Легендарната треньорка Нешка Робева е родена на 26 май 1946

Легендарната треньорка Нешка Робева е родена на 26 май 1946 година в Русе. Завършва Хореографско учебно заведение, след това и ВИФ. Участничка е на 4 международни шампионати, вицешампионката в многобоя и носителка на още 8 медала на уредите. От 1974-1999 година е отпред на националния тим, трансформирайки се в най-знаменитата треньорка по художествената гимнастика и пример за специалността си във всички спортове. Нейните „ златни девойки “ печелят 294 медала от огромните международни конгреси.

През 2000 година Нешка Робева основава натрупа („ Нешанъл арт “), с която показва модерна интерпретация на българския и балкански фолклор. При голям триумф изнася близо 1000 представления в страната и чужбина. Последното – „ Купон по нашенски “, беше на 12 декември в НДК и означи 20-годишния празник на трупата.

Нешка Робева е притежател на съвсем всички държавни оценки, а също и на грамота за принос към международния женски олимпийски спорт.

Известна е и със самоуверено отстоявана гражданска позиция. Депутат е в две Народни събрания. Съучредител е на основания през 1988 година Обществен комитет за екологична отбрана на Русе – първата неофициална дисидентска група в България.

Има щерка – Аглика и внучка Рада. Проявява пословичното си усърдие в градинката на село Трудовец, където се отдръпва преди години.

Нешка Робева даде изявление пред Василен Димитров, издание в уеб страницата Антени.

– Г-жо Робева, повече от 20 години вършиме спектакли, последният „ Купон по нашенски “ в НДК през декември обаче беше по-специален, за какво?
– Предишните години правехме турнета, с което можехме и помагахме на доста повече хора, клубове, разнообразни сформира. Тази година (след двугодишно спиране поради пандемията) взех решение, че дължа на девойките и момчетата, с които започнах и повече от осемнадесет години работех, признателност. Поисках да направя театър не
с тях, а за тях. Да, само че когато ги извиках, с цел да ги уведомя за решението си, те всички, в хор, обявиха, че желаят да вземат участие?! Буквално онемях. Понапълнели, не играли години. Не устоях и отстъпих. И се получи. В реалност аз не направих спектакъла, а просто избрах и ненапълно подредих участниците.

– Какво ще вършиме откакто приключите със спектаклите?
– Кой споделя, че пасувам? На село има толкоз доста и забавна за мен работа. А поради тях – моите девойки и момчета, може би следващата година, ще създадем турне. Има толкоз доста гении, които да покажем и толкоз доста нуждаещи се, на които да помогнем.

– В кое амплоа се чувствате повече в свои води – на треньор или създател?
– В изкуството, несъмнено. И в спорта, и в изкуството има користолюбие, само че в спорта има и оценки, от които зависи дали състезателката ще получи или не орден. В изкуството, в случай че не те харесат, най-вече да те освиркат или замерят с нещо меко – домат, яйце и така нататък Това в кръга на шегата. Не обичам изпити и надпревари, колкото и необикновено да звучи.

– По време на огромните ви триумфи като треньор, публиката издигаше плакати: „ Нешка няма неточност! “. Кои са грешките, за които съжалявате?
– При мен неточности, колкото желаете, въпреки всичко това е 76 години живот. И защото са в действителност доста, не желая да омаловажа или подцени някоя, като дам желание на друга.

– Какви са скъпите уроци, на които ви научи спортът и вашата треньорка Жулиета Шишманова, от която стартира възходът на българската художествена гимнастика?
– Да приема новаторството и риска. Борбата. Без битка няма победа. Това запомних от Жулиета.
– Дълги години бяхте президент на клуба по художествена гимнастика „ Левски “. Търсят ли ви за препоръки?
– В момента съм член на Управителния съвет КХГ „ Левски “ и почетен ръководител, каквото и да значи това. А то нищо не значи. Предадох поста преди две години на по-млада колежка. От време на време отивам да ги видя и в случай че мога да оказа помощ с нещо.

– Кой ваш състезателен триумф считате за най-значим?
– Имаше триумфи и неуспехи. Когато приключим с триумф, незабавно идва въпросът, а в този момент накъде? Когато приключим с крах, аз съм длъжна и поемам отговорността. Не мога да отговоря на въпроса ви. Не мога да класирам триумфите.

– Имате ли си витрина за премиите и медалите?
– Не, несъмнено. Някои ордени и медали откраднаха. Тези, които са останали, считам да подаря на музея. Пък и защо са ми? За мен това е минало.

– Чувате ли се, виждате ли се с вашите „ златни девойки “, пръснати из целия свят?
– И се чуваме, и се виждаме. А те в действителност са златни и не са мои. По-скоро може да се каже, че аз съм тяхна.

– Коя беше вашата фаворитка? Другите усещаха ли го?
– Безспорно, като всеки човек съм харесвала някое момиче повече. Никога обаче, безусловно в никакъв случай не съм го показвала. Нито пък съм си разрешавала желания при установяване на тима. Мисля, че на всички съм оказвала еднообразно внимание. И на всяка съм се старала да дам най-хубавото.

– Наистина ли диетата, на която подлагахте вашите състезателки, беше толкоз спартанска?
– Не знам докога легендата за гладните гимнастички ще битува. Да, не ядяха на стомах, само че всеки елементарно може да се досети, че пословичните тежки и продължителни тренировки, биха били невъзможни за гладни хора.

– „ Гладуването “ е раждало и занимателни случки…
– Едно от девойките нагъваше буркан с нутела, а аз гневна, го сграбчих и разруших в стената. Девойката качваше килограми, а обясняваше, че нищо, но безусловно нищо не яде. И не е яла. След като ми мина ядът, я попитах: „ Ха в този момент да забележим, какво ще ядеш? “. А тя ме гледа с всичката си допустима ненавист и съобщи: „ Ще хапвам! Ще хапвам! Обувките си ще изям и отново ще хапвам “. По-късно девойките й подариха тениска с рисунка на обувка със зъби. Имаше тежки моменти, само че имаше и доста смях и закачки.

– Като дете сте била палавщина. Пакостите ви бяха ли почтени за Пипи Дългото чорапче?
– Не съм сигурна, че Пипи Дългото чорапче е била по-любопитна или по-изобретателна в лудориите от мен. Щом вуйна Ванга, „ надниквайки “ в детството ми, се закахъри. Например, да поведеш бандата и да надупчите и съсипете цялостен бостан, с цел да откриете някоя зряла любеница или пъпеш. Или пък да извадите платовете на клиентите, в случай че вуйна ви е шивачка, и от всеки да отрежете парче за рокля на куклите? Или при купонна система и апетит, но в действителност апетит, да събирате яйцата, с цел да вършиме с тях и пепел питки за куклите. До тук ще спра. Никога не ме пипнаха с пръст за тези лудории. Не ме удариха,. Не ме набиха. Наскоро в предаването по Българска национална телевизия – „ История.БГ “, слушах по какъв начин един „ историк “, пробвайки се да убеди група пубери какъв брой ужасно е било при социализма, им обясняваше за шамарената фабрика. И отново много артистично ги питаше дали знаят какво значи това. Добре, че не попита мен. При всичките ми пакости и дивотии, един път не бях пипната даже с пръст. Пакостите ми си ги биваше, в действителност.

– В балетното учебно заведение „ прецизната “ Нешка Робева е била с понижено държание. Защо?
– Да, тъй като в междучасието играехме карти в съблекалнята, а момчетата пушеха. Не единствено понижиха държанието ми, само че имах и последно предизвестие за изключване, макар че бях отличничка.

– Считана сте за мъчен темперамент? Приемате ли го или по-скоро, че сте борбен дух с изострено възприятието за правдивост?
– И едното, и другото.

– Никога не сте се бояла да изразявате позицията си – и преди, и в този момент. По времето на социализма или демокрацията може да бъде чут гласът на истината?
– Страхувала съм се, само че срамът от страха е по-голям. По времето на социализма истината кънтеше, тъй като, става известно, че страхът бе толкоз огромен, че рядко някой си позволяваше безразсъдството да я изрече. Сега не е толкоз ужасно, в този момент може куп хора да я крещят и никой да не я чуе. Сега политически правилните медии нямат никакъв проблем да удавят всяка истина за нула време. Или да окашмерят всеки, разрешил си да повярва в силата на истината и да я изрече.

– Вашите борби са освен в спорта, а и житейски, политически. Излизали сте най-отпред при цивилен митинги – на Комитета за отбрана на Русе до поддръжката на екобранителите на Иракли. Защо нямаме гражданско общество?
– Защото има стихче за това, че преклонената главица остра сабя не сече. Защото има и друго – „ Не сме народ, не сме народ, а мърша “. Петстотин години – беззаконие и гнет не се преодоляват елементарно. Робската душeвност ще тегне още епохи, в случай че ни има българите…

– Какво мислите за сегашната политическа обстановка. Има ли вяра за България?
– България ще я има, а българите? Един Бог знае. България е свещена земя. Страната ни заслужава по-добър народ от нас. Ние не я ценим, не я пазим. Ние към личната си страна сме варвари.

– Ако ви поканят, бихте ли влезнала още веднъж в политиката?
– Канят ме. И са ме канили. Не! Не им имам вяра. Пък и не мога да бъда в стадото. Впрочем, аз не мога да гласоподавам по команда, още по-малко мога да бъда като някои зализани момченца, които влизат по партийна листа и единствено след месец „ прозират “ някаква своя, по-изгодна истина и хоп – самостоятелни. А по-късно – хоп в печелившата, съгласно тях, партия.

– Разочарована ли сте от Българска социалистическа партия? За кого ще гласувате на идващите избори?
– Не, не съм разочарована от Българска социалистическа партия. Идеологията ми подхожда и не може да ме разочарова. Приемам я изцяло. Разочарована съм от хората, от управлението, от роенето на групи и групички, от обществените им препирни. Когато Корнелия Нинова вкара Българска социалистическа партия във властта и начерта червени линии, си споделих, че по този начин е вярно, че партията ще бъде коректив. Когато „ Продължаваме промяната “ прекрачиха първата линия и Българска социалистическа партия не реагира, ми стана ясно, че всичко е било игра. Втора, трета, четвърта. Ама Българска социалистическа партия гласувало срещу, но не било според. И какво от това? Още първият път трябваше да изоставен обединението. Да изоставен, тъй като това са очаквали поддръжниците им. А лъжите с оръжието? Израел, да вземем за пример, изнася избран тип оръжие с уговорка в договорите, че реекспорт не се позволява. Лъжите се навързаха прекомерно доста и на изборите Българска социалистическа партия си изяде шамарите.
Още нещо – подаваш си оставката. Да, но оставаш. Били те желали. Тодор Живков в последните години одобри, че подадена оставка се приема. Край! Иначе се получава нещо доста неточно. Нещо грозно, като държание.

– На спортния терен водехте борби с Русия, със Съюз на съветските социалистически републики преди този момент. Как приемате експанзията на Путин в Украйна?
– С нито една страна не съм воювала. Моите борби са били единствено на спортното поле. Нас ни възпитаваха в великодушие. А що се отнася до експанзията на Путин – не бих я приела. Бих я жигосала с цялото си създание, в случай че не знаех толкоз доста. Или в случай че черпех информация единствено от формалните медии. Или в случай че не беше наложена просташката цензура, която сама по-себе си, буди подозрения. Какво се крие? Какво хората не би трябвало да знаят? Пропагандата?!
Простете ме, държа да знам повече. Да имам двустранна информация и сама да изваждам заключения и вземам решение къде е истината. Глупава, обидно глупава агитация – безусловно сатанизиране на едните и обожествяване на другите. Помните ли този анекдот от времето на социализма. „ …и аз в бяло… “.
Руснаците били терористи, убийци, крадяли сешоари и перални. Изнасилвали деца. Чудя се по какъв начин още не са се сетили, да кажат, че ги ядат. И на всичко това би трябвало безусловно да имаме вяра? И дума не се оповестява за „ Майдана “. За хилядите избити, за „ Алеята на Ангелите “. За фашизираните банди.. Колко още „ секрети “ да изреждам? Защо се мълчи? Защо се крие? А признанието на Меркел за Минските съглашения? За идиоти ли ни считат, в действителност? А дали пък не сме? Когато ми подадат монета, аз желая да видя и двете страни.

– Защо решихте да заживеете на село – в Трудовец, чието име изцяло се вписва във вашия темперамент и усърдие?
– Наситих се на града, на шумотевицата, на темпото и динамичността на живот. Обичам селото. Тук всичко ми е забавно. Любопитна съм. Ето сложих парник, насадих. Имам салатки, чесън, лук, спанак. Радвам им се, като на деца. Животинките, растенията, дърветата, въобще всичко е ново за мен. Ново и забавно.

– Гледате кучета, по едно време бяха стигнали до 30. Някои изпратихте в Германия. Колко питомци има в този момент в двора ви?
– Отгледах 28 до четвъртия месец и другари помогнаха да ги изпратим. Сега са две кучета и две котета. Невероятни са. И да описвам, едва ли хората ще схванат, само че те са част от фамилията ми. Отивам в София и бързам да се върна. А те ме чакат. След като ми се обяснят в обич, скачам в пералнята.

– Знаят ли хората чия щерка е Аглика?
– Аглика е мощна и прекомерно независима жена, мисля че няма случай, в който някой може да каже, че Нешка Робева пробутва щерка си. Никой не се е намесвал в решенията ми какво да изучавам или работя – същото върша и аз. Нито, когато беше дребна, нито, когато порасна съм се бъркала в живота й. Справя се сама – в никакъв случай, нищо не е поискала или в случай че го прави, то е прекомерно рядко.

– Как се оправя след загубата на мъжа до нея?
– Дори след нещастието, което я сполетя, не съм я чула да хленчи. Работи, има прекомерно виновна работа – инспектор е. Гледа щерка си, оказва помощ и на мен.

– Внучката Рада на какъв брой години стана и къде учи. Има ли въодушевление по някакъв спорт, изкуство, танци? Каква желае да стане?
– Внучката Рада скоро стана на 14. Записа ударни принадлежности в Музикалното учебно заведение. Увлича се по хард рока. Изобщо тресе я пубертет.

– Коя е най-необикновената преживелица при честите ви визити при Ванга, на която доста вярвахте?
– При нея всичко бе неизмеримо. Толкова доста съм разказвала, че не знам има ли още нещо, което не съм споделила. Толкова доста книги издадоха за нея. Има, несъмнено, и доста спекулации.

– Как сте със здравето? Пиете ли добавки, билки?
– Ами имам здраве на 76-годишна жена. Не пия добавки. Бера липа и си я суша. Пия чай от тази билка, като от време на време наливам малко ром.

– Имате профил във Facebook. Какво мислите за това, че от ден на ден хора прекарват огромна част от времето си в обществените мрежи?
– За страдание, отчуждението от ден на ден затваря хората и ги приковава към компютрите. И за още по-голямо страдание, Facebook и въобще обществените мрежи, се трансформират в помийна яма, където хората изливат недоволството си без задръжки, без угризения. Социалните мрежи са добре измислени от кукловодите. Жалко, аз много рядко влизам. Старая се да съблюдавам положителния звук, макар че от време на време ми се желае да наругая някого.
Лично аз съм се задължила, в случай че влизам да е след работния ден. Гледам да съм множеството време на двора, с цветята и животинките. Задължавам се да не виждам телевизия и да чета – всеки ден.

– Къде изкарахте Коледа и Нова година?
– Със фамилията. При нас това е закон. Коледа честваме дружно. На Нова година Рада бе поканила приятелчетата си и аз от рано мислех какво да им сготвя.

– Какви са упования ви за новата година, дала обещание ли сте си да опитате нещо ново и да приключите с нещо остаряло?
– Искам войната да спре. Моля се за децата. Никога нищо не си давам обещание,
нито върша проекти. Като треньор живеех и работех по проект. Имах график за деня, за седмицата, за месеца. Да, тогава имах проекти, графици, режими, обещания и така нататък

Виж още: