35 години от създаването на култовия филм на Иван Андонов: Клетвата във Вчера - написана от Бриго Аспарухов
Култовата сцена с клетвата във кино лентата на режисьора Иван Андонов - „ Вчера ” се е случила в действителност в Немската гимназия в Ловеч през 60-те години на предишния век. „ Когато някой нарушаваше клетвата, прогаряхме подписа му върху листа със свещ ”, споделя някогашният началник на разузнаването Бриго Аспарухов.
Той е първообраз на Иван - героят на Христо Шопов във „ Вчера ”. Историята, разказана на екрана от Иван Андонов и написана в романа и в сюжета на Владо Даверов, се развива в Бастилията, както са наричали тогава немската гимназия в Ловеч.
Тази година се навършват 35 години от премиерата на кино лентата „ Вчера ".
На 15 септември от 18 часа „ Вчера “ открива есенно-зимния сезон на „ 30 вечери с 30 български класики " в кино " Одеон ". Фестивалът е по концепция на сдружението за групово ръководство на авторски права „ Филмаутор “, по случай неговата 30-годишнина.
След всяка прожекция феновете имат опция да се срещнат с създателите, актьорите или креативния екип на кино лентата, както и да се включат в полемика с тях. Всички филми се прожектират в техния автентичен формат – на лента. Входът е свободен.
Този петък посетител в „ Одеон “ е Владо Даверов, който е и създател на песента " Клетва ", композирана и изпята от Кирил Маричков и „ Щурците ".
Писателят е завършил гимназията две години след Бриго Аспарухов. „ Владо Даверов беше едно чепато, замислено, хубаво момче. Явно през неговия взор тогава аз съм бил един вероятен негов воин в бъдеще. Бях състезател, безконечният състезател. Като виждам кино лентата, ми се вижда, че добре ме е показал ”, споделя Бриго Аспарухов.
„ Владо приключи 66-та година, аз приключих 64-та година предишния век. Владо Даверов е очевидец съвсем на всички неща в пансиона. А пансионът беше дребна изолирана цитадела - Бастилията се наричаше от локалното поданство. Ние не възприемахме този израз, само че по този начин ни назоваха - беше затворена общественост, в която имаше огромен колектив ”, спомня си още някогашният началник на разузнаването.
„ Всички неща, които се предават във кино лентата, са истина, несъмнено, украсени. Тази клетва беше прочетена на една такава колекция, в една от стаите на пансиона, увити в чаршафи ”, спомня си още прототипът на Иван от „ Вчера ”.
Спомняме си за паметните реплики на шефа Цончев във „ Вчера ” и прелестната роля на Георги Русев: „ На какво наподобява това запитвам? На нищо не наподобява! Вие сте възпитаници от кадрова гимназия! Я ме вижте мен - на 58 години съм и нямам нито един кариес! Един Цончев не си отива по този начин елементарно - запомни го! ”
„ Поведението на шефа Георги Русев, безконечна му памет, тогава се споделяше Иван Инджов, един достоен българин, с доста положителни мемоари за него съм. След това пристигна различен шеф – Цонев. Всичко това е събирателен облик на шефа ”, спомня си Бриго Аспарухов. И добавя, че и двамата са имали сходни шеговити изяви. „ Ние доста бързо ги хващахме учениците и ги разнасяхме и украсявахме. Явно са станали паметни ”, добавя с усмивка Аспарухов.
Бастилията в Ловеч са приключили хора като Андрей Луканов, Нора Ананиева, даже актуалният финансов министър Симеон Дянков. На очи обаче се набива огромният брой на разузнавачите. Сред тях с изключение на Аспарухов са Цветлин Йовчев и Иван Драшков.
„ Във кино лентата има едно прикрито обръщение и то е не, че младите са безконечните бунтари. За първи път младежът схваща, че най-важното в живота е да съумее да прекара живота си по този начин, че да не загуби уважението към себе си “, споделя сценаристът Владо Даверов.
„ Вчера " е толкоз настоящ и през днешния ден, тъй като и в романа, и в сюжета употребявам безконечните думи – обичам, ненавиждам, гибел, раждане, синева, прелестно, отчайващо. Не протягам ръка към неологизми, с цел да наподобявам актуален.
Вечните думи ще живеят епохи, откакто „ публикувам " и „ харесвам " бъдат от дълго време забравени. „ Вчера ", в смисъл на „ предишното ни " би трябвало да се помни постоянно – с цел да не забравяме, че не всичко стартира от нас “, разяснява Владо Даверов.
Сценаристът разкрива тайната на триумфа на кино лентата: „ Това не е автобиографичен филм. Исках да се отърва от един мой хубав, само че мъчителен спомен: изключването ми от немската езикова гимназия в Ловеч. А ме изключиха, тъй като нацепих чина и възпламених печката, с цел да стопля гаджето. Почти нищо не съм измислял – всичко във кино лентата в миналото с някого се е случвало в тези гимназии. Затова и всички езикови учебни заведения припознават тази история като своя ”.
И макар, че филмът пресъздава действителни случки от учебния живот в немската гимназия в Ловеч, той е сниман в тогавашното учебно заведение за театрални фрагменти в Пловдив. Днес в тази постройка се обитава Пловдивската духовна семинария.
„ Спомням си чувството за кино лентата и главно работата ми с Иван Андонов, на който дължа доста. Човекът, от който съм научил най-вече за киното въобще, е Иван Андонов. Всичко стартира с доста тежък кастинг, който мисля, че беше най-малко един месец. Режисьорът Иван Андонов искаше да бъде доста сигурен в актьорите, които ще избере. Първоначално концепцията е била аз да изиграя ролята, която във кино лентата играе Георги Стайков. И в някакъв миг Иван е решил да ги замени “, описа пък артистът Христо Шопов.
„ Това, което мога да кажа за кино лентата е, че продължава да бъде по някакъв метод забавен на публиката, тъй като се занимава с безконечни тематики като обич, другарство, изменничество “, добавя той.
Христо Шопов не се познава с Бриго Аспарухов и не е уверен, че тъкмо разузнавачът е първообраз на неговия воин Иван, по-скоро е концепция за този човек.
Актьорът разкрива, че със София Кузева, която играе Дана във кино лентата, поддържат връзка много постоянно и изключително в последно време и имат нещо, върху което мислят дружно като план. Шопов споделя още, че да се гледат класическите български филми, е вътрешна нужда и в случай че се трансформира в нещо, което е наложително за младежите, сигурно, ще намразят българското кино.
„ Добре е да познават една част от филмите, които по някакъв метод носят отпечатъка на времето “, счита Христо Шопов.
Чочо Попйорданов бил разпределен в масовката след първичния кастинг поради неприятния си диалект. Трябвало да играе дребна роля на възпитаник от класа на основните герои Иван и Ростислав. С много огромно предпочитание и положителни хрумвания и актьорски хрумвания Чочо дообогатява облика си. Актьорът е толкоз борбен на снимачната площадка, че съвсем изравнява героя си с двамата основни герои.
Колебания е имало към избора на основните женски функции във кино лентата. Дана е момичето, което идва от чужбина и става причина и двамата другари да се трансфорат в противници. Фаворитката на Андонов за облика е студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова. Със сините си очи и стройна фигура тя непосредствено сразявала мъжките сърца. Даверов обаче упорства за София Кузева. “За мен това е Дана ”, споделил писателят и режисьорът се съгласил.
Спор сред двамата имало и за актрисата, която да изиграе ролята на съблазнителната интригантка в елитното учебно заведение. Актрисата за Марина в последна сметка избира Андонов. “Светла Тодорова ми приличаше на италианка, загадъчна една такава, подкупваща, още не напълно станала жена, а пък носи в себе си нещо от женската буря ”, аргументира се режисьорът.
Сцената с удавянето е снимана на същото място край Ловеч, където в действителност преди години се дави момче от локалната немска гимназия.
За снимането на сцената е извика екип от водолази. За по-голяма сигурност Иван Андонов желае да заварят крепко решетката към юзината. Героят на Стайков е понесен от течението към решетката, потъва, след това излиза на повърхността, отново потъва и изчезва за дълго време.
В този миг измежду хората на снимачната площадка настъпва суматоха, скачат и другите водолази. Оказва се, че решетката не е била заварена добре и водолазът е бил понесен от водата. Добрата физическа форма на тренирания млад артист го задържа пред водната пропаст. Всичко в рисковата сцена приключва щастливо.
Оператор на „ Вчера “ е Красимир Костов, музиката е на Кирил Маричков, художник е Георги Гуцев. В функциите са Христо Шопов, Георги Стайков, София Кузева, Светла Тодорова, Георги Русев, Никола Рударов, Стоян Алексшиев, Красимир Ранков, Павел Поппандов, Мария Стефанова, Крис Бартлет.
Той е първообраз на Иван - героят на Христо Шопов във „ Вчера ”. Историята, разказана на екрана от Иван Андонов и написана в романа и в сюжета на Владо Даверов, се развива в Бастилията, както са наричали тогава немската гимназия в Ловеч.
Тази година се навършват 35 години от премиерата на кино лентата „ Вчера ".
На 15 септември от 18 часа „ Вчера “ открива есенно-зимния сезон на „ 30 вечери с 30 български класики " в кино " Одеон ". Фестивалът е по концепция на сдружението за групово ръководство на авторски права „ Филмаутор “, по случай неговата 30-годишнина.
След всяка прожекция феновете имат опция да се срещнат с създателите, актьорите или креативния екип на кино лентата, както и да се включат в полемика с тях. Всички филми се прожектират в техния автентичен формат – на лента. Входът е свободен.
Този петък посетител в „ Одеон “ е Владо Даверов, който е и създател на песента " Клетва ", композирана и изпята от Кирил Маричков и „ Щурците ".
Писателят е завършил гимназията две години след Бриго Аспарухов. „ Владо Даверов беше едно чепато, замислено, хубаво момче. Явно през неговия взор тогава аз съм бил един вероятен негов воин в бъдеще. Бях състезател, безконечният състезател. Като виждам кино лентата, ми се вижда, че добре ме е показал ”, споделя Бриго Аспарухов.
„ Владо приключи 66-та година, аз приключих 64-та година предишния век. Владо Даверов е очевидец съвсем на всички неща в пансиона. А пансионът беше дребна изолирана цитадела - Бастилията се наричаше от локалното поданство. Ние не възприемахме този израз, само че по този начин ни назоваха - беше затворена общественост, в която имаше огромен колектив ”, спомня си още някогашният началник на разузнаването.
„ Всички неща, които се предават във кино лентата, са истина, несъмнено, украсени. Тази клетва беше прочетена на една такава колекция, в една от стаите на пансиона, увити в чаршафи ”, спомня си още прототипът на Иван от „ Вчера ”.
Спомняме си за паметните реплики на шефа Цончев във „ Вчера ” и прелестната роля на Георги Русев: „ На какво наподобява това запитвам? На нищо не наподобява! Вие сте възпитаници от кадрова гимназия! Я ме вижте мен - на 58 години съм и нямам нито един кариес! Един Цончев не си отива по този начин елементарно - запомни го! ”
„ Поведението на шефа Георги Русев, безконечна му памет, тогава се споделяше Иван Инджов, един достоен българин, с доста положителни мемоари за него съм. След това пристигна различен шеф – Цонев. Всичко това е събирателен облик на шефа ”, спомня си Бриго Аспарухов. И добавя, че и двамата са имали сходни шеговити изяви. „ Ние доста бързо ги хващахме учениците и ги разнасяхме и украсявахме. Явно са станали паметни ”, добавя с усмивка Аспарухов.
Бастилията в Ловеч са приключили хора като Андрей Луканов, Нора Ананиева, даже актуалният финансов министър Симеон Дянков. На очи обаче се набива огромният брой на разузнавачите. Сред тях с изключение на Аспарухов са Цветлин Йовчев и Иван Драшков.
„ Във кино лентата има едно прикрито обръщение и то е не, че младите са безконечните бунтари. За първи път младежът схваща, че най-важното в живота е да съумее да прекара живота си по този начин, че да не загуби уважението към себе си “, споделя сценаристът Владо Даверов.
„ Вчера " е толкоз настоящ и през днешния ден, тъй като и в романа, и в сюжета употребявам безконечните думи – обичам, ненавиждам, гибел, раждане, синева, прелестно, отчайващо. Не протягам ръка към неологизми, с цел да наподобявам актуален.
Вечните думи ще живеят епохи, откакто „ публикувам " и „ харесвам " бъдат от дълго време забравени. „ Вчера ", в смисъл на „ предишното ни " би трябвало да се помни постоянно – с цел да не забравяме, че не всичко стартира от нас “, разяснява Владо Даверов.
Сценаристът разкрива тайната на триумфа на кино лентата: „ Това не е автобиографичен филм. Исках да се отърва от един мой хубав, само че мъчителен спомен: изключването ми от немската езикова гимназия в Ловеч. А ме изключиха, тъй като нацепих чина и възпламених печката, с цел да стопля гаджето. Почти нищо не съм измислял – всичко във кино лентата в миналото с някого се е случвало в тези гимназии. Затова и всички езикови учебни заведения припознават тази история като своя ”.
И макар, че филмът пресъздава действителни случки от учебния живот в немската гимназия в Ловеч, той е сниман в тогавашното учебно заведение за театрални фрагменти в Пловдив. Днес в тази постройка се обитава Пловдивската духовна семинария.
„ Спомням си чувството за кино лентата и главно работата ми с Иван Андонов, на който дължа доста. Човекът, от който съм научил най-вече за киното въобще, е Иван Андонов. Всичко стартира с доста тежък кастинг, който мисля, че беше най-малко един месец. Режисьорът Иван Андонов искаше да бъде доста сигурен в актьорите, които ще избере. Първоначално концепцията е била аз да изиграя ролята, която във кино лентата играе Георги Стайков. И в някакъв миг Иван е решил да ги замени “, описа пък артистът Христо Шопов.
„ Това, което мога да кажа за кино лентата е, че продължава да бъде по някакъв метод забавен на публиката, тъй като се занимава с безконечни тематики като обич, другарство, изменничество “, добавя той.
Христо Шопов не се познава с Бриго Аспарухов и не е уверен, че тъкмо разузнавачът е първообраз на неговия воин Иван, по-скоро е концепция за този човек.
Актьорът разкрива, че със София Кузева, която играе Дана във кино лентата, поддържат връзка много постоянно и изключително в последно време и имат нещо, върху което мислят дружно като план. Шопов споделя още, че да се гледат класическите български филми, е вътрешна нужда и в случай че се трансформира в нещо, което е наложително за младежите, сигурно, ще намразят българското кино.
„ Добре е да познават една част от филмите, които по някакъв метод носят отпечатъка на времето “, счита Христо Шопов.
Чочо Попйорданов бил разпределен в масовката след първичния кастинг поради неприятния си диалект. Трябвало да играе дребна роля на възпитаник от класа на основните герои Иван и Ростислав. С много огромно предпочитание и положителни хрумвания и актьорски хрумвания Чочо дообогатява облика си. Актьорът е толкоз борбен на снимачната площадка, че съвсем изравнява героя си с двамата основни герои.
Колебания е имало към избора на основните женски функции във кино лентата. Дана е момичето, което идва от чужбина и става причина и двамата другари да се трансфорат в противници. Фаворитката на Андонов за облика е студентката във ВИТИЗ Евелина Борисова. Със сините си очи и стройна фигура тя непосредствено сразявала мъжките сърца. Даверов обаче упорства за София Кузева. “За мен това е Дана ”, споделил писателят и режисьорът се съгласил.
Спор сред двамата имало и за актрисата, която да изиграе ролята на съблазнителната интригантка в елитното учебно заведение. Актрисата за Марина в последна сметка избира Андонов. “Светла Тодорова ми приличаше на италианка, загадъчна една такава, подкупваща, още не напълно станала жена, а пък носи в себе си нещо от женската буря ”, аргументира се режисьорът.
Сцената с удавянето е снимана на същото място край Ловеч, където в действителност преди години се дави момче от локалната немска гимназия.
За снимането на сцената е извика екип от водолази. За по-голяма сигурност Иван Андонов желае да заварят крепко решетката към юзината. Героят на Стайков е понесен от течението към решетката, потъва, след това излиза на повърхността, отново потъва и изчезва за дълго време.
В този миг измежду хората на снимачната площадка настъпва суматоха, скачат и другите водолази. Оказва се, че решетката не е била заварена добре и водолазът е бил понесен от водата. Добрата физическа форма на тренирания млад артист го задържа пред водната пропаст. Всичко в рисковата сцена приключва щастливо.
Оператор на „ Вчера “ е Красимир Костов, музиката е на Кирил Маричков, художник е Георги Гуцев. В функциите са Христо Шопов, Георги Стайков, София Кузева, Светла Тодорова, Георги Русев, Никола Рударов, Стоян Алексшиев, Красимир Ранков, Павел Поппандов, Мария Стефанова, Крис Бартлет.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ