Народ-загадка: Макомо - магическият танц на бушмените
Ландшафтът на Калахари е от безкрайни пясъци, които тук-там минават в дюни. И въпреки всичко не можем да назовем мъртва тази колосална територия. Тук пораства полухрастовата нискостеблена акация, от време на време се вижда изсушена от слънцето и ветровете трева.
От юли до септември валят дъждове, които дават живителна влага на боабабите и акациите
В оазисите зеленеят горички с екзотичното дърво мерула. Жителите на пустинята знаят, че под горещите слънчеви лъчи сокът на плодовете му ферментира и те се трансформират в естествени съдове с вино. Не единствено хората обичат тези плодове, само че и слоновете, които евентуално също са изкушени от алкохола.
В сърцето на Калахари тече река Окаванго. По крайбрежията й живеят жирафи, зебри, слонове, лъвове, хиени, а също и към четиристотин типа птици. Но бушмените избират най-сушавите елементи на Калахари. От епохи насам те водят чергарски живот по тези места. Жените събират в пясъците корени и семена, както и обичаното лакомство на хората от племето - личинки на мравки и термити, или както го назовават - бушменски ориз.
Мъжете, въоръжени с лъкове и стрели с отровни върхове, ловуват, като съблюдават строго границите на своята територия. В никакъв случай не протягат ръка на ловните сектори на съседите си.
Бушмените знаят повече от 80 разнообразни токсини и антидоти, само че юношите получават право да стрелят с отровни стрели едвам откакто преминат специфичен обряд. Дотогава техните оръжия са като играчки, с които могат да се прострелят единствено жаби.
Бушмените имат неповторима опция да намират вода и в най-сухите региони на пустинята, където до момента не е стъпвал кракът на бял човек. Как го вършат, никой не знае. Вероятно даже те самите не могат да обяснят това свое умеене, което получават като че ли още с майчиното си мляко. Но защото водата в пустинята не е доста, всеки открит източник незабавно се усвоява от своите притежатели и се предава по завещание от бащата на сина. От древността по тези места за богато считат фамилията, което владее няколко изворчета.
През годините то чергарства от един извор до различен, само че не си прави бивак прекомерно близо до водата. Хората се стараят да не изплашат животните, които идват на водопой. Те елементарно устройват своя бивак, могат да пренощуват и скрити в храсталаците. Леглото от клони и сухи треви е просто лукс. Изравят в пясъка плитка яма, която ограждат съвсем алегорично. Членовете на фамилията влизат в ямата и се настаняват в нея като в гнездо, свили се на кравай. Главите си покриват със специфични части от кожа - караси. Имено поради самобитните жилища холандските заселници нарекли тези племена бушмени, което ще рече - горски хора.
Учудващо е, че доста бушмени в никакъв случай не са виждали европеец
Затова, в случай че се появи посетител в техния лагер, им се коства, че е пристигнал от края на земята. Членовете на племето радостно се оживяват, само че възрастните номади се пробват да не демонстрират своето любознание. Бурните усеща тук не са на респект. Затова пък децата се усмихват необятно и незабавно наобикалят пристигналите.
Европейските учени, които от време на време се появяват в Калахари, с цел да се сприятелят с бушмените, се пробват да открият вожда им, с цел да му връчат дарове и да си подсигурят бъдещата му отбрана. Но за разлика от доста африкански племена бушмените нямат водач. Има по-уважавани хора - нормално остарял умел ловджия или шаман, към който се обръщат за съвет или да реши нечий спор. Но те нямат никакви привилегии пред другите.
Силвър Крауз, лингвист от Кеймбриджкия университет, нееднократно е бил измежду бушмените. И даже към този момент има другари в някои от племената. Силвър особено дошъл в интервал, когато младите бушмени си избират дами. Те имат много занимателен за белия човек обряд. След като е избрал своята бъдеща жена, младежът майстори от кост на погубен от него звяр тънка и остра стрела. Тя е дълга 7 см (бушмените считат седмицата за щастливо число). Украсява я с цветни люспи, пера и треви, а най-после намазва върха й с омагьосваща билкова запарка, сварена по антична рецепта.
След като стрелата е приготвена по всички правила, влюбеният бушмен се скрива зад някой песъчлив рид в очакване около него да мине избраницата му. Целта му е да улучи бута на бъдещата си жена. Ако изстрелът е добър, тя просто няма право да откаже на жениха, другояче ще бъде презряна от членовете на племето. Нещо повече, нито един юноша няма да опита щастието си да изстреля в горделивката любовна стрела. Толкова е огромна мъжката взаимност на бушмените. За да избегнат изненади, девойките от племето нормално авансово се договарят със своя любим. Той се скрива зад пясъчния рид, а хитрата бъдеща булка се разхожда наоколо, като се старае да се обърне към стрелеца по този начин, че той безусловно да я улучи.
Този път Силвър Крауз имал шанс. Освен обряда при избор на младоженка, той съумява да види и танца Макомо. В бушменско семейство се разболяла бременна жена. Бъдещото майчинство тук се приема като знак на снизхождение на духовете. А дамата, която чака дете, безусловно се обожествява. Показват й очебийно внимание - оферират й най-апетитните части месо и я мажат с пепел, която символизира връзката на индивида с огъня.
Любопитно е, че бушмените намират огромния стомах за хубав. Затова стройните девойки напълно не са най-желани за дами. Но в случай че бъдещата младоженка има цялостни бедра, закръглено дупе и огромен стомах - пред вас стои бушменска хубавица
Да станеш такава красавица в Южна Африка не е доста комплицирано. Бушмените се хранят нередовно. Стомахът им придобива способността мощно да се разтяга и по тази причина, откакто убият някое животно, те гълтам едновременно до четири кг месо, наяждайки се до спукване. Хората от племето се гордеят със своите големи кореми. Онзи, който към момента не е съумял да създаде своя корем, може единствено със злоба да гледа по-красивите си събратя и да мечтае да си завъди угоен тулум.
Няколко фамилии от сутринта се събират на брега на Окаванго. Мястото е покрай скалите, на които са непокътнати рисунки с ловни подиуми на фантастични животни. Те са направени от предците на днешните бушмени. Жените са напалили огън и подготвят запарка от специфични билки. Бременната, която се оплаква от мощно главоболие, е настанена в изровена в пясъка яма. Тя би трябвало да събере сили преди идния обряд.
Вечерта край огъня, от който към този момент са свалили глиненото гърне с отварата, се събират към 20 души. Това са хора, които желаят да дадат вяра на свои заболели родственици, че танцът Макомо ще ги излекува.
Няколко музиканти се отдалечават, с цел да ревизират дали тетивата на лъковете им са опънати задоволително добре. После лягат по тил край огъня и слагат лъковете си по този начин, че тетивата им да са пред отворените им уста. Скоро във въздуха се разнася странна омагьосваща музика, която излиза от тези невероятни принадлежности. Болните, в това число и бременната жена, с изпитание се надигат и стартират да пляскат с ръце. Ритъмът на музиката става все по-задъхан, а болните стартират да се движат все по-бързо и по-бързо.
Един след различен танцуващите стартират да изпадат в транс, съпроводен от спазми
Няколко индивида, измежду които и бъдещата майка, падат като мъртви на земята. Роднините им се затичват към тях и им дават да пият от лечебната билкова запарка, след което страдащите заспиват. Постепенно, изгубили сетни сили, падат всички танцьори и всеки получава своята порция от целебното пиво. Скоро болните до един заспиват към угасналия огън, надявайки се, че великият дух Цанг ще им помогне да оздравеят.
На сутринта участниците в ритуала се разсънват излекувани. Само един дъртак, чието мършаво тяло вечерта се е раздирало от мъчителна кашлица, остава да лежи с лице, зарито в пясъка. След като се поучават между тях, роднините му вземат решение, че Цанг го е взел със себе си в своя свят, където има доста вода, бушменски ориз и възхитителни тлъсти скакалци. И даже му завиждат...
Виктория ИВАНОВА
От юли до септември валят дъждове, които дават живителна влага на боабабите и акациите
В оазисите зеленеят горички с екзотичното дърво мерула. Жителите на пустинята знаят, че под горещите слънчеви лъчи сокът на плодовете му ферментира и те се трансформират в естествени съдове с вино. Не единствено хората обичат тези плодове, само че и слоновете, които евентуално също са изкушени от алкохола.
В сърцето на Калахари тече река Окаванго. По крайбрежията й живеят жирафи, зебри, слонове, лъвове, хиени, а също и към четиристотин типа птици. Но бушмените избират най-сушавите елементи на Калахари. От епохи насам те водят чергарски живот по тези места. Жените събират в пясъците корени и семена, както и обичаното лакомство на хората от племето - личинки на мравки и термити, или както го назовават - бушменски ориз.
Мъжете, въоръжени с лъкове и стрели с отровни върхове, ловуват, като съблюдават строго границите на своята територия. В никакъв случай не протягат ръка на ловните сектори на съседите си.
Бушмените знаят повече от 80 разнообразни токсини и антидоти, само че юношите получават право да стрелят с отровни стрели едвам откакто преминат специфичен обряд. Дотогава техните оръжия са като играчки, с които могат да се прострелят единствено жаби.
Бушмените имат неповторима опция да намират вода и в най-сухите региони на пустинята, където до момента не е стъпвал кракът на бял човек. Как го вършат, никой не знае. Вероятно даже те самите не могат да обяснят това свое умеене, което получават като че ли още с майчиното си мляко. Но защото водата в пустинята не е доста, всеки открит източник незабавно се усвоява от своите притежатели и се предава по завещание от бащата на сина. От древността по тези места за богато считат фамилията, което владее няколко изворчета.
През годините то чергарства от един извор до различен, само че не си прави бивак прекомерно близо до водата. Хората се стараят да не изплашат животните, които идват на водопой. Те елементарно устройват своя бивак, могат да пренощуват и скрити в храсталаците. Леглото от клони и сухи треви е просто лукс. Изравят в пясъка плитка яма, която ограждат съвсем алегорично. Членовете на фамилията влизат в ямата и се настаняват в нея като в гнездо, свили се на кравай. Главите си покриват със специфични части от кожа - караси. Имено поради самобитните жилища холандските заселници нарекли тези племена бушмени, което ще рече - горски хора.
Учудващо е, че доста бушмени в никакъв случай не са виждали европеец
Затова, в случай че се появи посетител в техния лагер, им се коства, че е пристигнал от края на земята. Членовете на племето радостно се оживяват, само че възрастните номади се пробват да не демонстрират своето любознание. Бурните усеща тук не са на респект. Затова пък децата се усмихват необятно и незабавно наобикалят пристигналите.
Европейските учени, които от време на време се появяват в Калахари, с цел да се сприятелят с бушмените, се пробват да открият вожда им, с цел да му връчат дарове и да си подсигурят бъдещата му отбрана. Но за разлика от доста африкански племена бушмените нямат водач. Има по-уважавани хора - нормално остарял умел ловджия или шаман, към който се обръщат за съвет или да реши нечий спор. Но те нямат никакви привилегии пред другите.
Силвър Крауз, лингвист от Кеймбриджкия университет, нееднократно е бил измежду бушмените. И даже към този момент има другари в някои от племената. Силвър особено дошъл в интервал, когато младите бушмени си избират дами. Те имат много занимателен за белия човек обряд. След като е избрал своята бъдеща жена, младежът майстори от кост на погубен от него звяр тънка и остра стрела. Тя е дълга 7 см (бушмените считат седмицата за щастливо число). Украсява я с цветни люспи, пера и треви, а най-после намазва върха й с омагьосваща билкова запарка, сварена по антична рецепта.
След като стрелата е приготвена по всички правила, влюбеният бушмен се скрива зад някой песъчлив рид в очакване около него да мине избраницата му. Целта му е да улучи бута на бъдещата си жена. Ако изстрелът е добър, тя просто няма право да откаже на жениха, другояче ще бъде презряна от членовете на племето. Нещо повече, нито един юноша няма да опита щастието си да изстреля в горделивката любовна стрела. Толкова е огромна мъжката взаимност на бушмените. За да избегнат изненади, девойките от племето нормално авансово се договарят със своя любим. Той се скрива зад пясъчния рид, а хитрата бъдеща булка се разхожда наоколо, като се старае да се обърне към стрелеца по този начин, че той безусловно да я улучи.
Този път Силвър Крауз имал шанс. Освен обряда при избор на младоженка, той съумява да види и танца Макомо. В бушменско семейство се разболяла бременна жена. Бъдещото майчинство тук се приема като знак на снизхождение на духовете. А дамата, която чака дете, безусловно се обожествява. Показват й очебийно внимание - оферират й най-апетитните части месо и я мажат с пепел, която символизира връзката на индивида с огъня.
Любопитно е, че бушмените намират огромния стомах за хубав. Затова стройните девойки напълно не са най-желани за дами. Но в случай че бъдещата младоженка има цялостни бедра, закръглено дупе и огромен стомах - пред вас стои бушменска хубавица
Да станеш такава красавица в Южна Африка не е доста комплицирано. Бушмените се хранят нередовно. Стомахът им придобива способността мощно да се разтяга и по тази причина, откакто убият някое животно, те гълтам едновременно до четири кг месо, наяждайки се до спукване. Хората от племето се гордеят със своите големи кореми. Онзи, който към момента не е съумял да създаде своя корем, може единствено със злоба да гледа по-красивите си събратя и да мечтае да си завъди угоен тулум.
Няколко фамилии от сутринта се събират на брега на Окаванго. Мястото е покрай скалите, на които са непокътнати рисунки с ловни подиуми на фантастични животни. Те са направени от предците на днешните бушмени. Жените са напалили огън и подготвят запарка от специфични билки. Бременната, която се оплаква от мощно главоболие, е настанена в изровена в пясъка яма. Тя би трябвало да събере сили преди идния обряд.
Вечерта край огъня, от който към този момент са свалили глиненото гърне с отварата, се събират към 20 души. Това са хора, които желаят да дадат вяра на свои заболели родственици, че танцът Макомо ще ги излекува.
Няколко музиканти се отдалечават, с цел да ревизират дали тетивата на лъковете им са опънати задоволително добре. После лягат по тил край огъня и слагат лъковете си по този начин, че тетивата им да са пред отворените им уста. Скоро във въздуха се разнася странна омагьосваща музика, която излиза от тези невероятни принадлежности. Болните, в това число и бременната жена, с изпитание се надигат и стартират да пляскат с ръце. Ритъмът на музиката става все по-задъхан, а болните стартират да се движат все по-бързо и по-бързо.
Един след различен танцуващите стартират да изпадат в транс, съпроводен от спазми
Няколко индивида, измежду които и бъдещата майка, падат като мъртви на земята. Роднините им се затичват към тях и им дават да пият от лечебната билкова запарка, след което страдащите заспиват. Постепенно, изгубили сетни сили, падат всички танцьори и всеки получава своята порция от целебното пиво. Скоро болните до един заспиват към угасналия огън, надявайки се, че великият дух Цанг ще им помогне да оздравеят.
На сутринта участниците в ритуала се разсънват излекувани. Само един дъртак, чието мършаво тяло вечерта се е раздирало от мъчителна кашлица, остава да лежи с лице, зарито в пясъка. След като се поучават между тях, роднините му вземат решение, че Цанг го е взел със себе си в своя свят, където има доста вода, бушменски ориз и възхитителни тлъсти скакалци. И даже му завиждат...
Виктория ИВАНОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ