Когато малките момичета отправят първи поглед към любовта
Лазаровден е един от доста празници в нашия календар, в който се преплитат остарялата българска традиция и християнския бит. От далечни времена младите девойки са изпълнявали обреда „ лазаруване ”, който е обвързван с бъдещата сватба на момите.
Църквата през днешния ден уважава паметта на Свети Лазар, чието име е знак на здраве и дългоденствие. Лазар е бил другар на Иисус Христос. Когато Лазар умира, четири дни след неговата гибел Иисус споделя: „ Лазаре, стани! “, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Двете обичаи, църковната и националната, са се слели в едно във времето и през днешния ден в съботата преди Цветница означаваме Лазаровден.
Като един от най-красивите пролетни празници, отдадени на любовта и плодородието, присъединяване в него взимат най-нежните цветя на всяко село – девойките. Техният брой би трябвало да бъде над 14 и се назовават или лазарици. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за обич, за изобилие, здраве и фамилно благоденствие. В някои региони на България участничките би трябвало да бъдат до 10 или 12 години, само че на доста места са и малко по-големи.
В предишното на Лазаровден момците са желали ръката на момите.
Символ на празника е върбовото венче, което от време на време се украсява и с цветя. То е „ страж ” на младото момиче от неприятни очи и злоба, а също и от змейова обич. Много са легендите и приказките в националния, в които дракон се влюбва в някоя мома и я краде. Затова има приказки, които описват за змейовете и има сходни знаци като лазарския венец – да пазят от силата на това приказно създание.
Имен ден честват хората с имената Лазар, Лазарина и техните производни.
На празника е посветила стихотворение поетесата Дора Габе
ЛАЗАРКА
Лазарчице- китчице,
Тропни дважди за мене,
Да ми станат китчици
Двете бузки червени!
Лазарчице-китчице,
Тропни дважди за кака,
Да й дойдат сватове,
Мама да ги дочака!
Лазарчице-китчице,
Тропни трижди за мама,
Да ме гледа радостно,
Като расна огромна!
Църквата през днешния ден уважава паметта на Свети Лазар, чието име е знак на здраве и дългоденствие. Лазар е бил другар на Иисус Христос. Когато Лазар умира, четири дни след неговата гибел Иисус споделя: „ Лазаре, стани! “, и съживява Лазар, който излиза от гробницата си.
Двете обичаи, църковната и националната, са се слели в едно във времето и през днешния ден в съботата преди Цветница означаваме Лазаровден.
Като един от най-красивите пролетни празници, отдадени на любовта и плодородието, присъединяване в него взимат най-нежните цветя на всяко село – девойките. Техният брой би трябвало да бъде над 14 и се назовават или лазарици. Те обикалят полето и къщите, играят и пеят песни за обич, за изобилие, здраве и фамилно благоденствие. В някои региони на България участничките би трябвало да бъдат до 10 или 12 години, само че на доста места са и малко по-големи.
В предишното на Лазаровден момците са желали ръката на момите.
Символ на празника е върбовото венче, което от време на време се украсява и с цветя. То е „ страж ” на младото момиче от неприятни очи и злоба, а също и от змейова обич. Много са легендите и приказките в националния, в които дракон се влюбва в някоя мома и я краде. Затова има приказки, които описват за змейовете и има сходни знаци като лазарския венец – да пазят от силата на това приказно създание.
Имен ден честват хората с имената Лазар, Лазарина и техните производни.
На празника е посветила стихотворение поетесата Дора Габе
ЛАЗАРКА
Лазарчице- китчице,
Тропни дважди за мене,
Да ми станат китчици
Двете бузки червени!
Лазарчице-китчице,
Тропни дважди за кака,
Да й дойдат сватове,
Мама да ги дочака!
Лазарчице-китчице,
Тропни трижди за мама,
Да ме гледа радостно,
Като расна огромна!
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ