Леден риболов на замръзналата граница на Естония
Ледът беше като подарък, дошъл в точния момент за Коледа. Езерото Пейпус беше замръзнало по-рано от предстоящото: ледът се разширяваше през дългите нощи, крадеше се към брега, с цел да задуши тръстиката и да допре лодките, брега до фара.
Местните поданици ми споделиха, че събитието е било особено, защото ледът е бил по-оскъден и е идвал по-късно в последно време. Преди пет години езерото въобще не замръзваше. Но тази зима беше като зимите в детството от дълго време. Селяните бяха организирали фестивали на леда, чиито диамантови дълбини отразяваха цялостната луна. Веднъж или два пъти хората видяха Северното зарево да свети над огромната бяла пустиня.
По времето, когато стоях в село Нина — на естонския бряг на езерото Пейпус — ледът беше повишен с дебелина 50 см. Обикновено щях да спусна първия си крайник върху замръзнало езеро с трепета на първата шахматна фигура, сложена на дъската. Но под краката ми се сковаваше. Там, където езерото срещаше утринното слънце, на хоризонта се виждаха фигури, у...
Прочетете целия текст »
