка: Агнес Методиева
- Защо смятате, че покаянието не се случи?
- Всичко, което в този момент се случва в света демонстрира, че покаянието не се случи. Никой не се замисля над предишното, не се покайва, не търси амнистия.
- Кога съгласно вас ще настъпи краят на войната сред Русия и Украйна?
- Вярвам, че скоро ще свърши, само че по-страшното е, че разломът сред Русия и Украйна съгласно мен ще продължи 100 години. Животът тече, раните постепенно зарастват, само че е нужно доста време, няколко генерации. Всички знаем какво направи нацизмът, само че за благополучие Германия се отърси от хитлеризма и се трансформира в демократична страна, претърпя своя катарзис и поддържа връзка и с Франция и с Русия, които атакува по време на Втората международна война. Но това, което направи нацистка Германия бе ужасяващо.
Страшно е и това, което в този момент прави Русия. Русия сама се изгуби, сама си предизвиква нещастията и сама погубва своите жители. За страдание Русия попадна в някакво ужасно затъмнение и ние не разбираме за какво тя се държи по този начин. На мен самата ми е болно за Русия. Много пъти съм ходила там, само че престанах да пътувам там след 2008 година и прекъснах някои от познанствата си. За нас Русия е вражеска страна.
- Защо злото се възпроизвежда?
- Злото е част от човешкия темперамент и за жалост то постоянно е живо и не можем да го изкореним от тази земя. Винаги ще има принуждение, само че и постоянно ще има положително, което ще му противостои. Това са безконечни величини.
- Темите за положителното и злото и истината и справедливостта ли ви предизвикаха да заснемете филм за войната в Абхазия през 1992-93 година?
- Войната в Абхазия беше предизвикана от Русия. През 1992 година ние бяхме млада самостоятелна страна и се подадохме на тази провокация от Москва. Това беше страшна война. Тя продължи 13 месеца и 13 дни. 300 хиляди грузинци бяха прогонени от своите родни места и изгубиха своите домове. За Грузия това е голям брой, защото ние сме едвам 3 милиона. Минаха 30 години и Абхазия продължава да е окупирана от Русия. И до през днешния ден там има съветски войски.
В основата на нашия филм са документални дневници от двете страни на войната – грузински и абхазки. Те пишат за една и съща война. Беше доста тежко, кошмарно да чета тези дневници, само че в тях срещаме високи пристрастености, усеща като в древногръцка покруса. Ние взехме решение, че тези думи обезателно би трябвало да бъдат чути. Но беше невероятно да снимаме в действително време на фронта. Затова взехме решение, че тези дневници ще бъдат разказани посредством езика на анимацията. Филмът е сниман в жанр роуд муви (road movie, б.а.). Това е игрално-анимационен филм с документална основа, в който вземат участие действителни артисти. Главната героиня на кино лентата е журналистка, която отразява войната в Абхазия и във кино лентата тя споделя за своя опит.
- Всяка страна счита, че е права и всяка страна има своята истина.
- Истината за мен е една и тя би трябвало да бъде открита и това се старая да направя в новия си филм или най-малко да обмислям по тематиката.
Нана Джанелидзе отговори на многочислени зрителски въпроси в Дома на киното. До нея са програмният шеф на Дома на киното Христо Христозов и писателят и драматург Йордан Славейков
В България я докара новият й игрално-документален филм, отдаден на грузинско-абхазката война от 1992 година, който тя инсталира в София. Копродуцент от българска страна е " Доли Медия Студио. " От началото на 90-те компанията прави преводи и надписи на непознати продукции и единствената, която реставрира филми. " Доли Медия Студио " реставрива и остарялото копие на кино лентата " Покаяние " и феновете в Дома на киното гледаха точно този нов цифровизиран вид.
Грузинският филм е умислен от режисьора Тенгиз Абуладзе и от съсценариста Нана Джанелидзе при започване на 80-те години - към момента в епохата на застоя на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев и на неговия правоприемник - дългогодишния началник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Юрий Андропов. Филмът е сниман през 1984 година с персоналната благословия на грузинския комунистически водач Едуард Шеварнандзе, който зад тила на Москва пуска рисковия за Съюз на съветските социалистически републики филм-алегория за сталинските репресии. Година по-късно той ще заеме поста министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики след персонална покана от бащата на перестройката Михаил Горбачов.
Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче въпреки всичко арестува " Покаяние " и неговата публична премиера е след началото на фамозната „ перестройка” през януари 1987 година Лентата неотложно се трансформира в знакова творба за своето време и в първите месеци на огромен екран има рекорден брой фенове за Съюз на съветските социалистически републики - над 14 милиона. Филмът има резултата на цунами, тъй като до този миг в руското кино не е повдиган въпросът за страшните сталински репресии. Лентата печели премия след премия, както Кан, по този начин и в Москва, и в Тбилиси.
Плакатът на съветски на грузинския филм " Покаяние "
В деня на погребението на Варлам Аравидзе – градоначалник на дребен грузински град, трупът му се оказва в двора на сина му и скрито е закопан още веднъж. Но тялото продължава да бъде изравяно, а органите на реда, с помощта на внука на покойника, хващат локална жена и я упрекват, че обругава големеца. Тя твърди, че Варлам в никакъв случай не би трябвало да бъде оставен да почива в мир в земята, тъй като е виновен за ръководство с гнет, като това на Сталин, което е довело до изгубването на доста нейни близки.
Сюрреалистичната алегория слага въпроса за символичното отмъщение за греховете в предишното и за това дали децата на диктаторите също са натоварени с виновност поради греховете на предците си. Колко в действителност доносници и морални и физически убийци се крият зад мъртвия Варлам? И по какъв начин да бъде преосмислено предишното - дали то да бъде целесъобразно или пък да се търси безкрайна отплата?
Самият режисьор приживе дефинира жанра на " Покаяние " като " печална измислица ", " гротескна трагикомедия " и " лирически трагифарс ". „ Покаяние “ е последната част от трилогия на Тенгиз Абулдзе, отдадена на грузинската история, включваща още филмите „ Молба “ (1968) и „ Дървото на желанията “ (1977).
Въпросите, над които още при започване на 80-те години на ХХ век разсъждават създателите на " Покаяние " се оказват мъчително настоящи и през днешния ден 40 години по-късно. Именно по тази причина филмът провокира голям интерес по света и през последните години. Наскоро той бе показан още веднъж в Кан, както и в Москва и в Тбилиси, а българските фенове също имаха опция да го гледат в Дома на киното по самодейност на неговия програмен шеф Христо Христозов. Г-жа Нана Джанелидзе, която е съсценарист на кино лентата, втори режисьор и музикален оформител, бе общителна да отговори на въпроси на Lupa.bg след срещата си с българската аудитория в Дома на киното.
Снимка: Агнес Методиева
- Г-жо Джанелидзе, когато започнахте да пишете сюжета за " Покаяние " чувствахте ли, че в Съветския съюз назряват исторически промени, които ще раздрусат освен Съюз на съветските социалистически републики, само че и целия свят и в последна сметка ще доведат до разпадането на един от двата международни политически полюса - в тази ситуация социалистическия?
- Не и въобще не вярвахме, че филмът ще доближи до огромен екран. Започнах да пиша сюжета в епохата на най-големия застой - последните месеци от ръководството на Леонид Брежнев. А когато започахме да снимаме, си мислихме, че откакто сме подготвени, напряко ще сложим кино лентата в кутиите, ще го скрием и чак след доста години " Покаяние " ще бъде показан.
Аз съм и музикален оформител на кино лентата и избрах в него да звучат „ Лунната соната “ и „ Девета симфония “ на Бетовен. Както знаете откъс от тази симфония – „ Одата на насладата “ стана десетилетие по-късно химн на обединена Европа. В момента, когато избрах " Одата на насладата " да звучи в " Покаяние " даже не съществуваше Европейският съюз. Но има късчета знаци, които инцидентно станаха част от сюжета. Тогава те изглеждаха по един метод, а през днешния ден вие ги гледате по различен метод.
- „ Покаяние “ е считан като предвестител на перестройката в Съюз на съветските социалистически републики, тъй като действително за пръв път в руското кино е подложен по този начин мощно и без заобикалки въпросът за сталинските репресии, за палачите и жертвите. Как въобще се осмелихте да се заемете с тази тематика в Грузия, където са родени най-големите болшевишки сатрапи - Сталин и Берия и до каква степен " Покаяние " е учреден на действителни събития?
- Филмът беше изключително известен в постсоциалистическия лагер. Когато " Покаяние " излезе в цялото постсъветско пространство се трансформира в голямо събитие и имаше страховит отзив - най-силен той бе измежду интелигенцията. В интерес на истината, когато пишехме сюжета, а и по-късно, когато снимахме, бяхме доста надалеч от мисълта за бъдещите политически промени в Съюз на съветските социалистически републики и в Източна Европа. Но историята на снимането е много-много забавна.
Когато режисьорът Тенгиз Абуладзе снима предходния си филм „ Дървото на желанията “ и когато филмът бе показан на огромен екран през 1977 година той имаше огромен триумф. По това време Тенгиз пътува и за премиерата в Ереван. Когато се връща от Армения с кола той попада в страшна злополука. Шофьорът умира на място, а самият Тенгиз Абуладзе е с доста счупвания по тялото. Той разказваше, че е попаднал в някакъв чудноват, недействителен свят и там се е чувствал доста добре. Но внезапно някаква мощ го дръпнала назад и той още веднъж се оказал на земята.
Нана Джанелидзе се срещна с българските фенове в Дома на киното на 25 юли, когато бе показан филмът " Покаяние ". До нея е режисьорът драматурт Йордан Славейков, който влезе в ролята на преводач от съветски
След тази тежка злополука Тенгиз лежа половин година в болница, а по-късно показа, че би трябвало да снима нещо доста значимо и най-вероятно по тази причина не е починал. След като излиза от болничното заведение среща на улицата собствен непосредствен прочут публицист и му споделя, че търси тематика за новия си сюжет и търси забавна тематика.
И тогава писателят му разкрива, че една доста странна история, която се случила по това време в Западна Грузия. Умира локален прокурор, погребват го, а на идващия ден изкопали натрупа и го подпрели на оградата на дома му. Бих желала да отбележа за българските читатели и фенове, че в Грузия има фетиш към покойника и сходно нещо в никакъв случай не се е случвало до този миг.
Оказа се, че прокурорът е насилил майката на индивида, който е изкопал натрупа му. Освен това прокурорът разстрелял брачна половинка на тази жена, а нейният наследник, който бил на 12 години, го изпратили в лагер за малолетни. Прокурорът живял принудително с тази жена, тя не издържала на издевателствата и най-после поставила завършек на живота си и се самоубила. Тази същинска история легна в сюжета на кино лентата „ Покаяние “. След това ние с Тенгиз в продължение на 3-4 години събирахме сходни трагични истории. Това са действително случили се истории в Грузия. Целият сюжет, както и всеки художествено пресъздаден подробност, е учреден на действителни обстоятелства.
Когато хората схванаха, че Тенгиз снима филм за тези събития, хората сами идваха при нас и ни разказваха своите същински, разтърсващи истории. Основно ни търсеха възрастни дами, които са изживели ужаса на ГУЛАГ и са лежали в тези лагери като съпруги на врагове на народа. Те са носили това клеймо. Техните мъже са били разстреляни, а дамите са били затворени в лагерите по 8-10 години. Те се прибирали по родните си места, само че не смеели да опишат на никого за своите прекарвания, тъй като е било доста рисково. И в този момент те идваха и ни разказваха своите персонални истории. Така съединихме този пъзел от истории и написахме сюжета.
Кадър от кино лентата " Покаяние ". В ролята на основния воин Варлам Аравидзе е известният грузински артист Автандил Махарадзе
- Главният воин Варлам Аравидзе най-малко на мен постоянно доста ми е приличал на вездесъщия шеф на руските секрети служби Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) Лавретий Берия, който е грузинец, също като Сталин. Берия е виновен за осъществяването на голям брой репресии и политически убийства в Съюз на съветските социалистически републики. Търсихте ли съответен първообраз на основния воин или това е сборен облик на водача изверг?
- Много фенове са ми споделяли, че Варлам Аравидзе наподобява на Берия. Варлам обаче е сборен облик на диктатора. Той наподобява и на Мусолини, и на Хитлер, и на Сталин, и на Берия, и на всички, които управляват с принуждение. Това не е единствено роман за един съответен човек. Действието в " Покаяние " би могло да се развива на всички места, където господства терорът, където се погазват законът и човешката персона, където се вихрят доносниците и където страхът е сковал обществото.
- Актьорът Автандил Махарадзе, който ослепително изиграва две функции във кино лентата - тази на Варлам Аравидзе и на неговия наследник Авел, споделя, че не сте си сложили за цел фенът да почувства омерзение към основния воин. И по тази причина умишлено сте присъединили подиуми, в които диктаторът пее, танцува и рецитира Шекспир, т.е. той е надарен човек и може би точно заради тази причина той е още по-страшен.
- За някои фенове Варлам Аравидзе даже може да е приветлив. Но злото може да бъде обаятелно. А и дяволът не е малоумен, той е интелигентен. Имаше един въпрос, който ме вълнуваше от самото начало. Трябва ли да се ровим в това ужасно минало, не е ли по-добре да го забравим и да заровим труповете на насилниците?
Докато разсъждавах над този проблем в сюжета се появи третото потомство - т.е. внука Торнике и в случай че то не работи на нас няма смисъл от него и по този начин се появи концепцията за внука – момчето, което не носи никаква виновност за дейностите на своя дядо и татко, само че който носи цялата тежест и виновност на техните закононарушения и в последна сметка се оказва жертва. И тази почтена жертва носи изкуплението и покаянието. Така писах сюжета.
Снимка: Агнес Методиева
- Съществува ли съгласно вас групова виновност и отговорност – т.е. целият народ ли би трябвало да се разкая за репресиите, осъществявани от диктатора и поради това, че хората са мълчали от боязън?
- Знаете ли – въпреки всичко народът основава почва за идването на един деспот на власт. Но въпросът е по какъв начин да се борим с това и отговорът е - с морал и с положително. Само по този начин може да бъде победено злото. Пътят е комплициран и сложен, само че не и неосъществим.
- Живи ли са мъртвите диктаторите?
- Да, те са живи, до момента в който има хора, които ги боготворят. Това се отнася и за Сталин, и за Хитлер, и за Мусолини, и за доста други.
- Каква е ролята на първия секретар на Грузинската компартия и предстоящ руски министър на външните работи Едуард Шеварнандзе за това филмът да види бял свят?
- Ролята на Шеварнандзе е доста огромна и „ Покаяние “ беше сниман и доближи до феновете, с помощта на него. Той оказа скъпа поддръжка, тъй като без неговата помощ филмът щеше да бъде спрян от Москва още в неговия зародиш.
Когато с Тенгиз написахме анотацията на кино лентата, той я занесе на Шеварнандзе. Ние живеехме в Грузия, само че бяхме задължени да изпращаме в Москва за утвърждение сюжетите на всички грузински филми. Съветската цензура четеше сюжетите и решаваше дали филмът може да бъде сниман или не и в случай че планът получеше зелена светлина той се финансираше.
Когата Шеварнандзе прочете синопсиса той сподели, че в неговия дом живеят жертви на тези репресии, за които описваме във кино лентата. Неговата брачна половинка е била репресирана, а сестра й даже полудява, тъй като става очевидец на ареста на татко им. Шеварнандзе споделя, че филмът безусловно би трябвало да бъде сниман, само че да бъде сниман скрито от Москва. И ние прибегнахме до една малка врата – грузинската телевизия можеше да излъчва два часа, финансирани от самата нея за цялата година грузинска продукция. Тоест никой в Москва не гледаше и не ревизираше тези два часа. Затова когато филмът бе пуснат той бе пуснат като ефирен филм.
Снимка: Агнес Методиева
С кино лентата е обвързвана още една в същото време забавна, само че и трагична история. Актьорът Гега Кобахидзе, който игра Торнике не е този, който вие в този момент гледате. Той дружно със свои другари похити аероплан на грузинските авиолинии и се опита да избяга с него в Турция. Това беше страшна покруса, тъй като самолетът бе върнат в Тбилиси, похитителите бяха задържани и разстреляни. По време на обиска в дома на младия артист грузинското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) откри сюжета на кино лентата. Информацията за кино лентата обаче доближи и до централата на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Москва. Снимките бяха прекратени и потеглиха клюки,, че и режисьорът Абуладзе ще бъде задържан.
Ръководителят на грузинското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) написа писмо до Шеварнандзе, той от своя страна го препрати на собствен секретар, той пък го препрати на различен и в последна сметка писмото от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) потъна без отговор. Минаха 3-4 месеца и Шеварнандзе позвъни на Тенгиз и го поздраи с неговия 60-годишен празник. Това беше знак, че имаме зелена светлина. Когато заснехме кино лентата първи негови фенове станаха Едуард Шеварнандзе и цялото Политбюро на Грузинската комунистическа партия. Когато неговите доближени изгледаха кино лентата не знаеха какво да кажат и чакаха неговата реакция.
Грузинският комунистически водач Едуард Шеварнандзе е индивидът, който избавя кино лентата " Покаяние ". Дълги години той управлява Грузинската компартия, преди този момент е министър на вътрешните работи на руската кавказка република, а от пролетта на 1985 година става министър на външните работи на Съюз на съветските социалистически републики
- Историята по подигравка на ориста се повтаря. Точно по същия метод е работил Йосиф Сталин, който както знаем е грузинец и имаше особена уязвимост към киното – то на процедура бе на негово директно послушание като общоприет секретар на болшевишката партия и самият той следваше ленинския завет: „ От всички изкуства за нас най-важно е киното”.
- Да, безусловно сте права с дребната разлика, че въпреки всичко Шеварнандзе играе ролята на водача, който продължава да развенчава култа към личността. По време на закритата прожекция, след дълго безмълвие, грузинският водач прави една единствена забележка. В края на кино лентата стара жена пита: „ Води ли този път към храма? “ и съгласно първичния сюжет отговорът е: „ Не, този път не води към храма “. А Шеварнандзе предложи репликите да бъдат изменени по следния метод: „ Това е улица " Варлам ". Тази улица не води към храма. “ Това беше доста по-силно, тъй като това действително означаваше признанието, че Комитет за Държавна сигурност (на СССР) продължава да живее и да работи.
Но смяната на тези финални реплики ни лиши три месеца, тъй като ние трябваше да преснемем сцените, по-късно да ги проявим, да ги инсталираме, озвучим и още веднъж филмът да бъде даден за утвърждение.
През това време Шеварнандзе беше извикан в Москва и назначен за външен министър на Съюз на съветските социалистически републики от Михаил Горбачов, който към този момент беше определен за общоприет секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз. Така да се каже „ Покаяние “ остана без своя настойник. И грузинското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) реши, че е време да работи. От Тбилиси бе пратено писмо до централното ръководство на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на „ Лубянка “. Грузинските секрети служби рапортуваха, че Тенгиз Абуладзе е основал филм, в който е оклеветил целия руски народ и в случай че този филм бъде показан в чужбина това ще е рисково.
- Грузинската руска власт се изплаши и реши да направи всичко допустимо посредством съюзното Комитет за Държавна сигурност (на СССР) да забрани кино лентата.
- Те просто се видяха в този филм и се изплашиха.
Едуард Шеварнандзе се издига по властовата стълбица в епохата на застоя на генералния секретар на Комунистическа партия на Съветския съюз Леонид Брежнев
- Филмът е сниман през 1984 година, само че първата обществена премиера е едвам през 1987 година Как въпреки всичко " Покояние " стигна до кината?
- От „ Покаяние “ се заинтригуваха и съветските създатели. Поетът Евгений Евтушенко пристигна в Грузия и изгледа кино лентата в дома ми и даде обещание, че ще направи всичко допустимо „ Покаяние “ да доближи освен до съветските режисьори, само че и до необятната аудитория. И по този начин в Москва схванаха за кино лентата. Големият съветски режисьор Елем Климов, който тогава беше началник на Съюза на руските кинематографисти, даде обещание, че ще освободи задържаните от цензурата филми. Той обаче към момента не бе гледал кино лентата. В последна сметка поради Комитет за Държавна сигурност (на СССР) „ Покаяние “ бе пренесен скрито от Тбилиси в Москва във кино кутия, предопределена за различен филм. И когато Елем Климов към този момент изгледа кино лентата, сподели, че залага живота си в името на този филм и ще помогне " Покаяние " да бъде показан обществено.
В това време обаче ръководителят на руското Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Виктор Чебриков рапортува на Горбачов, че в Грузия се случва нещо ужасно и там е сниман рисков филм, който ще разклати целия Съветски съюз. Горбачов вика Шеварнандзе и го пита какво се случва и какъв е този рисков филм. Шеварнандзе дава отговор: „ Какво говорите, Михаил Сергеевич? Тенгиз е същински болшевик. Това е филм за някои неточности на нашата система. “
Години по-късно Елем Климов ми сподели, че в Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз му споделили, че в случай че „ Покаяние “ бъде излъчен в Съюз на съветските социалистически републики това ще бъде сигнална ракета, че политическата карта на света към този момент е изменена. И няма да има нито социалистически, нито буржоазен лагер. Това ще бъде краят на Студената война.
Новоизбраният руски водач Михаил Горбачов персонално търси пояснение от Едуард Шеварнандзе дали в Грузия се снимат антисъветски филми
Цялата руска интелигенция без значение от нейната народност, работеше за излъчването на „ Покаяние “. Спомням си, че по време на премиерата в Москва конна милиция охраняваше постройката, защото имаше толкоз доста фенове, искащи да гледат кино лентата, че те можеше да нахлуят в залата.
Когато бе сниман и показан за пръв път, филмът беше задържан за две години и имаше възбрана да бъде предаван. А когато бе „ освободен “, „ Покаяние “ бе показан на кинофестивала в Кан и там получи три награди — Голямата премия, премията на филмовите публицисти - ФИПРЕСИ и премията на екуменическото жури. Това е историята към основаването на кино лентата.
- С какви очи гледате кино лентата 40 години по-късно?
- Подейства ми като пестник, тъй като си помислих, че „ Покаяние “ не стопира да бъде ужасно настоящ. Филмът бе сниман от огромния грузински режисьор Тенгиз Абуладзе и той в никакъв случай не си е представял, че след 40 години филмът ще провокира интерес у феновете. Най-странното е, че „ Покаяние “ е забавен освен на вас, само че и в Грузия. Две седмици преди да го покажем в Дома на киното в София го показахме в киносалоните в Грузия. Беше радостно да видя, че залите са претъпкани и то най-вече с младежи, които не знаеха нищо за тази ера.
Аз изпитах същите страсти, същите пристрастености и екстаз, които изпитах преди 40 години дружно с публиката. След прожекциите имаше срещи със феновете и те ни разпитваха по 2-3 часа за тази отминала ера, за диктатурата, за сталинизма.
Темата е доста настояща, и за жалост покаянието не се случи – нито в Съветския съюз, нито в Русия, нито в Грузия, нито в някогашния руски блок и нещата се повтарят.
Нана Джанелидзе получава поздравления от български фенове. Снимка: Агнес Методиева
- Защо смятате, че покаянието не се случи?
- Всичко, което в този момент се случва в света демонстрира, че покаянието не се случи. Никой не се замисля над предишното, не се покайва, не търси амнистия.
- Кога съгласно вас ще настъпи краят на войната сред Русия и Украйна?
- Вярвам, че скоро ще свърши, само че по-страшното е, че разломът сред Русия и Украйна съгласно мен ще продължи 100 години. Животът тече, раните постепенно зарастват, само че е нужно доста време, няколко генерации. Всички знаем какво направи нацизмът, само че за благополучие Германия се отърси от хитлеризма и се трансформира в демократична страна, претърпя своя катарзис и поддържа връзка и с Франция и с Русия, които атакува по време на Втората международна война. Но това, което направи нацистка Германия бе ужасяващо.
Страшно е и това, което в този момент прави Русия. Русия сама се изгуби, сама си предизвиква нещастията и сама погубва своите жители. За страдание Русия попадна в някакво ужасно затъмнение и ние не разбираме за какво тя се държи по този начин. На мен самата ми е болно за Русия. Много пъти съм ходила там, само че престанах да пътувам там след 2008 година и прекъснах някои от познанствата си. За нас Русия е вражеска страна.
- Защо злото се възпроизвежда?
- Злото е част от човешкия темперамент и за жалост то постоянно е живо и не можем да го изкореним от тази земя. Винаги ще има принуждение, само че и постоянно ще има положително, което ще му противостои. Това са безконечни величини.
- Темите за положителното и злото и истината и справедливостта ли ви предизвикаха да заснемете филм за войната в Абхазия през 1992-93 година?
- Войната в Абхазия беше предизвикана от Русия. През 1992 година ние бяхме млада самостоятелна страна и се подадохме на тази провокация от Москва. Това беше страшна война. Тя продължи 13 месеца и 13 дни. 300 хиляди грузинци бяха прогонени от своите родни места и изгубиха своите домове. За Грузия това е голям брой, защото ние сме едвам 3 милиона. Минаха 30 години и Абхазия продължава да е окупирана от Русия. И до през днешния ден там има съветски войски.
В основата на нашия филм са документални дневници от двете страни на войната – грузински и абхазки. Те пишат за една и съща война. Беше доста тежко, кошмарно да чета тези дневници, само че в тях срещаме високи пристрастености, усеща като в древногръцка покруса. Ние взехме решение, че тези думи обезателно би трябвало да бъдат чути. Но беше невероятно да снимаме в действително време на фронта. Затова взехме решение, че тези дневници ще бъдат разказани посредством езика на анимацията. Филмът е сниман в жанр роуд муви (road movie, б.а.). Това е игрално-анимационен филм с документална основа, в който вземат участие действителни артисти. Главната героиня на кино лентата е журналистка, която отразява войната в Абхазия и във кино лентата тя споделя за своя опит.
- Всяка страна счита, че е права и всяка страна има своята истина.
- Истината за мен е една и тя би трябвало да бъде открита и това се старая да направя в новия си филм или най-малко да обмислям по тематиката.
Нана Джанелидзе отговори на многочислени зрителски въпроси в Дома на киното. До нея са програмният шеф на Дома на киното Христо Христозов и писателят и драматург Йордан Славейков
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ