Лъчезар Тошев: „Кой друг, ако не ние трябва да знаем историята си“
Лъчезар Тошев гостува на Цветан Томчев в днешното издание на " Видимо и невидимо: Освобождение ". Лъчезар Тошев е роден в гр. Свищов, народен представител в шест мандата на Народното събрание от ПГ на Съюз на демократичните сили, представител и началник на делегацията на България в ПАСЕ (Парламентарна асамблея на Съвета на Европа) от 1992 до 2013 година Съдейства за приемане на копие на Реймското Евангелие - свещената средновековна книга, изписана на старобългарска кирилица и глаголица, над която френските крале са полагали клетва повече от 2 века.
„ Това е едно събитие, което разделя историята на Свищов на две: преди „ изгорялството “ тъй като по този начин се назовава в Свищов това събитие, и след „ изгорялството “ - изгарянето на града от съветската войска по време на една от руско-турските войни. “, споделя Л. Тошев. „ Тогава градът би трябвало да е бил с към 20 хиляди поданици - значителен град за времето си, един търговски център с доста огромна комерсиална активност. Особено след борбата при Виена (1683 г.), в Свищов се концентрира огромната търговия на българите и той става едно от най-търговските места на Дунава. “
Точно на Кръстовден, на 14 септември 1810 година, пред очите на свищовлии по разпореждане на ген. Николай Каменский градът е изпепелен изцяло, цитаделата е срината, популацията е преселено с лодки от другата страна на Дунав, а лодките са потопени с цел да не могат хората да се върнат.
„ През зимата пада огромен сняг, затрупва лозята, които не са обрани, Дунав замръзва и по леда първите свищовлии се връщат назад да видят своите изгорели къщи. И тогава на 30 декември става едно знамение - внезапно става 20°, подвига се температурата, снега се стопява и те виждат че лозята не са обрани. Обират гроздето, продават го. Станало е доста сладко поради снега - снежно грозде - продават го и с първите пари, които вземат от продажбата на грозде стартират да възвръщат града. И съумяват да го възстановят в огромна степен доста бързо. “, споделя Л. Тошев.
На възвърналите се свищовлии е позволено от ген. Кутузов, воин от съветската Отечествена война против Наполеонова Франция, да възстановят складовете и митницата в Свищов „ и стартират да се пълнят складовете с коприна, кафе, муселин, всевъзможни първокласни артикули от Средиземноморието, отвред за милиони, огромни хранилища. Тогава, на 14 април 1812 година, ген. Кутузов подрежда на ген. Михаил Булатов с отряд да пристигна в Свищов и да ограби складовете. И се случва това, че някои съветски офицери стават милионери. “ Тези събития са разказани от доста непознати и български създатели – френски и съветски генерали, да вземем за пример ген. Ланжерон. За тях пишат също Неофит Бозвели и учителя Васил Манчов.
Голяма част от депортираните свищовлии се завръщат в града след първото и второто (по време на руско-турската война 1828–1829 г.) „ изгорялство “ и градът доста бързо се възвръща поради търговията. Други остават във Влашко. „ Много семейства тогава имат клонове към този момент във Влашко поради тези бежанци и до идната руско-турска война в действителност те към този момент са устройват там, заемат позиции в държавния живот на страната и стават известни последователно. Те са пробивни хора. “
Повече за ген. Константин Коанда и Янко Коанда - наследниците на Михалаки и Тодорица Кондеви, на кого е наименувано интернационалното летище в Букурещ, за българските корени на великия френски стихотворец Пиер дьо Ронсар и други забавни и по-малко известни обстоятелства ще разберете от видеото:
„ Това е едно събитие, което разделя историята на Свищов на две: преди „ изгорялството “ тъй като по този начин се назовава в Свищов това събитие, и след „ изгорялството “ - изгарянето на града от съветската войска по време на една от руско-турските войни. “, споделя Л. Тошев. „ Тогава градът би трябвало да е бил с към 20 хиляди поданици - значителен град за времето си, един търговски център с доста огромна комерсиална активност. Особено след борбата при Виена (1683 г.), в Свищов се концентрира огромната търговия на българите и той става едно от най-търговските места на Дунава. “
Точно на Кръстовден, на 14 септември 1810 година, пред очите на свищовлии по разпореждане на ген. Николай Каменский градът е изпепелен изцяло, цитаделата е срината, популацията е преселено с лодки от другата страна на Дунав, а лодките са потопени с цел да не могат хората да се върнат.
„ През зимата пада огромен сняг, затрупва лозята, които не са обрани, Дунав замръзва и по леда първите свищовлии се връщат назад да видят своите изгорели къщи. И тогава на 30 декември става едно знамение - внезапно става 20°, подвига се температурата, снега се стопява и те виждат че лозята не са обрани. Обират гроздето, продават го. Станало е доста сладко поради снега - снежно грозде - продават го и с първите пари, които вземат от продажбата на грозде стартират да възвръщат града. И съумяват да го възстановят в огромна степен доста бързо. “, споделя Л. Тошев.
На възвърналите се свищовлии е позволено от ген. Кутузов, воин от съветската Отечествена война против Наполеонова Франция, да възстановят складовете и митницата в Свищов „ и стартират да се пълнят складовете с коприна, кафе, муселин, всевъзможни първокласни артикули от Средиземноморието, отвред за милиони, огромни хранилища. Тогава, на 14 април 1812 година, ген. Кутузов подрежда на ген. Михаил Булатов с отряд да пристигна в Свищов и да ограби складовете. И се случва това, че някои съветски офицери стават милионери. “ Тези събития са разказани от доста непознати и български създатели – френски и съветски генерали, да вземем за пример ген. Ланжерон. За тях пишат също Неофит Бозвели и учителя Васил Манчов.
Голяма част от депортираните свищовлии се завръщат в града след първото и второто (по време на руско-турската война 1828–1829 г.) „ изгорялство “ и градът доста бързо се възвръща поради търговията. Други остават във Влашко. „ Много семейства тогава имат клонове към този момент във Влашко поради тези бежанци и до идната руско-турска война в действителност те към този момент са устройват там, заемат позиции в държавния живот на страната и стават известни последователно. Те са пробивни хора. “
Повече за ген. Константин Коанда и Янко Коанда - наследниците на Михалаки и Тодорица Кондеви, на кого е наименувано интернационалното летище в Букурещ, за българските корени на великия френски стихотворец Пиер дьо Ронсар и други забавни и по-малко известни обстоятелства ще разберете от видеото:
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ