Няколко от най-големите деликатеси в историята
Лакомство за богати и небогати през викторианския интервал
Паят с плъхове е ядене, което завладя всички класовете във викторианска Англия. Рецепта на деликатеса от северната част на Англия, оповестена във вестник Sheffield Independent на 22 април 1879 година, предлага да се подготви по същия метод като заешки къс. На плъховете би трябвало да бъдат отстранени опашките и кожата, поучава създателят, преди да бъдат одрани, измити и нарязани на четири части. Препоръчва се също месото да се комбинира с малко свинска лой, след което да бъде затворено в сладкиша, с цел да се получи нещо като желе като аспик. Понякога плъховете се пържат в горещо масло, с цел да се отстранен всички косми, или може да се сварят.
Тритомникът от 1880 година „ Мери Анерли – приказка от Йоркшир “ дава спомагателни доказателства, че пайовете с плъхове в действителност са употребявани в този район. Един от героите на книгата, който преди малко се е завръща вкъщи от войната, афишира, че няма да яде пая с плъхове, който жена му е приготвила за фамилията – ядене толкоз ниско, че той съпоставя яденето му с това, да е „ прасе в пивоварна, което гняви зърно “.
Комбинация от глава на прасе и тяло на пиле, на която се радват кралските семейства
За да впечатли краля на Франция, Хенри VIII харчи 5 милиона паунда за угощение, което включва 2000 овце, 1000 пилета и делфин. Има доста ястия, които са основани особено да изумяват, от които някои забележителни образци употребяват техниката „ ангажиране “: способ на готвене, при който останките на едно животно се натъпкват в тези на друго.
„ Възглавницата на Пандора “ да вземем за пример е обезкостена гъска, напълнена с обезкостено пиле, което е напълнено с обезкостен фазан, който от своя страна е запълнен с обезкостено пъдпъдък. „ Печено Истинска обич “ включва 12 птици – по една за всеки ден на Коледа – и съдържа пуйка, гъска, пиле, фазан, яребица, гълъб, няколко типа патици, пусен, токачки и пъдпъдъци, гарнирани с билки и с плодова плънка.
По римско време това е било наслаждение за небцето
Римската кухня може да бъде доста практична и вкусна, само че тя има и друга страна. Не всеки ще се развълнува на варено фламинго, съсели и медузи, които участват в книгата за готварство, известна като Апиций (която е написана от създател със същото име). Творбата е разграничена на 10 книги или раздели като всека има тематика: да вземем за пример, третата книга е отдадена на градинските артикули и в нея може да се откри превъзходен лют дресинг за марули, който „ прилича енергичната римска търговия с Индия “. Сред по-сложните рецепти в четвъртата книга е и една, която изисква мозъци.
Както е указано в рецептата, половин телешки мозък се задушава, откакто се отстранен по-влакнестите елементи. Пържат се яйца и се накисва авансово осолена риба. Сосът е от сладко вино, подправено със надробен пипер, ситно нарязан люляк и рута и се сгъстява с нишесте. Последната съставна част са пилешките черва. Нарязват се на кубчета тънко мозъците и яйцата. След това се прибавят пилешките черва. Поставят се в кръгла паница за сервиране, натрошава се солената риба и се поставя на купчинка в центъра. Накрая се залива със соса.
Допълнение към оръжейницата на домакинята през джорджианския интервал
„ Hedge-Hog “ от бестселъра на британската кулинарна писателка Хана Глас от 1747 година „ Изкуството на готварството – ясно и елементарно “ е ястие от бадемова паста, забъркан от жълтъците на 12 яйца, сметана, захар, бадеми и масло. Ароматизиран е с типичните усети от Джорджианската епоха – вода от портокалови цветя и вино – и може би обагрен с смес от шафран или сок от киселец. Пастата се извайва във форма на таралеж от експертен готвач, като му се слагат бадеми за шипове и касис за очи и може би плава върху езеро от желе от телешки кракa.
Когато Хана Глас го разказва като „ красиво странично блюдо към второто ядене, или в средата за вечерята “, тя има поради, че това ще бъде едно ядене от доста, сладки и солени усети. Сервирано с първото или второто ядене, то също по този начин би трябвало да бъде сложено по тъкмо определен начин на масата, с цел да има ефект върху вечерящите, до момента в който те се придвижват към трапезата.
