Куманите – племето от конни наемници
Куманите играят значима роля в българската история – те са съдружници на цар Калоян по време на решаващата му победа над кръстоносците от Четвъртия кръстоносен поход при Адрианопол през 1205 година Но се оказват и много подли съдружници – счита се, че точно техният лидер Манастър убива царя през 1207 г.; освен това може би в заговора е взела участие и брачната половинка на Калоян, кралица Целгуба (Анна-Анисия), също куманка.
Но кои са куманите и от кое място са се взели?
Във византийските и маджарски източници от 1060-те години се загатват племената кумани и куни, до тогава незнайни в Европа. Затова пък били познати на съветските князе като „ половци “. Предците на куманите – сарите, в Ранното Средновековие имали своя страна на територията на Алтай и Източен Тян-Шан. Но тя била разгромена от китайците през 630 г. Оцелелите сари се преместили в степите на Източен Казахстан, където получили новото име „ кипчаки “, което, съгласно легендата, значи „ нещастни “. Но това наименование не се среща при появяването им в Източна Европа, за което първи оповестяват визанитйците през 1064 година
Според някои археолози, главните археологически находки на куманската просвета са фамозните скулптурни идоли на дами от камък, издигани върху могилите в чест на бойците, починали в борба.
Както множеството чергари, куманите водели полуразбойнически метод на живот. Главните им занимания били нападенията против земеделските градове и селища, заробването на техните поданици и по-късно продажбата им по робските пазари на Централна Азия и Венеция.
В борбите те употребявали тактиката на неочакваните нападения: устройване на засади, неочаквани офанзиви, лъжливи бягства, масирана конна лава против сюрпризирания съперник. Въоръжени с лъкове и стрели, мечове и къси копия, куманите препускали против вражеския строй, като го обсипвали с облаци стрели. Всички тези похвати употребявали и против кръстоносците при Адрианопол през 1205 година Освен ударната кавалерия, те употребявали и нови за това време оръжия – тежки арбалети и „ течен огън “, очевидно заимствани от китайците по време на войните с тях в Алтай.
Куманите доста постоянно се наемали на работа при най-различни господари: Византийската империя, съветските княжества, България, Влахия. Хрониките даже разказват случаи, когато разнообразни кумански дружини се сражавали едни против други, тъй като били наети от разнообразни воюващи страни.
Най-големият зложелател на куманите бил съветският княз Владимир Мономах (1053-1125). Той създал бойна тактичност, която свела до най-малко преимуществата на куманските конни нападения.
Кавалерийската „ лава “ на куманите се разбивала в дългите копия и високи щитове на съветската пехота – а в същото време рускатата кавлерия обкръжавала куманските дружини и не им разрешавала да употребяват нормалния си прийом за бързо бягство. Следвала всеобща сеч, в която обградените хиляди кумани били избивани до крайник като възмездие за поробените и отвлечени славяни.
Руснаците даже избирали подобаващ сезон за война против куманите – напролет, когато съветските коне, хранени през зимата със зърно и сено, били по-силни от куманските, които разчитали единствено на прясна трева, мъчно откривана измежду зимните снегове.
Любимата тактичност на Владимир Мономах също се оказала извънредно ефикасна: той изчаквал куманите да нападат и да ги посрещне с копията на пехотата. Така номадите са изморявали, атакувайки неефикасно стените от копия и щитове – а в същото време съветската кавалерия обкръжавала фланговете и удряла в гръб.
Няколко похода на Владимир Мономах били задоволителни, с цел да прогонят куманите от съветските земи. Те се разпилели към Кавказ, Източна и Централна Европа, мярнали се за малко на Балканите и дефинитивно изчезнали от историята – а след тях останали единствено фамозните „ каменни баби “, осеяли причерноморските степи.
Интересно е, че когато почнало великото настъпление на татаро-монголите към Европа през 1230-те години, най-важният мотив за това бил да бъдат преследвани и унищожени до дъно куманите – които си били спечелили смъртната ненавист на монголските владетели от династията на Чингизидите.
Кумани предвождани от цар Калоян щурмуват отбранявания от св. Димитър Солун – фреска от манастира Дечани
Релеф с изображение на кумански конник стрелящ с лък
