Кукерите в България – една от най-старите български традиции от

Кукерите в България – една от най-старите български обичаи от времето на траките . Всяка зима доста хора във България се обличат като кукери (чудовища) и вземат участие в кукерски игри и фестивали и разнообразни празнични събития. Кукерското хоро за прогонване на зли духове е един от най-завладяващите предхристиянски ритуали в България, приет от ЮНЕСКО. Кукерските маскарадни игри са древен бит в българските земи, засвидетелстван за първи път в писмени източници от времето на траките през VІ-ти век.

Кукерите, наричани още чауши ,  бабугери ,  станчинари ,  дервиши ,  старци ,  сурати ,  баба̀ри ,  бабри ,  сурова̀ри ,  калогерос ,  джумали ,  кьопек бей  или  джамалари , са участниците на карнавалните маскаради в Югоизточна Европа. Фестивалите нормално се организират първоначално на Великия пост, най-често на Сирни понеделник. В някои региони, като Западна България, това може да става и сред Коледа и  Богоявление по време на мръсните дни.

Името кукери произлиза от старославянската дума “ кука “, която значи злобен дух. Сложните костюми покриват цялото тяло на кукерите. Най-интересната част е украсената маска, направена от кожи или дърво. Обикновено съставлява животно и може да бъде с две лица. Комплект звънци (чанове), прикрепени към колана, алармират на жителите на обособените обитаеми места, когато кукерите наближат къщата. Кукерските празници нормално стартират след Нова година и приключват преди Великите пости.

Обичаят в предишното е имал обреден смисъл, евентуално останал от езичеството. Кукерите трябвало да изплашат и прогонят злите сили със страшните маски и звънците, както и да повлияят за здраве и изобилие на хора, добитък и годишна продукция. В наши дни кукерските маскарадни игри имат по-скоро карнавален темперамент. При това маските са станали по-пищни и атрактивни за публиката. 

Кукерите в България – по кое време се организират кукерските фестивали?

Кукерските празници стартират още на 01 Януари в град Разлог. Кукерският фестивал е прочут под името „ Старчевата ”, като съвсем всички поданици на града се обличат в кози кожи и забавни колоритни костюми. В прилежащата община Банско също се прави годишен кукерски фестивал от много години. Интересно е да отбележим, че в средата на месец Януари в Разлог се организира Международен кукерски фестивал. Той се организира през няколко години, като в него вземат участници от България, Италия, Франция, Турция, Македония, Сърбия и други

Най-голямото кукерско събитие в България и на Балканите е Фестивалът Сурва . Той се организира в град Перник в края на януари. С конкурсния си темперамент фестивалът е среща и конкуренция на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „ сурвакари “ и „ кукери “. Кукерски носии и танци могат да се видят и по време на маскарадите в Симитли, Равно поле, Благоевград, Брежани и така нататък в средата на януари. Благоевградска област е богата на кукерски обичаи, а през януари в доста села има паради.

Международните фестивали на кукерските и маскарадни игри “Кукове ” в Раковски, “Кукерландия ” в Ямбол, както и Националният кукерски събор “Поклади ” в Момин проход нормално се организират в края на февруари или началото на март. В съботата преди Сирни Заговезни в град Карлово се организира кукерският празник “ Старчовден “. Кукерите тук се назовават старци и игрите се извършват единствено от мъже. Кукерите в село Елешница (общ. Разлог) пък се появяват на Великден.

История и символика на кукерите в България

Кукерите нормално съставляват персонаж, който отразява основни за времето си обществени, тиранически, публични връзки. Участват основния кукер, бойци, момци и девойки. Някъде има поп, младоженка, баба, доктор, мечка и други. Всички са костюмирани и маскирани. Играта е пантомимна – скачане, преследване, гонене на публиката и назад. Всичко това основава огромен звук и смях. Накрая се оформя целият смисъл, който е алегорично и митично обезпечаване на изобилие по посевите.

Публиката взе участие интензивно в действието, като нервира кукерите или отвлича бабата, детето ѝ или някои от момите, за което е гонена и наказвана от кукерите. Кукерът се пробва да защищити бабата или закача девойки от публиката, с която интензивно взаимодействат и кадията, харачарите, бръснарят.

Накрая основният кукер запряга момите в рало и оре по площада и улицата. Начертава няколко бразди, след което му подават шиник с жито и го сее, като разпръсква житото, захвърля шиника и благославя за огромно изобилие. Следва търкалянето и играта на земята от маскираните кукери. Накрая основният кукер разчупва преднамерено приготвена пита с пара и раздава на близките. На който се падне парата, той бива определен за основен кукер за идната година. Именно в това се крие символиката. Да има богато изобилие през годината и домовете да бъдат защитавани от зли сили и нечисти намерения.

Завладяващи обстоятелства за античните шумери – топ 10 ранглиста

Кукерите са свързани със земеделския обичай и в редица дейности показват вярата и упованието за огромен благодат. Те прогонват злото от нивите и дворовете на стопаните, а техните вълшебен дейности оплождат природата, „ та да се роди и прероди “ – както споделят старите хора.

Голямо значение за символиката на маските имат и цветовете на украсата. И тук доминира аленият цвят  – знак на плодовитостта на обновяващата се природа, на слънцето и огъня; черният цвят въплъщава земята и нейната богиня майка, а белият е знак на водата и светлината.

Българската кукерска традиция е показана от доста обитаеми места от цялата страна. Кукерските костюми са направени от скотски кожи (най-често козя кожа от дългокосместа порода кози). А най-важният детайл от костюмите са звънците (чанове или хлопки), чието тегло може да доближи 40-50 кг. Това е една мистична традиция, останала от епохи. Надяваме се да остане и за епохи в бъдещето на България!

А в този момент да се насладим на една красива изложба от фотоси на кукерите на България: