Може ли Турция все още да бъде спасена?
Кризата надвисва над главите на турците. Според икономисти единствено паричният оборот може да извади страната от тежката обстановка. Но президентът Реджеп Тайип Ердоган не мисли по този начин, разяснява Филип Пликерт в авторска публикация за немския народен всекидневник Die Frankfurter Allgemeine Zeitung, представена от организация " Фокус ", по отношение на рецесията на турската лира, която в последните дни е една от водещите тематики в печатните издания в Германия.
Последните няколко седмици бяха сложни за Турция. От началото на годината националната валута загуби повече от 45% от цената си. Инвеститорите се паникьосват. Търговията с акции на огромни банки като Yapi Kredi, Akbank и Isbank бе краткотрайно спряна. „ Инвеститорите към момента се пробват да изтеглят парите си ", съобщи ръководителят на Института за стопански проучвания Ifo, Клеменс Фуест след следващото известие за спад в цената на лирата.
Мерките на Централната банка на Турция за усмиряване на обстановката бяха оповестени в понеделник сутринта. Органът увери, че ще „ предприеме всички нужни ограничения за поддържане на финансовата непоклатимост ". Предвижда се понижаване на наложителните запаси за покупко-продажби с задгранична валута, което би трябвало да освободи към шест милиарда $. Анализаторите обаче са скептични, че мярката е задоволителна за поврат в обстановката.
„ Това не е задоволително ", убеден е Гюнтер Дойбер, основен икономист на виенския клон на водеща европейска банка. Пред лицето на инфлационния потрес Централната банка на Турция ще би трябвало да възвърне паричната политика и да увеличи лихвените проценти. Той пресмята, че инфлацията скоро ще се увеличи до над 20% заради девалвацията на лирата. Ключовият % сега е към 18%, който е прекомерно невисок.
Въпреки това президентът Реджеп Тайип Ердоган разясни, че не желае по-високи, а по-ниски лихвени проценти. В предходни изявления той упрекна „ лихвеното лоби " за икономическите и финансови проблеми на страната. Наблюдателите виждат това като антисемитска алюзия. С оглед на новите американски наказания, наложени след отхвърли на Турция да освободи свещеник Андрю Брънсън, Ердоган заприказва за „ лицемерен скрит план ".
Последните няколко седмици бяха сложни за Турция. От началото на годината националната валута загуби повече от 45% от цената си. Инвеститорите се паникьосват. Търговията с акции на огромни банки като Yapi Kredi, Akbank и Isbank бе краткотрайно спряна. „ Инвеститорите към момента се пробват да изтеглят парите си ", съобщи ръководителят на Института за стопански проучвания Ifo, Клеменс Фуест след следващото известие за спад в цената на лирата.
Мерките на Централната банка на Турция за усмиряване на обстановката бяха оповестени в понеделник сутринта. Органът увери, че ще „ предприеме всички нужни ограничения за поддържане на финансовата непоклатимост ". Предвижда се понижаване на наложителните запаси за покупко-продажби с задгранична валута, което би трябвало да освободи към шест милиарда $. Анализаторите обаче са скептични, че мярката е задоволителна за поврат в обстановката.
„ Това не е задоволително ", убеден е Гюнтер Дойбер, основен икономист на виенския клон на водеща европейска банка. Пред лицето на инфлационния потрес Централната банка на Турция ще би трябвало да възвърне паричната политика и да увеличи лихвените проценти. Той пресмята, че инфлацията скоро ще се увеличи до над 20% заради девалвацията на лирата. Ключовият % сега е към 18%, който е прекомерно невисок.
Въпреки това президентът Реджеп Тайип Ердоган разясни, че не желае по-високи, а по-ниски лихвени проценти. В предходни изявления той упрекна „ лихвеното лоби " за икономическите и финансови проблеми на страната. Наблюдателите виждат това като антисемитска алюзия. С оглед на новите американски наказания, наложени след отхвърли на Турция да освободи свещеник Андрю Брънсън, Ердоган заприказва за „ лицемерен скрит план ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ