Кризата промени представите на българите за пълноценен живот
Кризата пренареди ценностната система на българите и изведе на напред във времето като най-значим фактор за житейски баланс връзките с хората - семейство, близки и другари.Това демонстрират резултатите от обичайното изследване на Лидл България, което компанията организира за трета година благодарение на Прогрес консулт. Първоначално, изследването, което наблюдава факторите за пълностоен живот на българина е било проведено в края на януари измежду 1000 респонденти от цялата страна. " Ситуацията с оповестеното изключително състояние обаче фрапантно промени живота на всички ни, което наложи да повторим проучването, този път по време на рецесията. За нас беше доста забавно да следим по какъв начин българинът прави оценка значимите за него неща преди и по време на епидемията. За благополучие резултатите демонстрират доста позитивни промени, които приказват, че българинът цени същински стойностните неща. Ние като компания споделяме тези полезности и продължаваме да работим в тази посока по метод, който да способства оптимално за пълноценния живот на нашите клиенти и чиновници, даже и в обстановки като тази “, казва Милена Драгийска, основен изпълнителен шеф на Лидл България.
Проучването изследва смисъла на 82 индикатора, разграничени в 7 категории – здраве, рекреация (б.р.свободно време и почивка), връзки, пари, специалност, обучение и цели. На тази база се пресмята и Индекс за пълностоен живот, който демонстрира до каква степен качеството на живот на българина дава отговор на неговите упования. Транформацията на житейските цели, случила се единствено в границите на месеци е поразителна, излиза наяве от новото издание на изследването. Парите, които за последните три години постоянно са били преди всичко по значение, към този момент са изместени и слизат на, четвърто измежду тестваните групи фактори. В изискванията на рецесия за българина доста нараства значението на образованието и персоналното време, само че още веднъж в тясна връзка с връзките – срещи и другарство с другари. Интернетът става витално значим за всички – за връзка, информиране, образование. Освен това рецесията кара българина да бъде по-фокусиран и рационален. Той пести, чете повече и отделя време за другарство със фамилията. Съвсем предстоящо, отношението към здравето също бележи смяна в позитивна посока, въпреки и с по-нисък растеж.
„ Като цяло резултатите демонстрират, че новата обстановка мощно е повлияла върху подредбата на главните фактори, определящи пълноценния живот на българина. Но още по-важното е, че съвсем всички бележат нарастване и смисъла им нараства. Това демонстрира, че българинът е станал по-фокусиран и изчерпателен, а рецесията го е предиздвикала да се вгледа повече в живота, да мисли повече върху значимите неща. Най-голямо нарастване се следи в две групи фактори – тези, свързани с образованието и със свободното време и почивката, които систематизирано дефинираме като рекреация. Това е директният резултат от наложената обществена изолираност, който ясно демонстрира, че хората стартират да схващат повече всекидневието на децата и образователния развой, а въпреки това да ценят повече общуването с другите и природата “, разяснява Росен Кутелов, изпълнителен шеф на Прогрес Консулт.
Изключително забавно е придвижването на фактора обучение . За последните три години, директно преди изключителното състояние, това е единствената от седемте групи фактори, която означи спад по отношение на предходните години. Два месеца по-късно обаче се оказа, че тъкмо образованието е с най-значителен ръст измежду всички изследвани 7 групи фактори, като смисъла му се усили с 10,5%. Покачването на тежестта на образованието е директно обвързвано с всеобщото утвърждение на онлайн образованието, което се приема като свястно и позитивно от 82,5% от запитаните, до момента в който едвам 17,6% от хората отхвърлят смисъла му .
Социалната изолираност не се отразява на 59,1% от запитаните и те не регистрират смяна в връзките с околните си. За 35%, в по-голяма или по-малка степен, смяната е към по-добро и едвам 5,8% показват, че затварянето у дома е влошило връзките в фамилията.
26% от интервюираните правят оценка като пълноценно другарство удоволствието да подготвят храна у дома дружно с околните си
Интересен резултат от тазгодишното изследване е желанието за независимост и самостоятелност – фактор, който тази година влиза в топ 10, изкачвайки се с цели 10 позиции в класацията. Това има пряка връзка и с желанието за финансова самостоятелност и финансова обезпеченост, които като самостоятелни фактори се изкачват се надлежно от 11-то и 9-то място през 2018 година до 5-то и 7-мо през 2020 година Любопитен факт е обаче, че всеки 5 от интервюираните по време на изключителното състояние декларира, че е склонен свободата му да бъде лимитирана поради карантината колкото е нужно.
Проучването изследва смисъла на 82 индикатора, разграничени в 7 категории – здраве, рекреация (б.р.свободно време и почивка), връзки, пари, специалност, обучение и цели. На тази база се пресмята и Индекс за пълностоен живот, който демонстрира до каква степен качеството на живот на българина дава отговор на неговите упования. Транформацията на житейските цели, случила се единствено в границите на месеци е поразителна, излиза наяве от новото издание на изследването. Парите, които за последните три години постоянно са били преди всичко по значение, към този момент са изместени и слизат на, четвърто измежду тестваните групи фактори. В изискванията на рецесия за българина доста нараства значението на образованието и персоналното време, само че още веднъж в тясна връзка с връзките – срещи и другарство с другари. Интернетът става витално значим за всички – за връзка, информиране, образование. Освен това рецесията кара българина да бъде по-фокусиран и рационален. Той пести, чете повече и отделя време за другарство със фамилията. Съвсем предстоящо, отношението към здравето също бележи смяна в позитивна посока, въпреки и с по-нисък растеж.
„ Като цяло резултатите демонстрират, че новата обстановка мощно е повлияла върху подредбата на главните фактори, определящи пълноценния живот на българина. Но още по-важното е, че съвсем всички бележат нарастване и смисъла им нараства. Това демонстрира, че българинът е станал по-фокусиран и изчерпателен, а рецесията го е предиздвикала да се вгледа повече в живота, да мисли повече върху значимите неща. Най-голямо нарастване се следи в две групи фактори – тези, свързани с образованието и със свободното време и почивката, които систематизирано дефинираме като рекреация. Това е директният резултат от наложената обществена изолираност, който ясно демонстрира, че хората стартират да схващат повече всекидневието на децата и образователния развой, а въпреки това да ценят повече общуването с другите и природата “, разяснява Росен Кутелов, изпълнителен шеф на Прогрес Консулт.
Изключително забавно е придвижването на фактора обучение . За последните три години, директно преди изключителното състояние, това е единствената от седемте групи фактори, която означи спад по отношение на предходните години. Два месеца по-късно обаче се оказа, че тъкмо образованието е с най-значителен ръст измежду всички изследвани 7 групи фактори, като смисъла му се усили с 10,5%. Покачването на тежестта на образованието е директно обвързвано с всеобщото утвърждение на онлайн образованието, което се приема като свястно и позитивно от 82,5% от запитаните, до момента в който едвам 17,6% от хората отхвърлят смисъла му .
Социалната изолираност не се отразява на 59,1% от запитаните и те не регистрират смяна в връзките с околните си. За 35%, в по-голяма или по-малка степен, смяната е към по-добро и едвам 5,8% показват, че затварянето у дома е влошило връзките в фамилията.
26% от интервюираните правят оценка като пълноценно другарство удоволствието да подготвят храна у дома дружно с околните си
Интересен резултат от тазгодишното изследване е желанието за независимост и самостоятелност – фактор, който тази година влиза в топ 10, изкачвайки се с цели 10 позиции в класацията. Това има пряка връзка и с желанието за финансова самостоятелност и финансова обезпеченост, които като самостоятелни фактори се изкачват се надлежно от 11-то и 9-то място през 2018 година до 5-то и 7-мо през 2020 година Любопитен факт е обаче, че всеки 5 от интервюираните по време на изключителното състояние декларира, че е склонен свободата му да бъде лимитирана поради карантината колкото е нужно.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ