Задруга разработва критерии за качеството на храните
Критерии за качеството на храните създава работна група към Задругата за чиста храна, която бе учредена преди 4 месеца. Това разгласи във Велико Търново ръководителят на Управителния съвет на Филип Хайвазян.
„ Общите критерии плануват храната да е без изкуствени консерванти, подсладители, стабилизатори и оцветители. Тези храни ще са с по-малък период на валидност, тъй като разпоредбите на Задругата ще изискват вложение на естествени консерванти и натурални оцветители. Не могат да се подценен условията на българското законодателство за стандартите, само че ще са значими критериите на задругата. Предстои правенето и на по-специфични правила за всеки от браншовете ”, изясни технологът Тихомир Беев, който е началник на работната група.
Инициаторите имат концепция началната суровина също да бъде на производител, който членува в задругата.
„ Информацията за продуктите ще бъде предоставяна на платформа, в която всеки ще влиза с QR код. Той ще е върху етикета, до логото на организацията. Чрез него потребителят ще може да наблюдава какъв е произходът на първичната суровина, резултатите от лабораторните разбори, одитите и цялостната документи на продукта ”, посочи Филип Хайвазян.
Сдружението непрестанно се разраства и в него все още членуват над 40 компании от цялата страна.
„ Задругата към този момент има публична регистрация и лого. Емблемата на сдружението бе изработвана от експерти близо два месеца. Стилизираният знак илюстрира две ръце с цвета на земята, който минава в зелено – цвета на природата, а четирите кръга са другите сектори в производството на храни. За някои логото прилича претекст от шевица, или естетика на силите, което също предизвика за връщане към традициите. Организацията сплотява, както дребни био производители, по този начин и огромните заводи за произвеждане на храни, които също имат здравословни артикули ”, осведоми производителят на лимец Георги Славейков.
Той разгласи, че първото задгранично присъединяване в задругата е на някогашният морски капитан от Полша Луциан Адамчевски. Чужденецът живее в България и развива бизнес със сушени плодове.
„ Обиколил съм цялото земно кълбо, само че останах запленен от българския климат, природа и артикули. Затова преди две години, взех решение да се установя в България и да основа сушилня за плодове и зеленчуци в русенското село Сливо поле. Технологията е по метода, който съм научил от своята баба. От 2 тона плодове на ден създавам сред 300 и 400 кг изсъхнал артикул, съгласно типа и сорта. Не влагам химикали и консерванти. Предпочитам да работя с български стопани и да употребявам локална суровина ”, описа Адамчевски.
В предприятието му работят към 15 души. Продукцията е за българския пазар, изнася за Германия и Полша.
В задругата се е присъединил и търговецът на ядки Валентин Недев от Хисаря, който от октомври предходната година създава тахани.
„ Таханите от разнообразни ядки стават все по-популярни и попадат освен в менюто на хората с деен живот, на спортистите, само че и в кулинарията. Добивам 4 типа тахани от чиста ядка и 5 типа кремове като употребявам антиоксидант от розмарин и зелен чай ”, показа Недев.
Производствената му база е оборудвана с съвременни машини от Турция. Не прави компромис с качеството на суровината като фъстъци внася от Аржентина и Бразилия, а сусам от Нигерия. Лешници и орехи купува от български стопани.
Той уточни, че е значимо да се следи произходът на продуктите, тъй като част от производителите, които употребяват не толкоз качествени ядки, с цел да реализиран ниска цена ги разреждат с лой, което подвежда потребителите.
Сред основателите за учредяването на задругата е търновката Елка Иванова, в чиито магазини „ Хляб и другари ” от близо 20 година се оферират здравословни артикули.
„ Хлябовете ни са от брашна с мая, обогатени с малц и без консерванти. В сладкарския завод вършим торти също с натурални артикули и по тази причина трайността им е 3 дни ”, показа Елка Иванова.
Друга цел на Задругата за чисти храни е работата с деца и разпространение на здравословното хранене в учебни заведения и детски градини. В пилотно софийско учебно заведение ще бъде основан модел за разпространение на здравословната храна измежду подрастващите, който по-късно ще се мултиплицира в цялата страна. На уеб страницата на сдружението ще има и на практика препоръки по какъв начин чистата храна да бъде разпознавана.
„ В задругата сътворяваме неповторим обществен феномен – правейки положително, да печелиш “, съобщи в умозаключение Филип Хайвазян.
„ Общите критерии плануват храната да е без изкуствени консерванти, подсладители, стабилизатори и оцветители. Тези храни ще са с по-малък период на валидност, тъй като разпоредбите на Задругата ще изискват вложение на естествени консерванти и натурални оцветители. Не могат да се подценен условията на българското законодателство за стандартите, само че ще са значими критериите на задругата. Предстои правенето и на по-специфични правила за всеки от браншовете ”, изясни технологът Тихомир Беев, който е началник на работната група.
Инициаторите имат концепция началната суровина също да бъде на производител, който членува в задругата.
„ Информацията за продуктите ще бъде предоставяна на платформа, в която всеки ще влиза с QR код. Той ще е върху етикета, до логото на организацията. Чрез него потребителят ще може да наблюдава какъв е произходът на първичната суровина, резултатите от лабораторните разбори, одитите и цялостната документи на продукта ”, посочи Филип Хайвазян.
Сдружението непрестанно се разраства и в него все още членуват над 40 компании от цялата страна.
„ Задругата към този момент има публична регистрация и лого. Емблемата на сдружението бе изработвана от експерти близо два месеца. Стилизираният знак илюстрира две ръце с цвета на земята, който минава в зелено – цвета на природата, а четирите кръга са другите сектори в производството на храни. За някои логото прилича претекст от шевица, или естетика на силите, което също предизвика за връщане към традициите. Организацията сплотява, както дребни био производители, по този начин и огромните заводи за произвеждане на храни, които също имат здравословни артикули ”, осведоми производителят на лимец Георги Славейков.
Той разгласи, че първото задгранично присъединяване в задругата е на някогашният морски капитан от Полша Луциан Адамчевски. Чужденецът живее в България и развива бизнес със сушени плодове.
„ Обиколил съм цялото земно кълбо, само че останах запленен от българския климат, природа и артикули. Затова преди две години, взех решение да се установя в България и да основа сушилня за плодове и зеленчуци в русенското село Сливо поле. Технологията е по метода, който съм научил от своята баба. От 2 тона плодове на ден създавам сред 300 и 400 кг изсъхнал артикул, съгласно типа и сорта. Не влагам химикали и консерванти. Предпочитам да работя с български стопани и да употребявам локална суровина ”, описа Адамчевски.
В предприятието му работят към 15 души. Продукцията е за българския пазар, изнася за Германия и Полша.
В задругата се е присъединил и търговецът на ядки Валентин Недев от Хисаря, който от октомври предходната година създава тахани.
„ Таханите от разнообразни ядки стават все по-популярни и попадат освен в менюто на хората с деен живот, на спортистите, само че и в кулинарията. Добивам 4 типа тахани от чиста ядка и 5 типа кремове като употребявам антиоксидант от розмарин и зелен чай ”, показа Недев.
Производствената му база е оборудвана с съвременни машини от Турция. Не прави компромис с качеството на суровината като фъстъци внася от Аржентина и Бразилия, а сусам от Нигерия. Лешници и орехи купува от български стопани.
Той уточни, че е значимо да се следи произходът на продуктите, тъй като част от производителите, които употребяват не толкоз качествени ядки, с цел да реализиран ниска цена ги разреждат с лой, което подвежда потребителите.
Сред основателите за учредяването на задругата е търновката Елка Иванова, в чиито магазини „ Хляб и другари ” от близо 20 година се оферират здравословни артикули.
„ Хлябовете ни са от брашна с мая, обогатени с малц и без консерванти. В сладкарския завод вършим торти също с натурални артикули и по тази причина трайността им е 3 дни ”, показа Елка Иванова.
Друга цел на Задругата за чисти храни е работата с деца и разпространение на здравословното хранене в учебни заведения и детски градини. В пилотно софийско учебно заведение ще бъде основан модел за разпространение на здравословната храна измежду подрастващите, който по-късно ще се мултиплицира в цялата страна. На уеб страницата на сдружението ще има и на практика препоръки по какъв начин чистата храна да бъде разпознавана.
„ В задругата сътворяваме неповторим обществен феномен – правейки положително, да печелиш “, съобщи в умозаключение Филип Хайвазян.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ