Националният фонд Култура изпадна в кома, без коронавирус
Културният бранш, който в изискванията на ковид е изправен пред доста незнайни за бъдещото си битие, напряко изпадна в черна меланхолия след новината за 42-та млн. лв., които е трябвало, само че няма да постъпят в Националния фонд "Култура " по Закона за хазарта от 2014 година.
Сметките са направени от изпълнителния шеф на Националния фонд „ Култура” Борислав Геронтиев, който е отпред на фонда от 2011 година. Той повече от шест години чака в него да постъпят 10% от държавна такса за хазарта или най-малко 7 млн. лв. годишно. В един миг Геронтиев стартира да написа писма до Министерството на финансите, на които оттова дават отговор но „ Запорожци пишат писмо на турския султан” - като че ли надсмивайки се какъв брой наивни са културните дейци, че чакат милиони от хазарта. Наивни, колкото е бил и Мехмед IV, първи писал на запорожките казаци, заповядвайки им да се предадат и да не го безпокоят с нападенията си.
Епистоларната авантюра на Геронтиев стартира под давлението на тогавашния му шеф, министъра на културата Вежди Рашидов. Както е известно, преди да оглави министерството, Рашидов е един от тримата депутати, внесли текста с мярката с отчисленията преди второ четене на измененията в Закона за хазарта. Но защото тази смяна не била разисквана с Министерството на финансите, лелеяните милиони по този начин и не попадат във фонда.
Въпреки това мнозина представители на културния бранш към момента не са изгубили вяра. Тя се крепи от обстоятелството, че самото държавно управление си е сложило за цел (номер 134) в управническата стратегия за 2017– 2021 година: „ Реално осъществяване на плануваното в Закона за хазарта отчисление от 10% за Национален фонд „ Култура”.
Националният фонд "Култура " крещящо се нуждае от средства, защото "немотията " го е трансформирала в озлобен бюрократ. Да напомним, че отпуснатите средства в поддръжка на свободните създатели в изискванията на пандемията не доближиха до всички нуждаещи се - на първия тур по програмата на фонда „ Творчески стипендии за подкрепяне на млади и изтъкнати създатели и на други млади експерти в региона на културата “ неодобрените бяха повече от утвърдените. С ъщо толкоз, (колкото одобрените) бяха създателите с върнати документи за доуточняване, поради които Националният фонд "Култура " удължи периодите, а след това разгласи още две сесии за кандидатстване по програмата.
При двата спомагателни тура, на инат на всеобщия дух на взаимна поддръжка, от фонда подчертаха в условията си, че първите дисквалифицирани нямат право да вземат участие в идващите сесии. Сякаш от Фонда бяха не запомнили, че мярката бе замислена само и единствено, с цел да подкрепи свободните актьори и създатели в изискванията на изключителното състояние, а не да отсее кои са се осигурявали и кои са заявили по-нисък приход от 1000 лв. месечно през 2019 година.
Струва си да напомним за какво въпреки всичко бе основан Националният фонд „ Култура “. „ Основната му цел е да подкрепя развиването на културата, като набира, ръководи и разходва средства, предопределени за осъществяване на националната политика в региона на културата, заложена в Програмите на държавното управление на Република България за съответния интервал и в Закона за протекция и развиване на културата”. Според член 31 от Закона за протекция и развиване на културата, средствата за фонда се набират от бленуваните 10% от таксата за хазарта, от държавната дотация, определяна всяка година в Закона за държавния бюджет, и от още няколко типа санкции, такси, наеми...
В докладите на фонда от 2007 година насам средствата попадат под късото изложение „ Приходи по Закона за протекция и развиване на културата “. За 2019 година те са 10 179 лв., за 2018 година - 11 259 лв., за 2017 година - 10 461 лв., за 2016 година - 1 640 лв.. Година по-рано – през 2015 година те са 13 916 лв.. През 2014 година те са били над три пъти повече спрямо 2015 година - 54 672 лв., през 2013 година са били над 10 пъти повече спрямо 2019 година - 114 127 лв., през 2012 година – те също не са били малко - пет пъти повече спрямо 2019 година - 59 052 лв., през 2011 година - 80 731 лв., през 2010 година - 64 841 лв., през 2009 година - 87 335 лв., през 2008 година - 64 603 лв., през 2007 година - 38 230 лв..
Изненадващо е, че от 2014 година насам средствата фрапантно са намалели и е шокиращо, че Националният фонд „ Култура “ не си е направил труда да опише по кой източник какъв брой средства са набрани. Така освен не са почетени хипотетичните старания на инспекторите, събирали петте типа санкции, само че не са оценени и аргументите за най-големите проблеми при финансирането на Фонда. Защото разликите в приходите през годините са фрапантни и повдигат въпроси за метода, по който е ръководен самият Национален фонд „ Култура “. Впечатлението е, че фондът в действителност е удовлетворен от държавната дотация и разчитайки на инцидентни дарения и завети, е зарязал спомагателните благоприятни условия за подкрепяне на креативния бранш. И напълно непринудено е изпаднал в кома...
Как Фондът набира средства?
от санкциите на нарушителите на Закона за националните читалища;
от 50% от санкциите на нарушителите на Закона за авторското право и сродните му права;
от 50% от санкциите и глобите за нарушилите Закона за наложителното складиране на печатни и други произведения;
от 50% от санкциите на нарушителите на Закона за културното наследство;
от 10% от приходите от наемите, получавани от търговски сдружения с държавно присъединяване в региона на културата;
от непотърсените авторски права на създатели без наследници, ръководени от държавата;
от 30% от събраните компенсационни хонорари за авторски права за ксерокопирани творби и за възпроизведени творби, без значение техния носител;
от 10% от наема на експонати - движими културни полезности, благосъстоятелност на страната, включени в изложения отвън страната;
от 50% от държавните такси за издаване на документи и дубликати от страна на културните институти;
от санкции, в двойния размер на дължимата сума за неизплатените наеми за пространства (виж № 5) и за културни експонати (виж № 8), а също така и за неизплатените 30% от събраните компенсационни хонорари за авторски права за ксерокопирани творби и за възпроизведени творби, без значение техния притежател (виж № 7);
от възобновени суми по планове, финансирани от Фонда, само че неизразходвани по предопределение - съответните лица, на които средствата са били предоставени ги връщат и с рента, равна на главния лихвен % на Българската национална банка, повишен с 10 пункта;
от дарения, завети и спонсорство от български и задгранични физически и юридически лица;
от лихви по сметките на фонда
от други източници, избрани със закон или с акт на Министерския съвет - по този "канал " са 10% от таксата за хазарта
от дотацията, избрана в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година;
Сметките са направени от изпълнителния шеф на Националния фонд „ Култура” Борислав Геронтиев, който е отпред на фонда от 2011 година. Той повече от шест години чака в него да постъпят 10% от държавна такса за хазарта или най-малко 7 млн. лв. годишно. В един миг Геронтиев стартира да написа писма до Министерството на финансите, на които оттова дават отговор но „ Запорожци пишат писмо на турския султан” - като че ли надсмивайки се какъв брой наивни са културните дейци, че чакат милиони от хазарта. Наивни, колкото е бил и Мехмед IV, първи писал на запорожките казаци, заповядвайки им да се предадат и да не го безпокоят с нападенията си.
Епистоларната авантюра на Геронтиев стартира под давлението на тогавашния му шеф, министъра на културата Вежди Рашидов. Както е известно, преди да оглави министерството, Рашидов е един от тримата депутати, внесли текста с мярката с отчисленията преди второ четене на измененията в Закона за хазарта. Но защото тази смяна не била разисквана с Министерството на финансите, лелеяните милиони по този начин и не попадат във фонда.
Въпреки това мнозина представители на културния бранш към момента не са изгубили вяра. Тя се крепи от обстоятелството, че самото държавно управление си е сложило за цел (номер 134) в управническата стратегия за 2017– 2021 година: „ Реално осъществяване на плануваното в Закона за хазарта отчисление от 10% за Национален фонд „ Култура”.
Националният фонд "Култура " крещящо се нуждае от средства, защото "немотията " го е трансформирала в озлобен бюрократ. Да напомним, че отпуснатите средства в поддръжка на свободните създатели в изискванията на пандемията не доближиха до всички нуждаещи се - на първия тур по програмата на фонда „ Творчески стипендии за подкрепяне на млади и изтъкнати създатели и на други млади експерти в региона на културата “ неодобрените бяха повече от утвърдените. С ъщо толкоз, (колкото одобрените) бяха създателите с върнати документи за доуточняване, поради които Националният фонд "Култура " удължи периодите, а след това разгласи още две сесии за кандидатстване по програмата.
При двата спомагателни тура, на инат на всеобщия дух на взаимна поддръжка, от фонда подчертаха в условията си, че първите дисквалифицирани нямат право да вземат участие в идващите сесии. Сякаш от Фонда бяха не запомнили, че мярката бе замислена само и единствено, с цел да подкрепи свободните актьори и създатели в изискванията на изключителното състояние, а не да отсее кои са се осигурявали и кои са заявили по-нисък приход от 1000 лв. месечно през 2019 година.
Струва си да напомним за какво въпреки всичко бе основан Националният фонд „ Култура “. „ Основната му цел е да подкрепя развиването на културата, като набира, ръководи и разходва средства, предопределени за осъществяване на националната политика в региона на културата, заложена в Програмите на държавното управление на Република България за съответния интервал и в Закона за протекция и развиване на културата”. Според член 31 от Закона за протекция и развиване на културата, средствата за фонда се набират от бленуваните 10% от таксата за хазарта, от държавната дотация, определяна всяка година в Закона за държавния бюджет, и от още няколко типа санкции, такси, наеми...
В докладите на фонда от 2007 година насам средствата попадат под късото изложение „ Приходи по Закона за протекция и развиване на културата “. За 2019 година те са 10 179 лв., за 2018 година - 11 259 лв., за 2017 година - 10 461 лв., за 2016 година - 1 640 лв.. Година по-рано – през 2015 година те са 13 916 лв.. През 2014 година те са били над три пъти повече спрямо 2015 година - 54 672 лв., през 2013 година са били над 10 пъти повече спрямо 2019 година - 114 127 лв., през 2012 година – те също не са били малко - пет пъти повече спрямо 2019 година - 59 052 лв., през 2011 година - 80 731 лв., през 2010 година - 64 841 лв., през 2009 година - 87 335 лв., през 2008 година - 64 603 лв., през 2007 година - 38 230 лв..
Изненадващо е, че от 2014 година насам средствата фрапантно са намалели и е шокиращо, че Националният фонд „ Култура “ не си е направил труда да опише по кой източник какъв брой средства са набрани. Така освен не са почетени хипотетичните старания на инспекторите, събирали петте типа санкции, само че не са оценени и аргументите за най-големите проблеми при финансирането на Фонда. Защото разликите в приходите през годините са фрапантни и повдигат въпроси за метода, по който е ръководен самият Национален фонд „ Култура “. Впечатлението е, че фондът в действителност е удовлетворен от държавната дотация и разчитайки на инцидентни дарения и завети, е зарязал спомагателните благоприятни условия за подкрепяне на креативния бранш. И напълно непринудено е изпаднал в кома...
Как Фондът набира средства?
от санкциите на нарушителите на Закона за националните читалища;
от 50% от санкциите на нарушителите на Закона за авторското право и сродните му права;
от 50% от санкциите и глобите за нарушилите Закона за наложителното складиране на печатни и други произведения;
от 50% от санкциите на нарушителите на Закона за културното наследство;
от 10% от приходите от наемите, получавани от търговски сдружения с държавно присъединяване в региона на културата;
от непотърсените авторски права на създатели без наследници, ръководени от държавата;
от 30% от събраните компенсационни хонорари за авторски права за ксерокопирани творби и за възпроизведени творби, без значение техния носител;
от 10% от наема на експонати - движими културни полезности, благосъстоятелност на страната, включени в изложения отвън страната;
от 50% от държавните такси за издаване на документи и дубликати от страна на културните институти;
от санкции, в двойния размер на дължимата сума за неизплатените наеми за пространства (виж № 5) и за културни експонати (виж № 8), а също така и за неизплатените 30% от събраните компенсационни хонорари за авторски права за ксерокопирани творби и за възпроизведени творби, без значение техния притежател (виж № 7);
от възобновени суми по планове, финансирани от Фонда, само че неизразходвани по предопределение - съответните лица, на които средствата са били предоставени ги връщат и с рента, равна на главния лихвен % на Българската национална банка, повишен с 10 пункта;
от дарения, завети и спонсорство от български и задгранични физически и юридически лица;
от лихви по сметките на фонда
от други източници, избрани със закон или с акт на Министерския съвет - по този "канал " са 10% от таксата за хазарта
от дотацията, избрана в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната бюджетна година;
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ