Танев на 60: Контузиите ме лишиха от по-добра кариера
Лъчезар Танев е може би най-известният футболен управител в България. През 1995 година става пионер в бизнеса, основавайки с още няколко души " Танев, Сираков и Ко ". Роден в Плевен през 1963 година, прави първите си стъпки във футбола в локалния Спартак. Оставя сериозна диря в ЦСКА, където изкарва три интервала - 1983-89, 1991-92, 1993-95. Играл е още за Шавеш (Португалия), Сабадел (Испания) и Локомотив София. С 22 мача и 5 гола за националния тим. Трикратен първенец на България с ЦСКА, с 4 Купи на България и 3 на Съветската войска във визитката си. Част е от тима на алените, достигнал до полуфиналите на шампионата КНК през 1989 година. На 60 години Танев приказва пред " Тема Спорт " за живота си - минало, настояще и бъдеще.
Г-н Танев, цветущ празник! На кръгла годишнина човек нормално сяда и си прави равносметка за свършеното. Каква е вашата?
- Да. И човешка, и професионална такава. Позамислих се. Мисля, че съм благополучен човек. Израснах в обикновено семейство с интелигентни родители. Те ме възпитаха във значимите полезности като почтеност, почитание към хората и обществото, отговорност. Това нещо колкото оказва помощ, толкоз не в актуалния свят.
Защо?
- Защото откровеността, честността не са от най-почитаните. По-скоро другият модел хора съумяват повече - по-арогантните, лъжливите, даже бих споделил необразованите. Говоря за българското общество. Аз възпитах моите деца по метода, по който са подходили родителите ми с мен. Хобито ми се трансформира в специалност. След това още веднъж заработих във футбола, само че като състезателен управител, което отново ми доставя огромно наслаждение. Заради всичко това се усещам благополучен. Имам добра брачна половинка, прелестна жена. Имал съм шанс и в това. С положителни и образовани деца, внучета, които са красиви и умни. Няма от какво да съм неудовлетворен.
Живеете преобладаващо в Испания. Какво там е избавило обществото да не тръгне по наклонената повърхност, по която е тръгнало нашето? Защото в Испания евентуално с нецензурност не се съумява.
- Западният свят се е построил като цивилизация на демократична основа доста преди нас. Независимо че Франко до 1973 година ръководи. Вярата в демокрацията идва, когато се съблюдават законите. Разликата сред демократичните общества и нашето е по-голямата доза правдивост в интерес на демократичните. Когато има равнопоставеност в обществото - без значение какъв брой пари имаш и на какъв пост си. Арогантността надви над образованието, интелекта и по тази причина сме тръгнали в тази посока в тия 30 години. Явно на някого му е било от изгода. Аз не откривам топлата вода - необразованият народ се ръководи по-лесно. Ние сме привикнали да има някой, който да ни ръководи и да ни насочва. Това по-скоро води до тирания, а не до народна власт. Ние не гласуваме. От една страна, сме апатични. Доста другари имам, които споделят: " За кого да гласуваме ". Не е по този начин. Ако си дал своя вот, имаш право да коментираш и критикуваш.
Да се върнем към началото ви във футбола. Как се запалихте?
- Покрай татко ми. Той е бил футболист - Георги Лазаров, играл към 10-ина година в Спартак Плевен. Откакто се помня, съм с топката. Но и двамата с майка ми държаха да акцентирам на образованието. В спортните учебни заведения преди време се залагаше на ученето. Доста съществени преподаватели имаше. Помогнало ми е да се образувам като човек. Не желая да звучи като похвала, само че приключих с 5,95 междинното си обучение. На 16 направих дебют в първия тим на Спартак Плевен. След това играх още 3 години, прекосих в ЦСКА и съм доста горделив. Стремял съм се да бъда безрезервен към тимовете, в които съм играл. Всички отбори тогава имаха отлични футболисти. И в двата тима по-възрастните играчи ми се довериха, както и треньорите. Аз се гордея, че съм играл с такива футболисти. За ЦСКА мога да кажа, че 80-те и началото на 90-те това беше топевропейски клуб. С всичките благоприятни условия като база, възстановителни процедури, условия за работа и за отмора. Мога да прибавя, че в този клуб, минавайки на комплекс " Червено знаме ", на всеки ъгъл имаше международен или олимпийски първенец. Имаше шампионски дух. Високо равнище. След това поиграх и в чужбина, само че имах доста травми, които ме лишиха от по-добра кариера. Но може би невъзможността да стана огромна звезда в българския футбол ме накара да работя по-усърдно, откакто свърших с футбола. Кой знае дали в случай че беше друга обстановка, нямаше да подходя по-лекомислено след края на спортната кариера? Нямах избор, тъй като трябваше да надупчвам в специалност, която отново беше обвързвана с футбола. Гмурнах се внезапно и се учех в придвижване.
Хващате 2 интервала на ЦСКА при първия си престой - преди и след разформироването. Какво беше особеното?
- Пристигнах през 1983 година, когато един колектив от играчи беше почнал да си омръзва. Нямаше единодушие. Първите две години Левски доминираше и в директните ни дуели. Не поради качеството на футболистите, а точно поради сплотеността си. Цикълът с 4 следващи трофеи, полуфинал за КЕШ, премахване на огромни тимове беше към залеза си и пристигнах в този миг. Но от 1985 до 1989 доминирахме. Клубът имаше почит и запас плюс гърба на армията. После внезапно те разформироват, както направиха с доста човешки животи в продължение на 45 години. Съдбите ни не бяха в наши ръце. Изведнъж започваш да тренираш на " Септември ", играеш на " Армията ", само че не се събличаш в твоята съблекалня, а в тази за посетители. Някаква невиждана тъпота, която не мога да си обясня. В един миг клубът минава към някакъв областен комитет на партията... За наслада това мина бързо и за година и половина схванаха, че е неточност, и ни преименуваха на ЦФКА Средец. И тогава пристигна десети ноември 1989, когато нещата минаха в друга посока. Синът ми е роден на тази дата.
Тогава сте състезател на Шавеш в Португалия. Как преживяхте този ден?
- Тогава не сме си давали сметка каква генерална смяна следва. Звучеше сензационно. Обадих се у дома да кажа на родителите ми, че имат внук. А те споделиха: " Браво, хубаво. А ние нямаме Тодор Живков! ".
Как се зароди концепцията за " Танев, Сираков и Ко "?
- Хосе Мария Мингея (б.а. - някогашният управител на Диего Марадона и Христо Стоичков) имаше бизнес в България - първите години на бинго пристрастеността у нас. Беше октомври или ноември 1994, аз имах много травми. И тогава той ме попита какво считам да върша. Каза ми, че през 1995 ФИФА поема контрола върху медиатори и сътрудници. Обеща да помогне със свои контакти. Той беше сътрудник тогава със Стойне Манолов. Бяхме на обяд и Стойне като бързо мислещ човек сподели: " Трябва да се замислиш върху това и да създадем една компания ". Така стартира всичко. 5-6 години бяхме дружно след това поех нещата самичък.
Тогава бизнесът е тръгнал мощно. Все отново България разполагаше с огромни играчи по това време.
- Това е главното. Няма агент-магьосник. Ако нямаш добър материал, нямаш триумфи.
Кой за вас е най-хубавият трансфер?
- Работил съм с Мартин Петров през цялата негова кариера. Щастлив съм и признателен, че ми е имал доверие в тези години. Преди близо 20 години той беше закупен от Атлетико Мадрид за 8,5 млн. евро. След това беше продаден на Манчестър Сити за 7,5 млн. евро. Все огромни прехвърляния за съществени суми. Бях медиатор, не управител на играча в няколко други значими прехвърлянето. Помогнах при продажбата на Бербатов от ЦСКА в Леверкузен дружно с колегата ми Волфганг Фьоге и груповата ни работа с Емил Данчев, мениджъра на Митко. Бях медиатор при прехвърлянето на Марио Жардел от Порто в Галатасарай за 16 млн. $, на Рочембак от Барселона в Мидълзбро, на Георги Иванов от Левски в Рен за 4,5 млн. $. Играчите ми имаха доверие, тъй като съм се старал да бъда правилен към тях. Бях сътрудник на Стилиян Петров за отиването му в Селтик, работихме дружно до прекосяването му в Астън Вила. Работил съм с най-хубавите играчи по това време и се веселя, че съм оказал помощ да излязат в чужбина и да осъществят най-голямото си предпочитание.
28 години по-късно картината е радикално друга. Слаби резултати на националния тим. Най-добрият ни футболист в последните няколко години прави трансфер в третия или четвъртия тим на Гърция. И работата и за сътрудниците понижава.
- Това се отразява главно на националния тим. Най-елементарно. Каквито са опциите на националния тим, такива са тези на футболистите. Таланти постоянно е имало. Но за мен три неща главно въздействат да нямаме това високо равнище. Първото е подготовката и образованието на треньорите, които да работят с децата. В последно време някои клубове се пробват да трансформират това и благодарение на футболния съюз. Но това е натрупвано с годините... Начинът, по който упражняват и се построяват, беше надалеч от това, което вършат в мощните футболни страни. След това идват желанията на множеството притежатели за бързи резултати, няма самообладание за построяването на футболистите. Вземат се повече чужденци от нужното, с цел да могат да им свършат някаква работа - къде да, къде не. Постиженията не постоянно са налице. Дълги години футболният съюз можеше да дава доста по-сериозни варианти като методология на деца и юноши. Дали с хора от чужбина, дали със взаимно построена методология. И естествено, не на последно място идва другият метод на живот на тези млади момчета, фамилията... В доста случаи родителите желаят бързо да видят детето си звезда. Младите имат доста повече удоволствия от живота, които ние нямахме. И може би и по тази причина бяхме доста съсредоточени във футбола. Сега се изискват доста повече старания едно младо момче да е съсредоточено, да отдаде всичко на футбола. Иначе си довиждане, сбогом. Ако един млад футболист си мисли, че може да мине ей по този начин, апропо, няма късмет. Успяват тези, които са оптимално съсредоточени, напълно отдадени на футбола, на образованието. Вече тъпи футболисти - огромни звезди, няма. И фамилията би трябвало да го държи крепко стъпило на земята. Защото доста постоянно някой вкара един гол или се появи в игра и всички споделят " Аааа, този е страховит ". Страхотен, само че с цел да станеш футболист, се изискват доста старания и работа. Това са аргументите.
Спомням си едно ваше изявление, в което заявихте, че не сте задоволително богат, с цел да станете президент на БФС. Няколко месеца по-късно потегли информация, че сте евентуален претендент за поста. Какво се промени в същото време?
- (Прекъсва ме.) Че съм станал по-богат? (Смее се.) Това е малко условно - нещото, което споделих. Имах поради, че за този пост би трябвало да имаш постоянни и много съществени финансови благоприятни условия, с цел да не се подвеждаш по изкушенията, които ти оферират отвред. Това не би било за мен подобен огромен проблем, само че, от една страна, виждам, че Боби Михайлов желае да направи още и по-добри неща за българския футбол. Той и екипът му. Ние сме близки другари и аз не се виждам да изляза на един конгрес против Боби и да си съперничим, въпреки и по най-нормалния метод. По-скоро в случай че той напусне и няма да се кандидатира, тогава вероятно бих помислил. Но, въпреки това, виждам едни момчета с доста хъс, с огромно предпочитание, с имена в европейския футбол като Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Защо да не им се даде опция и на тях?
Младостта е доста значимо нещо. Първо са по-динамични. По-конструктивни може би. И аз се впуснах в мениджърството, без да съм бил доста наясно. Упрекват ги в този момент, че не са работили на никое място. Важно е те да имат ясните хрумвания, надзор и верния екип. Екипът работи. Не се виждам в тази обстановка сред тези две страни. Винаги съм си казвал мнението и ще го споделям. Винаги, в случай че имат потребност от подпомагане, ще оказа помощ. С Боби сме били в доста правилни взаимоотношения, градивни. Между другото, тъй като стана дума, че вървим надолу при деца и юноши, ще ви опиша една история. Подсети ме вашият сътрудник Владимир Памуков. Преди година-две той ми сподели: " Лъчо, аз бях очевидец през 2008 година, националният тим играеше някъде и ти сподели на Боби, че в България не се работи по верния метод с подрастващите ". Не се върша на някакъв оракул. Това ми го сподели Владо. И това е било през 2008 или 2009 година. Аз постоянно съм разговарял искрено без значение кой ще бъде във футболния съюз. Ние би трябвало да си спомагаме, да си оказваме помощ, а не да се чудим по какъв начин да си сътворяваме проблеми. Това пък е много постоянно срещано в България. С две думи - мисля, че съм непотребен в тази, хайде да не я назоваваме борба, а съревнование.
Първите ви 60 години минаха на бързи обороти. Вторите 60 по какъв начин ги виждате?
- Дай Боже, да има втори 60. Как ги виждам - като че ли към този момент съм по-разумен, повече обмислям нещата. Аз съм много експанзивна натура. И ми костваше доста старания през тези години да наподобявам спокоен, да не вземам прибързани решения. Въпреки че съм ги взимал, бъркал съм и аз. Темпераментен съм. Не съм типичният образец за този бизнес. Ето, синът ми е по-спокоен, очевидно на майка си се е метнал. Той е по-обмислящ нещата. Налагало ми се е през годините да подтискам този характер. Бях капитан и на ЦСКА. Там би трябвало да си образец, да си персона. Не може да са те избрали за капитан и да правиш магарии на терена и отвън него. В това отношение футболистите би трябвало да си дават сметка, че да си състезател на водещите клубове освен в България, а по целия свят, ти си образец за дребните деца. Поведението ти би трябвало да е правилно. Да имаш почитание към управление, към съотборници, към съперници, към почитатели. Това изисква много старания.
Г-н Танев, цветущ празник! На кръгла годишнина човек нормално сяда и си прави равносметка за свършеното. Каква е вашата?
- Да. И човешка, и професионална такава. Позамислих се. Мисля, че съм благополучен човек. Израснах в обикновено семейство с интелигентни родители. Те ме възпитаха във значимите полезности като почтеност, почитание към хората и обществото, отговорност. Това нещо колкото оказва помощ, толкоз не в актуалния свят.
Защо?
- Защото откровеността, честността не са от най-почитаните. По-скоро другият модел хора съумяват повече - по-арогантните, лъжливите, даже бих споделил необразованите. Говоря за българското общество. Аз възпитах моите деца по метода, по който са подходили родителите ми с мен. Хобито ми се трансформира в специалност. След това още веднъж заработих във футбола, само че като състезателен управител, което отново ми доставя огромно наслаждение. Заради всичко това се усещам благополучен. Имам добра брачна половинка, прелестна жена. Имал съм шанс и в това. С положителни и образовани деца, внучета, които са красиви и умни. Няма от какво да съм неудовлетворен.
Живеете преобладаващо в Испания. Какво там е избавило обществото да не тръгне по наклонената повърхност, по която е тръгнало нашето? Защото в Испания евентуално с нецензурност не се съумява.
- Западният свят се е построил като цивилизация на демократична основа доста преди нас. Независимо че Франко до 1973 година ръководи. Вярата в демокрацията идва, когато се съблюдават законите. Разликата сред демократичните общества и нашето е по-голямата доза правдивост в интерес на демократичните. Когато има равнопоставеност в обществото - без значение какъв брой пари имаш и на какъв пост си. Арогантността надви над образованието, интелекта и по тази причина сме тръгнали в тази посока в тия 30 години. Явно на някого му е било от изгода. Аз не откривам топлата вода - необразованият народ се ръководи по-лесно. Ние сме привикнали да има някой, който да ни ръководи и да ни насочва. Това по-скоро води до тирания, а не до народна власт. Ние не гласуваме. От една страна, сме апатични. Доста другари имам, които споделят: " За кого да гласуваме ". Не е по този начин. Ако си дал своя вот, имаш право да коментираш и критикуваш.
Да се върнем към началото ви във футбола. Как се запалихте?
- Покрай татко ми. Той е бил футболист - Георги Лазаров, играл към 10-ина година в Спартак Плевен. Откакто се помня, съм с топката. Но и двамата с майка ми държаха да акцентирам на образованието. В спортните учебни заведения преди време се залагаше на ученето. Доста съществени преподаватели имаше. Помогнало ми е да се образувам като човек. Не желая да звучи като похвала, само че приключих с 5,95 междинното си обучение. На 16 направих дебют в първия тим на Спартак Плевен. След това играх още 3 години, прекосих в ЦСКА и съм доста горделив. Стремял съм се да бъда безрезервен към тимовете, в които съм играл. Всички отбори тогава имаха отлични футболисти. И в двата тима по-възрастните играчи ми се довериха, както и треньорите. Аз се гордея, че съм играл с такива футболисти. За ЦСКА мога да кажа, че 80-те и началото на 90-те това беше топевропейски клуб. С всичките благоприятни условия като база, възстановителни процедури, условия за работа и за отмора. Мога да прибавя, че в този клуб, минавайки на комплекс " Червено знаме ", на всеки ъгъл имаше международен или олимпийски първенец. Имаше шампионски дух. Високо равнище. След това поиграх и в чужбина, само че имах доста травми, които ме лишиха от по-добра кариера. Но може би невъзможността да стана огромна звезда в българския футбол ме накара да работя по-усърдно, откакто свърших с футбола. Кой знае дали в случай че беше друга обстановка, нямаше да подходя по-лекомислено след края на спортната кариера? Нямах избор, тъй като трябваше да надупчвам в специалност, която отново беше обвързвана с футбола. Гмурнах се внезапно и се учех в придвижване.
Хващате 2 интервала на ЦСКА при първия си престой - преди и след разформироването. Какво беше особеното?
- Пристигнах през 1983 година, когато един колектив от играчи беше почнал да си омръзва. Нямаше единодушие. Първите две години Левски доминираше и в директните ни дуели. Не поради качеството на футболистите, а точно поради сплотеността си. Цикълът с 4 следващи трофеи, полуфинал за КЕШ, премахване на огромни тимове беше към залеза си и пристигнах в този миг. Но от 1985 до 1989 доминирахме. Клубът имаше почит и запас плюс гърба на армията. После внезапно те разформироват, както направиха с доста човешки животи в продължение на 45 години. Съдбите ни не бяха в наши ръце. Изведнъж започваш да тренираш на " Септември ", играеш на " Армията ", само че не се събличаш в твоята съблекалня, а в тази за посетители. Някаква невиждана тъпота, която не мога да си обясня. В един миг клубът минава към някакъв областен комитет на партията... За наслада това мина бързо и за година и половина схванаха, че е неточност, и ни преименуваха на ЦФКА Средец. И тогава пристигна десети ноември 1989, когато нещата минаха в друга посока. Синът ми е роден на тази дата.
Тогава сте състезател на Шавеш в Португалия. Как преживяхте този ден?
- Тогава не сме си давали сметка каква генерална смяна следва. Звучеше сензационно. Обадих се у дома да кажа на родителите ми, че имат внук. А те споделиха: " Браво, хубаво. А ние нямаме Тодор Живков! ".
Как се зароди концепцията за " Танев, Сираков и Ко "?
- Хосе Мария Мингея (б.а. - някогашният управител на Диего Марадона и Христо Стоичков) имаше бизнес в България - първите години на бинго пристрастеността у нас. Беше октомври или ноември 1994, аз имах много травми. И тогава той ме попита какво считам да върша. Каза ми, че през 1995 ФИФА поема контрола върху медиатори и сътрудници. Обеща да помогне със свои контакти. Той беше сътрудник тогава със Стойне Манолов. Бяхме на обяд и Стойне като бързо мислещ човек сподели: " Трябва да се замислиш върху това и да създадем една компания ". Така стартира всичко. 5-6 години бяхме дружно след това поех нещата самичък.
Тогава бизнесът е тръгнал мощно. Все отново България разполагаше с огромни играчи по това време.
- Това е главното. Няма агент-магьосник. Ако нямаш добър материал, нямаш триумфи.
Кой за вас е най-хубавият трансфер?
- Работил съм с Мартин Петров през цялата негова кариера. Щастлив съм и признателен, че ми е имал доверие в тези години. Преди близо 20 години той беше закупен от Атлетико Мадрид за 8,5 млн. евро. След това беше продаден на Манчестър Сити за 7,5 млн. евро. Все огромни прехвърляния за съществени суми. Бях медиатор, не управител на играча в няколко други значими прехвърлянето. Помогнах при продажбата на Бербатов от ЦСКА в Леверкузен дружно с колегата ми Волфганг Фьоге и груповата ни работа с Емил Данчев, мениджъра на Митко. Бях медиатор при прехвърлянето на Марио Жардел от Порто в Галатасарай за 16 млн. $, на Рочембак от Барселона в Мидълзбро, на Георги Иванов от Левски в Рен за 4,5 млн. $. Играчите ми имаха доверие, тъй като съм се старал да бъда правилен към тях. Бях сътрудник на Стилиян Петров за отиването му в Селтик, работихме дружно до прекосяването му в Астън Вила. Работил съм с най-хубавите играчи по това време и се веселя, че съм оказал помощ да излязат в чужбина и да осъществят най-голямото си предпочитание.
28 години по-късно картината е радикално друга. Слаби резултати на националния тим. Най-добрият ни футболист в последните няколко години прави трансфер в третия или четвъртия тим на Гърция. И работата и за сътрудниците понижава.
- Това се отразява главно на националния тим. Най-елементарно. Каквито са опциите на националния тим, такива са тези на футболистите. Таланти постоянно е имало. Но за мен три неща главно въздействат да нямаме това високо равнище. Първото е подготовката и образованието на треньорите, които да работят с децата. В последно време някои клубове се пробват да трансформират това и благодарение на футболния съюз. Но това е натрупвано с годините... Начинът, по който упражняват и се построяват, беше надалеч от това, което вършат в мощните футболни страни. След това идват желанията на множеството притежатели за бързи резултати, няма самообладание за построяването на футболистите. Вземат се повече чужденци от нужното, с цел да могат да им свършат някаква работа - къде да, къде не. Постиженията не постоянно са налице. Дълги години футболният съюз можеше да дава доста по-сериозни варианти като методология на деца и юноши. Дали с хора от чужбина, дали със взаимно построена методология. И естествено, не на последно място идва другият метод на живот на тези млади момчета, фамилията... В доста случаи родителите желаят бързо да видят детето си звезда. Младите имат доста повече удоволствия от живота, които ние нямахме. И може би и по тази причина бяхме доста съсредоточени във футбола. Сега се изискват доста повече старания едно младо момче да е съсредоточено, да отдаде всичко на футбола. Иначе си довиждане, сбогом. Ако един млад футболист си мисли, че може да мине ей по този начин, апропо, няма късмет. Успяват тези, които са оптимално съсредоточени, напълно отдадени на футбола, на образованието. Вече тъпи футболисти - огромни звезди, няма. И фамилията би трябвало да го държи крепко стъпило на земята. Защото доста постоянно някой вкара един гол или се появи в игра и всички споделят " Аааа, този е страховит ". Страхотен, само че с цел да станеш футболист, се изискват доста старания и работа. Това са аргументите.
Спомням си едно ваше изявление, в което заявихте, че не сте задоволително богат, с цел да станете президент на БФС. Няколко месеца по-късно потегли информация, че сте евентуален претендент за поста. Какво се промени в същото време?
- (Прекъсва ме.) Че съм станал по-богат? (Смее се.) Това е малко условно - нещото, което споделих. Имах поради, че за този пост би трябвало да имаш постоянни и много съществени финансови благоприятни условия, с цел да не се подвеждаш по изкушенията, които ти оферират отвред. Това не би било за мен подобен огромен проблем, само че, от една страна, виждам, че Боби Михайлов желае да направи още и по-добри неща за българския футбол. Той и екипът му. Ние сме близки другари и аз не се виждам да изляза на един конгрес против Боби и да си съперничим, въпреки и по най-нормалния метод. По-скоро в случай че той напусне и няма да се кандидатира, тогава вероятно бих помислил. Но, въпреки това, виждам едни момчета с доста хъс, с огромно предпочитание, с имена в европейския футбол като Димитър Бербатов, Стилиян Петров и Мартин Петров. Защо да не им се даде опция и на тях?
Младостта е доста значимо нещо. Първо са по-динамични. По-конструктивни може би. И аз се впуснах в мениджърството, без да съм бил доста наясно. Упрекват ги в този момент, че не са работили на никое място. Важно е те да имат ясните хрумвания, надзор и верния екип. Екипът работи. Не се виждам в тази обстановка сред тези две страни. Винаги съм си казвал мнението и ще го споделям. Винаги, в случай че имат потребност от подпомагане, ще оказа помощ. С Боби сме били в доста правилни взаимоотношения, градивни. Между другото, тъй като стана дума, че вървим надолу при деца и юноши, ще ви опиша една история. Подсети ме вашият сътрудник Владимир Памуков. Преди година-две той ми сподели: " Лъчо, аз бях очевидец през 2008 година, националният тим играеше някъде и ти сподели на Боби, че в България не се работи по верния метод с подрастващите ". Не се върша на някакъв оракул. Това ми го сподели Владо. И това е било през 2008 или 2009 година. Аз постоянно съм разговарял искрено без значение кой ще бъде във футболния съюз. Ние би трябвало да си спомагаме, да си оказваме помощ, а не да се чудим по какъв начин да си сътворяваме проблеми. Това пък е много постоянно срещано в България. С две думи - мисля, че съм непотребен в тази, хайде да не я назоваваме борба, а съревнование.
Първите ви 60 години минаха на бързи обороти. Вторите 60 по какъв начин ги виждате?
- Дай Боже, да има втори 60. Как ги виждам - като че ли към този момент съм по-разумен, повече обмислям нещата. Аз съм много експанзивна натура. И ми костваше доста старания през тези години да наподобявам спокоен, да не вземам прибързани решения. Въпреки че съм ги взимал, бъркал съм и аз. Темпераментен съм. Не съм типичният образец за този бизнес. Ето, синът ми е по-спокоен, очевидно на майка си се е метнал. Той е по-обмислящ нещата. Налагало ми се е през годините да подтискам този характер. Бях капитан и на ЦСКА. Там би трябвало да си образец, да си персона. Не може да са те избрали за капитан и да правиш магарии на терена и отвън него. В това отношение футболистите би трябвало да си дават сметка, че да си състезател на водещите клубове освен в България, а по целия свят, ти си образец за дребните деца. Поведението ти би трябвало да е правилно. Да имаш почитание към управление, към съотборници, към съперници, към почитатели. Това изисква много старания.
Източник: topsport.bg
КОМЕНТАРИ