Става дума за човещина: всеки ден в Рамщайн пристигат хиляди афганистанци
Легендарната военно-въздушна база на Съединени американски щати в Рамщайн през днешния ден наподобява необичайно. Хангар № 5 е заграден със стотици метри панели. На едно място дребни деца играят футбол, на друго момчета и девойки надничат през процепите на панелите и търсят с взор самолета, който скоро ще ги води на несъмнено място в Америка.
Акмал Атефи и още 15 членове на огромната му фамилия са съумели да се доберат до немския Рамщайн. По лицата им е изписано облекчение. „ Благодарни сме на Съединени американски щати, че фамилията ни получи несъмнено леговище, “ споделя Атефи. „ Надяваме се скоро да се заселим някъде, където нашите деца ги чака по-добро бъдеще. “ Атефи признава, че доста му липсва родината, само че: „ Нямахме различен избор. Животът ни беше в заплаха и трябваше да бягаме. “
„ Бих останал и в Германия, само че би трябвало да отпътува за Съединени американски щати “
Бягството на семейството било осъществено в извънредно рискови условия и единствено по знамение приключило сполучливо, споделя 38-годишният досегашен гражданин на Кабул. „ Там ситуацията беше ужасяващо, ужасно рисково. Просто не можете да си визиите какъв брой рискови са талибаните. “ Братовчед му Масуд Хотаки също съумял да се измъкне с жена си и с четирите си деца. Масуд би желал повече от всичко друго да остане в Германия, само че знае, че това не е допустимо. „ Тук сме с цялата рода: родителите ми, братя и сестри, чичо… Ще ми се да остана в Германия, само че се постанова да заминем за Съединени американски щати. Независимо от всичко това сме признателни, че ни избавиха. “ В хангари 1, 2 и 3 на американската база в Рамщайн походните кревати са съвсем компактно залепени едно до друго: те са хиляди на брой. По тях са насядали майки, които хранят бебета или дребни деца, а по-големите търсят някаква утеха в игри. Мнозина просто лежат по леглата и си почиват от изтощителното и рисково бягство.
Мъжете са се отделили на групички и се пробват да открият контакт с роднините, останали в Афганистан. А новините от там не всеки път са положителни, споделя Акмал Атефи. „ Ужасно доста хора напираха към портите на летището. После избухнаха бомбите и избиха мнозина “, споделя той. И напомня, че към момента безчет негови сънародници се пробват да избягат от Афганистан. Но американската база в Рамщайн просто не може да поеме повече хора. Ако желаят да отворят място за още мигранти от Афганистан, американците би трябвало да транспортират сегашните бежанци в Рамщайн по-бързо оттатък океана. Елизабет Хорст, пълномощен представител в посолството на Съединени американски щати в Германия, твърди, че въздушният мост за избавяне на хора от Афганистан продължава да работи: „ Трябва да подсигурим задоволително място за хората и да подсигуряваме сигурността им тук, във военно-въздушната база, “ изяснява тя. И прибавя, че от време на време се постановат паузи на евакуационните полети от Афганистан, с цел да се освободи място в Рамщайн.
Това е „ Херкулесова задача “
Генерал Джон Олсън, пълководец въз основата, приказва за същинска „ Херкулесова задача “, само че дава обещание, че и отсега нататък от Афганистан ще бъде евакуиран оптималният вероятен брой хора. „ Наш първокачествен приоритет си остава да спасим живота на всички тези хора, “ споделя генералът. Той акцентира, че избавителната интервенция е неповторима. „ Просто не можеш да повярваш на очите си, като гледаш какви чудеса правят нашите млади водачи, бойците и морските ни пехотинци! “ – възкликва генералът. „ Става дум за човечност! “ Военният доктор полковник Саймън Ричи през миналите дни е третирал доста фрактури, видял е какви ли не пострадвания и даже е изродил няколко бебета. „ Повечето пациенти са добре. Третираме всички нуждаещи, които слизат от самолета, без да ги питаме от кое място идват или кои са. На всички се оказва идентична помощ и даваме всичко от себе си, с цел да помогнем, “ споделя военният доктор. Военновъздушните сили на Съединени американски щати имат намерение да продължат евакуирането от Афганистан на хора, търсещи протекция – на колкото е допустимо повече хора, акцентират военните. И това ще продължи, до момента в който американското външно министерство не издаде други инструкции.
Автор: Александра Дийц
Акмал Атефи и още 15 членове на огромната му фамилия са съумели да се доберат до немския Рамщайн. По лицата им е изписано облекчение. „ Благодарни сме на Съединени американски щати, че фамилията ни получи несъмнено леговище, “ споделя Атефи. „ Надяваме се скоро да се заселим някъде, където нашите деца ги чака по-добро бъдеще. “ Атефи признава, че доста му липсва родината, само че: „ Нямахме различен избор. Животът ни беше в заплаха и трябваше да бягаме. “
„ Бих останал и в Германия, само че би трябвало да отпътува за Съединени американски щати “
Бягството на семейството било осъществено в извънредно рискови условия и единствено по знамение приключило сполучливо, споделя 38-годишният досегашен гражданин на Кабул. „ Там ситуацията беше ужасяващо, ужасно рисково. Просто не можете да си визиите какъв брой рискови са талибаните. “ Братовчед му Масуд Хотаки също съумял да се измъкне с жена си и с четирите си деца. Масуд би желал повече от всичко друго да остане в Германия, само че знае, че това не е допустимо. „ Тук сме с цялата рода: родителите ми, братя и сестри, чичо… Ще ми се да остана в Германия, само че се постанова да заминем за Съединени американски щати. Независимо от всичко това сме признателни, че ни избавиха. “ В хангари 1, 2 и 3 на американската база в Рамщайн походните кревати са съвсем компактно залепени едно до друго: те са хиляди на брой. По тях са насядали майки, които хранят бебета или дребни деца, а по-големите търсят някаква утеха в игри. Мнозина просто лежат по леглата и си почиват от изтощителното и рисково бягство.
Мъжете са се отделили на групички и се пробват да открият контакт с роднините, останали в Афганистан. А новините от там не всеки път са положителни, споделя Акмал Атефи. „ Ужасно доста хора напираха към портите на летището. После избухнаха бомбите и избиха мнозина “, споделя той. И напомня, че към момента безчет негови сънародници се пробват да избягат от Афганистан. Но американската база в Рамщайн просто не може да поеме повече хора. Ако желаят да отворят място за още мигранти от Афганистан, американците би трябвало да транспортират сегашните бежанци в Рамщайн по-бързо оттатък океана. Елизабет Хорст, пълномощен представител в посолството на Съединени американски щати в Германия, твърди, че въздушният мост за избавяне на хора от Афганистан продължава да работи: „ Трябва да подсигурим задоволително място за хората и да подсигуряваме сигурността им тук, във военно-въздушната база, “ изяснява тя. И прибавя, че от време на време се постановат паузи на евакуационните полети от Афганистан, с цел да се освободи място в Рамщайн.
Това е „ Херкулесова задача “
Генерал Джон Олсън, пълководец въз основата, приказва за същинска „ Херкулесова задача “, само че дава обещание, че и отсега нататък от Афганистан ще бъде евакуиран оптималният вероятен брой хора. „ Наш първокачествен приоритет си остава да спасим живота на всички тези хора, “ споделя генералът. Той акцентира, че избавителната интервенция е неповторима. „ Просто не можеш да повярваш на очите си, като гледаш какви чудеса правят нашите млади водачи, бойците и морските ни пехотинци! “ – възкликва генералът. „ Става дум за човечност! “ Военният доктор полковник Саймън Ричи през миналите дни е третирал доста фрактури, видял е какви ли не пострадвания и даже е изродил няколко бебета. „ Повечето пациенти са добре. Третираме всички нуждаещи, които слизат от самолета, без да ги питаме от кое място идват или кои са. На всички се оказва идентична помощ и даваме всичко от себе си, с цел да помогнем, “ споделя военният доктор. Военновъздушните сили на Съединени американски щати имат намерение да продължат евакуирането от Афганистан на хора, търсещи протекция – на колкото е допустимо повече хора, акцентират военните. И това ще продължи, до момента в който американското външно министерство не издаде други инструкции.
Автор: Александра Дийц
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ