Началото на края на Путин и Си Дзинпин
Kритиците на демокрацията би трябвало да четат вестници през лятото. Старата атинска форма на градоустройство се считаше за умираща, остаряла, прекомерно мудна, безсилна както пред мускулите на " мощните режими ", по този начин и при " незабавните обстановки ", пред които планетата е изправена, като екологията да вземем за пример. Необходимостта от корав радикализъм удря мощно по правилото на мекия консенсус на демокрацията. Е, " остарялата " народна власт демонстрира, че би трябвало да се съобразяваме с нея и че тя остава мечтана система.
Властта в Пекин не може да спре митингите в Хонконг, а на властта в Москва й се постанова да опандизи стотици протестиращи, без да успее да убие настояванията за свободни избори. Си Дзинпин и Владимир Путин са изправени пред една и съща задънена улица: потреблението на все по-силни репресии е рискова стъпка, тъй като тласка нови хора да стачкуват по улиците. Докога? Как се е открил този боязън измежду хората, които поддържат режимите мощни? Възможно ли е да се вкарат всички съперници в пандиза, както се пробва да направи Путин? Трябва ли да изпратим Червената войска против барикадите, както си мисли Си, пита в разбор по тематиката френският информативен уебсайт slate.fr.
Да запазим остатъците от народна власт
И в Москва, и в Хонконг крайъгълният камък се оказват локалните избори. Демонстриращото население претендира за право на подаване на опозиционни описи. Демокрацията в Русия е задушена посредством ефикасно мятане в пандиза. Владимир Путин е окупирал Кремъл, било като президент, било като министър председател, от двадесет години. В Китай такова нещо като народна власт не съществува. Хонконг резервира специфичен статут и откакто излязоха на улицата против закон, допускащ екстрадиция в Китай, хонгконгчани упорстват за оцеляване на част от локалната народна власт. И двата режима добре знаят, че в случай че подадат пръст, хората ще изискат и китката и ръката, а по-късно всичко.
Протестиращите са надалеч от реализиране на задачата си. Държавите против тях държат всички оръжия - полицейски, юридически, а в този момент и цифрови. Лицевото различаване, публикувано в Китай, разрешава да се знаят и най-малките придвижвания на даден човек, както и да бъдат засечени всичките му контакти. Въпреки това, протестните придвижвания в Русия, както и в остарялата английска колония, одобриха невиждан мащаб, хората се хвърлят самоуверено в заплахата.
Задъхващи се режими
Напрежението е опасност и за двата режима, които се намират в сложен миг. В Русия системата на Путин е на края на силите си. Повишаването на Данък добавена стойност с 2 пункта през януари ще провокира за шеста поредна година спад на покупателната дарба. Инфлацията остава над 4%, което е причина за това 13% от руснаците да живеят под прага на бедността. Растежът, приблизително 0,5% на годишна база от 2014 година до 2018 година, е в лек напредък, само че не надвишава 1,2%. Президентът не може да задейства плановете за стимулиране, които реши. Санкциите, наложени от Запада след анексията на Крим през 2014 година, са частично виновни за актуалната обстановка. Инвеститорите се двоумят, съветските пари избират да отидат другаде (317 милиарда $ изтекли капитали от 2014 г.). Поглъщането на частния бранш от Путин през 2015 година не носи утешение. Владислав Иноземцев, създател на Центъра за проучване на пост-индустриалното общество в Москва, изяснява първопричината за този стопански застой с " безразличието на Путин ": " Той е уверен, че руснаците, доста от които разчитат на страната за своите приходи, пенсиониране или обществено обезпечаване, няма да въстанат. " Той е доста по-заинтересован от присвояването на петролни доходи, с цел да купи мълчанието на държавните чиновници и да се впусне във военни завършения. Той към момента може да продължава по този метод, само че недоволството, както знаем, може да се трансформира в " протест ". Путин е нежен. Нищо сходно не може да се каже към момента за Китай. Икономическият му растеж падна на половина от 11% на 6%. Все още е доста добър, само че това е и прагът, под който специалистите предвиждат неодобрение. Си Дзинпин пое юздите през 2012 година, когато разпадането на Съюз на съветските социалистически републики беше към този момент факт. Той уволни хиляди корумпирани ръководители и промени своя модел, като насочи мотора на износа към локалния консуматор. Направи го с безспорен триумф и в този момент се стреми към идната стъпка: да задмине Запада във високите технологии. Този план също е на прав път, само че не е реализиран.
Разпалване на демократичния огън
Но Си, сходно на Путин със глобите, понася главната тежест на декларацията на Доналд Тръмп за икономическа война. Китай е по средата на пътя. Ако светът е разграничен на две от нова студена война, Китай към този момент не може да си показа растеж до 6%, както през днешния ден. Си също е нежен. Сега не е моментът да се надига митинг в Хонконг. Си и Путин няма да бъдат " изчистени " на следващия ден. Но демокрацията възпламени жаравата, която ще бъде невероятно да се потуши. Силният режим е по-крехък от остарялата народна власт.
Властта в Пекин не може да спре митингите в Хонконг, а на властта в Москва й се постанова да опандизи стотици протестиращи, без да успее да убие настояванията за свободни избори. Си Дзинпин и Владимир Путин са изправени пред една и съща задънена улица: потреблението на все по-силни репресии е рискова стъпка, тъй като тласка нови хора да стачкуват по улиците. Докога? Как се е открил този боязън измежду хората, които поддържат режимите мощни? Възможно ли е да се вкарат всички съперници в пандиза, както се пробва да направи Путин? Трябва ли да изпратим Червената войска против барикадите, както си мисли Си, пита в разбор по тематиката френският информативен уебсайт slate.fr.
Да запазим остатъците от народна власт
И в Москва, и в Хонконг крайъгълният камък се оказват локалните избори. Демонстриращото население претендира за право на подаване на опозиционни описи. Демокрацията в Русия е задушена посредством ефикасно мятане в пандиза. Владимир Путин е окупирал Кремъл, било като президент, било като министър председател, от двадесет години. В Китай такова нещо като народна власт не съществува. Хонконг резервира специфичен статут и откакто излязоха на улицата против закон, допускащ екстрадиция в Китай, хонгконгчани упорстват за оцеляване на част от локалната народна власт. И двата режима добре знаят, че в случай че подадат пръст, хората ще изискат и китката и ръката, а по-късно всичко.
Протестиращите са надалеч от реализиране на задачата си. Държавите против тях държат всички оръжия - полицейски, юридически, а в този момент и цифрови. Лицевото различаване, публикувано в Китай, разрешава да се знаят и най-малките придвижвания на даден човек, както и да бъдат засечени всичките му контакти. Въпреки това, протестните придвижвания в Русия, както и в остарялата английска колония, одобриха невиждан мащаб, хората се хвърлят самоуверено в заплахата.
Задъхващи се режими
Напрежението е опасност и за двата режима, които се намират в сложен миг. В Русия системата на Путин е на края на силите си. Повишаването на Данък добавена стойност с 2 пункта през януари ще провокира за шеста поредна година спад на покупателната дарба. Инфлацията остава над 4%, което е причина за това 13% от руснаците да живеят под прага на бедността. Растежът, приблизително 0,5% на годишна база от 2014 година до 2018 година, е в лек напредък, само че не надвишава 1,2%. Президентът не може да задейства плановете за стимулиране, които реши. Санкциите, наложени от Запада след анексията на Крим през 2014 година, са частично виновни за актуалната обстановка. Инвеститорите се двоумят, съветските пари избират да отидат другаде (317 милиарда $ изтекли капитали от 2014 г.). Поглъщането на частния бранш от Путин през 2015 година не носи утешение. Владислав Иноземцев, създател на Центъра за проучване на пост-индустриалното общество в Москва, изяснява първопричината за този стопански застой с " безразличието на Путин ": " Той е уверен, че руснаците, доста от които разчитат на страната за своите приходи, пенсиониране или обществено обезпечаване, няма да въстанат. " Той е доста по-заинтересован от присвояването на петролни доходи, с цел да купи мълчанието на държавните чиновници и да се впусне във военни завършения. Той към момента може да продължава по този метод, само че недоволството, както знаем, може да се трансформира в " протест ". Путин е нежен. Нищо сходно не може да се каже към момента за Китай. Икономическият му растеж падна на половина от 11% на 6%. Все още е доста добър, само че това е и прагът, под който специалистите предвиждат неодобрение. Си Дзинпин пое юздите през 2012 година, когато разпадането на Съюз на съветските социалистически републики беше към този момент факт. Той уволни хиляди корумпирани ръководители и промени своя модел, като насочи мотора на износа към локалния консуматор. Направи го с безспорен триумф и в този момент се стреми към идната стъпка: да задмине Запада във високите технологии. Този план също е на прав път, само че не е реализиран.
Разпалване на демократичния огън
Но Си, сходно на Путин със глобите, понася главната тежест на декларацията на Доналд Тръмп за икономическа война. Китай е по средата на пътя. Ако светът е разграничен на две от нова студена война, Китай към този момент не може да си показа растеж до 6%, както през днешния ден. Си също е нежен. Сега не е моментът да се надига митинг в Хонконг. Си и Путин няма да бъдат " изчистени " на следващия ден. Но демокрацията възпламени жаравата, която ще бъде невероятно да се потуши. Силният режим е по-крехък от остарялата народна власт.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ