Пред важен изпит
Крум Василев
Официално бе обявено, че на 25 ноември т.г. президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп ще одобри в Белия дом премиера на България Бойко Борисов. А неофициални, само че постоянно добре осведомени източници, освен оповестиха какви въпроси ще бъдат предмет на срещата, само че и внушават най-безцеремонно каква да бъде позицията на българския министър председател.
Атлантическият съвет на България разгласява на 19 т.м. обширна директива (да, да, инструкция) какво да изиска Бойко Борисов от Доналд Тръмп. Точка първа в дългия поменик от инструкции гласи: " Съдействие от Съединени американски щати за дейно противопоставяне на съветската хибридна война срещу България. "
Без да им мигне окото, че " съветската хибридна война " е цялостна небивалица, атлантиците упорстват министър председателят да изиска от Тръмп " разполагане на територията на България на многонационална механизирана бригада на НАТО и ракети Пейтриът ". Същевременно оттатък океана американският център за разбори " Ранд Корпорейшън " се разгласи за още по-твърда " черноморска тактика " на Съединени американски щати и НАТО против Русия и разполагане на " модерни американски ракетни системи " в България. Пък един супер ортодоксален натовец, о.р. военачалник Събев, конкретизира, че въпросните американски ракетни системи на наша територия би трябвало да имат далекобойност " най-малко до Крим ".
Не съм сигурен, че актуалните мои редове ще доближат до погледа на Бойко Борисов. Въпреки това, в качеството си на редови гражданин в страната, която той ръководи към този момент над 10 години, си разрешавам да му предложа: Уважаеми господин министър председател, поръчайте да Ви намерят Дневника на Вашия бивш сътрудник, министър-председателя на Царство България Богдан Филов. Разгърнете дебелата книга на дата 28 март 1943 година и ще прочетете:
" Савов ми заяви, че Царят получил покана да се срещне с Хитлер. " На 31 март Филов добавя: " В осем без четвърт изпратихме Царя от летището на Враждебна. Пътува със същия огромен самолет, отново с водача Бауер. " На друго място се разяснява, че Хитлер е изпратил на Царя персоналния си аероплан с персоналния си водач.
Две години по-късно, към този момент пред Народния съд, Филов ще каже, че при въпросната среща царят отблъснал настояването на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт.
Историята не се повтаря, това е общоизвестно, само че историческите паралели от време на време се постановат от единствено себе си.
Както преди 76 години, по този начин и в този момент, първият човек на " Големия брат " (някога олицетворяван от Третия Райх, в този момент от САЩ) кани на диалог Първия човек на една съюзна страна (някога Царство, в този момент Република България). Както преди 76 години, по този начин и в този момент, главната тематика на диалога е: по-активно присъединяване в битката против Русия - в миналото Съветска, в този момент Федеративна.
Преди 76 години Царят устоял на натиска. Ще устои ли в този момент Премиерът? Или " ще клекне ", както клекна преди 16 години Симеон Сакскобургготски, лишеният от царство наследник на Борис Трети, съумял като по знамение да се добере до премиерския стол на Републиката?
Припомням: на 24 февруари 2003 година Симеон отлетя за Вашингтон по покана на Джордж Буш-Младши. Президентът на Съединени американски щати беше инициирал нахлуването в Ирак под подправения претекст, че Саддам Хюсеин имал оръжие за всеобщо поразяване, и искаше България да се включи в " Коалиция на искащите ". Симеон Сакскобургготски одобри. През август 2003 година 480 български военнослужещи бяха изпратени в Ирак. През декември същата година петима от тях се завърнаха в ковчези. В идващите две години починаха мърцина още 8 наши бойци и офицери, а десетки бяха ранени.
През 1943 година Борис Трети не се огъна под натиска на Хитлер. Тогава значима роля изигра събитието, че той се намираше сред чука и наковалнята: от една страна Хитлер, от друга разгърналата се антифашистка битка в България, която имаше за крепка основа многолетната благосклонност на нашия народ към братята руси. Ако някой мисли, че тази благосклонност е останала в предишното - бърка. Въпреки големите старания, които се поставят (знае се от кого), всеобщото русофилство в България е живо. Нека се създадат социологически изследвания: сигурно ще се откри, че голямата част от българския народ не вижда в лицето на Русия зложелател. И изрично не желае България да става цел за неизбежни ответни удари, в случай че ястребите в Пентагона и НАТО напълно изгубят разсъдъка си. Вярно, толерантен е народът ни, само че и търпението си има граници. Може и да му кипне.
Историята, и близка, и далечна, е умен преподавател. Тя обаче желае ученолюбиви възпитаници. Ще се окаже ли измежду тях министър председателят Бойко Борисов, който е пред значим изпит? Отговора ще узнаем скоро.
Официално бе обявено, че на 25 ноември т.г. президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп ще одобри в Белия дом премиера на България Бойко Борисов. А неофициални, само че постоянно добре осведомени източници, освен оповестиха какви въпроси ще бъдат предмет на срещата, само че и внушават най-безцеремонно каква да бъде позицията на българския министър председател.
Атлантическият съвет на България разгласява на 19 т.м. обширна директива (да, да, инструкция) какво да изиска Бойко Борисов от Доналд Тръмп. Точка първа в дългия поменик от инструкции гласи: " Съдействие от Съединени американски щати за дейно противопоставяне на съветската хибридна война срещу България. "
Без да им мигне окото, че " съветската хибридна война " е цялостна небивалица, атлантиците упорстват министър председателят да изиска от Тръмп " разполагане на територията на България на многонационална механизирана бригада на НАТО и ракети Пейтриът ". Същевременно оттатък океана американският център за разбори " Ранд Корпорейшън " се разгласи за още по-твърда " черноморска тактика " на Съединени американски щати и НАТО против Русия и разполагане на " модерни американски ракетни системи " в България. Пък един супер ортодоксален натовец, о.р. военачалник Събев, конкретизира, че въпросните американски ракетни системи на наша територия би трябвало да имат далекобойност " най-малко до Крим ".
Не съм сигурен, че актуалните мои редове ще доближат до погледа на Бойко Борисов. Въпреки това, в качеството си на редови гражданин в страната, която той ръководи към този момент над 10 години, си разрешавам да му предложа: Уважаеми господин министър председател, поръчайте да Ви намерят Дневника на Вашия бивш сътрудник, министър-председателя на Царство България Богдан Филов. Разгърнете дебелата книга на дата 28 март 1943 година и ще прочетете:
" Савов ми заяви, че Царят получил покана да се срещне с Хитлер. " На 31 март Филов добавя: " В осем без четвърт изпратихме Царя от летището на Враждебна. Пътува със същия огромен самолет, отново с водача Бауер. " На друго място се разяснява, че Хитлер е изпратил на Царя персоналния си аероплан с персоналния си водач.
Две години по-късно, към този момент пред Народния съд, Филов ще каже, че при въпросната среща царят отблъснал настояването на Хитлер за изпращане на български войски на Източния фронт.
Историята не се повтаря, това е общоизвестно, само че историческите паралели от време на време се постановат от единствено себе си.
Както преди 76 години, по този начин и в този момент, първият човек на " Големия брат " (някога олицетворяван от Третия Райх, в този момент от САЩ) кани на диалог Първия човек на една съюзна страна (някога Царство, в този момент Република България). Както преди 76 години, по този начин и в този момент, главната тематика на диалога е: по-активно присъединяване в битката против Русия - в миналото Съветска, в този момент Федеративна.
Преди 76 години Царят устоял на натиска. Ще устои ли в този момент Премиерът? Или " ще клекне ", както клекна преди 16 години Симеон Сакскобургготски, лишеният от царство наследник на Борис Трети, съумял като по знамение да се добере до премиерския стол на Републиката?
Припомням: на 24 февруари 2003 година Симеон отлетя за Вашингтон по покана на Джордж Буш-Младши. Президентът на Съединени американски щати беше инициирал нахлуването в Ирак под подправения претекст, че Саддам Хюсеин имал оръжие за всеобщо поразяване, и искаше България да се включи в " Коалиция на искащите ". Симеон Сакскобургготски одобри. През август 2003 година 480 български военнослужещи бяха изпратени в Ирак. През декември същата година петима от тях се завърнаха в ковчези. В идващите две години починаха мърцина още 8 наши бойци и офицери, а десетки бяха ранени.
През 1943 година Борис Трети не се огъна под натиска на Хитлер. Тогава значима роля изигра събитието, че той се намираше сред чука и наковалнята: от една страна Хитлер, от друга разгърналата се антифашистка битка в България, която имаше за крепка основа многолетната благосклонност на нашия народ към братята руси. Ако някой мисли, че тази благосклонност е останала в предишното - бърка. Въпреки големите старания, които се поставят (знае се от кого), всеобщото русофилство в България е живо. Нека се създадат социологически изследвания: сигурно ще се откри, че голямата част от българския народ не вижда в лицето на Русия зложелател. И изрично не желае България да става цел за неизбежни ответни удари, в случай че ястребите в Пентагона и НАТО напълно изгубят разсъдъка си. Вярно, толерантен е народът ни, само че и търпението си има граници. Може и да му кипне.
Историята, и близка, и далечна, е умен преподавател. Тя обаче желае ученолюбиви възпитаници. Ще се окаже ли измежду тях министър председателят Бойко Борисов, който е пред значим изпит? Отговора ще узнаем скоро.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ